Мотиви
към Присъда №124 от 04.10.2012 година, постановена по НОХД № 286/2012 година по описа на РС-Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против подсъдимите А.А.И., П.М.Т. е повдигнато обвинение по чл.207, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а против Т.М.И. е повдигнато обвинение по чл.207, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НПК, за това, че на 09.02.2012 година в гр. Елхово, обл.
Ямбол, действайки в съучастие като извършители намерили чужди движими вещи –
100 броя пръчки от арматурно желязо с дължина 2 метра и сечение 8 мм на обща
стойност 130.00 лв., собственост на Р.Г. *** и в продължение на една седмица от
намирането им не съобщили за тях на собственикът им, на властта или на този,
който ги е изгубил, като подсъдимият Т.М.И., макар и непълнолетен, е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание представителят на ЕРП поддържа
повдигнатото против подсъдимите обвинение. Намира обвинението за доказано въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства и направеното от подсъдимите
самопризнание. По отношение на наказанието, предлага, същото да бъде определено
при условията на чл.54 от НК, като предлага на
подсъдимите А.И. и П.Т. да бъде наложено наказание глоба в предвиденият в
закона максимален размер от 300 лв., предвид на това, че същите са осъждани. По
отношение на подсъдимият Т.И. прокурорът предлага да бъде наложено наказание
”обществено порицание, предвид на това, че деянието е извършено от този
подсъдим като непълнолетен.
Подсъдимите А.И. и Т.И. участват лично и със защитници
в наказателното производство. Признават се за виновни по повдигнатото против
тях обвинение, като дават подробни обяснения относно механизма на деянието.
Имат критично отношение към извършеното и желаят налагане на най- лекото
предвидено в закона наказание. Защитниците на тези двама подсъдими пледират за налагане
на минимално предвиденото в закона наказание за извършеното от тях деяние, като
мотивират това свое искане с направените от тях пълни самопризнания в хода на
ДП и съдебното следствие, способствали за установяване на обективната истина по
делото, критичното им отношение към извършеното деяние, тежкото материално и
семейно положение на подсъдимите, младежката възраст на подсъдимият Т.И..
По отношение на подсъдимият П.М.Т. производството по
делото е протекло по реда на задочното производство в хипотезата на чл.269,
ал.3, т.3 и т.4 б. “А” от НПК и с участието на служебен защитник на подсъдимият
Т.- адв. Д.И.Д. ***. Последният не оспорва авторството на деянието, като
пледира налагане на минимално предвиденото в закона наказание за извършеното от
подзащитният му деяние по чл.207, ал.1 от НК, предвид тежкото материално
положение на подсъдимият Т..
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 09.02.2012 година подсъдимите А.А.И., П.М.Т. и Т.М.И.
***. След като разговаряли, тримата подсъдими решили да отидат до брега на р .
Тунджа, за да съберат дърва за огрев. В района на “Топливо” видели две лица,
които носили арматурно желязо. Подсъдимите извикали след тях, при които двете
лица оставили арматурнато желязо на земята и
побягнали. Подсъдимите отишли до мястото, където непознатите лица оставили
арматурното желязо и видели три снопа д арматурни пръчки, всяка от тях с
дължина от 2 метра. Всеки от подсъдимите взел по едни сноп от пръчките и ги
занесли на пункт за черни и цветни метали, собственост на ЕТ” Недялко Стоянов”
в гр. Елхово. Св. З.П., работник на пункта, претеглила арматурното желязо,
което излязло 140 кг. Св. П. съставила договор за покупко
– продажба №181 от 09.02.2012 година, в който като продавач вписала името на
подсъдимият П.М.Т.. От този договор, както и от показанията на св. П. и
обясненията на подсъдимите се установява, че за продаденото 140 кг. арматурно
желязо на подсъдимият Т. била заплатена сумата от 37.80 лв., която сума тримата
подсъдими си поделили по равно.
Св. Р.Г.В. притежавал дворно място с помощна
постройка, находяща се в района на “Топливо”, като в същата съхранявал
инструменти и други вещи, включително и арматурно желязо, което използвал в
помощното си стопанство. На 17.02.2012 година в дома на св. В. дошъл негов
приятел, с който заедно държали дворното място, в което се намирала помощната
постройка и уведомил св. В., че е разбита вратата на постройката и от нея
липсва инвентар. Св. В. отишъл веднага до постройката и установил, че липсват
100 бр. арматурни пръчки с дължина 2 метра всяко от тях. Св. В. посетил пункта
за черни и цветни метали, собственост на ЕТ “Недялко Стоянов”, където намери 70
бр. от арматурните пръчки. Св. П. посочила на св. В. лицата, които са продали
на пункта арматурните пръчки, след което свидетелят посетил РУП – Елхово и
подал жалба за извършената кражба. Няколко дни след това намиращите се на
пункта арматурни пръчки били върнати на св. В..
От заключението на вещото лице М.Д. по назначената съдебно
- стокова експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно и
не е оспорено от страните по делото, се установява, че стойността на
откраднатите вещи, възлиза общо стойност 130.00 лева.
От приложеното по делото удостоверение за раждане на Т.М.И.
се установява, че същият е роден на *** година, т.е. към момента на извършване
на деянието е бил непълнолетен.
От приложените по делото справки за съдимост на
подсъдимите се установява, че подсъдимият Т.М.И. не е осъждан. Подсъдимият А.А.И.
е осъждан с Присъда №76 от 25.10.2010 година, постановена по нохд № 30/2010
година по описа на РС – Елхово, влязла в законна сила на 10.11.2010 година,
като му е наложено наказание пробация и това наказание е било изтърпяно от И.
на 17.07.2011 година. Подсъдимият П.М.Т. е осъждан с три влезли в сила присъди,
по две от които му е наложено наказание пробация, а с Присъда №74 от 15.10.2010
година, постановена по нохд № 354/2010 година, влязла в законна сила на
02.11.2010 година, е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на обясненията на подсъдимите А.И. и Т.И., показанията на
свидетелите П. и В., дадени в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира
гласните доказателства по делото изцяло, тъй като същите са обективни, правдиви
и непротиворечиви, логични и последователни. Между обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите съдът, от една страна и от друга страна между
обясненията на самите подсъдими, съдът не установи противоречия, които да дадат
основание да не бъдат кредитирани. В подкрепа на изложената фактическа
обстановка са и приложените по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК- Справка за
съдимост на подсъдимите, договор за покупко - продажба
№181 от 09.02.2012 година, копие от регистъра за покупко
– продажбите на ЕТ “Недялко Стоянов” гр. Елхово, Удостоверение за раждане на Т.
Илиеви др.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимите А.А.И. и П.М.Т. са осъществили с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 207, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а подсъдимият Т.М.И. престъпният състав на чл.207, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК, тъй като на
09.02.2012
година в гр. Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители
намерили чужди движими вещи – 100 броя пръчки от арматурно желязо с дължина 2
метра и сечение 8 мм на обща стойност 130.00 лв., собственост на Р.Г. *** и в
продължение на една седмица от намирането им не съобщили за тях на собственикът
им, на властта или на този, който ги е изгубил, като подсъдимият Т.М.И., макар
и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си.
Съставът на чл. 207, ал.
1 НК инкриминира несъобщаването в
едноседмичен срок от дееца за намерена чужда вещ. Изпълнителното деяние е
съчетание от действие и бездействие. Необходимо е деецът да намери вещ и да не
съобщи за нея. Срокът на бездействието е не по-малко от 7 дни. От обективна
страна е необходимо съобщаването да не е извършено на собственика, на властта
или на този, който е изгубил вещта. Предмет на престъплението е чужда движима
вещ. Легалната дефиниция на понятието "движима вещ" се съдържа в чл. 110, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗС.
От субективна страна деянието е възможно
само при умисъл. Интелектуалния момент на умисъла включва представи у дееца,
относно обстоятелството, че е намерена движима вещ, която не е собствена за
дееца и за факта на несъобщаване за вещта на
собственика, на властта или на изгубилия вещта.
В конкретния казус подсъдимите са
осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК, като деянието е извършено в
съучастие от подсъдимите по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите намерили чужди движими вещи, собственост на св. В. и не е съобщили
за тях на собственика, на властта или на изгубилия вещта.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдими като
извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като всеки от тях е участвал в
самото изпълнение на престъплението.
Деянието е осъществено от подсъдимите умишлено, тъй
като са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването им. У подсъдимите е било
налице съзнание и по отношение на всички елементи от състава на престъплението
по чл.207, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимият Т.М.И. като
непълнолетен, като същият е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си.
Причините и условията за извършване на деянието съдът
намира в ниската обща и правна култура на подсъдимите, незачитането на
установения в страната правов ред, стремежът им към противоправно
облагодетелстване, изградените престъпни навици и подсъдимите А.И. и П.Т..
При определяне вида и размера на наказанията на
подсъдими, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимите А.И. и П. Тодор
престъпление законът предвижда наказание “глоба” от 100 до 300 лв. За
извършеното от подсъдимият Т.И. престъпление по чл.207, ал.2, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК, след редукцията, предвидена в закона, предвид на
това, че този подсъдим към момента на извършване на деянието е бил
непълнолетен, законът предвижда наказанието глоба да бъде заменено с наказание
обществено порицание.
Като се съобрази със степента на обществена опасност
на деянието и на подсъдимите, която по отношение на подсъдимият П.М.Т. се явява
по – висока, предвид на предходните му осъждания, причините за извършване на
деянието, направените от подсъдимите самопризнания, способствали за разкриване
на обективната истина по делото, съдът определи наказание при условията на
чл.54 от НК, като наложи на подсъдимият П.М.Т. наказание глоба в максималният,
предвиден в закона размер, а именно 300 лв. На подсъдимият А.А.И. съдът наложи
наказание глоба около следният размер, предвиден в закона, а именно 200 лв. На
подсъдимият Т.М.И. съдът наложи наказание обществено порицание, което постанови
да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата по отношение на този подсъдим в
интернет сайта на Община Елхово.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата
на чл.78О от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимият Т.М.И.
и налагане на административно наказание, тъй като от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства чрез показанията на св. В. се установи, че
причинените от деянието имуществени вреди не са му възстановени напълно, което
е една от предпоставките за приложението на чл.78А от НК
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А.А.И., П.М.Т. и Т.М.И. бяха
съдени да заплатят направените по делото разноски както следва: по 20.00 лв. по
сметка на ОД на МВР – Ямбол и по 11.70 лв. по сметка на РС – Елхово, както и по
5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи.
С така наложените наказания съдът намери, че биха се
постигнали целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата.
Председател: