№ 20554
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110142523 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
„К И” ООД е предявило против П. М. Д. осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за сумата от 1300 евро, представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем от 19.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
(04.08.2022 г.) до окончателното й изплащане, както и за сумата от 191,97
евро, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от
19.08.2019 г. до 04.08.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата на посочения договор е предоставил на
ответника в брой в деня на подписването му заем в размер на 1300 евро, като
последният се е задължил да го върне в срок до 31.10.2019 г., ведно с
уговорената годишна възнаградителна лихва в размер от 5 %, дължима при
допусната забава в плащанията за целия период на ползване на заетата сума –
от 19.08.2019 г. до окончателното плащане, като задължението е било
обезпечено със запис на заповед от 19.08.2019 г., издаден от ответника.
Твърди, че длъжникът не е върнал посочената сума на падежа, поради което я
претендира в пълен размер заедно с възнаградителна лихва за процесния
период.
След изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответникът, представляван от
назначения особен представител адв. В. В., подава отговор на исковата молба,
с който оспорва претенциите при твърдението, че между страните не е
1
възникнало правоотношение по договор за заем, тъй като липсват
доказателства заемната сума да е била реално предадена на ответника.
Поддържа, че клаузата по чл. 11 от договора била неравноправна, тъй като не
отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост, била неясна
и двусмислена, като имала за последица и значително неравновесие на
насрещните престации на страните. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован се
представлява от адв. Поддържа иска. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира разноски. Представя списък с разноски.
Ответникът се представлява от особен представител адв. В. В.. Изразява
становище, че искът е неоснователен. Моли съда да отхвърли претенция.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
За да бъде уважен иска по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва да се
установят следните предпоставки:
1. възникнало валидно правоотношение по договор за заем между
страните
2. съдържание на договора – главница, договорна лихва, период на
връщане, падежи
3. задължение на ответника да върне заемната сума в уговорения размер и
срок
4. размера на сумите за главница и възнаградителна (договорна) лихва.
5. настъпил падеж на заем – изискуемост на вземането
2
За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да установи погасяване на
паричното си задължение.
По делото е представен договор за паричен заем между „К И“ ООД,
ЕИК ., като заемодател и П. М. Д., ЕГН **********, като заемател. Същият е
сключен на 19.08.2019 г. Видно от този договор заемната сума е в размер на
1 300 евро, наречена още главница. Същата е предадена в брой на ответника,
съгласно чл.2 от договора, съгласно който служи за разписка (л.4 от делото).
Доказани са първата и втората предпоставка.
Съгласно чл.4 и чл.9 от договор ответникът се е задължил да върне
заемната сума в срок до 31.10.2019 г. Следователно крайният падеж за
връщане на заема е 31.10.2019 г. Към момента на приключване на съдебното
дирене, падежът на заема е настъпил, поради което сумата е изискуема и
подлежи на изпълнение. Доказаната е петата предпоставка за уважаване
на иска.
Съгласно чл.11 от договора ответникът дължи и възнаградителна лихва.
Същата не се дължи в срока от сключване на договора (19.08.2019 г.) до
31.10.2019 г. (падежа) (арг. Чл.7 от договора), освен ако има забава. При
забава на плащане на главницата в срока до 31.10.2019 г., т.е. ако същата не е
платена на падеж, възнаградителна лихва се дължи за периода на ползване на
кредита. Това е именно периода от усвояване на кредита, т.е. от датата на
сключване на заема (19.08.2019 г.) до датата на настъпване на падежа
31.10.2019 г. Следователно клаузата за договорна лихва е уговорена под
отлагателно условие, което ако се сбъдне, тогава са начислява
възнаградителна лихва. Клаузата по чл.11 от договора не следва да се тълкува
като договорна лихва за забава, защото тя не отчита периода на забавата от
крайния срок за връщане на сумата (настъпване на падежа 31.10.2019 г.) до
датата на подаване на исковата молба. Лихвата определена по чл.11 от
договора отчита лихва за периода на ползване на кредита от датата на
усвояване до настъпване на падежа, но това задължение да се върне настъпва,
само ако длъжникът не върне главницата в срок. Ако заемът е върнат в срок,
то възнаграждение за заема не се дължи, поради което го превръща в
безлихвен. В случай е настъпило отлагателното условие и заемът се е
превърнал в лихвен.
В процесния случай ответникът не е изпълнил задължението си да
върне заемната сума до 31.10.2019 г., поради което следва да се начисли
договорна лихва за периода на ползване на кредита от 19.08.2019 г. до
31.10.2019 г. при 5 % годишна лихва. При използване на общодостъпен
калкулатор, възнаградителна лихва за периода на ползване на кредита при
уговорения размер и главница е 13.18 евро. Следователно за горницата от
13.18 евро до 191.97 евро искът за възнаградителна лихва се явява
неоснователен.
В исковата молба се претендира възнаградителна лихва. Съгласно чл.11
от договора възнаградителна лихва се дължи за периода на ползване на
3
кредита – от дата на усвояване до падежа на кредита. Ищецът неправилно е
поискал възнаградителна лихва за периода от деня на сключване на падежа до
деня, преди подаване на исковата молба. Това е период, който обхваща
период на ползване на кредита (19.18.2019 г. – 31.10.201 г.) и период на забава
за забава – дата на настъпване на падежа 01.11.2019 г. до датата, преди
подаване на исковата молба. За периода за забава се дължи лихва за забава –
мораторна лихва, която може да е законова по чл.86 ЗЗД или договорна. В
исковата молба ищецът не се позовава на лихва за забава, такава не се
претендира. Претендира сумата то 191.97 евро като възнаградителна. Ето
защо сумато по възнаградителната лихва за горницата от 13.18 евро до 191.97
лева следва да не се присъжда. Първо защото не е в посочения размер, второ –
не обхваща само периода на ползване на кредита, а обхваща и периода на
забава, за който се начислява мораторна лихва.
Вземането по кредита е срочно, поради което важат правилата по чл.84
ЗЗД. За периода от 01.11.2019 г. (падеж на 31.10.2019 г.) до датата на
подаване на исковата молба ищецът има право на иск. Този иск не е предявен
в настоящото производство, не е поискано. Затова е неправилно тази сума да
се начисли към претендираната възнаградителна лихва. Сумата за посочения
период представлява лихва за забава.
При тези факти са доказани третата и четвъртата предпоставка за
уважаване на иска, а именно, че ответникът се е задължил да върне сумите на
посоченото основание, но не в посочения размер
Ответникът не успя до докаже плащането на процесната сума.
С оглед изложеното, исковата претенция се явява частично
основателна, поради което П. М. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. .........
следва да бъде осъден да заплати на „К И“ ООД, ЕИК ., гр. София, ж.к.
Младост, бул. ........... сумата от 1 313.18 евро (хиляда триста и тринадесет
стотинки и осемнадесет цента), от които: 1300 евро (хиляда и триста евро)
главница по договора за паричен заем от 19.08.2019 г. и 13.18 евро
(тринадесет евро и осемнадесет цента) договорна лихва, изчислена от дата на
получаване на заетата сума 19.08.2019 г. до датата на настъпване на падежа
31.10.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба (04.08.2022 г.) до окончателното й изплащане,
на основание чл.240, ал.1-2 ЗЗД.
Искът следва да се отхвърли за горницата от 13.18 евро (тринадесет
евро и осемнадесет цента) до пълния претендиран размер 191.97 евро (сто
деветдесет и едно евро и деветдесет и седем цента), представляващи
договорна лихва, изчислена от датата след настъпване падежа на договора
(01.11.2019 г.) до датата, преди подаване на исковата молба (03.08.2022 г.),
като неоснователен и недоказан, тъй като сумата представлява мораторна
лихва и не следва да се включва в договорната лихва, на основание чл.240,
ал.2 ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията на
4
ответника са неоснователни, не само защото са извън срока, но и защото
неравноправните клаузи се прилагат при потребителски спорове, т.е. когато
едната страна е господстваща във вътрешния пазар. В процесния случай става
въпрос за гражданскоправен спор – граждански заем, поради което правилата
на ЗЗПотр. не важат. Ответникът няма качеството на потребител по смисъла
на параграф 13, т.1 ДР от ЗЗПотр. На следващо място възражението за
давност е неоснователно. Вземането е едно и не е периодично, тъй като
произтича от един правопораждащ факт. Следователно се прилага общатата
погасителна давност в размер на 5 години, на основание чл.110 ЗЗД.
Изискуемостта на главницата е настъпила на 31.10.2019 г., поради което
давността изтича на 31.10.2024 г. Възнаградителната лихва не е лихва по
смисъла на чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД, а насрещна престация – възнаграждение,
че ищецът е предоставил заем, който не е върнат в срок, поради което за нея
също се прилага чл.110 ЗЗД. Същата е станала изискуема на 31.10.2019 г.,
поради което давността изтича на 31.10.2024 г. Исковата молба е предявена на
04.08.2022 г., поради което е подадена преди преклузивния срок.
По разноските
С оглед изхода на делото единствено ищецът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски както следва: 116.72 – държавна
такса (л.7 от делото), 650.00 лева адвокатско възнаграждение (л.8 от
делото) и депозит за особен представител в размер на 400.00 лева (л.26 от
делото).
Сумата от 650.00 лева не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй
като същият не представя доказателства за тяхното извършване. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие възнаграждението за
адвоката се плаща по банков път (чл.IV от договора). Такъв документ не е
представен. Затова този разход не следва да се присъжда (т.1 ТР 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС). Общият размер на разноските на
ищеца са в размер на 516.72 лева.
Ето защо на основание вр. чл.78, ал.1 ГПК П. М. Д., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. ......... следва да бъде осъден да заплати на „К И“ ООД, ЕИК .,
гр. София, ж.к. Младост, бул. ........... сумата от 516.72 лева (петстотин и
шестнадесет лева и седемдесет и две стотинки).
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ......... да заплати
на „К И“ ООД, ЕИК ., гр. София, ж.к. Младост, бул. ........... сумата от 1 313.18
евро (хиляда триста и тринадесет стотинки и осемнадесет цента), от които:
1300 евро (хиляда и триста евро) главница по договора за паричен заем от
19.08.2019 г. и 13.18 евро (тринадесет евро и осемнадесет цента) договорна
5
лихва, изчислена от дата на получаване на заетата сума 19.08.2019 г. до датата
на настъпване на падежа 31.10.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (04.08.2022 г.)
до окончателното й изплащане, на основание чл.240, ал.1-2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К И“ ООД, ЕИК ., гр. София, ж.к.
Младост, бул. ........... срещу П. М. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. .........
иск с правна квалификация чл.240, ал.2 ЗЗД за горницата от 13.18 евро
(тринадесет евро и осемнадесет цента) до пълния претендиран размер 191.97
евро (сто деветдесет и едно евро и деветдесет и седем цента), представляващи
договорна лихва, изчислена от датата след настъпване падежа на договора
(01.11.2019 г.) до датата, преди подаване на исковата молба (03.08.2022 г.),
като неоснователен и недоказан, тъй като сумата представлява
мораторна лихва и не следва да се включва в договорната лихва.
ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ......... да заплати
на „К И“ ООД, ЕИК ., гр. София, ж.к. Младост, бул. ........... сумата от 516.72
лева (петстотин и шестнадесет лева и седемдесет и две стотинки), на
основание вр. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението се връчи на страните в съдебно заседание.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6