Мотиви по Присъда №41 от 31.08.2016 г. по нохд №179/2016 г. на Военен съд
Пловдив.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Подсъдимият *** И.С.И.
постъпил в БА на
03.10.1995 г, От м. май 2009 г. във .ф. *** на длъжност***.
По време на службата си бил
награждаван веднъж с „Благодарност” и веднъж с „Парична награда”.
Бил наказван 5 пъти
със „Строго мъмрене” и веднъж с „Предупреждение за понижаване във военно
звание за срок от 6 месеца”.
С Решение № 195/15.10.2013г. Военен съд –
Пловдив по АНД № 603 бил признат за виновен по чл. 316, алт. 1, вр. чл. 309,
ал.1, алт.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и на осн. чл. 78а, вр. чл. 2, ал.2 от НК му
било наложено административно наказание - „Глоба“ в размер на 500 лв. Решението
влязло в сила от 31.10.2013 г.
Видно от писмо изх. № 783 /
01.06.2016г.на Военен съд – Пловдив ,
глобата наложена на *** И. не била платена.
Не е бил осъждан.
ПО
ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО:
Подсъдимият *** И. от 01.03.2010
г. до 28.02.2011 г., със семейството си живял под наем на адрес - ***, с
наемодател св. *** Д.Г.В..
С д-р В. имали сключен договор за отдаване и наемане на недвижим имот от
01.03.2010 г. за 1 година за сумата от 200 лв.
Подсъдимият *** И. се подписал
срещу реквизита „Наемател”, а св. ц.л. В. срещу реквизита „Наемодател”.
Там живял със семейството си,
наема плащал на св.*** В. „на ръка“, нямали родствена връзка, *** И.
не притежавал жилищни имоти в населеното място където служил и не бил извършвал
сделки с недвижими имоти, т.е. отговарял на условията по регламентиращата
компенсационните отношения между МО и
военнослужещите, Наредба Н-22/2010г.
Наемните правоотношения,
плащането по наема и договора за наем от 01.03.2010г. били потвърдени от *** В..
Това се отнасяло само за периода
01.03.2010г. за една година напред – до 01.03.2011г.
Подсъдимият *** И. представил,
след този период и друг „ Договор при
даване и наемане под наем на недвижим имот“ – видно от представеното като
веществено доказателство - ксерокопие. То било
от дата 01.03.2011г. за една
година напред сумата от 200 лв.
От разпита на св.ц.л. В., се
установява, че този договор бил неистински. Наемодателят категорично заявил, че
такъв договор не бил подписвал, положеният подпис не бил положен от него и след
01.03.2011г. *** И. не е живял в неговото жилище.
Ведно с този неистински договор, ***
И. представил и четири броя разписки за платен наем, в които подписа в
графа „получил сумата“ също не бил на
наемодателя *** В.. Тях той
употребил като ги представил пред жилищната комисия ведно със „Заявление-декларация“,
в която вписал невярното обстоятелство, че живее под наем на адреса на д-р В.,
в период в който наемодателят отрича това, а именно след едногодишният срок на
първият истински договор - след
01.03.2011 г.
На разписките за платен наем е извършена
графологична експертиза, която е потвърдила показанията на *** В., т.е. че подписите не са
положени от него и той след 01.03.2011г. не е получавал наем от *** И..
Като желаел да продължи да
получава компенсационни суми и след 01.03.2011г., *** И. представил пред
жилищната комисия изискуемите от Н-22/2010г.
документи, а именно – заявление-декларация, прикрепил към тях разписки
за платен наем въпреки, че не били изисквани от Наредбата, поради което нямат
правно значение, както и ксерокопие от неистински договор за наем от дата
01.03.2011г.
С тези действия успял да въведе в
заблуждение членовете на комисията и нейните председатели относно основанието
за изплащане на компенсационни суми за платен от него наем и в пряка причинно
следствена връзка от представените от него документи с невярно съдържание –
четири броя заявление-декларация и неистински документи – един брой ксерокопие
на договор за наем и четири броя разписки за платен наем, неистински частни
документи без правно значение, поради което не са включени в обвинението ,
получил без правно основание за периода
от 22.03.2011г. до 12.05.2011г. включително, чуждо
движимо имущество – компенсационни суми /квартирни пари/, собственост на МО на
Р. България и в.ф.*** общо на стойност 320,00 лв. с намерение да ги
присвои, в условията на маловажност.
От представената в съдебно
заседание вносна бележка към бюджета от 31.08.2016 г., издадена от Уникредит Булбанк клон Пловдив е видно, че
подсъдимият *** И.С.И. е заместил изцяло сумата от 320,00 лв. на военно формирование ***.
С
горното от обективна и субективна страна подсъдимият *** И.С.И. е осъществил
състава на престъплението по чл. 212б, ал.1, т. 4, вр. чл. 212,
ал. 6, вр. чл. 212 ал.1 алт.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, защото за времето от 22.03.2011 г. до 12.05.2011 г.
включително, във в.ф.***, при условията на продължавано престъпление, в
маловажен случай, на 4 пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание,
както следва:
4 / четири / броя заявления - декларации /
приложение № 8 към чл.37, ал.1, т.1 / от „Наредба № Н-22/16.07.2010г. за
ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при
условията на свободно договаряне” (обн. ДВ. бр.62/10.08.2010г., в сила от
10.08.2010г., бр. 3 от 11.01.2011г., бр. 20/11.03.2011г., бр. 76/30.09.2011г.,
бр. 80/14.10.2011г., бр. 97/07.12.2012г., 80/18.10.2015г.) до командира на в.ф.*** от
01.02.2011г., 07.03.2011г., 01.04.2011г. и от 02.05.2011г., в които
декларирал невярното обстоятелство, че живеел на свободен наем в жилище,
намиращо се в ***– собственост на ц.л. Д.Г.В. ***, а в действителност живеел на
друг адрес, в следствие, на което получил без правно основание чуждо
движимо имущество – компенсационни суми /квартирни пари/ за това, че
живеел при условията на свободно договаряне, собственост на Министерство на
отбраната и в.ф.***, както следва:
1. За месец февруари 2011 г.
получил сумата от 80 лв. чрез банков превод на 22.03.2011 г. съгласно
Заповед № 161/ 25.02.2011 г. на Командир
на в.ф.***,
2. За месец март 2011 г. получил
сумата от 80 лв. чрез банков превод на 30.03.2011 г. съгласно Заповед № 175/ 10.03.2011 г. на Командир на в.ф.***,
3. За месец април 2011 г. получил
сумата от 80 лв. чрез банков превод на 26.04.2011 г. съгласно Заповед № 236/ 08.04.2011 г. на Командир на в.ф. ***
4. За месец май 2015 г. получил
сумата от 80 лв. чрез банков превод на 12.05.2011 г. съгласно Заповед № 282/ 10.05.2011 г. на Командир на в.ф. ***,
или получил всичко на обща стойност 320,00 лв. /триста и двадесет/ лева, собственост на
МО и в.ф. *** с намерение да го присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд присвоеното имущество е било заместено
изцяло с вносна бележка към бюджета от 31.08.2016 г., издадена от Уникредит
Булбанк Пловдив.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания, както и от останалите писмени и веществени
доказателства приложени по делото.
Горното извършено от подсъдимия И. попада в
хипотезата на чл. 93 т. 9 НК – „маловажен случай” с оглед липсата на вредни
последици, както и с оглед на смекчаващите обстоятелства – чистото му съдебно
минало към момента на извършване на деянието, направените самопризнания, с
които е съдействал за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни, критичното
отношение към извършеното, мотивите поради които е извършил деянието, а именно
затрудненото му материално състояние, стремежа да покрие реално направените
разходи за платен наем, семейното му положение. В съответствие с константната
практика на ВКС изразена в ТР №3/15.02.1971г. по н.д. № 32/70г. на ОСНК, в
което изрично е подчертано, че извършването на отделните деяния включени в
продължаваното престъпление не следва да се оценяват като проява на упоритост
за неговото извършване. Общият размер на инкриминираната сума получен без
правно основание и впоследствие възстановен също не може на самостоятелно
основание да обоснове убедителен отказ за преквалификация на извършеното поради
маловажност на случая. По делото отсъстват данни неправомерно получената сума
да е довела до финансови затруднения по отношение ресурсите във военното
формирование и обезпечаването на военнослужещите за времето до нейното
възстановяване. Наличните характеристични данни за подсъдимия, които са изцяло
положителни –отсъствието на предишни осъждания, професионалното му развитие
като военнослужещ, за което е бил поощряван, осъзнатата противоправност и
укоримост на извършеното деяние, нееднократно изказаното съжаление и критично
отношение, както и обстоятелството, че понастоящем продължава службата си като
военнослужещ, разкриват една значително
по-ниска от типичните случаи на документни измами степен на обществена опасност
предопределяща маловажността на случая на извършеното престъпление. В този
смисъл са Решение №481/07.12.2010г. на ВКС по н.д. № 341/2009г., І н.о. НК и
Решение № 8/02.12.2013г. по въззивно анд №8/2013г. по описа на
Военно-апелативен съд гр. София. Деянието в конкретния случай е с по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид.
ПРИЧИНИ:
Ниско правно съзнание, липса на контрол от страна на началниците и затрудненото
материално положение.
МОТИВИ:
Користни, желание да възстанови частично направените от него реални разходи за
заплатен наем.
С обвинителния
акт подсъдимия *** И.С.И. е бил предаден на съд с обвинение по чл.212 ал.6, вр.
чл.212 ал.1 алт.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК. Съдът след като съобрази горните фактически
обстоятелства, както и становищата на страните, намира че извършеното
престъпление от подсъдимия се обхваща от хипотезата на чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл.212, ал. 6, вр. чл.212 ал.1
алт.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, поради което същия следва да бъде оправдан по
обвинението му посочено в обвинителния акт.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимия е
пълнолетно лице, че е извършил умишлено престъпление, което се наказва с
пробация или глоба от сто до триста лева, както и обстоятелствата, че не е бил
осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че причинените имуществени
вреди са били възстановени и не са налице законовите забрани предвидени в
разпоредбата на чл.78а ал.7 НК, поради което намира че в случая следва да се приложи чл. 78а от НК.
Подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание глоба, която съдът съобрази с: чистото му съдебно минало, обстоятелството,
че продължава да служи на кадрова военна
служба, добрите характеристични данни за същия като военнослужещ, семейното му
положение, направените самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина, критичното отношение към извършеното, както и имущественото му състояние, обстоятелството
че от довършването на продължаваното престъпление до настоящия момент е изтекъл
срок повече от пет години, в който период няма данни подсъдимият да е вършил
други закононарушения, което навежда на извода, че извършеното от него е
инцидентен случай в живота му. В конкретния случай съдът намира, че на подсъдимия
следва да бъде наложено административно наказание глоба при значителен превес
на смекчаващите обстоятелства в размер на хиляда лева.
Следва
да се отхвърли изцяло като неоснователен предявения от Министерството на
отбраната срещу подсъдимия *** И.С.И. граждански иск за сумата от 320,00 лв.,
представляваща претендирано обезщетение за причинените от него имуществени
вреди от неправомерно получено чуждо движимо имущество – компенсационни суми,
ведно с претендираните законни последици, поради факта, че причинените от
подсъдимия имуществени вреди са били изцяло възстановени от него видно от
представената от него вносна бележка от 31.08.2016 г. издадена от Уникредит Булбанк клон Пловдив.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия следва да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд Пловдив направените
разноски по делото в размер на 75,14 лв. за
пътни пари на свидетели.
Приложените
по делото веществени доказателства – 4 бр. „Разписки за наем №“ от дати: 03.02.2011г.,
07.03.2011г. , 01.04.2011г. и от 02.05.2011г.; 4 броя заявления-декларации от
дати 01.02.2011 г., 07.03.2011 г., 01.04.2011 г. и 02.05.2011 г. , ксерокопие
на договор за наем от 01.03.2011 г. следва да се унищожат като вещи без
стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
Водим
от гореизложеното, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът
постанови присъдата си.
01.09.2016 г. ВОЕНЕН СЪДИЯ: