Определение по дело №602/2018 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2019 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20187200700602
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Русе, 18.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VІІІ състав, в закрито заседание на 18 юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело 602 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

С Решение №27 от 29.05.2019 г., постановено по делото, по жалба на М.В.С. е отменено Решение № 1040-17-59/20.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е уважена жалбата на С.Т.Р. *** и е отменено Разпореждане № 122/16.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе  и вместо него от съда е постановено потвърждаване на  Разпореждане № 122/16.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе, с което злополуката, станала с М.В.С. на 20.05.2018 г., се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Със същото решение съдът е отхвърлил искането на оспорващата М.В.С. за присъждане на разноски за процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция.

В срока по чл.248 от ГПК е подадено искане от М.В.С. с вх.№2138 от 06.06.2019 г. по описа наАС-Русе  за изменение на решението в частта му за разноските, като се иска присъждане на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответната в производството страна намира искането за неоснователно в представеното писмено становище с вх.№2213 от 13.06.2019 г. по описа на АС-Русе.

 От фактическа страна безспорно се установява, че жалбоподателката е направила искане за присъждане на сторените в производството пред АС-Русе разноски за адвокат в хода на съдебното производство с писмена защита с вх.№1189 от 25.03.2019 г. /л.82-л.84 от делото/ и писмена защита-допълнение с вх.№1470 от 11.04.2019 г. /л.96-л.97 от делото/, като в последната в т.3 изрично е заявено, че се предявява списък на разноските по чл.80 от ГПК, включващ 350 лв. за адвокатско възнаграждение.

 Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Доколкото в постановеното решение е налице произнасяне на съда по въпроса за разноските, то се касае за хипотеза на неговото изменение. В тази връзка разпоредбата на чл. 80 ГПК вр. чл. 144, АПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В казуса няма спор, че списък с разноските по смисъла на чл. 80 ГПК е представен преди приключване на последното заседание по делото на 07.05.2019 г.– той е включен в депозираните от оспорващата  писмени бележки с вх.№1470 от 11.04.2019 г. /л.96-л.97 от делото/.

Страната, поискала разноски, е длъжна да представи доказателства за реалното им извършване в рамките на съдебното производство. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Когато е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка  

В случая, в хода на съдебното производство жалбоподателката е представлявана от адвокат С.С. въз основа на сключен между тях договор за правна защита и съдействие № ********** от 03.12.2018 г. (л. 13). С този договор е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, като в частта относно плащането му е вписано „до 10.01.2019 год.“. По делото не са представени доказателства за извършено фактическо плащане – в брой или по банков път, поради което липсва основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката. Декларативното изявление на адвокат –пълномощника в писмените му бележки от 11.04.2019 г. „заявявам, че договореното между мен и доверителката ми възнаграждение в размер на 350 лв. към настоящия момент е платено изцяло от М.С.“ не установява извършването на разноските, тъй като не е способ за доказването им по смисъла на горецитираното тълкувателно решение.

 Поради изложеното, не са налице основания за изменение на решението, постановено по настоящото административно дело, в частта му за съдебните разноски. Искането за това на жалбоподателката се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Административен съд Русе, осми състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.С., направено с молба вх.№2138 от 06.06.2019 г. по описа на АС-Русе, за изменение на Решение № 27/29.05.2019 г. по адм.д. № 602/2018 г. на АС-Русе, в частта му за съдебните разноски.

Определението може да се обжалва пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: