Решение по дело №182/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 240
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20191850200182
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Гр. К., 15.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД № 182  по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

И.Й.С., ЕГН ********** *** е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 18 – 0286 - 000113 / 06.06.2018 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съда  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 11.01.2018 г. от И.Т.Т. – полицейски служител при РУ – гр. К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  серия Д бл.№ 315832 против жалбоподателя, за това, че на 11.01.2018 г. около 12.20 часа в Община К., на път Втори клас № 81 същият е управлявал товарен автомобил „М. МБ 100 Д“, с рег. № СА ***** РВ, собственост на И.Г.Х., ЕГН **********, с посока на движение от гр. К. към гр. М., като не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, не носи свидетелство за регистрация на МПС  и МПС – то не е представено за технически преглед в срок, съгласно ЗТП, поради което същият е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл.100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от посочените в него лица, без вписване на възражения или обяснения от страна на  жалбоподателя И.Й.С., ЕГН **********. Въз основа констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, като в него  по идентичен с акта начин са отразени обстоятелствата при които е извършено нарушението. С издаденото НП на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.1,2, чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 и чл. 185 от ЗДвП са му наложени три административни наказания : „Глоба“ в размер на 10.00 лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 10.00 лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20.00 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорна въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите В.Г.А. и И.Т.Т. – актосъставител.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.05.2019 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 2202 / 22.05.2019 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

         По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. 

             Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

             По същество на спора :  За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

              Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление констатира, че последното е издадено в срок и същото следва да бъде потвърдено.

             С издаденото против жалбоподателя Наказателно постановление е ангажирана неговата административна отговорност за извършени виновно три нарушения на ЗДвП, при което съдът констатира следното:            

             1. По отношение на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

              Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП предвижда задължителна проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена наредба. Съгласно  НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, превозните средства подлежат на ежегоден технически преглед. След като премине успешно технически преглед собственикът на МПС получава  удостоверение за техническа изправност. В удостоверението е описано кога е преминат последният преглед и до коя дата трябва да се направи следващия. Като е установил липсата на извършен такъв поради липса на знак за извършен ГТП, което е изрично отразено и в АУАН, и в наказателното постановление, административният орган е констатирал по същество нарушение на визираното в чл.147, ал.1 от ЗДвП задължение. Вярно е, че е посочено, че МПС е чужда собственост, а не на жалбоподателя, както и че за това автомобилът да бъде представен на технически преглед задължение има собственика, или съответно длъжностно лице. В случая обаче, жалбоподателят е санкциониран по чл.185 от ЗДвП, а не по специалния текст на чл.181, т.1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В случая е установено категорично извършване на нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед. Доколкото в нормата на чл.188 е предвидено, че освен собственикът и този, на когото е предоставено за управление моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, то не следва от обсега на тази законова разпоредба да бъдат изключени нарушенията на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Ето защо и като е съобразил обстоятелството, че в случая не е приложима специалната санкционна разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя И.Й.С., ЕГН **********, в качеството му на водач по общия текст на чл.185 от ЗДвП и му е наложил предвидената в този текст „Глоба“. Ето защо съдът счита, че по отношение нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП наказателното постановление е правилно и законосъобразно и същото следва да се потвърди.

              2. По отношение на нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

            Съгласно чл.100, ал.1 от ЗДвП при движението си водачът е длъжен да носи набор от документи, Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи :

1.        свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

2.        свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;

3.       документ за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;

4.       превозните документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

5.       при напускане на територията на страната – валиден международен сертификат за „Гражданска отговорност” на автомобилистите за чужбина –  „Зелена карта”.

6.  документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

          От приетите по делото писмени доказателства съдът намира като установени посочените в атакуваното НП нарушения на разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 и чл.100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП от жалбоподателя И.Й.С., ЕГН **********, който не е изпълнил своето. Дори в жалбата същият изрично потвърждава, че не е носел документите, тъй като същите са били останали в дома му. Не носенето на определените документи се наказва с „Глоба“ в определен изрично размер от 10.00 лева, съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, която санкционна разпоредба правилно е приложена в случая. При така установеното съдът намира, че атакуваното НП в тази му част също следва да бъде потвърдена.

           С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18 – 0286 - 000113 / 06.06.2018 година на началника на РУ - гр. К., с което на И.Й.С., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания :  на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 10.00 / десет / лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 3 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 10.00 / десет / лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП „Глоба“ в размер  20.00 / двадесет / лева за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - София област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :