РЕШЕНИЕ
№ 1782
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVIII състав,
в публично съдебно заседание на първи септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа
докладваното от председателя административно
дело № 1410/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от
ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Грийнланг фънд“ ООД, ЕИК *********, седалище гр. Пловдив,
депозирана чрез управителя У.Б., ЛНЧ********** против Ревизионен акт № Р-16001620006088-091-001/17.02.2021
г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение № 265 от 05.05.2021 г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите в частта, с която на оспорващия е
отказан данъчен кредит в общ размер на 3 070.66 лв. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Твърди се, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и, че същият е издаден в нарушение на материалния
закон. В представената по делото писмена защита се излагат подробни доводи по
всяка една доставка, като се сочи и, че неправилно органът по приходите не е
възприел практиката на ВАС и на СЕС, като се цитират конкретни дела. Редовно
призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С., който
поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество дава становище, че
атакувания РА е неправилен и незаконосъобразен. Иска съда да отмени акта. Претендира
се присъждане на сторените разноски.
Ответният
административен орган- Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Р. оспорва подадената жалба като неоснователна и ангажира писмени
доказателства. По същество дава становище в представената по делото писмена
защита, че атакувания административен акт е законосъобразен, като е издаден в
съответствие с материалноправните предпоставки и при спазване на
административно -производствените правила. Иска се жалбата следва да бъде
отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, съобразно събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Ревизионното
производство е започнало спрямо жалбоподателя със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16001620006088-020-001/08.10.2020г., издадена от С.П.П.,
началник сектор при ТД на НАП – Пловдив. С нея е определен и обхвата, касаещ
установяване на задължения по ЗДДС за периода от 01.06.2020г. до 31.08.2020г. и
е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата
на връчване на заповедта. ЗВР е връчена на 13.10.2020г. по електронен път. Установило
се, че „Грийнланг фънд“ ООД е регистрирано
по ЗДДС по избор, независимо от облагаемия оборот, на 27.05.2020г.. За ревизирания период „Грийнланг фънд“ ООД
е 90% собственост на „БМЛ истейтс“ ЕООД, ЕИК205791152, с управител също У.Б..
Основен доставчик на услуги на „Грийнланг фънд“ ООД е „Аблиско“ ООД, ЕИК201734807,
в който отново съдружник и представляващ е лицето У.Б.. Прието е, че се касае
за свързани лица по смисъла на ДОПК. В хода на ревизионното производство
ревизираното дружество не е представило счетоводни и търговски документи, от
които да може да се установи вида на извършваната дейност, като не са
установени обекти, от които да е извършвана дейност от дружеството. С Протокол
№ П-16001620006088-ППД-001/19.10.2020 г. (л.318, т.2) са присъединени
доказателства и писмени обяснения, събрани при извършена предходна проверка на
„Грийнланг фънд“ ООД. На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки
на други задължени лица – „БМЛ Истейтс“ ЕООД, „Рабиш сейлс“ ЕООД, „Аблиско“
ООД, изпълнители на услуги за ревизираните данъчни периоди, като получените
отговори и представените документи са анализирани от органите по приходите. В
хода на ревизията на „Грийнланг фънд“ ООД са връчени 2 бр. ИПДПОЗЛ, съответно
от 20.10.2020г. и 17.11.2020г., с които са изискани всички документи относно
получени/извършени доставки през ревизирания период – договори, споразумения,
анекси към тях, фактури, платежни документи, приемо-предавателни протоколи,
счетоводни документи и справки, писмени обяснения и др.. С отговори вх. №
ВхР-5027/03.11.2020г. (л.145, т.1 делото) и вх. № ВхР-5618/10.12.2020 г.
(л.199, т.1), РЛ е представило документи и писмени обяснения, в които е посочило,
че към датата на ревизията дружеството все още е в процес на подготовка за
стартиране на своята дейност, няма сключени договори с клиенти и доставчици по
отношение на предстоящата стопанска дейност, а направените разходи имат за цел
административно обезпечаване на дружеството. Лицата, отговарящи за
административните услуги са В.П.и У.Б., като дружеството не е получавало
услуги, различни от текущите абонаменти по договора за абонаментни услуги. Прието
е, че управителят на „Грийнланг фънд“ ООД е управител и на „Аблиско“ ООД, защото
У.Б. е доверено лице на собственика, който няма възможност да пътува постоянно
до България, за да придвижва фирмени дела. В хода на ревизията органите по
приходите констатирали, че през ревизирания период жалбоподателят е приспаднал
данъчен кредит в размер на 3070.66 лв. по 5 бр. фактури с предмет на доставки –
разходи за услуги (месечна такса по договор за услуги от 04.05.2020 г., услуги
по увеличение на капитала, услуги по начална организация за инвестиране в гори
и др.), издадени от „Аблиско“ ООД. Приели, че за фактурираните услуги РЛ не е
представило доказателства, с които да се установят конкретните лица, фактически
извършители на услугите, място на извършване на услугите. Не били представени
отчети за свършена работа по процесните услуги, свързани с начална организация
за инвестиране в гори, услуги по увеличение на капитала, нито доказателства за
платена месечна такса по договор за услуги от 04.05.2020г.. Липсвали данни за
изработени доклади, анализи и решения или други документи за извършените
услуги, както и обосновка за необходимостта им за дейността на дружеството. От
извършената насрещна проверка на доставчика „Аблиско“ ООД по ПИНП № П-16001620176473-141-001/18.12.2020г.
е установено, че то е регистрирано по ЗДДС
на 02.11.2011г. по избор, независимо от облагаемия оборот, с декларирана
дейност с код 7022 – консултантска дейност по стопанско и друго управление. Седалище
и адрес на управление на дружеството е гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 17, като съдружници
са лицата У.Б., Белгия с дял 750.00 лв. (75%) и В.Е.П.с
дял 250.00 лв. (25%), които са и съуправители. Във връзка с изискана информация
с вх. № ВхР-5113/09.11.2020г. от проверяваното дружество са представени копия
на документи и писмени обяснения, в които е посочено, че осъществяването на
дейността е от гр. Пловдив, в офис на ул. „Булаир“ № 17, за който има договор
за наем. Посочено е, че услугите са с постоянен характер и се извършват
ежедневно, според необходимостта на клиента. Посочено е, че приемо-предавателни
протоколи не се съставят, тъй като предоставената услуга има постоянен
характер. Счетоводните услуги се извършват чрез подизпълнител „Рабиш сейлс“
ЕООД, за което е приложена фактура за периода м.07. - м.09.2020г.. дадени са
пояснения, че дружеството разполага с офис оборудване, което използва за основната
си дейност, но няма регистрирано фискално устройство и не издава касови бонове,
тъй като получава всички плащания по банков път. Основната дейност се
осъществява с предоставяне на услуги в сферата на вътрешнофирмената отчетност и
текущи работни процеси – административно обслужване, изготвяне на необходимите
текущи месечни документи, плащания,
кореспонденция и други във връзка с нормалното протичане на работния
процес в дейността на фирмите, които биват абонаментно обслужвани. В тази
връзка то е ангажирано с подкрепа при текущо управление на новосъздадени
юридически лица и помощ за белгийски физически лица, които имат интерес за
инвестиране на капитала на територията на Р България, за което се предоставя
съдействие при откриване на сметки в български и чуждестранни банки, преводи –
писмени и устни от и на английски език, съдействие за разрешаване на юридически
и данъчни казуси, както и всякакви услуги, възникнали по повод осъществяваната
от клиентите дейност. Декларирано е, че не са извършвани корекции на издадени
фактури, както и че „Аблиско“ ООД предоставя адреса си за ползване на негови
клиенти в рамките на сключения договор за административно обслужване. Като
доказателства са представени договор за наем на недвижим имот от 01.01.2015г. с
наемодател „Машпроект – Пловдив“ ООД с предмет офис № 1, 2, 3, 4 на
административен адрес гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет.4. Представена е фактура
№ **********/01.07.2020г., издадена от „Рабиш сейлс“ ЕООД с предмет –
счетоводно обслужване на стойност 6 240.00 лв. и ДДС 1 248.00 лв., като
в нея е посочен и предмет „счеетоводно обслужване на „Грийнланг фънд“ ЕООД за
м.07. – м.09.2020г.“ на стойност 480.00 лв. и ДДС 96.00 лв.. Представени са
договор за услуги в сила от 04.05.2020г., сключен между „Аблиско“ ООД и
„Грийнланг фънд“ ООД с предмет предоставяне на услуги, описани в списък А и Б по
приложение; аналитична ведомост за периода 01.06.2020г. - 31.08.2020г. за
счетоводна сметка 416 „Клиенти по продажби със свързани лица“ с отразени
издадени фактури към „Грийнланг фънд“ ООД и получено плащане по банка в лева;
оборотна ведомост и главна книга за период м.06 – м.08.2020 г.; оборотна
ведомост на счетоводна с/ка 501 „каса в лева“; 504 „Разплащателна сметка във
валута“; 503 “Разплащателна сметка в лева“ на „СИБАНК“ АД, от която са
установени само обобщени дневни дебитни и кредитни обороти, без аналитичност по
документи и контрагенти или основания; оборотна ведомост за периода 01.06.2020г.
- 31.08.2020г. на счетоводна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“, от
която органите по приходите възприели, че по кредита на сметката са отразени фактури
№ **********/15.06.2020г., № **********/09.07.2020г. и № 697/03.08.2020г..
Приложена е декларация от управителя У.Б., че представените писмени обяснения и
документи са всички, с които разполага и въз основа на които са направени
счетоводните записвания в счетоводството на фирмата. Същевременно не били
представени копия на издадените 5 бр. фактури към „Грийнланг фънд“ ЕООД и
извлечения от счетоводна сметка 411, въпреки че са описани като приложени.
Констатирано е от ревизиращите, че е представен договор за наем за обект на
адрес гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет.4, а не за ползвания обект на ул.
„Булаир“ № 17.
За изясняване
на всички необходими обстоятелства във връзка с проведената насрещната проверка,
на „Аблиско“ ООД е връчено второ ИПДПОЗЛ, с което са изискани конкретни
доказателства, данни и обяснения относно услугите, които дружеството е извършвало
по договор от 04.05.2020г. с „Грийнланг фънд“ ООД и във връзка с фактура №
669/16.06.2020г.. С вх. №ВхР-5619/10.1.2020г. са
представени обяснения, че квалифицирани лица за предоставяне на услугите са
двамата управители на дружеството У.Б. и В.П., които ползват услуги на партньори
в областта на счетоводството и правото, като разходите за тези външни услуги са
за сметка на „Аблиско“ ООД и са включени в общата месечна стойност на услугата
към „Грийнланг фънд“ ООД. Посочено е, че няма извършени и фактурирани
допълнителни услуги извън изброените в договора от 04.05.2020г.. Пояснено е, че
мажоритарният собственик на „Грийнланг фънд“ ООД - дружеството „БМЛ Истейтс“
ЕООД, също е клиент на доставчика „Аблиско“ ООД. В обясненията е посочено, че У.Б.
има необходимото финансово образование, както и богат опит в сферата на
финансите, защото е заемал редица ръководни финансови длъжностни в известни
международни дружества, като е участвал в големи корпоративни сделки по
придобиване и работата му е свързана с оценка на активите и пасивите на
фирмите, както и с изготвянето на финансови аналитични модели. По отношение на
другият управител В.П.е посочено, че тя също има финансово образование и богат
опит в сферата на счетоводството – консолидирано счетоводство, данъци, банки,
като е заемала редица счетоводни и финансови длъжности в популярни търговско –
производствени дружества. Изяснено е, че „Аблиско“ ООД е дефинирало своя бизнес
модел като услуги, насочени към малки и средни клиенти с цел предоставяне на
комплексно месечно обслужване, което да улеснява клиентите, тъй като повечето
собственици са чуждестранни лица, за които е по-удобно да имат един контакт за
съдействие и консултации във връзка с бизнеса им. В тази връзка, фирмата е
взела решение да сътрудничи с външна счетоводна фирма и да не поддържа вътрешно
счетоводство, като се работи с доставчика „Рабиш сейлс“ЕООД, която извършва
фактическото осчетоводяване и заверка на ГФО, вкл. и на „Грийнланг фънд“ ООД. По
отношение на фактура № 669/16.06.2020г. е дадено обяснение, че тя е във връзка
със сключен договор за оперативни услуги от 16.06.2020г. и касае предоставени
услуги по т.2.1, 2.2., 2.3. от договора, свързани с началната организация за
инвестиране в гори. Като доказателства е приложено споразумение за оперативни
услуги от 16.06.2020г., сключено между „Аблиско“ ООД и „Грийнланг фънд“ ООД,
свързано с анализ и проучване на процеса на инвестиране в горите в България, в
която връзка са представени услуги по анализ на пазара на горски земи в
България, разбиране на динамиката и основните двигатели – среща с експерти за
повишаване на знанията и определяне ключовите играчи в тази област (горски
експерти, агенции, лицензирани компании за изработване на горски планове,
компании за трасиране, маркери, компании за сеч и др.). От анализа на представените доказателства органите по
приходите приели, че от страна на доставчика не са представени счетоводни и
търговски документи относно фактурираните доставки към РЛ, с изкл.на посочените
по- горе договор за услуги от 04.05.2020 г. и споразумение за оперативни услуги
от 16.06.2020г.. Констатирано е, че липсват и първични, вторични и търговски
документи, които се твърди да са предоставяни от ревизираното дружество на
„Аблиско“ ООД и коитов последствие да са представени за осчетоводяване на
„Рабиш стейлс“ ЕООД. Отново не били представени екземпляри на процесните 5 бр.
фактури за извършени услуги на „Грийнланг фънд“ ООД.
За нуждите
на ревизията и за изясняваните с нея обстоятелства била осъществена насрещна
проверка на „Рабиш сейлс“ ЕООД, за която е приложен Протокол №П-16001620176468-141-001/09.11.2020г..
Изяснено е при нея, че дружеството осъществява консултантска дейност по стопанско
и друго управление, както и че е регистрирано по ЗДДС на 29.07.2016 г. по
избор, независимо от облагаемия оборот. Във връзка с връченото на 27.10.2020г.
по електронен път ИПДПОЗЛ, с вх. №
ВхР-5026/03.11.2020г. са представени писмени обяснения,в които се заявява, че „Рабиш
сейлс“ ЕООД не е сключвал договор с „Грийнланг фънд“ ООД за счетоводни или
консултантски услуги, а се касае за дейност като подизпълнител на „Аблиско“ ООД.
Посочено е, чео счетоводните услуги се извършват на месечна база, за което се
издават фактури към „Аблиско“ ООД. От така изяснените обстоятелства органите по
приходите установили, че от „Рабиш сейлс“ЕООД не са представени конкретни данни
относно вида на извършените счетоводни услуги и по какъв начин са получавани
документите на фирмите, предмет на счетоводното обслужване, като за тях
липсвала кадрова обезпеченост за извършване на счетоводни, консултантски и
други услуги.
От всички
така изяснени обстоятелства и преценка на събраните в хода на ревизията
доказателства органите по приходите направили извод, че не са доказани реално
осъществени доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС от доставчика
„Аблиско“ООД
на „Грийнланг фънд“ ООД. Затова на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във вр. чл.68 ал.1 т.1 и чл.69
ал.1 т.1 от ЗДДС отказали правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 3070.66лв. по процесните 5 бр. фактури. За констатациите е съставен Ревизионен доклад № Р-160016120006088-092-001/21.01.2021г.,
връчен на 21.01.2021г., като срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано
възражение вх. № 70-00-1734/05.02.2021г.. като обсъдили възражението, на
основание констатациите в ревизионният доклад, възложилият ревизията и
ръководителят й са издали Ревизионен акт № Р-16001620006088-091-001
от 17.02.2021г.. Недоволен жалбоподателят го е обжалвал пред горестоящият
административен орган, като с процесното Решение №256 от 05.05.2021. Директор на дирекция “Обжалване и
данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП е потвърдил констатациите
по РА, като е възприел
изцяло изводите на ревизиращия екип, като е обсъдил представените с жалбата
допълнителни доказателства, касаещи Споразумение за горски услуги от
01.05.2020г. между „Аблиско“ ООД и „Хемера инвест“ ЕООД и споразумение за такса
за специфични услуги към него от 20.05.2020г.; фактура №
**********/02.11.2020г., издадена от „Хемера инвест“ ЕООД с получател „Аблиско“
ООД, с вписан предмет специфични услуги в сферата на горите и дърводобива, на
стойност 7 200.00 лв. и ДДС 1440.00лв.; протокол за постъпване на работа
към трудов договор № 10 от 02.06.2020г. между работодател „Хемера инвест“ ЕООД
и служител З. В.В.; Удостоверение № 8066/06.07.2016 г за изработка и
регистрация на контролни горски марки; Удостоверение № 12287/23.03.2016 г.. В тази
връзка посочил относно твърдението за
ползвани услуги с подизпълнител „Хемера инвест“ ЕООД, че в хода на
ревизията това не е било споменато и доказателства не са били представени,
поради което е направен извод, че постъпилите с жалбата документи са били
изготвени за целите на обжалване на РА. Приел, че е налице фактуриране на
услуги към жалбоподателя, без да са представени годни доказателства за реалното
осъществяване на облагаеми доставки. След връчване на решението, недоволен от
него
жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство, в хода на което
ангажира писмени доказателства по отношение на
„Хемера
инвест“ ЕООД и служителя З. В., заемал длъжността „лесоинженер“ до 16.07.2021г.
и притежаващ правомощията да организира дейности във връзка с горски
насаждения, предвидени за сеч и за залесявания.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени
доказателства, касаещи пълната административна преписка по обжалвания
административен акт, както и приобщените во хода на съдебното производство
писмени доказателства относно трудовите правоотношения между „Хемера инвест“
ЕООД и служителя З. В. с квалификация „лесоинженер“, както и представените
пълномощни и удостоверения за актуални състояния на дружеството „Рабиш
сейлс“ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, обсъдени поотделно и втяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Жалбата
е подадена до съда от надлежна страна, в предвиденият 14 дневен срок, след
изчерпване на процедурата по задължително административно обжалване и се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните за това съображения:
Процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1
от ДОПК, органи на приходната администрация. С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК,
по делото са представени: Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. (л.4, т.1) и
Заповед № РД-09-1530/30.09.2020 г. (л.8, т.1), издадени от директора на ТД на
НАП Пловдив. Представени са също така, сертификати за електронен подпис на
длъжностните лица, изготвили административния акт, както и електронен носител –
CD (л.2, т.1). Ревизионното
производство е било образувано, а съответно ревизионният доклад и ревизионният
акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по
приходите. Следва в случая да се констатира и това, че от представените по
делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния
акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие
със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на
подписването на електронните документи. Всички протоколи от извършени насрещни
проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети
лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни
доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода за спазени принципи
за обективно, служебно, добросъвестно и безпристрастно установяване на фактите
и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение
за установяване задълженията за данъци на дружеството. Ето защо възражението на жалбоподателя, че в
случая са налице съществени нарушения на процесуалните правила, се явяват
неоснователни. Не са налице нарушения на процесуалните правила при извършване
на ревизията, които да обясляват неговата нищожност.
По
отношение на съответствието на ревизионният акт с
административнопроизводствените- правила, не са налице съществени нарушения,
които да обуславя незаконосъобразността му. Съдът в настоящото производство,
при условията на чл.160 от ДОПК е задължен да разреши материалноправния спор по
същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство
доказателства, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки
за определяне на задължения по ЗДДС.
Не е спорно между страните, че ревизираното лице е
регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни
документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който
данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки
и услуги, по които лицето е получател. Не се спори, че фактурите са издадени от
регистрирани по ЗДДС лица, плащанията са отразени редовно в счетоводството на
жалбоподателя. Спорът в настоящото производство се концентрира
относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането
им като проявени юридически факти, така,
както се твърди от ревизираното лице. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1
от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. В случаят национално право предвижда, че за да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, следва да
е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС. В тази връзка при
изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги
трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка на услуга по
смисъла на чл.9 от ЗДДС, и едва след това, да се проверява изпълнението на
съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС. Съгласно
разпоредба на чл.71 т.1 от ЗДДС условие за възможността
да се упражни правото на приспадане на ДК е наличието на данъчен документ,
отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС,
в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки
или услуги, по които лицето е получател.
В настоящият случай са издадени 5 бр. фактури от
„Аблиско“ ООД към „Грийнланг фънд“ ООД, с предмет разходи за услуги и разходи
за административни услуги, без в тях да е посочено за какви точно фактически
извършени услуги те се отнасят. При липсата на други доказателства за реално
осъществяване на неконкретно посочените във фактурите услуги, съдът намира за
обоснован изводът на органите по приходите за липса на убедителни доказателства
за реалността на доставките на услуги. В тежест на лицето което,
претендира право на данъчен кредит, е да докаже, че са налице законово
установените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на
правото на данъчен кредит и отговаря на предвидените условия за това, в който
смисъл е и съдебната практика на СЕС, изразена в решение от 18.07.2013г. по
дело № С-78/12. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и
коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са
достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а превес следва да се даде
на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Жалбоподателят
съобразно способите за доказване е задължен да обоснове по безсъмнен начин
реалността на всяка една от процесните доставки на услуги, като предпоставка по
чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит, и то по начин, по
който същите са обективирани в действителността, което да намери отражение в процесните
първични данъчни документи. Както при доставката на услуги, така и при
доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се
разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на
доставката, и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното
осъществяване на доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са наличие на
първични и вторични счетоводни документи и счетоводни записвания. Доказателства,
установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са
различни реално осъществени обстоятелства, обосновани от фактът на притежание
на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги
достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС. Общото е, че доказателствата
следва да дават възможност да се проследи хронологията на осъществяване на
сделките и да се установи по един категоричен начин физическата изява на
доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е
извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и
разтоварени, от кого са предадени и приети. В посоченият смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, съгласно която
правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде
признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на
решение по дело №С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на
правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който
се дължи, само защото е вписан във фактура, а упражняването на това право се
ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на
облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото се казва,
че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на
действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна. Изрично в решение от 06.12.2012 г.
по дело № С-285/11 Съдът на ЕС сочи, че за да се установи дали на
основание доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да
се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки
са били използвани за извършването на облагаеми сделки, като съществува
задължение в съответствие с правилата за доказване, установени в националното
право, да се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства, за да определи дали може да упражни право на приспадане на
основание на споменатите доставки на стоки. Посочено е, че единствено и само в случаите, в които при тази преценка
се установи, че доставките са реално осъществени, и впоследствие същите за
използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми
доставки, то правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Така Съдът
на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка. Тук е
важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у
доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за
несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на
данъчен кредит, като в този смисъл са т. 44 и т.45 от решение на СЕС по дело
С-324/11. В подобен смисъл е и решение по дело №С-271/2012 на СЕС, в което е прието
законосъобразен отказ на право на приспадане данъчен кредит с мотив, че
разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни,
като в по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на
единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на
дружествата, доставчици на услугите. Именно в този контекст СЕС разяснява, че
фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката
и ставката на дължимия данък, по-специално, обичайното название на доставените
стоки и услуги, тяхното количество и предмет. В резултат на това СЕС посочва,
че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата
на която правото на приспадане на ДДС, може да се откаже на данъчнозадължени
лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в
допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена
информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и
стойността на фактурираните сделки. За
да се установи наличието на доставки на услуги, като позитивно проявени факти,
необходимо е именно съобразно сключения договор за поръчка, осъществените
правни действия да бъдат ясно заявени и доказани от жалбоподателя посредством
предвидените в процесуалния закон способи. Относно изпълнението на
процесните два договора, сключени между „Грийнланг фънд“ ООД и „Аблиско“ ООД, и
от „Аблиско“ ООД и „Рабиш сейлс“ ЕООД, то не се установява какви точно услуги
са извършвани от доставчика, като липсва каквато и да било връзка между
жалбоподателя и „Рабиш сейлс“ ЕООД за изпълнение на услуги помежду им. Договорът
за услуги от 04.05.2020г. не дава ясен предмет на дължимите услуги и не предпоставя
сам по себе си издадените фактури на „Грийнланг фънд“ ООД. Посочените от
органите по приходите обстоятелства, касаещи извлечения по с/ка 411,
разминаване в адресите на извършване на дейността, липсата на достатъчни
доказателства за квалификацията на лицата, осъществяващи услугите и за
конкретната възможност да извършват такива дейности, са обосновани. Издържани са
и направените от тях изводи и по отношение на представените доказателства,
касаещи договор за счетоводно обслужване, сключен между „Аблиско“ ООД и „Рабиш
сейлс“ ЕООД. В действителност липсват доказателства какви счетоводни документи
са обработвани, в какви количества е бил документооборота за всеки месец, с
оглед определяне цената на услугата, кои лица са ангажирани в извършването на
счетоводната дейност конкретно. Наличието само на един брой фактура - №
**********/01.07.2020 г., с включена авансово платена сума за счетоводно
обслужване за м.07. – м.09.2020 г., при това, без да е посочено, че е налице
авансово плащане, не може да се приеме като безспорно и надлежно доказателства
за извършена услуга, така както е твърдяна. Липсват безспорни и категорични
доказателства за реално извършване на счетоводна или консултантска услуга от
страна на „Рабиш сейлс“ ЕООД към „Аблиско“ ООД, която от своя страна да е пряко
свързана с „Грийнланг фънд“ ООД. Липсват доказателства за реално изпълнение на
услугата и по фактура № 669/16.06.2020г., издадена въз основа на споразумение
за оперативни услуги между „Абиско“ ООД и „Грийнланг фънд“ ООД. От така
представения договор не се установява каква е целта на дружеството възложител. Единствено
е посочено, че касае уговорени услуги за стартиране на горски инвестиции.
Липсват доказателства относно първичното задание за изпълнението на тази
услуга, анализ на какво точно е извършен от изпълнителя, за осъществени срещи с
експерти, както и за това дали са определени „ключови играчи“ в схемата, за
получаване на оферти за продажба, за анализиране на получените оферти, получаване
или не на одобрение за покупка, както и другите дейности, посочени в договора.
Няма доказателства и относно лицата, извършили всички описани в договора
дейности и за извършена работа. Направените от жалбоподателя възражения, че
счетоводното обслужване, като непрекъснат и постоянен процес, не се нуждае от
приемо-предаване на работата, както и че документоборотът на дружеството може
да е различен през различни периоди от време – има силни и слаби периоди, да
има голямо текучество на персонал, извънредни сделки, и пр. фактори, които се
отразяват в крайната цена на услугата, по принцип са правилни, но несъответни
на изясняваните при ревизията обстоятелства. Такива са и направените възражения
относно установените обстоятелства, свързани с участието на „Аблбиско“ ООД по
доставката на „услуга по увеличение на капитала“. Липсват конкретни
доказателства относно предоставяне на такава услуга и в какво се е изразила
същата. Касае се за правна дейност, законово регулирана с конкретни юридически механизми. Затова предоставянето
на такава услуга от лица, които са финансови специалисти, предполага ясна
обосновка на нейната рекапитулация. Увеличаването на капитала е свързано със
счетоводните записвания, свързано е със самия капитал и с дяловете. Когато
капиталът се увеличава, от чисто математическа гледна точка има два възможни
начина, по които това да стане, тъй като капиталът по начало е число, което е
равно на сумата от дяловете (т.е. от стойностите на вноските). Първата
възможност е чрез увеличаване стойността на дяловете, регламентирана в чл.148
ал.1 т.1 от ТЗ. Другият възможен начин за увеличаване на капитала, съгласно
чл.148 ал.1 т.2 от ТЗ, е чрез записване на нови дялове. Неясно остава как точно
е била предоставена тази услуга и кой от двата възможни способа е бил
използван. Посоченото в жалбата, че „БМЛ истейт“ ЕООД като самостоятелно
юридическо лице, явяващо се собственик на капитала на ревизираното дружество е
извършило увеличението на капитала на „Грийнланг фънд“ ООД, но доставчика
„Аблиско“ ООД е организирало и извършило цялостната дейност, включително по
изготвяне на документи, получаване на банкови документи, подаване на тези
документи в търговски регистър, не може да бъде обосноваващо обстоятелство
относно доставка на услуга за ревизираното лице. Ако е имало такава доставка,
то тя е била само и единствено в полза на дружеството, което е собственик на
дяловия капитал. Липсват приложени доказателства и за уплъномощаване на „Аблиско“
ООД, както и на управителя В.П.да имат правомощията да извършват действия по
организиране и извършване на дейността за увеличение на капитала на
дружеството. Аналогичен е изводът и по отношение проверка по банковата сметка и
контакт с банката.
Съдът
намира за неоснователно и твърдението в жалбата, че в конкретния казус следва
да намери приложение практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-140/11,
както и е неоснователно твърдението, че са изпълнени всички изисквания на ЗДДС
и неговия правилник за упражняване правото на данъчен кредит по ревизираните
сделки, тъй като не се доказа реално изпълнение на процесните услуги, което,
както спорен европейското, така и според националното законодателство е основен
елемент за признаване правото на данъчен кредит. Настоящата инстанция напълно
споделя изводите на решаващия административен орган в тази насока. Правилен е
извода му, че представените с жалбата пред горестоящият административен орган споразумения,
фактури, кореспонденция, могат да служат само за целите на административното
обжалване, но не и за оборване на релевантните обстоятелства от отказ на
данъчен кредит по ЗДДС. Обоснован е мотивът, че нито в писмените обяснения на
жалбоподателя, така и на „Аблиско“ ООД, дадени в хода на ревизионното
производство не се споменава като подизпълнител „Хемера инвест“ ЕООД, както и,
че не са представени доказателства за извършени от това дружество услуги. В
съставените договор за услуга от 04.05.2020г. и споразумение за оперативни
услуги липсват клаузи, с която доверителят се задължава да дава необходимата
информация, документи, данни, свързани с дейността, включително, проекти,
сертификати, и предварително уведомяване на възложителя за приемане на работата
по обекта, т. е. липсват доказателства какви точно задължения са изпълнявани,
което затруднява настоящия състав да установи какво точно е изискано от
довереника, а оттам и да се прецени в какви точно правни действия се изискват
от довереника, дали той ги е изпълнил или трето лице, и то така, както изисква
грижата на добрия стопанин, какъв е резултатът от тези правни действия. От така
представените договор и споразумение не се установява: - нито какви точно
дейности се изискват от изпълнителите, нито лицето или лицата, преки
извършители на конкретните задачи, посочени в списък А към договора от
04.05.2020 г., и тези, посочени в т.2 от споразумението от 16.06.2020 г., тъй
като липсват, както конкретни задания, така и приемо-предавателни протоколи,
за да се установи резултатът от тях.
Налични са само фактури, банкови извлечения за плащане, без да се представят
каквито и да било други доказателства за изпълнение на тези услуги, именно от
сочените за изпълнители дружествата: „Аблиско“ ООД, „Рабиш сейлс“ ЕООД и Хемера
инвест“ ЕООД. В случая намира приложение решение по дело №С-271/12 на СЕС,
доколкото са налице непълни фактури, а и при липсата на допълнителни документи
във връзка с предмета на процесните доставки от страна на РЛ, тези документи не
определят точните параметри на стопанската операция - съответните услуги, които
да са извършени от сочените във фактурите издатели. Независимо от представените
доказателства за облигационни отношения с доставчика „Аблиско“ ООД /договор от
04.05.2020 г. и споразумение от 16.06.2020г./, липсват доказателства за реално
изпълнение на тези отношения между страните. В
настоящото съдебно производство също не се представиха доказателства, които да
оборят констатациите на органите по приходите в тази насока. По делото
формално са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те
представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с
формална такава, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в
цялост с останалия доказателствен материал по делото. При липса на доказателства
за основната предпоставка - реално
извършване на доставка на услугата, липсва и настъпило данъчно събитие - право
на данъчен кредит по ЗДДС. В този контекст установените от органите по
приходите обстоятелства за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата
на реална доставка, е обосновано и законосъборазно. Изводът за липсата на доставки,
осъществени от „Аблиско“ ООД или негови подизпълнители, се основава на
процесуалната пасивност на жалбоподателя да посочи данни и да ангажира
доказателства за кадровата, материалната и техническа обезпеченост за
извършване на тези доставки, каквато доказателствена тежест, той имаше в
процеса.
При това положение, след като не е доказана реалността на процесните доставки,
правилно и обосновано органите по приходите са отказали правото на приспадане
на данъчния кредит.
Необходимо е
допълнително да се отбележи, че данъчно събитие за целите на облагане с ДДС не
е правоотношението между страните по доставката изобщо, а изпълнението на
задължението за извършване на услуга. Съответно, субект на изпълнението следва
да бъде единствено и само доставчикът, като осигуряването на изпълнение от
друго лице няма за последица възникването на право на приспадане на данъчен
кредит. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че от
негова страна са изпълнени всички изисквания на ЗДДС, а в ревизионния акт е
възприет неправилен и необективен подход. РА е законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 444.95
лева (четиристотин четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки).
По
изложените мотиви и на основание чл.160 ал.1 и ал.7 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Грийнланг фънд“ ООД, ЕИК160072304, със седалище в гр. Пловдив, представлявано
от управителя У.Б., ЛНЧ ******** против Ревизионен акт №
Р-16001620006088-091-001 от 17.02.2021 г., издаден от С.П.П., органите по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 265 от 05.05.2021 г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/
- гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на оспорващия е отказан данъчен кредит в
общ размер на 3070.66 лв.
ОСЪЖДА „Грийнланг
фънд“ ООД, ЕИК160072304, със седалище в гр. Пловдив, представлявано от
управителя У.Б., ЛНЧ********, да заплати на Националан агенция по приходите –
София, сумата от 444.95 (четиристотин четиридесет и четири и 0.95) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: