Р Е Ш Е Н И Е
№ 615/21.7.2021г.
гр.
Пазарджик, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 287 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален
кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и е образувано по жалба на „Хрис“ ООД, с ЕИК: … против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 13/121/06654/3/01/04/02, издаден
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Сочи се, че е нарушен реда за издаване на акта, като е следвало да се издаде
решение за финансова корекция по чл.73 ЗУСЕСИФ, а не обжалвания АУПДВ, като не
е спазена предвидената форма. Излагат се доводи и за настъпили форсмажорни обстоятелства. Моли се за отмяна на
атакувания акт.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Излага доводи за отмяна на атакувания акт, включително и в писмени бележи.
Претендира сторените разноски.
Ответникът
- Изпълнителния
директор на ДФ
„Земеделие“ София, редовно уведомен, не се явява в съдебно
заседание. Упълномощеният му процесуален представител оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3
на същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се
обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно
вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален
закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за подпомагане
на земеделските производители не е предвиден друг ред за обжалване, освен
предвидения в чл. 166, ал. 3 от ДОПК, поради което не е налице изискване
за задължително обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка
за допустимост на съдебно обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Установи
се по безспорен начин по делото от събраните доказателства следната фактическа
обстановка:
Дружеството-жалбоподател
„Хрис“ ООД е бенефициер по проект № 13/121/06654 по мярка 121 „Модернизиране на
земеделски стопанства” от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013
г. (ПРСР 2007 - 2013 г.). Предмет на инвестицията е "Модернизация на
птицеферма". По проекта е извършено плащане на стойност от 702 338,52
лв.(седемстотин и две хиляди триста тридесет и осем лева и 52 ст.). При
извършена проверка на място след плащане в периода 16.07.2019 г. - 22.07.2019
г. и след извършени допълнителни административни проверки е установено
неспазване на договорно задължение, описано в точка 4.18 от договор №
13/121/06654 от 11.08.2014 г., сключен между ДФ „Земеделие” и „Хрис” ООД,
съгласно която „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по договора и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора
и приложенията към него“. В представения и одобрен с договора за подпомагане
бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. Установени са следните нива на изпълнение на финансовите
показатели:
|
Година
от изпълнението на бизнес плана |
Заложени
приходи по бизнес план /лв./ |
Установени
приходи при проверка на място /лв./ |
Процент
на изпълнение на бизнес план |
|
2016
г. |
1
590 917.52 лв. |
733
995.09 лв. |
46,14% |
|
2017
г. |
1
590 917.52 лв. |
463
744.37 лв. |
29,15% |
|
2018
г. |
1
590 917.52 лв. |
420
350.28 лв. |
26,42% |
|
Общо
за проверявания
период |
4
775 752.56 лв. |
1
618 089.56 лв. |
33,90% |
Установеното изпълнение на бизнес
плана, средноаритметично за трите пълни финансови години от 01.01.2016 г. до 31.12.2018
г. в размер на 33,90 % от заложените финансови показатели, съдържащи се в
Таблица № 3 „Производствена програма" от бизнес плана, приложен към
одобрения проект, представлявало неизпълнение на одобрения бизнес план -
задължение, вменено на ползвателя с т. 4.18 от договор № 13/121 /06654 от
11.08.2014 г.
При така установеното и на
основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, ДФ „Земеделие” с
писмо от 04.03.2020 г. е уведомило дружеството, че открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
В резултата на проведената
процедура е издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София процесния
Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/121/06654/3/01/04/02. В него е посочено, че от страна
на РА е установено, че установеното неизпълнение на финансовите показатели на
одобрения бизнес план по проекта не съответства на постигането на целите на
мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на
селските райони 2007-2013 г., определени в Наредба № 8 от 3.04.2008 г. Същото
се явявало и нарушение на т. 4.18 във връзка със срокът, заложен в т.4.33 от
договор № 13/121/06654 от 11.08.2014 г. При неизпълнение на договорни и
нормативни задължения от страна на ползвателя, Фондът имал право да претендира
връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, което е
регламентирано в раздел VIII от договор № 13/121/06654 от 11.08.2014 г„ като в този
случай Фондът прилагал санкциите, предвидени в чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съгласно
цитирания чл. 51, ал. 1 „В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта.". В чл. 59, ал. 2 са регламентирани условията и начина на
определяне на санкциите. Въз основа на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Наредба
№ 8 от 03.04.2008 г. и с цел осигуряване на равнопоставеност на бенефициентите
при отчитане на вида, степента и продължителността на установеното неспазване,
както и прогнозния характер на заложените в бизнес плана показатели, в Държавен
вестник, брой 69 от 30.08.2019 г. са публикувани „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.”. Със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" са утвърдени „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27,ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР
2007-2013г.“, които са обнародвани в ДВ, бр.69 от 30.08.2019 г. и са
публикувани на електронната страница на ДФ „Земеделие". Имайки предвид
констатираното договорно неизпълнение и съгласно т. 30 от Приложение към раздел
I „Общи положения" от посочените „Правила", в които е заложено, че
когато ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на
показатели, предвидени в бизнес плана), реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови
години, са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения
бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и времетраенето на
нарушението е над две финансови години, в конкретния случай три финансови
години, се налагало санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ.
В тази връзка за установеното неизпълнение за финансовите 2016, 2017 и 2018
година е определена санкция в размер на 105 350,78 лева и е издаден процесния Акт за установяване на
публично държавно вземане общо в размер на 105 350,78 лева (сто и пет хиляди
триста и петдесет и 78 стотинки.).
При така установената фактическа
обстановка, съдът с оглед задължението си по чл.168, ал.1
във вр. с чл.146
от АПК да следи служебно за валидността и законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт (включително и при липса на направено искане в
тази насока), намира, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен. Той е издаден
след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и
по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на
правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.
27, ал. 6 ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.)
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 - 9
ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл.
73 от същия закон. Според ал.
7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Трайно е разбирането в съдебната
практика на ВАС, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес
плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието
по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова
корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния
административен съд, четвърто отделение, съдебни решения: Решение №
5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 11774/2019
г., Решение
№ 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. №
9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто
отделение, по адм. д. № 7468/2018 г.; Решение №
5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018
г.; Решение
№ 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. №
1945/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто
отделение, по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този
случай е налице е материалноправната хипотеза на чл.
70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова
корекция с издаването на решение по реда на чл.
73 от същия закон.
Следователно може да се направи
извод, че показателите, заложени в бизнес плана, представляват индикатори. В
подкрепа на горното са и мотивите, изложени в Решение №
13796/06.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на седмо отделение,
ВАС, според които: „Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва
осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени
параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност,
източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга
страна - анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния
проект. Именно тези два компонента на инвестиционното намерение, които са
същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на
безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че
проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за
постигане на целите на оперативната програма“.
В процесния АУПДВ
административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент,
поет със сключения с ДФ „Земеделие“ договор за финансова помощ, като ясно сочи,
че „не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана“. В този
случай, съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ
по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.
73 ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че
законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при
които компетентният орган издава решение по чл.
73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си
избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат
подведени, както под материалноправното основание на чл.
70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в
съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща
връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това
следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в
условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на
финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 - 9
от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013,
ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично.
Според разпоредбата на чл.
69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по
администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Определението за нередност в чл.
2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: „Нередност“
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза.
Предвид изложеното се налага
извод, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013, на основание чл.
27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл.
73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл.
70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния
закон на вида на акта, реда за издаването му и правните основания в различните
хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби и тяхното нарушаване може
да бъде възприето от съда само като съществено процесуално нарушение. В този
ред на мисли следва да се отбележи, че процесният АУПДВ е издаден при
действието на новата норма на ал.
6 на чл. 27 ЗПЗП след изтичане на периода на мониторинг, който в случая е
изтекъл на 11.08.2019 г. Затова и преходното правило на §
12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (с ДВ бр. 2/2018 г., съгласно който:
„Започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този
закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг.“) е неприложимо за случая.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че така издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен
като такъв, като не следва да се излагат други мотиви по размера на наложената
корекция, макар и същата да е правилно определена, видно и от изготвеното по
делото заключение от вещото лице по допуснатата икономическа експертиза.
Само за пълнота – доводите за
форсмажорни обстоятелства в жалбата не само са неоснователни с оглед събраните
доказателства по делото, но останаха и недоказани.
По делото е направено искане от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски.
Предвид така направеното искане, като съобрази изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че в полза на
дружеството-жалбоподател следва да се присъди сумата от 3650 лв., от които 50
лв. държавна такса и 3600 лв. адвокатски хонорар, за които са приложени и
доказателства за извършването им – вносна бележка и договор за правна защита и
съдействие. Сумата от 1,41 лв. такса за банков превод не следва да се присъжда,
тъй като начинът на заплащане на държавната такса е по избор на страната и не е
в следствие на нормативно определено задължение или на съдебно разпореждане,
като са налице и опции за заплащането на таксата на пост терминал в самия съд
без допълнителни такси.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 предложение четвърто от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт за
установяване на публично държавно вземане № 13/121/06654/3/01/04/02, издаден от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
София да заплати на „Хрис“ ООД, с ЕИК: …, със седалище и адрес на
управление: гр. П.., ул. „И.. С..“ № .., вх…, ет… сумата в размер на 3 650 (три
хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляваща сторените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
СЪДИЯ: (П)
Решение
от 13.4.2022г. по Административно дело 10060/2021 Върховен административен съд
Решение № 3535 от 13.04.2022 г. на ВАС София, Осмо
отд. по адм. д. № 10060/2021 г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 615 от 21.07.2021 г.
на Административен съд Пазарджик, Седми състав постановено по адм. д. № 287 по
описа за 2021 г. на този съд. ОСЪЖДА ДФ Земеделие София, бул. „Ц.. Б.. Т…“ № .. да заплати на Хрис ООД , притежаващо ЕИК…, със седалище и адрес на управление: гр. П…, ул. И. С.. № .., вх. ., ет. ., разноски в
размер на 3600 лева за касационното производство. Решението е окончателно.