Р Е Ш Е Н
И Е
№...................../.....................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1740 по описа на РС-Варна
за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Е. с. /*/, с административен адрес: *,
представлявана от „К. А.“ ЕООД, действаща чрез адв. К. Й., срещу Х.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Р.Ч., назначена по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК в качеството й на особен представител, първоначално
обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответника дължи на ищцовата ЕС следните суми: 1./ сумата в общ размер от 483.52 лева, представляваща сбор от
такси и разноски по поддръжка и управление на общи части на Е. с., консумативни
разходи, вноски за фонд ремонт и обновление за ап. *, находящ се на адреса в *
за периода от м.09.2014 г. до м.08.2020 г. и 2./ сумата в размер от 57.10 лева, представляваща дължима
главница за извършен през м.08.2019 г. ремонт на покрив на сградата, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 02.09.2020 г. до окончателното погасяване на
задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 4800/09.09.2020 г. по ч. гр. д. № 10883 по описа за 2020 г. на
РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
В исковата молба се твърди, че по
заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за
процесните суми, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
Поддържа
се, че ответникът е съсобственик на апартамент № *, находящ се в жилище, което
е в режим на Е. с., като притежава ½ ид. ч. от недвижимия имот.
Твърди
се, че размерът на таксите и вноските е определен от ОС на ЕС, чиято воля е
обективирана в протокола от проведеното ОС на 02.06.2014 г., като задълженията
са разпределени съобразно броя обитатели в апартамент, като кучетата също участвали
в разпределението. Решението е било да се заплаща по 3.00 лева месечно такса за
управление и поддръжка от апартамент и още 3.00 лева вноска за фонд ремонт и
обновление. Сумата в размер от 483.53 лева, представляваща ½ част от
общо дължимата сума в размер от 967.05 лева, се претендира да е дължима за
периода от м.09.2014 г. до м.08.2020 г., т.е. за период от 73 месеца. Твърди
се, че през м.07.2015 г. и м.07.2019 г. са били извършвани частични плащания по
партидата на ап. * в общ размер от 50.00 лева, която сума е послужила за
погасяване на най-старите по време задължения, а именно тези преди м.09.2014 г.
Внесената сума е съобразена при предявяване на непогасената част от вземанията
и се твърди, че прекъсва 3-годишната погасителна давност на задълженията.
Сумата
в размер от 57.10 лева, представляваща ½ част от общо дължимата сума в
размер от 114.20 лева, се претендира да е дължима за ремонт на покрив на
сградата в режим на ЕС, извършен през м.08.2019 г. Твърди се, че ремонтът е извършен въз основа на взето
решение от ОС на ЕС, проведено на 22.06.2017 г. Поддържа се, че общата цена на
ремонта възлизала на 3500.00 лева, като съгласно решението на мнозинството
етажни собственици, материализирано в съставения протокол от ОС, сумата е
следвало да се разпредели между всички апартаменти съобразно квадратурата им.
След изчисляването за съсобствения на ответника ап. * е била начислена сумата в
общ размер от 114.20 лева. Сочи се, че е било взето решение сумата да се
изплати в срок до 31.01.2019 г. До момента сумата не е била изплатена.
Излага
се, че на 01.08.2019 г. е било проведено ОС на ЕС, на което е било взето
решение да се образуват гр. дела срещу етажните собственици със задължения към
ЕС над 200.00 лева. Сочи се, че ответникът е натрупал задължение в размер
по-голям от 200.00 лева, което е обусловило завеждането на настоящото дело
срещу него.
Сочи
се, че горепосочените решения на ОС на ЕС не са атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС и към настоящия момент са влезли в сила и обвързват всички етажните собственици
и третите лица.
В
заключение се моли исковата претенция да бъде уважена.
Претендират
се сторените в хода на процеса съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1
от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е
застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че не е установено по делото,
че ответникът е титуляр на твърдените ид. ч. от ап. *, находящ се в *,
включително на ид. ч. от общите части на сградата в режим на ЕС. Оспорва се
законосъобразността на процедурата по свикване и вземане на решения на ОС на ЕС. По същество се моли съда да отхвърли
предявените искове.
В проведеното открито съдебно
заседание, ищецът редовно призован, представлява се от адв. К. А., чрез която поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, представлява се от адв. Р.Ч., която поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и
отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д.
№ 10883 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на
ищцовата ЕС срещу Р.И.Л. и Х.И.Т. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като последните са осъдени при условията на
разделност да за платят по ½ /една втора/ част от сумата в общ размер на
967.05 лева, представляваща сбор от такси и разноски по поддръжка и управление на общи части на Е.
с., консумативни разходи, вноски за фонд ремонт и обновление за ап. *, находящ
се на адреса в * за периода от м.09.2014 г. до м.08.2020 г. и ½ /една втора/ част от сумата в размер на 114.20 лева, представляваща дължима главница за извършен през
м.08.2019 г. ремонт на покрив на сградата, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 02.09.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията. На ответника Х.И.Т.
заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а на Р.И.Л. - по
реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК по местоработата й чрез работодателя, като
последната не е възразила в срока по чл. 414 от ГПК и спрямо нея заповедта се е
стабилизирала.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че сградата, находяща се в * е в режим на ЕС.
От ангажирания нотариален акт за
договорна ипотека № * г. по описа на нотариус Б. В., вписан в НК под рег. № *,
с район на действие РС-Варна /л. 60/, се констатира, че С. П. Д. е собственик
на процесния ап. № *, находящ се на осмия етаж на процесната ЕС с
административен адрес *, състояща се от две стаи,
кухня, баня-тоалет и входно антре със застроена площ от 57.40 кв. м., ведно с
избено помещение № *, както и 0.5816% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена.
От служебно извършената справка в
НБД „Население“ /л. 35/ се констатира, че към настоящия момент С. П. Д. е
починала, а ответницата е нейна дъщеря наред с Р.И.Л..
По делото не се спори, че наследници
на С. П. Д. са нейните две дъщери – Х.Т. и Р.Л..
Видно от представения проткол за проведено общо събрание на
собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в * от
02.06.2014 г.
/л. 12/ с мнозинство 60% ид. ч. от общите части на сградата
е взето решение месечните такси към етажната собственост за консумативни
разходи да се разпределят според броя обитатели в апаратамент, в това число и
домашните любимци, а таксата за управление и поддръжка да е 3.00 лева на
апаратамент. Взето е още и решение месечната вноска за фонд ремонт и обновление
да е 3.00 лева на апартамент.
От представения проткол за проведено общо събрание на
процесната ЕС от 29.06.2017 г. /л. 10/ се установява, че с мнозинство 45% ид. ч. от
общите части на сградата е взето решение да се извърши ремонт на покрива; да се
събере сумата от 3 500.00 лева за ремонта; сумата да бъде разпределена
съобразно квадратурата на притежаваните от етажните собственици апартаменти.
Прието е крайният срок за плащане на сумата за ремонта да е до 31-ви януари,
като годината от представения протокол не се чете, но твърдението на ищеца, че
същата е 2019 г. не се и оспорва от ответника, поради което съдът приема, че
падежът е определен на 31.01.2019 г.
От приобщения проткол за проведено общо събрание на
процесната ЕС от 01.08.2019 г. /л. 7/ се
установява, че с мнозинство 75% ид. ч. от общите части е прието решение да се
заведат заповедни производства по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците към етажната
собственост със задължения над 200.00 лева, като производствата да се водят
чрез избрания на същото ОС на ЕС за срок от две години управител – „К. А.“
ЕООД.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми – предмет на специалните положителни
установителни искове, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил искове за установяване със съдебна санкция дължимостта на вземанията, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника,
ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: че ответникът е собственик/съсобственик на обект,
находящ се в сграда в режим на етажната собственост; че по надлежния ред са
определени таксите за поддръжка и управление на общите части на сградата и
вноските за фонд ремонт и обновление, включително, че са взети посочените в
исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост за ремонт на
покрив на сграда. Ищецът следва да установи вземанията си и по размер, като
докаже, че припадащата се част за заплащане от ответника е в претендираните
размери, респективно, че същите са изискуеми, както и че са
материализирани в издадената в негова полза заповед по чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното, че точно е
изпълнил задълженията си в качеството му на етажен собственик, както и
направените правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения.
Не е спорно по делото, че в
сградата, находяща се в
*, са налице
повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици,
поради което приложение намира уредбата в ЗУЕС по аргумент от чл. 3 от същия нормативен акт.
Установи се по делото от
ангажирания нотариален акт и справка от НБД „Население“, че ответникът е титуляр на ½ /една
втора/ ид. ч. от ап. № *,
находящ се в гореописаната
сграда в режим на Е. с., който е със застроена площ
от 57.40 кв. м., ведно с 0.5816% ид. ч. от общите части на сградата.
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на Е. с. имат задължение да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части
на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени
за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални
части, а съгласно т. 10 от цитирания законов текст заплащат и разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. А според правилото на
чл. 51 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от
етажа, на който живеят.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 – т. 10 и чл. 48
от ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата; определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и
обновяване"; планира извършването на ремонтни дейности на общите части, както и да
определя необходимите за тях разходи. Общото събрание се свиква, провежда и
взема решения по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по
съдебен ред поради незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни
правни норми/ по реда на чл. 40 от ЗУЕС в
едномесечен преклузивен срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения
на общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително за
гласувалите против тях и за неучаствалите във вземането им лица. В този смисъл
е и каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 39/19.02.2013 г.
постановено по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о. и в много други актове, които съдът не намира
за нужно да цитира.
В конкретния случай нито едно от
посочените във фактическата обстановка на настоящия съдебен акт решения на ОС
на ЕС не са оспорени от ответника и същите са се стабилизирали, поради което са
задължителни за всички етажни собственици, включително и за него. Видно от съдържанието
им, на 02.06.2014 г. етажните собственици са решили таксите към ЕС за
консумативни разходи да се определят според броя обитатели в апартамент, в това
число и домашните любимци, а таксата за управление и поддръжка да е 3.00 лева
на апаратамент. Взето е още решение месечната вноска за фонд ремонт и
обновление да е 3.00 лева на апаратамент. По делото не е оспорено в срока по
чл. 131 от ГПК, че ответницата е обитавала имота през периода от м.09.2014 г.
до м.08.2020 г., като не са ангажирани и доказателства опровергаващи този
правнорелевантен факт. Взето е още и решение на 29.06.2017 г. да се извърши
ремонт на покрива на сградата срещу цена от 3 500.00 лева, като сумата
бъде разпределена между етажните собственици съразмерно с квадратурата на
апартаментите им в срок до 31.01.2019 г., като към настоящия момент паричното
вземане е станало изискуемо, доколкото падежът е настъпил. На 01.08.2019 г. е
взето решение да се заведат съдебни производства против етажните собственици
със задължения над 200.00 лева, с което ищцовата ЕС се легитимира да търси
неудовлетворените си вземания.
От изложеното следва, че искът е
доказан по основание. Размерът на предявеното срещу ответника гражданско
притезание не се оспорва в срока по чл. 131 от ГПК. С оглед на притежаваните от
последния идеални части от общите части на сградата в режим на ЕС и застроената
площ на апартамента, както и обстоятелството, че в процесния период същият е
обитавал самостоятелния обект в процесната сграда, за който факт е индиция и
официалната адресна регистрация на ответника в НБД „Население“, както и липсата
на доказателства оборващи в условията на насрещно доказване горните изводи,
съдът приема иска за доказан и по размер.
Крайният извод на настоящия съдебен състав
е за основателост на предявените искове.
При този изход от спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК
на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни
разноски, чийто общ размер възлиза на 647.50 лева, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства, удостоверяващи реализирането
им, като ангажираните договори за правна защита и съдействие представляват
разписки по смисъла на т. 1 от ТР № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, от
които 112.50 лева – припадаща се част от сторените съдебно-деловодни разноски
по ч. гр. д. № 10883 по описа за 2020 г. на РС-Варна за държавна такса и
адвокатски хонорар и 535.00 лева – сторени по настоящото исково производство
съдебно-деловодни разноски за държавна такса; адвокатски хонорар и депозит за
особен предсатвител.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр.
чл. 6, т. 9 и т. 10 вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, в отношенията между страните, че
Х.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на Е.
с., с административен адрес: *, представлявана от „К. А.“ ЕООД, следните суми: 483.52
лева /четиристотин осемдесет и три
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща сбор от такси и разноски по
поддръжка и управление на общи части на Е. с., консумативни разходи, вноски за
фонд ремонт и обновление за ап. *, находящ се на адреса в * за периода от
м.09.2014 г. до м.08.2020 г. и 57.10
лева /петдесет и седем лева и
десет стотинки/,
представляваща дължима главница за извършен през м.08.2019 г. ремонт на покрив
на сградата, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 02.09.2020 г., до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 4800/09.09.2020 г. по ч. гр. д. №
10883 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Х.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.
с., с административен адрес: *, представлявана от „К. А.“ ЕООД, сумата в общ размер от 647.50 лева /шестстотин четиридесет и седем
лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, от които:
- 112.50 лева – припадаща се част от
сторените съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 10883 по описа за 2020 г. на
РС-Варна;
- 535.00 лева – сторени по
настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: