Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Д., 16.12.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                     

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ                                                                           

                                                 

При участието на секретаря: К. М.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3816/2019

 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.Б.Д. с ЕГН-********** ***, чрез  адвокат О.Б. ***, с която срещу Б.Б.В. с ЕГН ********** *** е предявен иск по чл. 30 от ЗН за намаляване на дарственото разпореждане, обективирани в Нотариален акт № **, т. **, дело № ** от 31.01.** година на нотариус при Д.кия районен съд, извършено от наследодателя на ищцата Б.Д.В. в полза на ответницата, до размера необходим за допълване на запазената част на Е.Б.Д..

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба.  

Според изложените в исковата молба твърдения поддържани в съдебно заседание чрез упълномощените адвокати на ищцата  страните са наследници по закон на Б.Д.В., ** през .. г. Същият, според представеното  удостоверение за наследници е оставил като законни наследници **  А.М.В., ЕГН **********  и низходящи от * ред Е.Б.Д., ЕГН********** и Б.Б.В., ЕГН **********.

Сочи се от ищцата, че приживе наследодателят на страните се е разпоредил безвъзмездно сключвайки договор за дарение обективиран в нотариален акт подробно посочен по-горе  с единственото притежавано от него имущество подробно описано в исковата молба.

Ищцата сочи, че за нея е налице правен интерес да предяви иск по силата, на който след неговото уважаване да бъде постановено съдебно решение за намаление на извършеното от наследодателя Б.Д.В. дарение до размера необходим за допълване на запазената част  на ищцата от наследството на посочения наследодател. Сочи се в исковата молба  като размер 1/8 идеална част от това имущество.

В съдебно заседание ответницата чрез упълномощения  адвокат П.П. ***, оспорва предявеният иск по съображения, че размерът необходим за допълване на запазената част на ищцата от наследството останало от наследодателя на страните е 1/16 част. Аргумент за това твърдение е, че всъщност наследодателят не се е легитимирал като собственик  на 1/2 идеална част на процесния имот, а на 1/4.

В подкрепа на тези твърдения ответницата представя във вид на заверен препис нотариален  акт за право на собственост върху недвижим имот № **, том **, дело № ** г. на Т. Народен съдия. На следващо място, ответницата оспорва ищцовите твърдения, че описаният в исковата молба недвижим имот е единственото притежавано от Б.Д.В. имущество, като се представят доказателства за притежание на МПС лек автомобил марка „..“ модел „..“, ДК № .., който автомобил видно от представеното свидетелство за регистрация част I издаден от Министерство на вътрешните работи -  КАТ като собственик е посочен именно Б.Д.В..

Бзспорно е установено, че Б.Д.В.  е ** през ** г. Законни наследници са А.М.В., ЕГН **********  ** съпруга   и низходящи от ** ред Е.Б.Д., ЕГН********** и Б.Б.В., ЕГН **********.

На следващо място безспорно е установено, че на 31.01.** г. С.Д.Г. и Б.Д.В. от една страна като дарители и Б. Б.В. от друга страна като надарена са сключили договор за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, дело **/31.01.** г. на Нотариуса при Д.районен съд.

От изложените в исковата молба твърдения и отправеното до съда искане се   налага извода, че предявеният иск намира правното си основание от разпоредбата на чл. 28 и сл. от ЗН.  С разпоредбата на чл. 28 и 29 законодателят е уредил въпроса, относно понятието запазена част и разполагаема част, както и съответните квота в зависимост от кръга наследници. Чл. 30 и сл. от ЗН уреждат  въпроса касаещ механизмът, по който наследник с право на запазена част, чийто права са накърнени поради акт на завещание или дарение може да реализира правата си чрез иск за намаление на размера на завещаното или дарено имущество, необходим за допълване на неговата запазена част.

Съгласно посочената по-горе норма наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Следователно възстановяването на запазената част от наследството се предпоставя от действителен договор за дарение /респ. действително завещание/, които да бъдат намалени и по този начин да бъде възстановена накърнената запазена част на наследника, предявил иска по чл. 30 ал. 1 ЗН.

Съгласно съдебната теория и практика наследодателят може да се разпорежда с имуществото си, като тази свобода се ограничава с оглед обезпечаване интересите на най-близките наследници по закон. Когато той е оставил необходими наследници, не може извършените от него безвъзмездни разпореждания приживе, да накърняват запазената им част. Тогава за тях е налице възможността, предвидена в чл.30 от ЗН, да искат намаляване на даренията или завещанията, до размера необходим за допълване на запазената им част, но след прихващане на направените в тяхна полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. 

Следва да бъде установено по делото каква е пазарната стойност на посочения в исковата молба недвижим имот и на МПС-то за чието съществуване в днешното съдебно заседание се представиха доказателства.  Следва да бъде установена тази стойност към настоящия момент и към датата на извършване на дарствения акт.

В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си  представител заяви искане за задържане на целия процесен имот, като изрази готовност да възмезди ищцата с пари според цената по време на намаляването. Това свое право ответната страна извлича съгласно чл. 36 от ЗН.

Не се спори между страните, че процесният имот е бил собственост на Д. В.Г. и С.Д.Г., като всеки един от тях е притежавал по ½ идеална част – в тази насока е представеният по делото нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот № **, том **, дело № ** г. на Т. народен съдия.

Според удостоверение за наследници с изх. № **/06.03.2020 г., издадено от Община гр. Д., Д. В.Г. е ** през ** г. като е наследен от С.Д.Г. – ** съпруга и низходящ от ** ред ** Б.Д.В..

С прекратяването на брака през ** г. правото на собственост върху ½ идеална част от процесния имот е придобито по наследство единствено от неговия ** Б.Д.В.. Това е така, тъй като съгласно чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. /посоченият закон е действал при откриване наследството на Д. В.Г. и същият следва да намери приложение съобразно чл. 103 от СК от 1968 г., според който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове/ при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите на относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на ** съпруг, той не получава дял от частта на ** съпруг от общото имущество.   

Такава е и настоящата хипотеза, поради което Б. В. е  придобил, по силата на наследствено правоприемство, правато на собственост върху ½ идеална част от процесния имот, а не както настоява ответницата – на ¼ идеална част. Останалата ½ идеална част е собственост на **та съпруга С.Д. Г., но в лично качество, а не като наследник на съпруга си Д. В.Г..

 Б. В. е ** през … г. като призовани да го наследят са: **та съпруга А.М.В. и ..: Е.Б.Д. и Б.Б.В..

На 31.01.** г. между С.Д.Г. и Б.Д.В., от една страна като дарители, и Б. Б.В., със съгласието на своята ** А.М.В., е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № **, т. **, дело № ** от 31.01.** година на нотариус при Д. районен съд, по силата на който дарителите са подарили на надарената следния свой съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул. „Р“ №представляващ имот с идентификатор .. – апартамент № ..на партерния етаж, състоящ се от две стаи, хол, дневна с кухненска ниша, баня-тоалетна с антре и коридор, със застроена площ от .. кв.м., ведно с принадлежащото му таванско помещение … с площ от .. кв.м., и избено помещение № .. с площ от .. кв.м., както и 12,10% от общите части на сградата и 1/9 ид.ч. от отстъпеното право на строеж и ползване върху дворното място върху която е построена сградата и съставляващо поземлен имот с идентификатор …

Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че наследодателят на страните Б.Д.В. всъщност се е разпоредил с притежаваните от него ½ идеална част от процесния имот. В подкрепа на този извод е и текста, изписан в н.а. от ** г., в който не е посочено каква част се прехвърля от всеки един от дарителите, поради което следва да се приеме, че всеки един от дарителите е прехвърлил в полза на надарената по ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Според чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част; съгласно ал.2 на същия член когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. В настоящия случай правото се упражнява спрямо лице, което е наследник по закон на **ите и затова не е необходимо ищцата да доказва приемането на наследството по опис.

По този начин ищците се легитимират като лица по чл. 29 от Закона за наследството, които имат право на запазена част от наследствата на своя баща. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗН в случаите, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като при две деца разполагаемата част е равна на ¼ идеална част от наследствената маса.

Според чл. 31 от ЗН за определянето на разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на ** му; след това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти.

В настоящия случай не се спори между страните, че към момента на откриване наследството на Б. В. е притежавал лек автомобил марка „**“, модел „**“ с ДК № **.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от Закона за наследството при преживели съпруга и две деца (респективно низходящи от тях), каквато е настоящата хипотеза, разполагаемата част е 1/4, а запазената част за съпруга и всяко от децата (респективно низходящите им) e 1/4. Следователно запазената част на ищцата като дете на наследодателя от ¼.

От приетите доказателства и изготвените експертизи се установява, че към датата на откриване наследството на Б. В. пазарната стойност на процесния недвижим имот е била 76 900 лв., а пазарната стойност на описания автомобил е 770 лв.

За определянето на разполагаемата част от имуществото, притежавано от Б. В. към датата на откриване на наследството, следва да се определи каква е наследствената маса.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от Закона за наследството запазената част на преживелия съпруг е равна на запазената част на всяко дете, като при две деца разполагаемата част е равна на ¼  ид.ч. След като пазарната стойност на процесния имот към датата на откриване на наследството е била 76 900 лв., то стойността на притежаваната от наследодателя 1/2 идеална част от имота е в размер на 38 450 лв. Към посочената сума следва да се прибави стойността на притежаваната от В. ½ ид.ч. от лекия автомобил, а именно 385 лв. /половината от 770 лв./. При това положение общата наследствена маса ще е в размер на 38 835 лв. /38 450 лв. + 385 лв./, от която разполагаемата част възлиза на 9 708,75 лв.

За да се определи стойността на запазената част от наследството на ищцата следва да се приспадне стойността на притежаваната от нея 1/6 идеална част от лекия автомобил, останал съсобственост между страните и **та съпруга А.М.В., и която стойност е 128,33 лв. /770 лв. : 6/. При това положение от запазената част, чиято стойност е 9 708,75 лв., следва да се извадят 128,33 лв. като разликата от 9 580,42 лв. е стойността на запазената част, която е накърнена от наследодателя при извършване на процесния дарствен акт. В този смисъл ищцата се легитимира като собственик на 9 708,75/76 900 ид.ч. от процесния имот. 

Искът за възстановяване на накърнена запазена част от наследството е конститутивен и съответно с влизането му в сила настъпва и промяната в отношенията между страните – облагодетелстваният от завещанието или дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част следва да се върне в наследствената маса за разпределение между наследниците. Връщането се осъществява според изискванията на чл.36 от ЗН, т.е. в натура – чрез отделяне на част от вещите или на част от недвижимия имот, равностойна на намалението. Когато се касае за недвижим имот често е невъзможно да се отдели реална част от него. В тези случаи се заплаща парична сума равностойна на запазената част /ако облагодетелствания задържа имота/ или на разполагаемата част /ако имота се връща в наследството/ по цени към момента на намаляването. Въпросът дали имотът ще бъде задържан от облагодетелствания или ще бъде върнат в наследството се решава в зависимост от размера на превишението на разполагаемата част спрямо стойността на завещания или подарения имот – дали стойността на имота, определена по правилата на чл.31 от ЗН /съобразно състоянието му към момента на подаряването и по цени към момента на откриването на наследството/ надвишава с повече или по-малко от 1/4 разполагаемата част. Ако надвишението е по-малко от 1/4 облагодетелстваният задържа имота като възмездява наследника със запазена част с пари. Ако надвишението е повече от 1/4 имота се връща в наследството, а облагодетелствания получава стойността на разполагаемата част.         И в двата случая възмездяването се извършва по цени към момента на намаляването.

Когато облагодетелстваното лице е наследник със запазена част се прилагат правилата на чл.36, ал.2 от ЗН – имотът може да бъде задържан само ако неговата запазена част /включително запазените части на наследниците, които са зачели волята на наследодателя и не са поискали възстановяване – Р 8-77-ОСГК/ и разполагаемата част на наследодателя не надвишават стойността му, като възмезди наследниците направили искане за възстановяване на запазената им част по цени към момента на намалението.

И в хипотезите на ал.1, и на ал.2 на чл.36 от ЗН задържането на имота може да се постанови само при изрично направено искане в този смисъл от страна на облагодетелствания. Съобразно изискванията на чл.36 от ЗН се проявява правното действие на възстановяването на накърнената запазена част, поради което във всички случаи, когато предмет на завета, респ.дарението е недвижим имот /т.е. в случаите, в които се образува наследствена маса/, съдът следва да изслуша и експертно заключение за настоящата /към момента на намалението/ стойност на недвижимия имот, включително и като служебно допусне експертиза.

Теорията и съдебната практика приема, че чл. 36 от ЗН намира приложение в случаите, при които наследодателят е направил завещание или дарение, както само на един недвижим имот, така и на няколко имота.

На основание чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗН ответницата следва да възмезди ищцата за сумата, която не й достига за възстановяване на запазената част от наследството. В случая тази сума е 9 134,17 лв., като тя е приведена в съответствие със стойността на процесния имот по време на намалението. Според заключението на в.л. по приетата по делото съдебно-техническа експертиза пазарната стойност на имота към настоящия момент е 74 100 лв. След като запазената част на ищцата от наследството на нейния баща е 1/8 идеална част, то стойността на запазената й част от този имот възлиза на 9 262,50 лв. От тази сума следва да извади стойността на притежаваната от ищцата идеална част от лекия автомобил – 128,33 лв. /770 лв. : 6/ и се получава 9 134,17 лв. /9 262,50 лв. – 128,33 лв./.

Общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл. 32-36 от ЗН е получаването в натура на запазената част от наследството, съответно задържане в натура на разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН се наложи частична отмяна на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ, следва да се приложат правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗН, които целят избягването на съсобствеността, а оттам и на последващата делба на вещта. Едновременното намаление в дробна част и връщането на същата вещ в наследството е недопустимо, тъй като това би довело до противоречив диспозитив.

Разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗН уреждат начинът на намаляване на завет или дарение на недвижим имот. След извършване на съпоставка на стойността на имота и стойността на разполагаемата част се решава дали този имот да се върне в наследството или да бъде задържан от заветника или надарения. Целта на тези разпоредби е да се извърши намалението, чрез отделяне на идеалната част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуална публична продан на имота.

Съгласно чл. 36 от ЗН, когато предмет на завета или дарение е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 от ЗН, надвишава с повече от ¼ разполагаемата част имотът остава изцяло в наследство, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. При условие, че не се надвишава ¼ заветникът или надареният може да задържи целият имот и да възмезди наследника с пари, според цената по време на намаляването на наследството.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че извършеното в полза на ответницата дарение следва да бъде намалено със сумата от 9 134,17 лв., а имотът да остане в патримониума на ответницата. В този случай между страните в производството няма да се създаде съсобственост.

Водим от горното, Д. районен съд

 

РЕШИ:

 

НАМАЛЯВА извършеното от наследодателя Б.Д.В.,***, ** през ** г., в полза на Б.Б.В. с ЕГН ********** *** ДАРЕНИЕ на недвижим имот, представляващ имот с идентификатор ** – апартамент № ** на партерния етаж, състоящ се от две стаи, хол, дневна с кухненска ниша, баня-тоалетна с антре и коридор, със застроена площ от ** кв.м., ведно с принадлежащото му таванско помещение № ** с площ от ** кв.м., и избено помещение № ** с площ от ** кв.м., както и 12,10% от общите части на сградата и 1/9 ид.ч. от отстъпеното право на строеж и ползване върху дворното място върху която е построена сградата и съставляващо поземлен имот с идентификатор **, по договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № **, т. **, дело № ** от 31.01.** година на нотариус при Д.* районен съд, със сумата от 9 134,17 лв. /девет хиляди сто тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗН надарената Б.Б.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАДЪРЖИ следния недвижим имот, представляващ имот с идентификатор ** – апартамент № ** на партерния етаж, състоящ се от две стаи, хол, дневна с кухненска ниша, баня-тоалетна с антре и коридор, със застроена площ от ** кв.м., ведно с принадлежащото му таванско помещение № ** с площ от * кв.м., и избено помещение № **с площ от ** кв.м., както и 12,10% от общите части на сградата и 1/9 ид.ч. от отстъпеното право на строеж и ползване върху дворното място върху която е построена сградата и съставляващо поземлен имот с идентификатор **.

ОСЪЖДА Б.Б.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на осн. чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗН на Е.Б.Д. с ЕГН-********** *** сумата от 9 134,17 лв. /девет хиляди сто тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, необходима за ДОПЪЛВАНЕ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на ищцата Е.Б.Д. от наследството на баща й Б.Д.В.,***, ** през ** г., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д.*окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: