РЕШЕНИЕ
№ 1166
гр. Варна, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20253110203443 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Р. Х. Р., ЕГН **********, чрез адвокат И. Г.,
ШАК, срещу: против Наказателно постановление № 23 -
0003801/26.06.2025 г., издадено от Б. В. И. – и.д Началник на ОО "АА"- град
Варна, с за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДП, вр. чл. 6,
ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3 000.00 / три хиляда / лева
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото
е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при
нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на закона и
представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е
административно нарушение. При измерването били установени отклонения
1
в натоварванията, които не можело да бъдат определени като особено
сериозни. Сочи се, че едва ли тези отклонения биха повишили риска относно
безопасността на движението и биха способствали в решителна степен за
повреждането и преждевременното износване на пътната инфраструктура.
Претендира се, че отклонението в товара представлява маловажно нарушение.
С тези и други аргументи се иска съда да намали размера на наложеното
наказание в НП към минимума. Претендира разноски по делото.
Въззивникът редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се
представлява по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява по делото. В съпроводително писмо до съда излага становище
за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2025 г. свидетелите – Б. И. и З. Ю., двамата инспектори в ОО
"АА" - Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали
пътен контрол. Около 10:33 часа, в област Варна, по АМ "ХЕМУС", пътен
възел, летище – Варна, южна дъга, в посока гр.Аксаково, област Варна,
инспекторите при ОО "АА" - Варна спрели за проверка въззивника Р. Х. Р.,
който управлявал МПС марка "Ивеко" АД 410 Т, с рег. № **********, кат.
N3G.
В хода на проверката по представените от въззивника товарителница,
серия Т, № 011196/05.05.2025 г., пътен лист № 667943/05.05.2025 г., кантарна
2
бележка № 1041439/05.05.2025 г. те установили, че въззивникът извършва
обществен превоз на товари: фракция – 48 120 кг., по маршрут гр.Девня - гр.
Варна, с пътно превозно средство, с четири оси, с две управляеми оси, което
надвишавало допустимата норма - 32 000 кг., определена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) с - 16 120 кг. По време на
проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за
масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ.
На място св. Б. И. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че
същият е нарушил на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б.
"в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника
по време на проверката документи – пътен лист и товарителница били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка и.д. Началника на ОО
"Автомобилна администрация" –гр. Варна, счел, че няма спорни
обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП наложил на въззивника
административно наказание "глоба" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично на Р. Х. Р. на
04.07.2024 г.
В законоустановения 14-дневен срок, чрез Директора на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" –гр. Варна, Р. Р. депозирал жалба до
РС - Варна срещу горепосоченото НП.
3
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка
и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетелите - Б. И. и З. Ю., дадени в съдебно заседание,
АУАН, товарителница, пътен лист, кантарна бележка, справка за водача от
масивите на ОО "АА", заповед за компетентност и от останалите приети по
делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по место
извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуване и провеждане на административно наказателното производство
съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е
З. Ю. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–
4
видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един
свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до
опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху
правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е
наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит
от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника,
посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на
област Варна, по АМ "ХЕМУС", пътен възел, летище – Варна, южна дъга, в
посока гр.Аксаково, област Варна. Очевидно възз.Р. е бил наясно къде е
мястото на разтоварване, респективно е наясно къде е констатирано
нарушението от страна на проверяващите.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази
връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и
НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от
АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение,
5
доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение
като в този смисъл е налице и константна практика на АС - Варна, например
Решение по к. н. а. х. д. № 1892/2016 г. Решение по к. а. н. х. д. № 1790 по
описа на съда за 2017 година, Решение по к. а. н. х. д. № 282 по описа на съда
за 2017 г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че
нарушението е извършено на 05.05.2025 г. /датата на извършване на превоза/,
като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на
проверката, когато свидетелите – Б. И. и З. Ю. пряко и непосредствено са
възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар,
съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили
измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване на
нарушението е на територията на гр. Варна, то предполага и териториална
компетентност на наказващия орган – и.д. Началник ОО "АА" - Варна. Нещо
повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда
териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с
подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед №
160/14.04.2025 г. и Заповед № РД -01-67/29.02.2024 г. Заповед № РД -08-
107/29.02.2024 г. /приложена към преписката/ министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на
Началника на ОО "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва
тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.
Компетентността на актосъставителя – служител в ОО , АА-Варна пък е
определена с нормите на чл. 166 от ЗДвП. Поради което и възражението в
жалбата не се споделя от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични
доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е
наложена санкция.
Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е
доказано. Напротив същото е безспорно доказано, не само посредством
измерването извършено с електронна мобилна везна, а и от представените от
6
самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз, в частност
товарителница. Последните в хода на проверката не са били оспорени, не е
било оспорено и замерването с техническо средство на превозното средство. В
тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да
установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода
на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не
е отрекъл по същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че
въззивникът не твърди неистинност на представените съпътстващи превоза
документи. Прочие ако беше сторил това би се стигнало до други наказателно
правни последици. При измерването, извършено от проверяващите органи е
определено и общата маса на натовареното превозно средство 48 120 кг. ,
която е с 16 120 кг. по- висока от допустимата максимална маса – 32 000 кг..
Ето защо изводът на административно наказващия орган, че е доказано
извършеното нарушение е правилен и съответства на установените в
производството обстоятелства.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по
пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса или натоварвания на ос,
ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Няма спор че тази норма е банкетна като в случая бланкетния състав е
запълнен с нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от 32 тона за ППС,
движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случая МПС с две
оси с полуремарке с три и повече оси. От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно
под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на
изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен
за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата максимална маса
от 32 тона (32 000кг.), е с общо тегло 48 120 кг. В горната насока са както
показанията на разпитания по делото свидетел, така и приложените към АНП
разпечатки от мобилната везна, а и представените от въззивника по време на
проверката документи, като за съда няма никакво съмнение, че въззивникът
(професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППС-то, заедно с
7
товара не е съответствала на допустимата максимална маса – 32 /тридесет и
два/ тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване.
Нещо повече, той съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №
7/27.04.2018 г. е длъжен да следи за това натоварването на ППС да се извърши
в съответствие с максимално допустимата маса на същото.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО правилно
е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 139, ал. 1,
т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ.
Въззивникът е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара
превишават 32 т., както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно
разрешително (съответно документ установяващ плащането на съответна
такса за движение на тежко ППС по отношение на товарния автомобил и
товара за 05.05.2025 г.) и въпреки наличните представи е предприел
управление на ППС.
За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил
налагане на административно наказание глоба от 500.00 до 3 000.00 лева, от
което следва, че определеното от административния орган наказание от 3
000.00 лева е в рамките на нормативно регламентираните предели, но в
регламентирания максимум. При определянето му не са спазени изискванията
на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Действително управлението на претоварените
превозни средства противно на установените правила за това, крие сериозен
риск за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Тази
особеност на правонарушенията от категорията на процесното не освобождава
органа да прецени данните за личността на дееца, в т. ч. наличието на
предходни нарушения и обществената му опасност.
Настоящият състав съобрази и разпоредбите на Приложение 1 към чл.
3, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията. За нарушения на Директива
96/53/ЕО на Съвета, надхвърлянето на максимално допустимата маса за
8
превозни средства от категорията N3 с между 5% и 10% е класифицирано като
тежко нарушение, надхвърлянето на максимално допустимата маса с между
10% и 20% е много тежко нарушение, а над 20% - най-тежко нарушение.
При отчитане на описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът намира, че с оглед постигане целите на наказанието,
произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено
административно наказание глоба към минималния размер 500.00 лева.
Именно наказание в този размер ще съответства на тежестта на нарушението,
при съобразяване в същото време и на конкретната обществена опасност на
дееца и неговото имуществено състояние. Поради което се налага изменение
на НП по този пункт относно размера на наложеното административно
наказание, като същият следва да се намали от 3 000.00 лева на 500.00 лева.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от възз. Р. административно нарушение
по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в
състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от
категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние. Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция - чл.
189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 от Закона за
административните нарушения и наказания. Поради, което и прилагането на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН както иска възз. е забранена от самия закон.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
9
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 23.12.2021 г.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на наказващия орган е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение своевременно.
Искане е направил и проц. представител на въззивника в жалбата.
С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в
изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на
основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОО "Автомобилна администрация"-
Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно
заседание, в което юрисконсултът не е присъствал, поради което съдът намира,
че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80 лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част
на жалбата (500 лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция),
съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 15. 00 лв.
10
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Видно от приложеното
пълномощно и удостоверение за изплатени трудови възнаграждения на
въззивника, на адв. И. Г. АК-Шумен, е било заплатено възнаграждение, в
размер на 660 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд.
От друга страна съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание
чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая
възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
наказващия орган в писменото становище депозирано по делото и съдът
дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата,
в редакцията й от ДВ бр. 68 от 31 Юли 2020 г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съдът намира, че в случая договореният
адвокатски хонорар в размер на 660 лева е прекомерен и не е съобразен с
горепосочената разпоредба, като е определен над минимума на разпоредбата
/в редакцията и към момента на последното съдебно заседание по делото/.
Затова и същият следва да бъде редуциран до 300 лв. и съразмерно с размера
на изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, намалени съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 300. 00
/триста / лева. Последните следва да се възложат в тежест на ОО "АА"-Варна
11
към чиято структура се числи наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и 5вр. ал. 1 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - 0003801/26.06.2025 г.,
издадено от Б. В. И. - и.д. Началник ОО "АА"- град Варна, с което на Р. Х. Р.,
ЕГН ********** за нарушаване нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДП,
вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000.00 / три
хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание "глоба" на 500.00 / петстотин / лева.
ОСЪЖДА Р. Х. Р., ЕГН ********** да заплати на ОО
"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" - гр.Варна, юрисконсултско
възнаграждение по делото в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
ОСЪЖДА ОО "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" – гр.Варна
да заплати на Р. Х. Р., ЕГН ********** сторените по делото разноски в
размер на 300.00 /триста/ лева.
12
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13