Р Е Ш Е Н И
Е № 253
02.11.2018г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 371 по описа на ВнАпС
за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на СД „ Амко – Димитров и с-ие” със
седалище гр. Шумен, подадена чрез адв. Н. С. от САК, срещу решение №
45/03.05.2018г., постановено по т. д. № 641/2016г. по описа на Шуменски окръжен
съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск от въззивника
срещу „Метрокаст лимитид – лотос фарм” - гр. Пирея, Република Гърция, за
разликата над 28 272.64 лв. до пълния предявен размер от 80 046 лв.,
претендирани като незаплатена част от възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи по изграждане на 14 бр. сглобяеми дървени къщи
съгласно договор за изработка от 29.02.2016г.
Поддържайки доводи за неправилност на
решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Релевират се оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон.
Конкретно се излага, че забавянето на монтажа по процесния договор за изработка
от 29.02.2016г. се дължи на поведение на възложителя, в това число възникване
на проблеми с намерените на място площадките за монтаж, поставяне на
допълнителни изисквания, неосъществяване на своевременно авансово плащане и т.
н. Поддържат се направените в първата инстанция съображения по възраженията на
възложителя за некачествено изпълнение, свързани с влажността на използвания за
сглобяемите къщи дървения материал, с качествата на поставяния лак на водна
основа с UV защита. Като нарушение на процесуалния закон се релевира
разглеждането на преклудирано възражение за прихващане на насрещната страна.
Твърди се също, че заключенията на вещите лица не могат да заместят непредявено
и нереализирано рекламационно производство.
Въззиваемото дружество „Метрокаст
лимитид – лотос фарм” - гр. Пирея,
представлявано по пълномощие в процеса от адв. М. З. ***, представя
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения.
За да се произнесе
по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Шуменският
окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен от СД „ Амко – Димитров и
с-ие” - гр. Шумен, срещу „Метрокаст лимитид – лотос фарм” - гр. Пирея,
Република Гърция, за присъждане на сумата 80 046 лв., претендирана като дължима
незаплатена част от възнаграждение по сключен между страните договор от 29.02.2016г.
за изработка и монтаж на сглобяеми дървени къщи, за която са издадени фактури
от 08.08.2016г. и 09.08.2016г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението,
на основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните
договор за изработка от 29.02.2016г. ответникът като поръчващ е възложил, а
ищецът като изпълнител се е задължил да изработи и монтира 14 бр. дървени
сглобяеми къщи по приложена спецификация. Излага се, че в изпълнение на
договора, с международни товарителници от 27.06.2016г. 02.08.2016г.,
03.08.2016г. и 29.02.2016г. е доставил на ответника изработеното, а на 30.09.2016г.
е изготвен и двустранно подписан приемо – предавателен протокол за
удостоверяване на доставката на материала. Сочи се също, че по този договор
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на част от изработеното в
размер на исковата сума, за която са издадени фактури от 08.08.2016г. и
09.08.2016г. В допълнителната искова молба се уточнява, че фактурите не са
издадени за изпълнени и приети СМР, а за авансово плащане, съгласно т. 7.4 от
договора.
Ответникът признава възникването на
валидно правоотношение по процесния договор за изработка, по който се явява
възложител, а ищецът– изпълнител. Искът се оспорва изцяло с твърдения за
забавено и неточно изпълнение в количествено и качествено отношение на
договорните задължения от страна на ищеца. В срока по чл. 367 от ГПК е въведено
в предмета на спора възражение за прихващане на претендираното възнаграждение с
насрещно вземане на ответника, с квалификация по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
за сумата 87 980.49 лв., претендирана като направени от ответника разходи
за поправка и довършване на изработеното от ищеца.
За да уважи частично предявения иск
частично първоинстанционният съд е приел, въз основа на съвкупна преценка на
всички събрани доказателства, че безспорно се установява пълно изпълнение на
задълженията на ищеца по процесния договор само за 10 от договорените за изработка
и монтаж сглобяеми дървени къщи със застроена площ 35 кв. метра всяка. Според
съдържанието и датата на приемо - предавателния протокол от 30.09.2016г., е
прието, че изпълнението на 10 бр. къщи е било забавено с оглед срока на
договора, който е изтекъл на 02.09.2016г. Направен е и фактически извод, че
неизпълнените работи, констатирани на 30.09.2016 г., са били довършени от
изпълнителя след тази дата, въз основа на разпита на посочения от ответника
свидетел, който заявява пред съда, че не са изпълнени само 4 - те къщи с площ
45.15 кв.м. всяка. Показанията в тази част са за неизгодни факти за страната,
която е посочила свидетеля и правилно първоинстанционният съд е приел, че няма
основание да не бъдат кредитирани, както в тази част, така и в цялост. Въз
основа на заключението на СТЕ, изготвено от експерти с необходимите специалност
и квалификация след оглед на място, е прието, че е недоказано възражението за
недостатъци при изпълнението на 10 бр. сглобяеми дървени къщи със застроена
площ 35.71 кв. м. всяка.
За да се уважи частично направеното от
ответника възражение за прихващане на дължимото възнаграждение с насрещно
вземане на ответника, с квалификация по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за сумата
20 147.69 евро, с левова равностойност - 39 405.46 лв., приета като
доказан общ размер на направените от възложителя разходи за довършване на
изработеното от ищеца, окръжният съд е обсъдил подробно представени по делото
договори, счетоводни и платежни документи и заключението на вещото лице
Вапорджиева, съгласно което необходимите са извършване довършителни работи са:
вътрешна обшивка стени; вътрешна обшивка тавани, включително веранда и стрехи;
горен и долен первази; интериорни врати (монтаж), интериорни врати; облицовка с
гипсокартон; ПВЦ улами и улуци; вътрешно боядисване; външно боядисване и
импрегниране; обработка покрив. По отношение на всички останали претендирани от
възложителя разходи, като такива, направени за отстраняване на недостатъци на
изработените 10 бр. къщи, както и част от посочените като такива за довършване
на останалите 4 бр. къщи, е прието, че не се доказва по безспорен начин
относимостта им към заявеното възражение за прихващане.
В обхвата на служебната проверка по чл.
269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В
обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
предявеният осъдителен иск е правилно квалифициран.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в
съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната
преценка на събраните доказателства. Въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, за да се произнесе по конкретните
оплаквания в жалбата съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд
съобрази следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно
правоотношение по договор от 29.02.2016г. за изработка и монтаж на сглобяеми
дървени къщи. Спорът пред първата инстанция е относно това дали е налице
неточно изпълнение на договора от страна на ищеца в срочно, качествено и
количествено отношение.
За да уважи частично претенцията на ищеца, респ. да
приеме за частично неоснователно възражението на ответника за прихващане с
насрещно задължение на ищеца за заплащане на разходи за отстраняване на
недостатъци при изработването на 10 броя от уговорените дървени сглобяеми къщи,
първоинстанционният съд е направил извод за недоказаност на твърденията за
некачествено и непълно изпълнение на тази част от изработеното, която е приета
с протокола от 30.09.2016г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в
осъдителната част. Следователно, доколкото възраженията на възложителя –
ответник за некачествено изпълнение, свързани с влажността на използвания за
сглобяемите къщи дървения материал, с качествата на поставения лак на водна
основа с UV защита и т. н., са приети за недоказани и съответните разходи за
поправка не са включени от общия размер на сумата, с която е извършено
прихващане, подновяването на вече приетите за основателни оспорвания на ищеца
по възражението на ответника в частта за некачествено изпълнение на прието с
протокола от 30.09.2016г. не може да обоснове релевантни изводи по предмета на
спора пред въззивната инстанция.
Подобно на оплакванията от предходния абзац, всички
твърдения в жалбата за създадени пречки от възложителя на работниците,
изпратени от търговското дружество - ищец, за поставянето на допълнителни
изисквания и възникнали проблеми на място, в Република Гърция, които са причинили
невъзможност да се изпълни работата изцяло в уговорения срок, не могат да
обусловят извод, относим към дължимостта на отхвърлената с обжалваното решение
част от претенцията. Твърденията за създадени пречки и проблеми от възложителя
в хода на работата, въведени от ищеца с допълнителната искова молба, по които
поначало не е проведено доказване, биха били пряко релевантни при предявяване
на претенция от възложителя за обезщетяване на вреди от забавено изпълнение,
каквато не е предмет на спора. Възложителят не е счел процесния договор за
прекратен предвид забавата на изпълнителя, с изтичането на уговорения срок -
02.09.2016г. / шест месеца, считано от датата на първото авансово плащане на 50
% от стойността на възложената изработка/, а е даден нов срок за довършване на
работата – до 20.11.2016г., който, предвид установения обем на недовършените
работи към 30.09.2016г., се явява достатъчен и подходящ.
Неоснователен е доводът на въззивника за неизправност на
насрещната страна към датата на изявлението за прекратяване на договора, основано
на твърдения за неизпълнение на възникнало към този момент задължение за
заплащане на сумите по фактури от 08.08.2016г. и 09.08.2016г., по съображения
за уговорено авансово плащане от страна на възложителя, съгласно т. 7.4 от
договора. Не се установява настъпването на предвиденото в договора условие за дължимост
на последното авансово плащане от 12.5 % от общия размер на възнаграждението.
Уговорено е заплащане на тази част от възнаграждението при започване монтажа на
последните четири броя къщи, каквото не се установява да се е осъществили от
събраните по делото доказателства към датите на фактурите и приемо –
предавателния протокол.
Релевантни за предмета на въззивното производство се
явяват релевираните в жалбата оплаквания, свързани с допустимостта и
основателността на възражението за прихващане за сумата 20 147.69 евро, с
левова равностойност - 39 405.46 лв., приета като доказан общ размер на
направените от възложителя разходи за довършване на изработеното от ищеца.
Оплакването в жалбата за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон се извежда от едно
изречение от определението по чл. 374, ал. 1 ГПК, съгласно което „насрещни
права не се предявяват“. Въз основа на това изречение се цели извод, че съдът
се е произнесъл по несвоевременно, респ. преклудирано възражение за прихващане.
Оплакването е неоснователно. В определението по чл.
374, ал. 1 ГПК, в предходния абзац, непосредствено преди цитираното от
жалбоподателя изречение, съдията е посочил, че „ В допълнение към първоначалния
отговор, подадено в срока по чл. 367 от ГПК, ответникът прави възражение за
прихващане на претендираната сума в размер на 80 046 лева с разходи, за
които твърди, че са направени за поправката на работата на основание чл. 265
ал. 2 от ЗЗД, като сочената от ответника сума е 87 980.49 лв.“ Верността
на констатацията на окръжния съдия, че допълнението към първоначалния отговор, е
подадено от ответника / по пощата/, в срока по чл. 367 от ГПК, се потвърждава
от данните по делото.
Оплакването в жалбата във връзка с неоснователността на
възражението за прихващане, е основано и на съображения за непредявено и
нереализирано рекламационно производство. Смисълът на съображенията позволява
да се приеме, че страната се позовава на преклузия по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за
възражения за недостатъци на изработеното. Оплакването е неоснователно, тъй
като преклузията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД не обхваща направените от възложителя
възраженията за неточно изпълнение в количествено отношение, а в случая
направените възражения за неточно изпълнение в качествено отношение на
изпълнената част от договора са прието от състава на ШОС за недоказани.
По тези съображения въззивният съд намира за правилен и
обоснован изводът на първоинстанционния съд за наличие на всички елементи от
предвидения от закона фактическия състав за възникване на насрещно задължение
на ищеца в приетия общ размер за заплащане на тази част от направените разходи
от ответника, за които е доказано, че са били необходими за довършване на
изработеното от ищеца във вида, в който е следвало да бъде предадено при пълно
изпълнение на договора. За по - подробната аргументация по същество, която не е
свързана с оплакванията в жалбата, въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в съответната част, на основание чл. 272 от ГПК.
Посоченото обосновава крайните правни изводи, че
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е частично
основателен до размера, до който е уважен от първоинстанционния съд. Поради съвпадение на правните изводи на двете
инстанции по съществото на спора решението на ШОС следва да се потвърди в
обжалваната част.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК предвид направеното искане и наличието на доказателства за
реално направени разноски от насрещната страна, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати сумата 4 000лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждения по договор за правна помощ. Възражението на процесуалния
представител на въззивното дружество за прекомерност на заплатеното от другата
страна адвокатското възнаграждение се преценява като неоснователно. Съгласно
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.
7, ал. 1 т. 4 от същата, предвид материалния интерес по жалбата, минималният
размер е 2 500лв., с ДСС. Уговореният и заплатен от клиента на
пълномощника адвокатски хонорар в размер на сумата 4 000лв. е адекватен на
фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, ВнАпС,
І- ви състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 45/03.05.2018г., постановено по т. д. № 641/2016г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск от СД „
АМКО – ДИМИТРОВ И С-ИЕ” със седалище гр. Шумен срещу „МЕТРОКАСТ ЛИМИТИД– ЛОТОС
ФАРМ” - гр. Пирея, Република Гърция, с правно основание чл. 266 от ЗЗД, за
присъждане на разликата над 28 272.64 лв. до пълния предявен размер от
80 046 лв., претендирани като незаплатена част от възнаграждение за
изпълнени строително-монтажни работи по изграждане на 14 бр. сглобяеми дървени
къщи съгласно договор за изработка от 29.02.2016г.
В останалата
част решението на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА СД „ АМКО – ДИМИТРОВ И С-ИЕ” - гр. Шумен, ЕИК *********,
да заплати на „МЕТРОКАСТ ЛИМИТИД – ЛОТОС ФАРМ” - гр. Пирея, Република Гърция,
ДДС: EL *********, сумата 4000 лв. / четири хиляди лева/, представляваща
направени съдебно – деловодни разноски за въззивно производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.