Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр.Шумен,20.V.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на двадесет и пети април 2019г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове
:1. Азадухи Карагьозян
2. Ненка Цветанкова
като разгледа В.гр.д.359/2018г. на Шуменския окръжен
съд,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани/ ВККЧЗС
/„Надежда 96”-гр.Плиска ,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление:гр.Плиска,община Нови пазар,Шум.област,ул.” ”№2 /по нататък за
кратко-Кооперацията или ответникът,жалбоподателят/,със съдебен адрес/проц.пълномощник/:адв.С.С.,***
против
Решение № 740 от 25.VІІ.2018г. по гр.д. № 1159/2018г. на Районен съд-Шумен,с
което е признато за установено ,че
ищецът С.М.Б.,ЕГН **********,адрес:г***,не дължи на ответника,с горните
данни,сумата 1300 лева,част от общата главница в размер на 23000 лева,за която
по гр.д. № 56/2001г. на НПРС е издаден изпълнителен лист,поради погасяване на
вземането по давност,като същият ответник е осъден да заплати на ищеца и сумата
480 лева деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска.
Оплакванията в жалбата са
за допуснати от първоинстационния съд
процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение /”недопустимост,неправилност и
незаконосъобразност”/,с подробно изложени в жалбата съображения.
Моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и вместо него да бъде
постановено друго,с което искът да бъде отхвърлен.
Направено беше особено искане
за спиране производството по настоящото въззивно
дело на основание чл.229ал.4 от ГПК ,до
произнасяне на тълкувателно постановление по ТД № 1/2017г. на ВКС и ВАС,имащо
за предмет обобщаване на съдебната практика и отговор на въпроса” Изпратената
покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва ли давността по см. на
чл.116,б.”в” от ЗЗД,независимо от изпълнителното производство,в хода на което е
отправена поканата”, тъй като този тълкувателен акт е от значение за правилното
решаване на разглеждания спор.
На основание чл.229 ал.1,т.4
от ГПК производството по в.гр.д. № 359/018г. беше спряно.
С Разпореждане от 27.VІІ.2018г. на Председателите на ВКС и
на ВАС, Тълкувателно дело № 1/2017г. на ВКС и ВАС беше насрочено за разглеждане
в закрито съдебно заседание на 25.Х.2018г.,за обсъждане и гласуване доклада на комисията по същото тълкувателно
дело.
На 18.ІІІ.2019г., с
Тълкувателно постановление № 2 на ВКС на
РБ-ГК и ТК и ВАС на РБ ,искането на
Председателя на ВАдв.съвет за приемане на съвместно
тълкувателно решение по повдигнатия въпрос е отклонено,тъй като не е налице
противоречива съдебна практика по см.на чл.124ал.2 от ЗСВ,която да е основание
за постановяване на тълкувателно постановление.
С определение на ШОС от
8.ІV.019г. на спряното производство по в.гр.д. № 359/2018г. на ШОС е даден ход.
В отговор на въззивната жалба ,насрещната страна я оспорва като
неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено обжалваното
първоинстанционно решение,като й се
присъдят направените деловодни разноски.
Двете страни нямат нови
доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен състав,като прецени валидността и
допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност
с оглед направените оплаквания в жалбата и възраженията в писмения отговор по
нея ,както и всички събрани по делото
доказателства,както и,прие следното:
Въззивната
жалба ,като подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното
производство ,по реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество,въззивната жалба се явява основателна и доказана ,поради
следното:
Първоинстанционното производство по
гр.д. № 1159/2018г. на ШРС, решението по
което се обжалва,е образувано по искова
молба на С.М.Б.,с горните данни,против ВККЧЗС„Надежда 96”,с горните данни, с предявен
отрицателен установителен иск, с правно основание
на иска чл.439
от ГПК и с цена 1300 лв –главница,като частичен от иск с главница 23000 лева/.
Ищецът излага в исковата си
молба,че срещу него е образувано изп.дело № 469/2017г. на ЧСИ ....Изпълнителното дело
било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.І.2001г. по гр.д.
№ 56/2001г. на НПРС, за вземане в полза на ответната Кооперация,което било
погасено по давност. Вземането било по издаден запис на
заповед и се погасявало с 3 годишна давност,която започнала да тече на
24.І.2001г. и погасителната давност за него била настъпила на 24.І.2003 година.Ищецът бил направил възражение за погасяване на
вземането по давност пред съдебния
изпълнител, като отправил и молба за прекратяване на производството, но искането не
било уважено. За същото вземане било образувано ИД
№ 12/2017г./касае се за изп.дело №12/2007г./ на ЧСИ А.Т.,което
изпълнително дело било прекратено с
определение № 0899/21.І.2014г.,поради погасяване по давност на изпълняемото
право и делото като част от архив било предадено на ЧСИ Р.Р.,с
район на действие ШОС.Ищецът твърди,че
от значение за началото,респ.изтичането на погасителната давност е
последното извършено валидно изпълнително действие,а такова по изп.дело №12/2007г.на ЧСИ А.Т. не било налице.Твърди
също,че в хода на изпълнителния процес давността не се прекъсва и нямало
доказателства от 2001 г.до 2017г. ответникът да е образувал валиден
изпълнителен процес и да е поддържал същия с валидни изпълнителни действия,при
което образуването на ново изп.дело за същото вземане,а
именно и.д.№469/2017г. на ЧСИ Р.Р.,било недопустимо.При
изложените обстоятелства предявява отрицателния си установителен иск,както е
посочено по-горе,поради погасяване на вземането по давност.
Претендира за присъждане на
деловодните разноски.
В писмения си отговор по исковата молба,ответникът
оспорва изцяло иска и като недопустим,и
като неоснователен,като излага твърдения и съображения в тази връзка.Моли
производството да бъде прекратено или
искът да бъде отхвърлен.Претендира за присъждане на сторените деловодни
разноски.
Районният
съд,за да реши спора,след отделяне на спорното от безспорното,е събрал всички
посочени и представени от страните
писмени доказателства.Фактическата обстановка е правилно и изцяло установена.
Установените факти и обстоятелства
опровергават изложените в исковата молба
твърдения,че от 2001 г.до 2017г. липсват доказателства ответникът да е
образувал валиден изпълнителен процес и да е поддържал същия с валидни
изпълнителни действия .Това твърдение,което е от правен характер,не може да се изведе от материалите
по приложените изпълнителни дела. Видно от приложените заверени преписи от ИД №488/2001 г. по описа на СИС при
ШРС, ИД №2007...0400012 по описа на
ЧСИ А.Т.и ИД №2017...400469
по описа на ЧСИ ..., на 24.01.2001 г., по гр.д. №56/2001 г. по описа на
РС Нови пазар е издаден изпълнителен лист в полза на
„ВККЧЗС Надежда-96”-гр.Плиска, срещу С.М.Б., ЕГН **********, за сумата от 44 500 лева, ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2001 г., както и за сума
от 2 142.00 лева, представляваща извършените по делото разноски.
По така издадения
изпълнителен лист, на 08.11.2001 г. първоначално е образувано ИД №488/2001
г. по описа на СИС при ШРС.От приложените документи по
посоченото изпълнително дело е ясно,че изпълнителният лист е издаден по реда на
чл.237 и сл.от ГПК/отм./въз основа на представен от взискателя запис на заповед
,с падеж на задължението 15.І.2001г. ,по който няма плащане.
Видно от материалите по тези изпълнителни дела, в
периода от издаването на процесния изпълнителен лист на 24.І.2001г. по
гр.д.56/2001г. на НПРС и образуването на 8.ХІ.2001г.въз основа на него на изп.дело №488/2001г. на СИС при ШРС,взискателят
е искал предприемането на изпълнителни действия за събиране на вземането си
такива са били насрочвани от съдебния изпълнител,през 2004 и 2006 година,но не
са осъществени по формални причини-невнасяне на д.такса и неявяване на
взискателя за справка. По искане на взискателя, на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ, делото е изпратено на ЧСИ А.Т.за продължаване
на принудителното изпълнение. При последния, на 22.02.2007 г. е образувано ИД №2007...0400012
, като по молба на
взискателя, подадена на 24.01.2008 г. е насрочено действие по предаване
на автомобил. Действието е насрочено за 19.05.2008 г., но същото не е извършено,като в този случай няма данни по делото за
причината, поради която не е извършено.
На 22.02.2010 г. е взискателят е подал поредната молба за предприемане на принудителни действия срещу недвижими имоти на длъжника,като и в този случай причината за
непредприемане на исканите действия не е посочена. Периодично са са извършвани справки за регистрирани
трудови договори на длъжника,както и за имущественото му
състояние.
По
подадена на 20.01.2014 г. молба на длъжника,
за прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е постановил прекратяване на производството. На
20.11.2017 г., взискателят по изпълнителните дела -ответната кооперация,е подала молба за връщане на изпълнителния
лист и последният
й е предаден. По същия
изпълнителен лист, на 30.11.2017 г. е образувано ИД №2017...400469 по
описа на ЧСИ ....
По това изпълнително дело не са предприемани принудителни действия.
При тази правилно
установена фактическа обстановка,районният съд е извел своите правни
изводи,които настоящият въззивен състав не споделя и ги счита за незаконосъобразни
в своята основна част,по следните съображения:
Правилно е
прието от районния съд,че в случая приложими са разпоредбите на чл.531ал.1 от ТЗ и чл.537
от ТЗ ,в които е предвидено ,че исковете по менителницата срещу платеца се
погасяват с тригодишна давност ,като разпоредбите за
менителницата се прилагат и към записа на заповед, т.е. вземанията ,произтичащи от запис на заповед се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок. В процесния
случай давностният срок е започнал да тече от деня
на падежа на вземането по записа на заповед - 15.01.2001 г.
Законосъобразно е позоваването от
районния съд на разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, според която давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при
предявяване на иск или възражение,
или на искане
за започване на помирително производство, при условие, че те
са уважени, както и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването
на давността започва да тече
нова давност.
Настоящият
въззивен съдебен състав намира,че районният съд неправилно-необосновано и
незаконосъобразно,се е позовал на ТР №2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС,в
частност-на т.10 от същия тълкувателен акт,отнасяйки действието му за времето
от началото на образуването на процесните
изпълнителни дела през 2001 г. до 26.VІ.2015г.,на която дата ТР № 2/2015г. на
ОСГТК е прието,т.е придавайки му обратна сила.
През
периода,обхващащ времето от образуване на първото изпълнително дело -ИД№488/2001
г. по описа на СИС при ШРС,следващото ИД №2007...0400012 по описа на ЧСИ А.Т.и
ИД №2017...400469 по описа на ЧСИ ...,имащи за предмет оспореното процесно вземане ,са съществували два тълкувателни акта на ВС ,касаещи
разпоредбите на чл.110- 116 от ЗЗД,уреждащи режима на давността в българското
гражданско право.Първият от тях е Постановление на Пленума на ВС № 3/18.ХІ.1980 г.на ВС на РБ,а вторият –ТР №
2/26.VІ.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС,което в т.10 прогласява ППВС №
3/1980г. за загубило сила. Т.е. отмяната на ППВС №3/1980г. настъпва на
26.VІ.2015г.Законът не е предвидил момент,от който започват да действат тези
тълкувателни актове или откога отпада действието им.Разрешението на този
проблем е дадено с постановеното Решение
№ 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС,ГК,ІV Г.О.,което настоящият
съдебен състав,съобразявайки се с правната логика, възприема изцяло.В същото е
посочено,че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР,те
имат обратно действие и даденото от тях
тълкуване важи от момента,в който правната норма е влязла в сила.,т.е.счита
се,че тя още тогава е имала
съдържанието,което впоследствие е
посочено в тълкувателните актове. Не така обаче стои въпросът с т.нар.
последващи тълкувателни актове.Такива тълкувателни ППВС и ТР са онези,с
които по налагащи се причини и промени
се постановява изоставянето на вече дадено тълкуване и въприемане
на ново такова,по едни и същи непроменени
действащи норми.Тези тълкувателни актове според цитираното решение на ВКС се
състоят от две части.С първата се дава новото тълкуване на правната норма,а с
втората се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тази втора част поражда действие от момента на
постановяване на новото ТР. „В тези
случаи,ако преди постановяването на новото ТР са се осъществили факти,които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение,които са породили правните си последици,то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР,което е било действащо към момента на настъпването на последиците”.
ТР №
2/26.VІ.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС,което в т.10 прогласява ППВС №
3/1980г. за загубило сила ,се явява именно такъв последващ тълкувателен
акт,поради което няма обратно действие.
Т.е. ППВС № 3/1980 г. е преустановило
действието си на 26.VІ.2015г. и дадените с него тълкувателни разрешения са
задължителни за времето преди отмяната
му,а ТР № 2/26.VІ.2015г.на ВКС ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на
гореизложеното,в разглеждания случай
следва да се отчетат разликите между двата
тълкувателни акта и действието им спрямо настъпилито
до постановяването,респ.отмяната им правни последици в процесните правоотношения.
С ППВС №
3 от 18.ХІ.1980 г.се приема , че погасителната давност не тече,докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,съгласно
чл.115б.”ж” от ЗЗД. В процесния
случай,през периода от 08.11.2001 г. ,когато първоначално е било образувано ИД №488/2001
г. по описа на СИС при ШРС, до 26.VІ.2015г.,когато е отменено Постановление
№3 на ВС,погасителната давност е спряла да тече,като посоченият времеви период не се зачита за изтекла погасителна давност,поради висящността
на изпълнителния процес,приравнен на съдебния.В периода на спиране на давността
бездействието на взискателя не е пасивност,за която той трябва да търпи
санкция,тъй като поведението му е съобразено със закона и с неговото
тълкуване,задължително за всички,които го прилагат.Не може да се очаква от
взискателя и е напълно нелогично да се
приема,че той през този период може да предвиди,че
съответното веднъж дадено тълкуване на правната норма,която сама по себе си не
е променена и с което тълкувателно
разрешение се е съобразявал,ще претърпи
обрат.Ето защо тълкувателният акт,с
който се променя или изменя друг предходен тълкувателен акт,за една и
съща,непроменена правна норма,има действие само за в бъдеще.Обратното му
действие е недопустимо и поради това,че
законът придава обратно действие на правните норми само в изрично
посочените случаи,което следва да се отнася и до тълкувателните актове.
С т.10 от ТР
№2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила и
отменено Постановление № 3 от 18.ХІ.1980г. на Пленума на ВС,според което
погасителна давност не тече,докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането,съгласно чл.115 б.”ж” от ЗЗД.От
26.VІ.2015г.когато е отмяната на ПВС №3/1980г.,
давностният срок за процесното вземане е започнал отново да тече,но до 26.ІV.2018г.,когато е заведен иска по настоящото съдебно дело,3-годишният давностен срок за
погасяване на процесното вземане не е изтекъл. При това положение ,съдът намира за безпредметно обсъждането на останалите
поставени правни проблеми,съдържащи се в
твърденията по исковата молба и във възраженията по нея,като напр.откога е
прекъсната давността и откога е започнала да тече нова погасителна давност,кои
точно предприети принудителни действия могат валидно да прекъснат давността. Тези въпроси намират отговор в ТР № 2/26.VІ.2015г. по тълк.дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС,което,както вече беше изложено, се прилага за в
бъдеще т.е. касае отношенията между страните след/от 26.ІV.2018г., респ.настъпилите факти и
обстоятелства до приключване на настоящото дело,съгл.чл.235ал.3 ГПК.
С оглед и
във връзка с всичко изложено по-горе,настоящият въззивен
съдебен състав намира,че предявеният
установителен иск ,с който ищецът
претендира да бъде призната недължимостта на процесното вземане на
ответника към него,поради изтекла погасителна давност,е неоснователен и
недоказан.Като е приел обратното и е
уважил изцяло иска,районният
съд е постановил неправилно
решение-необосновано и незаконосъобразно.Ето защо въззивната
жалба против същото се явява основателна и доказана.Следва обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора,на ответника и жалбоподател в настоящото производство следва да
бъдат присъдени направените от него
деловодни разноски за двете съдебни инстанции,които да му бъдат
заплатени от ищеца и въззиваема страна.Тези разноски
възлизат общо на 420/четиристотин и двадесет /лв,от
които 100 лв
за първата съдебна инстанция и 320 лв-за въззивното производство.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
ИЗЦЯЛО Решение № 740/25.VІІ.2018г. по гр.д. № 1159/2018г. на
ШРС,с което е ПРИЗНАТО за установено по
отношение на ответника Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани/ /ВККЧЗС
/„Надежда 96”-гр.Плиска ,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление:гр.Плиска,общинаНови пазар,Шум.област,ул.”...”№2,
със съдебен адрес/проц.пълномощник/:адв.С.С.,*** ,че
ищецът С.М.Б.,ЕГН **********,адрес:г***, , не дължи
на ответника ВККЧЗС Надежда -96”-гр.Плиска,обл.Шумен ,сумата от 1 300 лева /хиляда и триста лева/, част
от обща главница
в размер на 23 000 лева, за която
по гр.д. №56/2001 г. по описа на
НПРС е издаден изпълнителен
лист, поради погасяване на вземането по
давност , като същия
ответни е осъден да заплати на същия ищец сумата
от 480, 00 лева /четиристотин осемдесет и два лева/, представляваща
извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО като неоснователен и недоказан
отрицателния установителен иск на С.М.Б.,ЕГН **********,адрес:г***,против
ВККЧЗС Надежда -96”-гр.Плиска,обл.Шумен, за приемане за установено ,че ищецът
не дължи на ответника сумата
от 1 300 лева /хиляда и триста лева/, част от
обща главница в размер на 23 000 лева, поради погасяване
на вземането по давност,за
която сума е издаден
изпълнителен лист по гр.д. №56/2001 г. по описа на
НПРС.
ОСЪЖДА С.М.Б.,с горните данни,да заплати на ВККЧЗС Надежда -96”-гр.Плиска,обл.Шумен,направените
от последната деловодни разноски за двете съдебни инстанции,възлизащи общо на
сумата 420/четиристотин и двадесет/ лева,от които 100 лева за първата съдебна
инстанция и 320 лева-за въззивната съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове :1.
2.