Р Е Ш Е Н И Е
№ 625
Град Пловдив, 19 март 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2283 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.215, ал.1 ЗУТ, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
„фирма” ЕООД против заповед № 803 от 17.07.2017 г. на кмета на община Родопи, с
която е наредено да се премахне незаконен строеж: „плътна ограда към уличната
регулационна линия – юг“, в частта от кота +0,60 м до кота +1,95 м, находящ се
в УПИ 018010-ІІ-жилищно застрояване, местност „Живака”, землището на с.
Белащица, община Родопи, област Пловдив.
Според дружеството-жалбоподател заповедта
е незаконосъобразна, тъй като не е доказано основанието за нейното издаване и е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Съображения по същество са изложени в допълнително
представената на 07.03.2018 г. писмена защита.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед и извършител
на процесния незаконен строеж, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено на 31.07.2017 г. с препоръчано писмо с обратна разписка (л.10, гръб,
от делото). Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 15.02.2017 г. работна група от специалисти в
отдел „Контрол по устройството на територията и строителството” в община Родопи
е извършила проверка на място на строеж: „плътна ограда към уличната
регулационна линия – юг”, намиращ се в УПИ 018010-ІІ-жилищно застрояване, масив
18, местност „Живака”, землището на с. Белащица, собственост на търговското
дружество „фирма” ЕООД, за което е съставен констативен акт № 9 от 15.02.2017
г. (л.19-21 от делото). Констатирано е, че за строежа има одобрен проект от
28.10.2011 г. и разрешение за строеж № 372 от 31.10.2011 г., но няма издадени
протокол за откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна
линия и ниво, заповедна книга. Издаденото разрешение за строеж е за ажурна
ограда към уличната регулационна линия – юг, с плътна част от 0,60 м и ажурна
част от 1,60 м, с дължина 22,42 м, но на място е изградена плътна ограда с
тухлена зидария над разрешените 0,60 м, с обща височина 1,90 м – 1,95 м и
дължина 17,30 м, измазана, с цокъл около 0,40 м, поставени керемиди с
двустранен наклон, като не е спазен чертеж № 2 от одобрения проект. Според
комисията изградената плътна ограда е в отклонение от издаденото разрешение за
строеж и са нарушени чл.48, ал.7 и 8 и чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ, заповед № 463 от
2004 г. на кмета на община Родопи. Направен е извод, че е налице незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ и е налице основание за започване на
производство по чл.224а ЗУТ. Съответно на 17.07.2017 г. кметът на общината е
издал оспорената заповед № 803 – предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство от
ответника е представено копие от заповед № 463 от 19.07.2004 г. на кмета на
община Родопи, с която на основание чл.48, ал.2 ЗУТ са определени общите
изисквания към оградите на територията на община Родопи на урегулираните
поземлени имоти за жилищно застрояване, на урегулираните поземлени имоти за
производствени и складови дейности, за спортни дейности и имоти със сгради за
обществено обслужване, на поземлените имоти в неурегулирани територии и в
неурегулираните части на населените места.
В хода на съдебното производство по искане
на дружеството-жалбоподател е допуснато извършване на съдебно-техническа
експертиза, извършена от две вещи лица, тъй като първоначално определеното вещо
лице не изпълни поставените задачи в пълнота.
Вещото лице арх. К. посочва, че към
издаденото разрешение за строеж № 372 от 31.10.2011 г. не е налице екзекутивна
документация, определяща параметрите на разрешената ограда. От огледа на място
вещото лице е установило, че е изпълнена плътна ограда – каменен цокъл, гладка
замазка тип Баумит и завършек от два реда керемиди с
двустранен наклон, че имотът е равнинен с лек наклон, че за процесния имот е
изготвен подробен устройствен план, но по делото няма данни дали за квартала е
изготвен общ устройствен план. Вещото лице посочва, че е предвидена улична
регулация по съществуващ прокар от КВС за местност
„Живака”, землище на с. Белащица.
Съдът намира, че със заключението на
вещото лице арх. К. се потвърждава правилността на констатациите на работната
група, извършила проверката на място и съставила констативен акт № 9 от
15.02.2017 г., послужил като основание за издаване на оспорената заповед –
предмет на настоящото производство.
От допълнително представените от
процесуалния представител на ответника писмени доказателства (л.142-157 от
делото) е видно, че към издаденото разрешение за строеж № 372 от 31.10.2011 г.
има инвестиционен проект с обяснителна записка по част „Архитектурна”, ситуация
и архитектурен изглед, конструктивно становище и детайлен разрез. Т.е.,
противно на застъпеното от арх. К. становище, по безспорен начин се установява,
че към процесното разрешение за строеж е била налична необходимата строителна
документация, поради което съдът не кредитира в тази част заключението на
вещото лице като противоречащо на събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на вещото лице инж. Р. се
установява, че тя е извършила оглед на място и е констатирала, че процесната
ограда е с дебелина 25 см, изградена от зидария от бетонови тухли, а отгоре е
изпълнена шапка от два реда керемиди върху бетонов пояс; оградата е изпълнена
при ниво на двора по-ниско от нивото на съществуващия терен на полски път на юг
и поради голямата разлика с терена бетоновият цокъл играе ролята на подпорна
стена; от страната на улицата височината на оградата е от 1,90 м до 2 м заедно
с шапката от керемиди; оградата е изпълнена на участъци по дължина, на 3
стъпала, следващи наклона на терена надолу от изток на запад; в оградата има
монтирани две врати, стоманени, с плътна и ажурна част; оградата е двустранно
измазана и боядисана, в долния край е облицована външно с цокъл от камък с
височина 50 см до 65 см; общата дължина на оградата, измерена на място, е 2,55
м заедно с вратите и ограждащите ги колони, само тялото на плътната ограда има
дължина 17,30 м, а дължината на лицето на имота по южната улична регулационна
линия съгласно към действащия ПУП е 22,42 м.
Според вещото лице община Родопи няма
приет общ устройствен план, а за местност „Живака” няма подробен устройствен
план, след КВС за местност „Живака”, намираща се извън урбанизираната територия
не е изготвян парцеларен план за техническата инфраструктура. Застрояване на
поземлени имоти е допускано по реда на чл.59 ЗУТ, одобрявани са планове за
регулация и застрояване за отделни поземлени имоти или групи поземлени имоти
след промяна на предназначението на земята. За образуването на УПИ
018010-ІІ-жилищно застрояване е одобрен ПУП – ПРЗ със заповед № 53 от
29.05.2007 г. на кмета на община Родопи. С влизането в сила на този ПУП – ПРЗ
южната имотна граница се определя като улична регулационна линия. Отчуждителни
процедури за реализация на улица не са провеждани и регулацията не е приложена.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице инж. Р., но намира, че със него не се установяват нови факти от значение
за настоящия спор и най-вече относно законността на извършеното строителство и
неговата търпимост.
При тези доказателства съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна.
Заповедта е издадена от компетентен орган,
в изискуемата от закона форма на мотивирано решение и при спазване на
материалния закон и административнопроизводствените правила, както и в
съответствие с целта на закона, изискващ да не се допуска съществуването и да
се отстранява незаконното строителство.
Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,
ал.2, или на части от тях. Процесният строеж е квалифициран като незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ – извършен без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Наличието на тези предпоставки е доказано по
безспорен начин в административното производство по издаване на оспорената
заповед и е потвърдено от събраните по делото писмени доказателства и от
заключенията на двете вещи лица по съдебно-техническата експертиза.
Неоснователно е възражението за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на
оспорената заповед. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта за
премахване се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите за контрол на строителството, който се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. В настоящия случай
тази процедура е спазена.
Вярно е, че на
дружеството-жалбоподател не е връчен констативния акт, но това се дължи изцяло
на поведението на неговия законен представител. Налице са писмени доказателства
(обратна разписка – л.26 и съобщение по реда на § 4 ДР ЗУТ), установяващи изпълнението
на служебните задължения на общинската администрация и опитите й да направи
връчването на акта.
Но дори да се
приеме за основателно възражението на дружеството-жалбоподател за невръчване на
констативния акт, това нарушение на административнопроизводствените правила не
може да се квалифицира като съществено, защото участието на дружеството в
съдебното производство беше гарантирано, съответно то реализирано процесуалните
си права в пълен обем, включително чрез ангажиране на адвокат, който да защити
правата му, като имаше възможност да представи всички доказателства, имащи
правно значение за правилното решаване на настоящия казус. В този смисъл дори и
правото на участие на дружеството в производството по издаване на оспорената
заповед да е било ограничено по някакъв начин, този пропуск е преодолян в
съдебното производство, където дружеството имаше възможност да направи същите
възражения срещу констатациите в акта, както в административното производство
по издаване на оспорената заповед. Следва също изрично да бъде отбелязано, че
дружеството на практика не оспорва констатациите в акта и конкретно
осъществяването на строителство на плътна ограда вместо разрешената ажурна,
което е основният въпрос по настоящия казус. При доказателствена тежест за
дружеството-жалбоподател да обори тези констатации обаче не беше проведено
успешно такова пълно насрещно доказване.
Не се споделя
възражението на дружеството-жалбоподател за липса на материалноправните
предпоставки на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед.
Съгласно цитираната норма строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Вярно е, че в настоящия случай е било издадено разрешение за строеж № 372 от
31.10.2011 г., но това разрешение е за изграждане на „ажурна ограда към
уличната регулационна линия – юг съгласно т.1.3, б.б от заповед № 463 от
19.07.2004 г. на кмета на община Родопи – плътна част 0,60 м, ажурна 1,60 м, с
дължина 22,42 м”. Не се спори, че в случая е осъществен строеж на плътна ограда
включително към уличната регулационна линия, каквото разрешение
дружеството-жалбоподател няма. В този смисъл правилно административният орган е
определил правното основание на издаване на оспорената заповед.
Твърдението, че
предвид издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект може
да се говори за осъществено строителство в отклонение на одобрените книжа, не
кореспондира с текста на закона. Съгласно чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ строеж или част
от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 – нарушават
предвижданията на действащия подробен устройствен план; нарушават изискванията
за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в
територии с режим на превантивна устройствена защита; са несъвместими с
предназначението на територията; нарушават строителните правила и нормативи,
техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и
противопожарните изисквания. Процесният случай не попада в нито една от тези
хипотези. Ето защо съдът намира, че административният орган правилно е
квалифицирал случая и го е подвел под нормата на чл.225, ал.2, т.2, доколкото е
налице пълно несъответствие на извършеното строителство с издаденото разрешение
за строеж и одобрения инвестиционен проект, което е безспорно установено както
от специалистите от общинската администрация, така и от вещите лица, и по
същество не се оспорва от дружеството-жалбоподател, което пълно несъответствие
е равносилно на липса на разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект.
Съдът споделя напълно мотивите на кмета на общината относно
липсата на условия за определянето на процесния строеж като търпим, тъй като е
извършен в нарушение на действащия ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствените зони – чл.48, ал.7 ЗУТ и чл.94 от наредбата.
Отделно от това, не трябва да се забравя и наличието на
нарушение на т.1.1 и т.1.3, б.б от заповед № 463
от 19.07.2004 г. на кмета на община Родопи, изискващи оградите по уличната
регулация да се изграждат ажурни и плътните елементи от ажурната ограда да не надвишават 1/3 от площта на фасадната плоскост на оградата в
рамките на всяка конструктивна ос, за да се осигури равномерна ажурност по цялата дължина на оградата.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде
осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответната община 200 лева за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „фирма” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя В.В.А., против заповед № 803 от 17.07.2017 г. на
кмета на община Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж:
„плътна ограда към уличната регулационна линия – юг“, в частта от кота +0,60 м
до кота +1,95 м, находящ се в УПИ 018010-ІІ-жилищно застрояване, местност
„Живака”, землището на с. Белащица, община Родопи, област Пловдив.
ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя В.В.А., да заплати на
община Родопи сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: