Решение по дело №232/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 275
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20223001000232
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. В., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000232 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалбa подадена от
“Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр.
София, чрез ю.к. И., и въззивна жалба подадена от Д. С. Г. от гр. В., чрез адв.
К., срещу решение № 260000/05.01.2022г. постановено по т.д. № 86/2020г. по
описа на ВОС, с което съдът е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ да заплати на Д. С. Г. следните суми:
1. 100 000 лв., представляващи обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
04.08.2019г. в гр.В., по пътя В.-Бургас, в района на КК „Камчия“, по вина на
водача на л.а. „Ауди А7“ с рег. № РВ 5150 КС Неджит Закиров, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG
/30/*********, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените
травматични увреждания - травматичен шок, счупване на пубиса, фрактура на
1
хумерус вляво, фрактура на 8 и 9 ребра, травматично скъсване симфизата на
пубиса, счупване на диафиза на раменната кост в ляво, перфорация на
червата, абсцес на кожата на глутеалната област, травматично раздалечаване
на лонното съчленение на таза, луксация на дясна кръстцово-хълбочна става,
счупване в областта на предната част на дясната тазобедрена ямка, счупване
на тялото на лявата раменна кост, ожулвания в областта на дясната
предмишница, кръстцово-поясната област и други, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.09.2019г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата над 100 000 лв. до претендирания размер от 550
000 лв., като неоснователен, и искането за присъждане на лихва за забава за
периода от 11.08.2019г. до 03.09.2019г.;
2. 7 984,72 лв., представляващи обезщетение за обезвреда на
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби -
стойността на направени разходи за лечение и медикаменти, извършени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 04.08.2019г. ПТП,
подробно описани в справка по чл.366 ГПК, както следва: фактура №
**********/23.08.2019г. на МБАЛ „Света Анна-В." АД - 17,40 лв. за
потребителска такса; фактура № **********/19.08.2019г. на ЕТ„Фармаком-
Иво Куманов" - 24,80 лв. за лекарствени средства; фактура №
**********/23.08.2019г. на МБАЛ „Света Анна-В." АД - 10 лв. за запис на CD
образна диагностика; фактура № **********/23.08.2019г. на МБАЛ „Света
Анна-В." АД - 40 лв. за съдебно мед преглед; фактура №
**********/26.08.2019г. на „Лилия Вангарова" ЕООД - 28,97 лв. за
лекарствени средства; фактура № **********/29.08.2019г. на НЕО-ФАРМ
ООД - 22,98 лв. за лекарствени средства; фактура № **********/02.09.2019г.
на „Лилия Вангарова" ЕООД - 39,80 лв. за лекарствени средства; фактура №
**********/04.09.2019г. на ЕТ„ФАРМАКОМ-ИВО КУМАНОВ" -55,13 лв. за
лекарствени средства; фактура № **********/06.09.2019г. на Вяра, Надежда и
Любов ТЛ ЕООД - 29 лв. за медицински консумативи; фактура
№**********/11.09.2019г. на ЕТ „ЕЛИФАРМ-ЕЛЕНА ИЛИЕВА" - 12,43лв.
за лекарствени средства; фактура № **********/16.09.2019г. на
„Лилия Вангарова" ЕООД - 62,50 лв. за лекарствени средства; фактура
№**********/03.10.2019г. на ЕТ„ФАРМАКОМ-ИВО КУМАНОВ" - 61,03 лв.
за лекарствени средства; фактура № **********/13.10.2019г. на „Санита-
2
98"ООД - 49 лв. за лекарствени средства; фактура № **********/15.10.2019г.
на МБАЛ „Света Анна-В." АД – 60 лв. за рентген крайници; фактура
№**********/19.08.2019г. на ЕТ „ФАРМАКОМ-ИВО КУМАНОВ" - 160,74
лв. за лекарствени средства; фактура № **********/17.08.2019г. на Студио
Модерна България ЕООД - 251,90 лв. за дормео риню евк. Топер; фактура №
**********/14.08.2019г. на Вяра, Надежда и Любов ТЛ ЕООД - 130 лв. за
медицински консумативи; фактура № **********/25.08.2019г. на „Лилия
Вангарова" ЕООД - 55 лв. за лекарствени средства; фактура №
**********/23.08.2019г. на МБАЛ „Света Анна-В." АД - 120 лв. за
мед.изделие съгласно талон доплащане; фактура № **********/20.08.2019г.
на Вяра, Надежда и Любов ТЛ ЕООД - 835 лв. за медицински консумативи;
фактура от 23.08.2019г. на МБАЛ „Света Анна-В." АД - 5 460 лв. за
мед.изделие съгласно талон; приемо-предавателен протокол на „МедИмплант
ООД" - гр.София - 418,44 лв. за лекарствени средства; талон за платена такса
на МБАЛ „Света Анна-В." АД - 40,60 лв. за потребителска такса, ведно със
законната лихва върху всяка една сума, реализирана преди 04.09.2019г.,
считано от 04.09.2019г., а върху останалите суми, считано от датата на
издаване на документа, удостоверяващ извършване на съответния разход до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД-гр. София обжалва решението в частта, с което съдът е
уважил исковата претенция за неимуществени вреди за разликата над 20 000
лв. до присъдените 100 000 лв., ведно със законната лихва, както и за
имуществените вреди за разликата над 3 992,39 лв. до присъдените 7 984,72
лв. Излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение
в съответната му част, при допуснати нарушения на нормата на чл. 51, ал. 2 и
чл. 52 ЗЗД и на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания за
несъобразяване с постановената съдебна практика, без посочване на относима
такава. Поддържа се възражението за съпричиняване от страна на ищеца:
Считат, че в процеса е установена преимуществената вина на ищеца за
настъплване на ПТП:-Същият се е движел с превишена скорост от 99,62км./ч,
като според САТЕ ударът е бил предотвратим при скорост от 92,88км/ч.:-
управлявал е мотоциклет без регистрационене номер, без да има право да го
управлява по пътищата-съгл. чл.140 ЗДвП:-В момента на удара мотоциклета е
бил наклонен наляво, което е способствало за настъпване на ПТП поради
3
скъсяване на страничното разстояние до автомобилите, движещи се в лентата
за насрещно движение. Излагат се доводи и съображения за прекомерност
на присъденото обезщетение и необоснованост на исковата претенция - както
за неимуществените, така и за имуществените вреди. Присъденото
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 100 000лв. е прекомерно
завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от ищеца
болки и страдания. Установено е, че ищецът се е възстановил бързо и без
усложнения от получените от ПТП травми, не е налице и описания в исковата
молба като резултат от инцидента силен стрес. Не е доказано също, че
заболяването витилиго да се намира в пряка причинно-следствена връзка с
травмите от ПТП. Относно претендираните имуществени вреди: счита, че
част от претендираните разходи за лечение и възстановяване не са във връзка
с травмите от процесното ПТП, респ. намира за недоказани. Моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли исковата претенция в
съответните й части с всички произтичащи от това последици. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение пред първа и въззивна инстанция съобразно изхода от спора.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор
от Д. С. Г. от гр. В., чрез адв. К., с който се изразява становище за
неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това.
Категорично изключва наличието на съпричиняване от страна на ищеца.
Моли съда да остави жалбата без уважение.
Въззивникът Д. С. Г. от гр. В., чрез адв. К., обжалва решението в
частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ за разликата над
100 000 лв. до сумата от 400 000 лв., както и в частта за законната лихва
върху сумата начиная от 11.08.2019г. до 03.09.2019г., намирайки същото за
неправилно в обжалваната част. На свой ред твърди нарушение нормата на
чл. 52 ЗЗД, както и неотчитане конкретните обективно съществуващи факти и
вида и характера на нанесените телесни увреждания, подробно посочени и
конкретизирани. Излага подробни доводи за наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и проявилите
се в последствие негативни здравословни изменения. И към настоящия
момент ищецът не се е възстановил напълно и продължава да търпи болки и
4
страдания. Оздравителният процес не е приключил - предстоят още операции,
което съдът неправилно не е отчел. Пострадалият не може да се върне към
обичайния си начин на живот, както и към осигуряване на прехраната си.
Продължава да е зависим от близките си.
Счита, че съдът неправилно е определил размера на паричния
еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Намира присъденото
обезщетение за силно занижено и несъобразено с вида и характера на
нанесените телесни увреждания и продължителни негативни последици.
Съдът не е обсъдил в достатъчна степен събраните по делото доказателства, а
също и факти и обстоятелства относими към личността на пострадалото лице.
При определяне размера на обезщетението съдът не е отчел конкретните
икономически условия в страната и нивото на застрахователното покритие
към момента на увреждането, както и относимата за случая съдебна практика.
Съответно на изложеното в жалбата моли съда да отмени обжалваното
решение в отхвърлителната му част до размера на претенцията за
неимуществени вреди от 400 000 лв. (частичен от 550 000 лв.), като присъди
на пострадалия допълнително 300 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди. Претенцията за законната лихва върху сумата счита за основателно
начиная от 11.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с
включено ДДС.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор
от “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-
гр. София, чрез ю.к. И., с който се оспорва основателността на въззивната
жалба с изложени съображения за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Претендират се
разноски.
Въззивните жалби са депозирани в срок и отговарят на изискванията
на чл.262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
В съдебно заседание жалбата на въззивника “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр. София се поддържа
чрез процесуален представител. Същият изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна.
5
Въззивната жалба на Д. С. Г. се поддържа чрез писмено становище на
процесуален представител.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно
обжалваното решение:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Д.
С. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.Т.Д. 14 ет.4 ап.1, чрез пълномощник
адв. П. К., срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********
със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, с която в
условията на обективно кумулативно съединяване, са предявени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане
на сумата от 550 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
04.08.2019г. по пътя В.-Бургас, в района на кк Камчия по вина на водача на
лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № РВ 5150 КС Неджит Закиров, застрахован
с валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/*********,
издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените
травматични увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.08.2019г., датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430,
ал.1 от КЗ до окончателното изплащане и на сумата от 7984.72 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби -стойността на направени разходи
за лечение и медикаменти, извършени като пряка и непосредствена последица
от настъпилото на 04.08.2019г. ПТП, подробно описани в справка по чл.366
от ГПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2019г.,
датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане.
Претенцияята се основава на твърдения, че на 04.08.2019 г., около 18:30
часа на пътя В.-Бургас, в района на к.к. Камчия л.а. „Ауди А7" с peг. № РВ
5150 КС, управляван от Неджит Закиров, нарушил правилата за движение по
пътищата и блъснал правомерно движещия се по пътното платно мотоциклет
„Кавазаки", управляван от Д. С. Г., на когото са причинени телесни
увреждания.
6
Твърди се, че л.а. ,Ауди А7" с peг. № РВ 5150 КС, има към датата на
застрахователното събитие валидна застраховка „Гражданска отговорност"
по застрахователна полица № BG /30/*********, издадена от ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********.
Излага, че в резултат на настъпилото ПТП на Д. Г. са нанесени следните
увреждания:
- Травматичен шок, Счупване на пубиса, Фрактура на хумерус вляво,
Фрактура на 8 и 9 ребра, травматично скъсване симфизата на пубиса,
счупване на диафиза на раменната кост в ляво, перфорация на червата, абсцес
на кожата на глутеалната област, травматично раздалечаване на лонното
съчленение на таза, луксация на дясна кръстцово-хълбочна става, счупване в
областта на предната част на дясната тазобедрена ямка, счупване на тялото на
лявата раменна кост, ожулвания в областта на дясната предмишница,
кръстцово-поясната област и други. В съдебно заседание ищецът твърди, че в
резултат на ПТП и причинени телесни увреждания, са настъпили и
увреждания, изразяващи се в срастване на червата, „еректилна дисфункция“
2-3 степен и влошаване на „витилиго“.
Твърди се, че е проведено продължително лечение, извършени са
оперативни интервенции като оздравителния процес не е приключил. Излага
се, че поради получените при ПТП тежки травми ищецът дълго време не
можел да се грижи сам за себе си, като се нуждаел от чужда помощ и
помощни средства, за да се придвижва и да извършва елементарни дейности
от ежедневието. Преди процесното ПТП бил в добро здравословно състояние,
активен мъж в работоспособна възраст, но след инцидента за дълъг период от
време бил лишен от обичайния си начин на живот. Освен болките ищецът
изживял и силен стрес в резултат на пътния инцидент, който се отразил
изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние.
Към момента продължава да изпитва болки в контузените области, да има
нарушения на съня от преживения уплах и да се чувства напрегнат. Твърди
се, че в резултат на ПТП и получените при него увреждания, ищецът е
претърпял и имуществени вреди в размер на 7984.72 лв., направени за
закупуване на лекарствени средства, медицински изделия и консумативи,
заплащане на потребителски такси, медицински прегледи, изследвания и
други.
7
Твърди се, че искането на ищеца за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество, не е удовлетворено
към момента на предявяване на иска.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер.
Счита, че пътно - транспортното произшествие е настъпило и с оглед
виновно и противоправно поведение на ищеца. Въвежда се възражение за
съпричиняване на настъпилите увреждания по смисъла на чл.51 от ЗЗД, които
се поддържат и с въззивната жалба, а именно, че пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат като се е движил с превишена или
несъобразена с конкретните пътни условия скорост, което е станало причина
за настъпване на ПТП, респ. за по-тежките по вид и степен телесни
увреждания; управляваното от него МПС; не е имал право да се намира на
пътищата, отворени за обществено ползване, доколкото управляваното от
него двуколесно МПС е било без регистрация.
Оспорени са всички направени твърдения от ищеца за характера,
интензитета и продължителността на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, като счита претенцията за завишена. Оспорва и
относимостта на представените разходни документи към оздравителния
процес на твърдяните увреждания.
Оспорва се началният момент, от който ищецът настоява за присъждане
на законна лихва за забава върху претендираните обезщетения.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: Съобразно чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася по оплакванията в жалбата. Съдът приема за
установено следното: Приет по делото е Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 04.08.2019г., съставен от дежурен ПТП при ОД на
МВР В. за посетено на място ПТП, съгласно който в качеството им на
участници в произшествието са вписани, съответно, ППС с рег. № РВ5150КС,
управлявано от водача Неждет Имдат Закиров като участник 1, и участник 2
ППС без регистрация мотоциклет марка Кавазаки, управляван от водача Д. С.
Г.. В обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че същите са процес на
изясняване при посетено ПТП от дознател. Посочено е, че ППС 1 е с охлузена
лява част, ППС 2 е с цялостна деформация.
8
Не е спорно, че по преписка по ДП № 229/2019г. по описа на Четвърто
РУ ОД н МВР В. на осн.чл.212, ал.3 от НПК, чл.343, ал.1, б.б, от НК, на
04.08.2019г. е започнало досъдебно производство за настъпило на
04.08.2019г. ПТП по главен път I-9 посока гр.Бургас – гр.В., на около
километър преди разклона за кк Камчия, обл.В., между л.а. марка Ауди с рег.
№ РВ 5150КС и мотоциклет марка Кавазаки, без регистрационна табела, при
което е причинена средна телесна повреда на Д. С. Г.. Не се твърди и не са
ангажирани доказателства за наличие на влязла в сила присъда за
извършеното от водача на л.а. марка Ауди с рег. № РВ 5150КС деяние.
Напротив, според писмо изх.№ 60609/10.02.2021год. на РП-В., ДП №
229/2019год. е спряно.
Не е спорно наличието на валиден договор за застраховка ГО, сключена
между собственика на автомобила, чрез който са причинени уврежданията и
ответното застрахователно дружество.
Не се спори, че с искане за изплащане на застрахователно обезщетение,
входирано пред ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* с вх.
№ 2756 от 04.09.2019г., пострадалият е изпълнил задължението по чл.380 от
КЗ да отправи пред застрахователя по ЗЗ ГО писмена застрахователна
претенция преди да предяви прекия иск срещу него. При застрахователя е
образувана щета № 0801-003574/2019-01.
Оплакванията са, както се посочи, за необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Не се оспорват изводите на съда, че вина
за инцидента има водачът на „Ауди А7“ рег.№ РВ 51-50 КС. Не се оспорват
получените увреждания, проведеното лечение и рехабилитация, с изключение
на приетата за установена причинна връзка между ПТП и обострянето на
заболяването„витилиго“. За да се произнесе по оплакването на
страните за нарушения на чл.52 ЗЗД, съдът съобрази следното:
С оглед установяване вида, характера и продължителността на
настъпилите за ищеца травматични увреждания, по искане на ищеца са
назначени и изслушани СМЕ със специалист ортопед-травматолог, уролог и
дерматолог.
Според неоспорената и приета по делото медицинска документация в.л.
д-р М., ортопед-травматолог, докладва, че след настъпване на ПТП ищецът
многократно е бил хоспитализиран.
9
Според заключението, в резултат на ПТП същият е получил следните
увреждания:
Травматичен шок, обусловил временно разстройство на здравето опасно
за живота. Счупване на таза (счупване на ос пубис, изкълчване на дясна
сакроилиячна става и раздалечаване на симфизата), обусловило трайно
затруднение на движението на долните крайници за повече от три месеца.
Счупване на лява брахиална кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за повече от два месеца. Счупване на
предната част на ставната ямка на дясната тазобедрена става, обусловило
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от три
месеца. Счупване на 8 и 9 ребра в дясно, и хематом в малкия таз, обусловили
заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Белезите в резултат на ПТП-то обуславят загрозяване.
Според вещото лице на СМЕ, уврежданията и проведеното лечение се
установяват от следната медицинска документация, приложена по делото:
Видно от Епикриза ИЗ №12901/19т. на Отделение по анестезиология и
интензивно лечение на МБАЛ „Света Анна“ гр.В. ищецът е постъпил на
04.08.2019г. и е изписан на 07.08.2019г. с диагноза Травматичен шок,
Счупване на пубис, Фрактура на хумерус в ляво, Фрактура на VIII-IX ребра в
ляво.
Съгласно Епикриза на Клиника по Ортопедия и травматология на МБАЛ
„Света Анна“ гр.В. ИЗ № 13055/19г. ищецът е постъпил на 07.08.2019г. и е
изписан на 19.08.2019г. с диагноза Травматично счупване на симфизата на
пубиса, Счупване на тялото (диафиза) на раменната кост в ляво с
придружаващи заболяване Фрактура на VIII-IX ребра в ляво. В оперативния
протокол е посочено, че под обща анестезия е извършено открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация таз и открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация хумерус.
В Епикриза на Втора коремна хирургия на МБАЛ „Света Анна“ гр.В. ИЗ
№14422/19г. с дата на приемане 30.08.2019г. и дата на изписване 12.09.2019г.
на ищеца е поставена диагноза Перфорация на червата (нетравматична),
придружаващи заболявания Абсцес на кожата на глутеалната област. От
оперативния протокол се установява, че след минилапоротомия в ляво на
типично място е отдиференцирана и изведена на предна коремна стена
10
сигмоидална бримка, оформена като сигмостома.
От Епикриза, изд. от СБР В. АД по кл.пътека 265 – Физикална терапия и
рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат, ИЗ № 2851 с дата
15.10.2019г., се установява, че в периода от 08.10.2019г. до 15.10.2019г.
ищецът е провел рехабилитационна програма с физиотерапия на ставите на
ляв горен крайник.
Представен е амбулаторен лист № 001739/07.11.2019г., изд. от д-р П.М. с
основна диагноза Увреждане на мениска в резултат на стара травма с мнение
за ЯМР. В Епикриза ИЗ № 689/20г., изд. от Отделение по Ортопедия и
травматология при МБАЛ “Сердика“ ЕООД гр.София е посочено, че ищецът
Д. Г. е приет на 20.01.2020г., изписан на 26.01.2020г.; поставена е диагноза
Травма на няколко структури на коляното. В оперативния протокол е
отразено, че в хода на извършената операция е установена комбинирана лезия
в средна и задна 1/3 на медиален мениск и остеохондрален дефект на
медиалния бедрен кондил. Отстранени са нестабилни хрущялни фрагменти и
е извършена пластика.
Съгласно Епикриза на Втора коремна хирургия при МБАЛ „Света Анна“
гр.В. ИЗ № 3919/2020г. ищецът е постъпил в болницата на 11.03.2020г.,
изписан на 13.03.2020г. с окончателна диагноза Друг вид запушване на
червата. Стенозис колостоме.
На 13.07.2020г. ищецът е постъпил в Клиника по Ортопедия и
травматология на МБАЛ „Света Анна“ гр.В. ИЗ 8139, където е опериран на
16.07.2020г., съгласно оперативен протокол № 519. Отстранен е метала,
съединяващ счупената лява брахиална кост. Изписан е на 17.07.2020г.
От представена Епикриза ИЗ № 765, изд. от Втора коремна хирургия при
МБАЛ „Св.Анна-В.“ АД гр.В. се установява постъпване на ищеца в
болницата на 26.01.2021г. и изписване на 02.02.2021г. с диагноза Чревни
сраствания (бридове) с непроходимост. Съгласно оперативния протокол е
извършена диструкция на колостомата и е възстановен пасажа с Т-Т сигмо-
сигмо анастомоза на два етажа. Според дадените пояснения от вещото лице д-
р М., дадени в съдебно заседание /стр.227/2/с това е операцията за
премахването на „анус претер“, или възстановяване на чревната проходимост.
На 13.01.2021г. е извършен преглед на ищеца от вещото лице, което е
11
установило следното относно състоянието на ищеца: -походката е с леко
накуцване с десния крак:- Дясно коляно : нормална конфигурация. Движения
0-90 градуса, при норма 0-130 градуса. Оперативен белег на ляво рамо с
дължина 7/5 см и страничната повърхност на левия брахиум с дължина 8 см и
ширина 1 см, ясно видими. Напречен дъговиден белег с дължина 19 см в
долната част на корема в областта на симфизата с дължина 19 см и ширина 5
см (ясно видим) и в областта на скротума в ляво вертикален с дължина 4 см. В
дясна хълбочна област оперативен белег около 4 см.
Според вещото лице, настъпилите усложнения в здравословното
състояние на ищеца са довели до последващите оперативни намеси, като
извеждането на стома на корема от сигмата са в резултат на тежката травма на
таза и органите, които са намират в малкия таз.
Вещото лице докладва, че увреждането на дясното коляно, наложило
оперативно лечение, е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.
Пояснява, че в началото поради тежкото състояние и извършените операции,
които изключват натоварване на долните крайници, увредата на коляното е
останала неразпозната. Диагностицирана е при прегледа на 07.11.2019г.
В обобщение вещото лице счита, че ищецът не е възстановен напълно и
лечението не е приключило. Предстои изваждане на метала от таза.
Увреждането на дясното коляно, довело до отстраняване на медиалния
мениск е увреждане на хрущяла на коляното води до намаляване на
функционалната годност на ставата и е предпоставка за ранно развитие на
дегенеративни процеси. Счупването на таза прави тазовия пръстен ригиден.
Загубва се мекотата на походката. Ограниченото свиване на дясното коляно
затруднява пълното клякане, бързото ходене и бягането. Според вещото лице,
настъпилите след инцидента оплаквания и усложнения са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, както и, че направените разходи,
описани в приложените платежни документи, са във връзка с лечението на
претърпените травматични увреждания с изкл.на Топер Дормео.
Специалистът-уролог по назначената СМЕ докладва, че според
амнестичните данни към момента на прегледа по повод изготвяне на
заключението ищецът е съобщил, че страда от еректилна дисфункция с тежка
клинично изявена форма, започнала по негови думи около шест месеца след
катастрофата. Данните са получени в резултат на попълнен от
12
освидетелствания Международен индекс за оценка на еректилната
дисфункция. Вещото лице счита, че може да има причинно-следствена връзка
между сиптомите, свързани с еректилната дисфункция и процесното ПТП,
доколкото получените травми : счупването на таза и травматичното
раздалечаване на лонното съчленяване на таза, могат да доведат до нарушена
инервация на нервни окончания в тази анатомична област, вземащи участие в
механизма на ерекция. Според вещото лице, ищецът е посещавал двукратно
специалисти уролози, започнал е прием на лекарства, но сочи, че не би могъл
да се определи период на възстановяване.
По делото е прието като доказателство медицинско направление, изд. на
ищеца от доц.д-р Т.Г. от 22.08.2020г. с диагноза Еректилна дисфункци II-III
гр.
Вещото лице по назначената СМЕ със специалист по кожни и
венерически болести пояснява, че съществува генетична предразположеност
у хората, които развиват витилиго. Освен генетичното предразположение
рискови фактори за появата са стреса, оксидативния стрес, съчетаване с други
автоимунни заболявания, токсични въздействия върху меланоцитите.
По отношение на освидетелствания вещото лице докладва, че при
извършения преглед е установено, че от пълна депигментация са обхванати
екстензорните повърхности на горните крайници, вкл. пръстите и гърба на
ръцете под формата на ръкавица почти до лактите. В областта на гърба се
намират единични петна, конфлуиращи над дясна лопатка. По корема, около
белезите, останали от изведена чревна стома, е налице обширна
депигментация, обхващаща кожата на долния ляв коремен сигмент.
Екстензорните повърхности на долните крайници също са ангажирани –
депигментирани са коленете, предната повърхност на подбедриците и
бедрата, изцяло кожата на двете ходила. В гениталната област се установяват
витилигинозни промени по кожата на члена и частично по скротума. Лицето е
почти изцяло обхванато от депигментацията, с единични малки островчена
пигментирана кожа от 3-4 мм до 1 см по челото, периобритално и по
слепоочията.
Според вещото лице, по данни на ищеца, заболяването е започнало преди
около 10 години на 21-22 год. възраст. Първоначално с депигментни петна по
пръстите на ръцете и по долните крайници. През 2019г. след претърпяната
13
катастрофа е забелязал разпространение на витилигото по цялото тяло. Пред
вещото лице ищецът е обяснил, че преди ПТП се е лекувал с локални
средства; опитал е лечение с лазер във ВМА гр.София. След ПТП през 2019г.
не е имал възможност за провеждане на специфична терапия. В момента
ищецът прилага локално по откритите части фотозащитни средства, за да
предотврати бързото и болезнено изгаряне от слънцето. Според ищеца в
последните две години след обширното разпространение на витилигото е
настъпило относително „стабилизиране“ на промените, с появата на единични
нови депигментни петна около вече формирани вече промени. В съдебно
заседание вещото лице С.П. сочи, че стресът фигурира сред обстоятелствата,
които благоприятстват обострянето на заболяването.
За доказване на претърпените неимуществени вреди-твърдяните болки и
страдания, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите на ищцовата страна : В.П.Й. и А.М. Г.а-ценени съобразно
разпоредбата на на чл.172 ГПК. Св.А. Г.а, която е майка на ищеца сочи, че
видяла ищеца при пристигането му с линейката. Бил в шок и целия в кръв.
Приели го в реанимация, където пролежал около 10 дни, тъй като било
трудно да го стабилизират поради множеството вътрешни кръвоизливи. Дори
след преместването в отделението по ортопедия операцията не била
извършена веднага поради голямата кръвозагуба. През това време търпял
силни болки в таза; имал счупена ръка; няколко наранени ребра; боляло го
коляното. Понеже ищецът не можел да става от леглото, през цялото време на
престоя в болницата майката била допусната като придружител, тъй като
ищецът не можел да става от леглото. След операцията на таза и ръката бил
пренесен със специализирана линейка у дома. Вечер сънувал кошмари; потял
се на сън; викал. Няколко дни след излизането от болницата, състоянието му
се е влошило- като вдигнал висока температура в резултат на спукано черво.
Здравословното състояние на ищеца било критично, тъй като въпреки
спешната операция и назначеното антибиотично лечение имало опасност от
достигане на гной до имплантите, с които бил съчленен таза. След
прибирането му у дома лечебния процес бил придружен с големи болки и
дискомфорт, тъй като откритите рани били почиствани от гнойта с метални
шишове; освен това му били поставени катетри за извеждане на течностите от
корема. Поддържането на хигиената било трудно, поради невъзможността на
ищеца да става; ползвани били специални кърпи. След възстановяването от
14
коремната операция и стабилизиране на общото му състояние, ищецът
постъпил в клиника за рехабилитация в Златни пясъци. Доколкото поради
наличието на метални импланти не било възможно да се извършват доста
процедури, рехабилитацията била насочена към прохождане. Тогава ищецът
започнал да чувства силни болки в коляното. След извършване на ЯМР се
оказва, че има разкъсан хрущял и счупена капачка, което наложило
провеждане на операция в болница в гр.София. Според свидетелката, ищецът
и неговата приятелка се разделили, като тя преценява, че причината е
невъзможността му да води полов живот, понеже откакто катастрофирал, не
може да има ерекция.
Свидетелката изнася също, че преди ПТП ищецът имал установено
витилиго -по ръцете му се наблюдавали няколко бели петна. Твърди, че след
катастрофата за един месец побелял целия – и тялото, и ръцете, и лицето, като
кожен лекар и е казал че това е провокирано от стрес.
Освен това преди инцидента Г. бил много активен – работел, спортувал,
веселял се, бил винаги усмихнат; всички се възхищавали на усмивката му и на
неговото желание да се докаже. След ПТП двигателната му активност била
ниска, уморявал се бързо; походката му била променена в резултат на
поставените импланти. Станал свит и притеснен; страхувал се при пътуване с
автомобил. Здравословното състояние на ищеца не било възстановено, тъй
като предстояли още операции, вкл. и на коляното, тъй като болките в
коляното продължавали. Предстои и премахване на имплантите от таза.
Св.В. Й., който е приятел на ищеца, за ПТП е научил от свой приятел,
който познал на мястото на ПТП ищеца и се обадил на свидетеля. Свидетелят
отишъл в Окръжна болница, където изчакал пристигането на линейката. Д. Г.
бил видимо много зле, почти в безсъзнание; с разрязан екип, оголен.
Пролежал в спешното около месец и нещо, като през това време не могли да
го оперират, тъй като било трудно да бъде стабилизиран поради множеството
вътрешни кръвоизливи. В последствие били оперирани таза и рамото му и
след операциите ищецът се прибрал у дома. Според свидетеля ищецът бил
много отслабнал - краката му …станали като ръцете. След няколко дни
престой в тях, по спешност отново бил приет в болница, заради изтъняване на
дебело черво, където се събрали фекалии и се получила инфекция. След
операция му изкарали торбичка на корема, в която да се изхожда, докато
15
раната на червото зарасне. Това продължило около година и нещо. След
прибирането си у дома, Г. не можел да стои прав и да върви, поради което
само лежал. Заедно с майката на Д. му помагали за всичко – хранене,
тоалетна, къпане, хигиена. Г. не можел да спи; вземал успокоителни; често се
будел; сънувал катастрофата; поради липса на сън през деня бил уморен. Едва
около девет месеца след катастрофата можел да се изправя сам на крака.
Когато това се получило, започнал да изпитва болки в коляното. Наложило се
да бъде извършена операция и на коляното. Когато започнал да става от
леглото, първоначално ищецът ползвал инвалидна количка, в която го
поставяли, като той не можел сам да я бута поради операцията на рамото.
След инвалидната количка ползвал проходилка, а в последствие и патерици
през дълъг период от време. Според свидетеля, ПТП е променило съществено
живота на ищеца. Преди катастрофата той работил в магазин за дрехи като
продавач-консултант, но не се е върнал на работа, тъй като от
продължителното стоене прав получавал болки в таза или коляното. Преди Г.
бил изключително активен физически – карал сноуборд, ходел на фитнес,
футбол; карал мотор, като към настоящия момент имал лекарска забрана за
тези активности поради „болтовете“. Ищецът шофирал вече по-рядко;
изпитвал стрес при звук от форсиране на мотор или автомобил. Свидетелят
изнася, че преди ПТП ищецът имал малки бели точки от витилиго по ръцете,
но сега го обхванали доста. Също Г. му бил споделял, че от ПТП-то не можел
да получава ерекция.
С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:
Искът е с основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 от ЗЗД. ,
Претенцията е за ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда
на настъпилите за ищеца в резултат на ПТП извършено от водача на
застрахования автомобил неимуществени и имуществени вреди.
Действително, не е постановен влязъл в сила съдебен акт, чрез който
деликвента Н. Закиров да е признат за виновен в извършеното деяние, от
което са настъпили уврежданията на ищеца. За това, както е посочил и
окръжния съд, в тежест на ищеца е да установи виновното поведение на
водача, на л.а. чрез който са нанесени уврежданията.
Но, понеже застрахователят обжалва присъденото обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 20 000лв., поради което следва да се
16
приеме., че не обжалва основанието на иска, а само присъдения размер. Това
признание на основателността на иска, е основание за ангажиране на
отговорността му, а съобразно чл.45 от ЗЗД същият следва да отговаря за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
допълнение следва да се отбележи и следното, относно виновността на
водача: От събраните писмени и гласни доказателства, също се установява
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС, чрез което са нанесени
уврежданията.
Еднопосочни и категорични са вещите лица по двете САТЕ, относно
механизма на ПТП. Така се установява, че ударът между двете ППС е
настъпил в условията на десен завой за лекия автомобил, който е навлязъл в
насрещната пътна лента, като десните му колела са били върху
непрекъснатата разделителна линия, поради маневра изпреварване или загуба
на устойчивост на автомобила и ляв завой за мотоциклета, при ограничение
на скоростта 90 км/ч, в дясната част от лентата за движение на мотоциклета.
Скоростта на движение на мотоциклета е 99,62км.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътна маркировка, „единичната непрекъсната линия М1 се
използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват
и пресичат“. В нарушение на тази забрана, водачът на лек автомобил Ауди А
7 пресича непрекъснатата линия и навлиза в насрещното движение, където
реализира удар с движещия се правомерно в това платно мотоциклет
Кавазаки, управляван от ищеца.
С поведението си, водачът на л.а. Ауди А 7 виновно е нарушил както
чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата и не е съобразил поведението си
с пътната маркировка, така и чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за неговото
приложение като е пресякъл единичната непрекъсната линия М1 и е навлязъл
в лентата за движение на мотоциклета, управляван от ищеца. Това негово
поведение е довело до възникване на процесното ПТП, респективно вината на
водача на л.а. Ауди следва да се приеме за доказана.
Безспорно е установено, че МПС управлявано от Н.Зекиров и чрез
което са нанесени уврежданията, е било застраховано с договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
17
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* гр.София.
Предвид изложеното и на основание чл.432 КЗ отговорността за
обезвреда на настъпилите увреждания следва да се вмени на
застрахователното дружество.
При определяне на размера на паричния еквивалент на
неимуществените вреди, съдът съобрази следното:
Безспорно, в резултат на извършеното ПТП и характерът на
получените увреждания, установени с СМЕ както и събраните гласни
доказателства, ищецът е претърпял твърдяните неимуществени вреди-болки и
страдания в които са включени и полученият силен стрес, поради което
следва да се приеме, че са доказани претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие получените средни телесни повреди.
Относно претенцията за неимуществени вреди: Съдът е присъдил
сумата от 100 000лв., като този размер се обжалва от страните. Въззивното
дружество обжалва присъденото обезщегетение за неимуществени вреди за
сумата над 20 000лв., а въззивникът Г. за сумата до претендирания размер от
400 000лв.
Съдът намира, че справедлив еквивалент на установените
неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на от 250
000 лв.
При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид настъпилите
вследствие на ПТП негативни психически промени в характера на ищеца,
както и вида на получените средни телесни повреди и други физически
увреждания, интензитета и продължитеността на възстановителния процес, а
именно:
Доказа се в процеса, чрез СМЕ, медицинската документация и гласните
доказателства, че ищеца вследствие на процесното ПТП е получил множество
контузии, които са довели до:
- Травматичен шок, обусловил разстройство за здравето, временно опасно за
живота, Счупване на пубиса, Фрактура на хумерус вляво, Фрактура на 8 и 9
ребра, травматично скъсване симфизата на пубиса, счупване на диафиза на
раменната кост в ляво, перфорация на червата, абсцес на кожата на
глутеалната област, травматично раздалечаване на лонното съчленение на
18
таза, луксация на дясна кръстцово-хълбочна става, счупване в областта на
предната част на дясната тазобедрена ямка, счупване на тялото на лявата
раменна кост, еректилна дисфункция, обостряне на заболяването „Витилиго“,
ожулвания в областта на дясната предмишница, кръстцово-поясната област,
и други. Съдът взе в предвид и настъпилите усложнения, установени от
СМЕ, довели до продължително лечение-около 9 месеца, а именно:
Извършени за няколко неотложни операции, в хода на които са приложени
медицински изделия за вътрешна фиксация на таз и вътрешна фиксация на
хумерус ; изведена е стома на корема в резултат на настъпили усложнения от
тежката травма на таза и органите на таза и впоследствие чревната
проходимост отново е възстановена. Увреждането на дясното коляно е довело
до остраняване на орган – медиален диск. Провеждана е рехабилитация. В
продължение на около девет месеца ищецът е бил напълно ограничен в
придвижването си извън леглото; след което започва раздвижване с количка,
проходилка и патерици. Както се посочи от СМЕ, ищецът не е възстановен
напълно и лечението не е приключило. Предстои изваждане на метала от таза.
Увреждането на дясното коляно, довело до отстраняване на медиалния
мениск е увреждане на хрущяла на коляното води до намаляване на
функционалната годност на ставата и е предпоставка за ранно развитие на
дегенеративни процеси. Счупването на таза прави тазовия пръстен ригиден.
Загубва се мекотата на походката. Ограниченото свиване на дясното коляно
затруднява пълното клякане, бързото ходене и бягането.
Освен посочените увреждания, с оглед на становището на в.лице и
гласните доказателства, съдът приема, че стресът, предизвикан от ПТП, като
рисков фактор е довел до обостряне на заболяването витилиго. Предвид на
становището на вещото лице уролог следва да се приеме, че счупването на
пубиса и травматичното раздалечаване на лонното съчленение на таза са
причина за настъпилата след ПТП еректилна дисфункция.
Наред с получените увреждания, при определяне на справедлив размер
по см. на чл.52 ЗЗД на неимуществените вреди, съдът взе в предвид и
следното: ищецът е млад човек; в работоспособна възраст; към момента на
осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически здрав и активен,
като получените увреждания от ПТП променят живота му в негативен план: -
наложило се е да прекрати работа, а впоследствие е ограничен да върши
19
трудоемка и по-продължителна физическа работа, както и да спортува.
Към настоящият момент ищецът е в добро общо състояние и ходи без
помощни средства, с леко накуцване с десния крак.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Според неоспореното становището на вещото лице д-р М. за
необходимостта и относимостта на закупените медикаменти, направените
разходи, описани в приложените платежни документи са във връзка с
лечението на претърпените травматични увреждания, с изключение на
закупения с фактура № ********** Топер Дормео/стр.36/. За това следва
извода, за основателността за заявената претенция за обезвреда на
претърпени имуществени вреди в размер от 7 984.72 лева.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за нарушаване на императивните правила за поведение на водач на
МПС.
Твърди се, че пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП, като
се оспорват и извода на съда, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия ищец. По тези оплаквания, съдът съобрази следното:
Спори се относно наличието на съпричиняване, изразяващо се следното:
ищецът се е движел с превишена скорост от 99,62км./ч., в момента на удара
мотоциклетиста е бил наклонен наляво и е управлявал МПС без
регистрационни номера. Действително, ищецът
се е движел с по-висока от разрешената скорост, която за този участък от
пътя е 90км./ч.
Съдът счита, че управлявайки мотоциклета с по-висока от разрещенанта
скорост, ищецът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, поради
следното: Контактът между двете МПС се осъществява между левите им
странични части. Според заключението на САвТЕ на в.л. Е.И. за автомобила
„Ауди“ уврежданията са по преден ляв калник, изразяващи се в разкъсване
/разрязване/ на метала, което е надлъжно по оста на автомобила, започва от
предната част на калника и продължава до предна лява колона. Разрязването
на метала е с възходящо направление на линията. За мотоциклет Кавазаки
първоначалния контакт с автомобила е реализиран с лявата част на
кормилната тръба. Възходящото направление на линията на разреза показва,
20
че в момента, преди първоначалния контакт, мотоциклетът е бил наклонен
наляво, но с тенденция на вертикализиране и с направление на движение в
посока отляво надясно. Деформацията на левия преден калник на автомобила
в зоната на веждата зад предно ляво колело, е причинено от сблъсък със задна
лява част на мотоциклета, в областта на лявата част на оста на задно колело.
От този сблъсък се е разрушил и откъснал от мястото си предпазителя на
веригата на мотоциклета. Това потвърждава, според вещото лице, че в
момента на сблъсъка направлението на мотоциклета е било с насоченост в
посока отляво надясно. Това означава, според в.л. /отговор на в-с №9/, че
водачът на мотоциклета е бил реагирал и предприел спасителна маневра чрез
завиване надясно, като с това действие е предотвратил челен удар с
автомобил Ауди. Следователно, на ищеца не е стигнало много малко време за
довършване на спасителната маневра и да избегне удара с лекия автомобил.
За това, ако се беше движил с разрешената скорост от 90 км./ч., спасителната
маневра би била започнала на по-голямо разстояние /поради по-ниската
скорост/ от лек автомобил Ауди и би била довършена успешно-т.е. ударът
между двете МПС щеше да бъде избегнат. В този смисъл е и отговорът на
вещото лице по първата КАТСМЕ Й.М., който в т.16 от заключението, което
не е оспорено в тази част сочи, че при настъпване на удара с по-ниска
скорост, е било възможно овладяване на мотоциклета.
В този смисъл са и дадените пояснения от вещото лице Е.И. в съдебно
заседание /стр.402/-същият изрично сочи, че мотоциклетът е бягал отляво
надясно от автомобила-т.е. предприел е маневра. Пак според тези обяснения,
при скорост по-ниска от 92,88км/ч. мотоциклетиста е имал техническа
възможност в тези 80 метра /разстоянието от възприемане на лекия автомобил
до мястото на удара/, да предприеме мерки и да не допусне ПТП.
За това съдът счита, че след като ищецът се е движел с превишена
скорост от 99,62км./ч. също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП,
от което са настъпили вредите. Съдът с оглед на установеното по делото,
определя процент на съпричиняване от страна на пострадалия, поради
движение с превишена скорост, в размер на 20%.
Относно твърдението за съпричиняване, понеже в момента на удара
мотоциклетиста е бил наклонен наляво: Това становище е неоснователно.
Произшествието става в режим на завой и понеже мотоциклета е двуколесно
21
МПС, следва да се наклони. В изправено положение на водача и мотоциклета,
същият се управлява само при движение по права линия. За това, самата
траектория на пътното платно принуждава водача да управлява в наклонена
стойка-в противен случай не би могъл да преодолее завоя. Относно
становището за съпричиняване-понеже е управлявал МПС без
регистрационни номера: В процеса не е установено това обстоятелство да е
допринесло за настъпване на ПТП и това възражение следва да се остави без
уважение, като неоснователно. Предвид изложеното, съдът приема 20
процента съпричиняване от страна на пострадалия.
На основание чл.51ал.2 ЗЗД, обезщетението следва да се намали с
приетия размер на съпричиняване. Така след редукция, дължимия размер на
неимуществените вреди е сумата от 200 000лв. Размерът на имуществените
вреди, които следва да се присъдят е сумата от 6 387,78лв. Или общият размер
да дължимото обезщетение е в размер на 206 387,78лв. Предвид направения
извод, решението следва да бъде отменено н съответните части. Относно
жалбата срещу решението в частта му, с която е отхвърлен акцесорния иск за
лихва върху главницата за неимуществени вреди, за периода от
11.08.2019год. до 03.09. 2019год.: Жалбата е неоснователна.
Застрахователната претенция на ищеца е получена от застрахователя на
04.09.2019год., като няма данни за по-ранно уведомяване от страна на
застрахованото лице. За това, на основание чл.429 ал.3 вр. чл.493 ал.1 т.5 и
чл.429 ал.2 т.2 КЗ претенцията за мораторни лихви следва да се уважи
считано от 04.09.2019год., както и правилно е приел окръжния съд.
Решението в тази част следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, се дължат следните разноски:
На осн.чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда по
бюджета на съдебната власт следните суми: сумата 3 936,12 лв. – държавна
такса за производството пред ВОС, съобразно допълнително уважената част
от иска; сумата 2 000 лв. – за производството пред ВАпС държавна такса
съобразно основателната част на въззивната жалба на ищеца; сумата 123,45
лв. – разходи за експертизи в първа инстанция, платени първоначално от
бюджета на съда, по съразмерност с уважената част на исковете съобразно и
22
произнасянето на въззивната инстанция. Общото задължение към бюджета на
съдебната власт е в размер на 6 059,57 лева.
С оглед резултата по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца сторените от него разноски, като същите са за
възнаграждение на процесуалния представител, определено по реда на чл.38,
ал.1, т.2 и ал.2 от ЗАдв. Съответно на произнасянето на въззивната инстанция
по основателната част на исковете (общо 206 387,78 лв.) спрямо общият им
предявен размер (557 984,72 лв.) дължимите адвокатски възнаграждения за
производството пред ВОС са в общ размер на 5 885,20 лв. с включен ДДС.
Следователно, в полза на адв. П. К., САК, следва допълнително да се присъди
сумата от 2 938,25 лева за първа инстанция.
Съобразно произнасянето на въззивния съд и коригираните размери на
уважените главни искове, разноските на ответника за производството пред
ВОС следва да бъдат редуцирани. По тази причина и съобразно отхвърлената
част на исковете дължимите му от ищеца разходи са в общ размер на 1 983,62
лева и присъдената сума от 2538 лв. следва да се намали до посочения размер
(1 983,62 лв.).
Разноски за въззивната инстанция.
С оглед неоснователната въззивна жалба на ответника срещу решението
касателно присъденото обезщетение за неимуществени вреди платената по
нея държавна такса в размер на 1 600 лв. не му се следва за възстановяване
като сторен разход. По съразмерност с основателната част на жалбата му
касателно присъденото обезщетение за имуществени вреди (за сумата 1596,94
лв.) спрямо общият обжалваем интерес (3 992,36 лв.), ищецът следва да му
възстанови сумата 31,94 лв. – част от платената държавна такса (цялата в
размер на 79,85 лв.). За цялостната защита във въззивното производство
ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. По
съразмерност с основателната част на неговата жалба (1596,94 лв.), съотв.
неоснователната част на жалбата на ищеца (200 000 лв.), спрямо общия
защитаван интерес (383 992,36 лв.), ищецът следва да му възстанови сумата
157,50 лева. Общият размер на дължимите разноски на ответника за
въззивната инстанция е 189,44 лева.
По съразмерност с уважената част на въззивната жалба на ищеца (общо
100 000 лв.) спрямо общия обжалван интерес (300 000 лв.) на пълномощника
23
му следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3 012 лв. с
включен ДДС за осъществената защита във въззивното производство.
В заключение, общата сума, която ответникът следва да заплати
допълнително на пълномощника на ищеца адв. П. К. е 5 950,25 лева. (2 938,25
лв. + 3 012 лв.).
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260000/05.01.2022 год., постановено по т.д.№
86/2020 год. по описа на Варненски окръжен съд в следните частти:
В ЧАСТТА с която отхвърля иска на Д. С. Г. с ЕГН ********** с
адрес гр.В., ул.Т.Д. 14 ет.4 ап.1 срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище гр. София, жк Дианабад,
бул.Г.М.Димитров 1, ДА ЗАПЛАТИ разликата над сумата 100 000лв. до 200
000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, И В ЧАСТТА която
осъжда ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* да
заплати на Д. С. Г. с ЕГН ********** Сумата за разликата над 6387,78 лв.до
присъдената сума от 7984.72 лева, представляваща обезщетение за обезвреда
на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби -
стойността на направени разходи за лечение и медикаменти, както и в частта
относно присъдените разноски на ответника, за разликата над 1983лв. до
присъдените 2 538лв. И ВМЕСТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********
със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. С. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.Т.Д. 14 ет.4 ап.1 : Сумата от
100 000 лева, представляваща допълнително обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
04.08.2019г. в гр.В., по пътя В.-Бургас, в района на кк Камчия по вина на
водача на лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № РВ 5150 КС Неджит Закиров,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG /30/*********, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК
*********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
24
нанесените травматични увреждания – Травматичен шок, Счупване на
пубиса, Фрактура на хумерус вляво, Фрактура на 8 и 9 ребра, травматично
скъсване симфизата на пубиса, счупване на диафиза на раменната кост в ляво,
перфорация на червата, абсцес на кожата на глутеалната област, травматично
раздалечаване на лонното съчленение на таза, луксация на дясна кръстцово-
хълбочна става, счупване в областта на предната част на дясната тазобедрена
ямка, счупване на тялото на лявата раменна кост, ожулвания в областта на
дясната предмишница, кръстцово-поясната област и други, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2019г. до окончателното
изплащане:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.Т.Д.
14 ет.4 ап.1 срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК
********* със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, ДА
ЗАПЛАТИ сумата над 6387,78 лв. до присъдената сума от 7984.72 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби -стойността на направени разходи
за лечение и медикаменти.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите частти.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, да заплати по сметка
на Апелативен съд В. в полза на бюджета на съдебната власт авансираните от
бюджета на съдебната власт суми в общ размер на сумата от 6 059,57лв. –за
държавни такси и за КСАТМЕ и СМЕ със специалист уролог и СМЕ със
специалист дерматолог.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, да заплати на адв. П.
К. САК, ул.Лом 1 ап.9, с адрес на призоваване гр.Казанлък ул.Славянска 6
офис 10 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5950,25 лева с
включен ДДС.
ОСЪЖДА Д. С. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.Т.Д. 14 ет.4 ап.1
да заплати на „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, сторените разноски
за адвокатско възнаграждение и за д.такса, в общ размер от 189,44 лева.
25
Банкова сметка на Д. С. Г. в ЦКБ АД клон В. IBAN BG44
CECB979010C7 409600 BGN
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26