Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 539
гр. Пловдив, 26.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Пловдив, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при участието на
секретаря Петя Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 8302/2017 г. по описа на РС-Пловдив, XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.53 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Д.К.
против наказателно постановление № 17-6207-000855 от 13.11.2017 г. , издадено
от Началник РУП към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца на
основание чл.175, ал.3, пр. първо от същия
закон, както и
са отнети 10 контролни точки съобразно Наредба N Iз-2539 на МВР.
С жалбата се оспорва установената фактическа
обстановка, като се твърди, че управляваното от жалбоподателя МПС в деня на
проверката имало регистрационни табели,
но същите не били поставени на товарния автомобил, тъй като същият следвало да
се придвижи от един автосалон до друг, намиращи
се на близко разстояние, поради което и табелите били оставени на седалките на
МПС-то и не били фиксирани на предвидените места отвън . С жалбата се правят
оплаквания и относно процесуалната незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се посочва, че в обстоятелствената му част били
посочени две нарушения, а според АУАН нарушението било едно, което несъответствие
според жалбоподателя съществено
ограничавало правото му на защита.
В съдебно заседание въззиваемата
страна ОД на МВР- Пловдив, РУ –Труд не изпраща представител. Към административно-наказателната преписка е
постъпило писмено становище от Началника на РУ-Труд, съгласно което при
издаване на наказателното постановление били спазени всички изисквания на
материалните разпоредби, както и на процесуалните правила, поради което подадената
жалба била неоснователна, а обжалваното наказателно постановление като правилно
и законосъобразно следвало да бъде потвърдено.
Жалбоподателят Г.Д.К., редовно призован, се
явява пред първоинстанционния съд лично и представляван от упълномощения си защитник адв.М. ***.
Жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, от лице,
което има интерес от обжалване и срещу акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна :
На 03.10.2017 г. около 10:50 часа в Община
Марица на път Втори клас №64 –км 48+300
по локално платно било установено, че Г.Д.К.
като водач управлява товарен автомобил „ Фолксваген” с № на рама ***, чужда
собственост, като автомобилът е без регистрационни табели. На мястото на
проверката бил съставен АУАН, предявен
на нарушителя и подписан с възражения, че табелите на управляваното от него МПС
били вътре в автомобила, на седалката на буса.
Видно от приложените към преписката материали
се установява, че същия
ден – 03.10.2017 г. било образувано и бързо производство №387/2017 г. по описа
на РУ-Труд при ОД на МВР-Пловдив, за престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал. 1 от НК, а именно управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред .
След кратко разследване с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 12.10.2017 г. наказателното
производство по бързо производство №387/2017 г. по описа на РУ-Труд при ОД на
МВР-Пловдив е било прекратено, като е
прието, че престъпление не е налице. Като основание за прекратяване на
наказателното производство е посочена нормата на чл.9, ал.2 от НК, а
извършеното от К. от обективна страна според обстоятелствената част на
постановлението съставлявало единствено административно нарушение, поради което
преписката последващо е била изпратена на Началника на РУ-Труд при ОД на МВР -
Пловдив - за реализиране на административно-наказателната отговорност на дееца.
В
изпълнение на указанията на прокурора било издадено и обжалваното наказателно
постановление. В наказателното постановление е посочено, че автомобилът е без
регистрационни номера, поставени на определените за това места, с което е извършил
: „ управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред”, за което на въззивника са наложени административни наказания на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата .
В
хода на проведеното съдебно следствие е разпитан като свидетел актосъставителят
мл. автоконтрольор Т.Г., който потвърждава
констатираното нарушение в АУАН, а
именно, че на процесната дата заедно с колегата му видели
описания автомобил да се движи без регистрационни табели, като управлението
било констатирано малко след табелата на с.Труд, посока гр.Пловдив, в локалното
платно.
Пред
съда в качеството на свидетел е разпитан и управителят на фирмата, на чието име
бил закупен управляваният автомобил, В.Г.М.. Същият заявява, че нямал
задължение да регистрира закупените от него автомобили, тъй като фирмата му се
занимавала основно с внос и продажба, а регистрацията се осъществявала
впоследствие, при закупуването на автомобила от новия собственик. По отношение на констатираното в деня на
проверката, същият заявява, че автомобилът бил оборудван с регистрационни
табели, като същите не били поставени на самия автомобил, а се намирали вътре
на една от седалките. Като причина за непоставянето им на предвидените за това
места свидетелят сочи, че автомобилът следвало
да бъде придвижен от единия салон на
фирмата до другия салон, като разстоянието между двата автосалона било около 200
м, затова и автомобилът се движел в
локалното платно.
В хода на съдебното следствие като писмени
доказателства на основание чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН са приобщени – трудов договор, сключен между жалбоподателя Г.К.
и „М.” ЕООД, съгласно който жалбоподателят бил назначен на длъжност „мияч,
превозни средства/ръчно” в дружеството; копие от извлечение от пътна книжка; фактура,
съгласно която управляваното МПС било закупено от дружеството от Италия на 19.01.2017 г.
Оплакванията
в жалбата, че АУАН неправилно бил съставен за нарушение на нормата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба предвиждала състав на нарушение за
липса на регистрационни табели, а не за непоставянето им на предвидените за
това места, според съда са неоснователни. Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда
наказание за всяко неправомерно поведение, изразяващо се в управление на МПС и ремарке, които не само следва да са
регистрирани , но и да са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно е необходимо не само регистрацията на МПС по
надлежния ред, както и наличието на регистрационни табели, а и поставянето им на определените за това места. Независимо дали колата е притежавала регистрационни табели,
същите в деня на проверката не са били поставени на предвидените места, за
което сочи свидетелят Г., на които съдът дава вяра.
По отношение на показанията на свидетеля М.,
както и на оплакванията в жалбата, че МПС-то било управлявано в локална пътна пътна мрежа, следва да бъде отбелязано, че цитираната
разпоредба не прави разграничение дали МПС се управлява в локално платно на
пътя или не. Нормата е ясна и предвижда задължение да се допускат по пътища, отворени за обществено
ползване само моторни превозни средства, които са с регистрационни табели,
поставени на определените места, каквито места определено не са седалките на автомобила, а отвън, върху самия
автомобил. Следователно след качването в автомобила и пускането му в движение,
водачът е длъжен да спази предвиденото в закона изискване, при това независимо от
дължината на участъка, който трябва да бъде изминат и кое е платното, което
водачът е заел на пътя.
Съдът намира за неоснователно и оплакването,
че водачът на МПС бил лишен ефективно от възможността да
упражни правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да подаде в тридневен срок от
съставяне на АУАН възражение срещу него. Независимо от обективното протичане
едновременно на две производства - наказателно и административно-наказателно,
то последното не е приключило, а е
изчакан резултатът от развилото се бързо производство. Лицето след прекратяване
на наказателното производство с акт на прокурора от 12.10.2017 г., респ. след
изтичане на срока на неговото обжалване пред съда е имало възможност да се запознае
с материалите по административно-наказателното производство, включително и със съставения „четлив” екземпляр от него и да депозира възражението си срещу съставения
му АУАН, което не е сторено. Отделно от това, видно от процесуалното му
поведение в развилия се административно-наказателен процес, жалбоподателят
очевидно е имал възможност да организира всестранно и пълно защитата си, както
по отношение на доказване допустимостта на жалбата, като пред Административния съд
е ангажирал достатъчно доказателства, обосноваващи подаването й в срок, така и
по отношение нейната основателност, като е ангажирал и писмени и устни
доказателства пред настоящата инстанция за това, че не е извършил вмененото му
нарушение. По този начин жалбоподателят е
изложил всички свои твърдения и възражения, поради което и на това
отделно основание доводите за съществеността на порока не могат да се споделят.
Приложеното
и прието като писмено доказателство по делото заверено копие от епикриза за
здравословното състояние на жалбоподателя съдът не кредитира, тъй като същият
към деня на проверката е правоспособен
водач и следва да е наясно с всички предвидени задължения, включително и с тези
по ЗДвП.
При преценка относно процесуалната законосъобразност на съставения АУАН и наказателно
постановление и като взе предвид релевираните в
жалбата оплаквания в тази насока съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица, видно от приложената
към админстративно-наказателната преписка Заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. АУАН отговаря на
всички законоустановени изисквания и съдържа всички необходими реквизити, предвидени
в
чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е описано
ясно и отговаря на материалноправната разпоредба, предвидена в чл.140, ал.1 от Закона
за движение по пътищата, като ясно и
недвусмислено се установява, че Г.К. е управлявал посоченото МПС без регистрационни
табели.
Санкцията
за нарушаване на това изискване е
предвидена в нормата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство” за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба” от 200 до 500
лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Видно от съдържанието на
цитираната санкционна норма са предвидени наказания за две отделни нарушения, а
именно за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред
и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с
регистрационните номера. В издаденото наказателно постановление е посочено, че
автомобилът е без регистрационни номера, поставени на определените за това места,
с което е извършил : „ управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред”, за което на въззивника
са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Така направеното описание в наказателното постановление се отнася и до двете хипотези на чл.175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата и
не става ясно за коя от тях е наказано лицето - за това, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, каквото е първото предложение на
цитираната разпоредба или за това, че управлява МПС, което е регистрирано, но е
без табели с регистрационния номер, което на свой ред представлява второ самостоятелно нарушение. Не може да
бъде споделено становището в жалбата, че по този начин нарушителят бил наказан
за две нарушения, тъй като видно от
размера на наложените наказания, същият е определен към минимума, предвиден в
закона. Очевидно волята на административно-наказващия орган е била да
санкционира нарушителя само за едното нарушение, неясно остава обаче кое е нарушението.
С оглед представените към административно-наказателната преписка материали от
прекратеното наказателно производство се установява, че същото е било
образувано за престъпление, предвиждащо наказателна отговорност на лица,
управляващи МПС, които не са регистрирани по надлежния ред - престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В
продължение на образуваното наказателно производство и отклонявайки се от
установената в АУАН фактическа обстановка
наказващият орган е наказал водача
за нарушение, изразяващо се в управление
на МПС без регистрационни табели, като е добавил и че същото не е регистрирано по надлежния ред .
Независимо
от основанието за образуване на наказателното производство и престъплението, за
което се отнася, наказващият орган, сезиран с прокурорско постановление, следва
да изгради свободното си убеждение по
фактите и приложимия закон само въз основа на доказателствата по делото,
събрани от него и/или от органите на досъдебното производство, а не на базата на
констатациите, съдържащи се в наказателното производство / в този смисъл
„Процесът по ЗАНН”, авт. Л. П. и Р.И., изд. Сиела, 2009 г. /. Очевидно това изискване не е било
съобразено от наказващия орган, който, като е взел предвид престъплението, за
което е образувано наказателното производство, е санкционирал нарушителя за
същото, но по-леко от гледна точка на обществена
опасност на деяние и деец
административно нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, основно устни
такива –показания на св. Г. и М., МПС-то е притежавало регистрационни табели,
но същите не са били поставени на определените
места, което е друго самостоятелно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По този
начин неправилно е възпроизведена фактическата
обстановка в наказателното постановление, като описаното в него не отговаря на обективната
истина и на установеното в АУАН. Поради несъответствие между АУАН и НП е нарушено
и правото на защита на санкционираното
лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за кое точно нарушение е
санкционирано - за това, което е описано в мотивите на наказателното
постановление или за това, което е посочено в АУАН. Това нарушение е основание
за отмяна на наказателното постановление. / В този смисъл и Решение
№ 395 от 12.03.2014 г. по н. д. № 2894 / 2013 г. на XIV състав на
Административен съд - Бургас/.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим
от горното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 17-6207-000855 от 13.11.2017 г. на Началник РУП към
ОД на МВР-Пловдив, РУ Труд, с което на Г.Д.К. с ЕГН ********** ,с адрес ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 200,00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки
съобразно Наредба N Iз-2539
на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд
-Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните .
Районен съдия :...........................................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.