О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІІ състав,
в закрито заседание на 18 юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 602 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 248 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК.
С Решение №27 от
29.05.2019 г., постановено по делото, по жалба на М.В.С. е отменено Решение № 1040-17-59/20.11.2018
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е уважена
жалбата на С.Т.Р. *** и е отменено Разпореждане № 122/16.10.2018 г.
на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе
и вместо него от съда е постановено потвърждаване на Разпореждане № 122/16.10.2018 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Русе, с
което злополуката, станала с М.В.С. на 20.05.2018 г., се приема за трудова по
чл. 55, ал. 1 от КСО.
Със същото решение съдът
е отхвърлил искането на оспорващата М.В.С. за присъждане на разноски за
процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция.
В срока по чл.248 от ГПК е подадено искане от М.В.С. с вх.№2138 от 06.06.2019 г. по описа наАС-Русе за изменение на решението в частта му за разноските, като се иска
присъждане на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответната в
производството страна намира искането за неоснователно в представеното писмено
становище с вх.№2213 от 13.06.2019 г. по описа на АС-Русе.
От фактическа страна безспорно се
установява, че жалбоподателката е направила искане за присъждане на сторените в
производството пред АС-Русе разноски за адвокат в хода на съдебното
производство с писмена защита с вх.№1189 от 25.03.2019 г. /л.82-л.84 от делото/
и писмена защита-допълнение с вх.№1470 от 11.04.2019 г. /л.96-л.97 от делото/,
като в последната в т.3 изрично е заявено, че се предявява списък на разноските
по чл.80 от ГПК, включващ 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 248,
ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Доколкото в постановеното решение е налице произнасяне на съда по
въпроса за разноските, то се касае за хипотеза на неговото изменение. В тази
връзка разпоредбата на чл. 80 ГПК вр. чл. 144, АПК предвижда, че страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. В казуса няма спор, че списък с разноските по
смисъла на чл. 80 ГПК е представен преди приключване на последното заседание по
делото на 07.05.2019 г.– той е включен в депозираните от
оспорващата писмени бележки с вх.№1470 от 11.04.2019 г. /л.96-л.97 от делото/.
Страната, поискала разноски, е длъжна да представи доказателства за
реалното им извършване в рамките на съдебното производство. Съгласно т. 1 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на
Върховния касационен съд по тълкувателно
дело № 6/2012 г. само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Когато е договорено
заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка
В случая, в
хода на съдебното производство жалбоподателката е представлявана от адвокат С.С.
въз основа на сключен между тях договор за правна защита и съдействие №
********** от 03.12.2018 г. (л. 13). С този договор е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, като в частта относно плащането му е
вписано „до 10.01.2019 год.“. По делото не са представени доказателства за
извършено фактическо плащане – в брой или по банков път, поради което липсва
основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката. Декларативното изявление на адвокат –пълномощника в писмените му бележки
от 11.04.2019 г. „заявявам, че договореното между мен и доверителката ми
възнаграждение в размер на 350 лв. към настоящия момент е платено изцяло от М.С.“
не установява извършването на разноските, тъй като не е способ за доказването
им по смисъла на горецитираното тълкувателно решение.
Поради изложеното, не са налице основания за
изменение на решението, постановено по настоящото административно дело, в
частта му за съдебните разноски. Искането за това на жалбоподателката се явява
неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 248,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Административен съд Русе, осми състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на М.В.С., направено с молба
вх.№2138 от 06.06.2019 г. по описа на АС-Русе, за изменение на Решение № 27/29.05.2019 г. по адм.д. № 602/2018
г. на АС-Русе, в частта му за съдебните разноски.
Определението може да се обжалва пред ВАС
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: