Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260034, 23 декември 2020 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
гражданско дело № 597 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по молба от И.М.К.
против Д.З.К. за предоставяне на защита по реда от ЗЗДН. Твърди се, че
молителката и ответникът са съпрузи и живеят в село Градец, община Котел.
Твърди, че ответникът започнал да тормози физически и психически молителката от
началото на месец октомври 2020г. Извършил бил три акта на домашно насилие – на
неустановена дата в началото на месец октомври 2020г., на 08.10.2020г. и на
27.10.2020г. – счупил ù крака, удрял я по главата с дърво. Молителката
отишла да живее при нейни близки, също в село Градец, но ответникът разбрал
къде е, потрошил там имущество, заканвал се, че ще я убие. Молителката моли
съда ответника да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и да му бъде забранено
да доближава молителката, жилището ù и местата за социални контакти и
отдих.
В съдебно
заседание молителката не се явява лично.
Ответникът не
се явява и не взема становище по молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителката и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Молителката и ответникът са съпрузи, сключили граждански брак през 1974г.
Живеят постоянно в село Градец, община Котел, на административен адрес кв.
Запад 129.
Ответникът е осъждан с пет присъди, последната от които през 1996г.
Ответникът не се води на диспансерен отчет.
Спрямо ответника не са били налагани мерки по ЗЗДН.
При така изложената фактическа обстановка съдът направи следните правните
изводи:
Молбата е подадена в едномесечния срок от твърдяните в нея извършени от
ответника три акта на домашно насилие. Молителката и ответникът са съпрузи,
поради което молителката е легитимирана на търси специална защита по реда на
този закон – чл.3, т.1 от ЗЗДН. Изложеното води до извод за допустимост на
производството по делото.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна и това е така по следните
съображения : Молителката не прояви достатъчна процесуална активност, за да
осигури необходимата доказателствена основа за установяване на твърденията си –
че на посочените три дати ответникът е извършил твърдените в молбата действия.
В описаната по – горе декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката декларира,
че ответникът е извършил тези действия, които се твърдят в молбата. Съгласно
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация. Това процесуално правило е
приложимо само тогава, когато е налице обективна липса на други доказателства.
Първия акт на насилие, който молителката твърди, че е извършен на
неустановена дата в началото на месец октомври 2020г., е бил извършен в дома
им, но са изложени още и твърдения, че молителката пострадала – счупила си
глезена, минали полицаи, които ù оказали помощ, дошъл внукът ù,
който я завел на лечение в болница.
Вторият акт на насилие се твърди, че е извършен на 08.10.2020г. в дома им,
след който молителката се обадила на сина им, който бил видял лицето ù,
обезобразеното от удара с дърво.
Третият акт на насилие се твърди, че е извършен на 27.10.2020г. в дома на
нейна близка, където молителката се била преместила да живее – ответникът
разрушил постройка в двора на къщата, заканвал се, че ще я убие.
При така изложената фактология съдът стигна до извод, че е налице обективна
възможност за събиране на други доказателства, макар и косвени, посредством
които да се установят твърдените от молителката факти. От изложеното следва извод,
че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН губи своята доказателствена стойност
тогава когато същите факти могат да бъдат установени посредством други
доказателствени източници – преки или косвени. Когато декларацията не може да
се ползва от доказателствената си стойност, молителката следва да проведе пълно
главно доказване на твърдените от нея факти, което обаче не беше сторено по
делото, по което молителката дори не се яви. В тежест на молителката е да
поиска ангажиране на доказателства, вкл. и гласни, което не беше сторено по
делото.
Изложеното дотук води до неоснователност на молбата, поради това, че по
делото липсват доказателства ответникът да е извършил на твърдените три акта на
домашно насилие.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с т.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът следва да осъди молителката да
заплати окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на И.М.К., ЕГН **********,***, за издаване на заповед за защита по реда
на ЗЗДН срещу Д.З.К., ЕГН **********,***, затова че на неустановена дата в
началото на месец октомври 2020г., на 08.10.2020г. и на 27.10.2020г. в село
Градец, община Котел, извършил спрямо молителката три акта на домашно насилие.
ОСЪЖДА И.М.К., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ОС Сливен в седемдневен
срок от връчването му.
С
Ъ Д И Я :