Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година .2010 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд
Единадесети граждански състав
На осемнадесети януари
година 2010
В публичното заседание в следния състав
Председател:
К.А.
Секретар : С.В.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията А.
гражданско дело номер 3523 по описа за 2009 година.
Предявен е установителен иск
с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. /отменен/ и чл. 79
от ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на В.С.П. против И.Р.К., С.И.И. и Х.Р.И.. Ищцата
твърди в исковата си молба, че е дъщеря
от първия брак на Р. Г. М., б.ж. на с. Р., община С.З., починала на 15.12.2002
г. Твърди, че след смъртта на първия си съпруг М. се запознала с Р. И. М.,
който имал две деца от първия си брак – И.Р. М. /по съпруг К./ и Х.Р. М. –
ответници по настоящия иск. Твърди, че от началото на 1968 г. Р. и Р. М. заживели
на съпружески начала в жилищна сграда, находяща се в дворно място в с. Р.,
община С. З., съставляващо по тогава действащия регулационен план на селото
парцел – 280 в кв.52, целия от 1170 кв.м., при граници: от север – улица, от
изток – Х. К., от юг – С. Е. Ч. и от запад – улица. Твърди, че на 12.01.1970 г.
Р. и Р. М. сключили в гр. С. З. граждански брак с акт за женитба №
16/13.01.1970 г. В акта съпругата е записана с рожденото си име С., което
по-късно сменила по административен ред с името Р. Твърди, че с нотариален акт
№ 54, том III,
дело № 777/1974 г. на Н.Р. – нотариус при Старозагорски районен съд, издаден на
основание на постановлението му от 01.04.1974 г. въз основа на обстоятелствена
проверка, извършена по нотариално дело № 777/1974 г., Р. И. М. по време на
брака му с Р. Г. М. бил признат за собственик по давностно владение на дворно
място, заедно с постройките в него, находящо се в с. Р., обл. С. З.,
представляващо парцел I–280
в кв. 52 по плана на същото село, цялото от 1170 кв.м., при граници: от север –
улица, от изток – Р. И. М., от юг – С. Е. Ч. и от запад – улица. Описаните
недвижими имоти били същите, в които от 1968 г. съпрузите Р. и Р. М. заживели заедно
като семейство и които към 01.04.1974 г. съвместно владеели и ползвали
необезпокоявано без никой да е оспорвал правото им на собственост, както на
постройките в описания по-горе имот, така също и на земята. Твърди, че на
01.10.1992 г. с нотариален акт № 5, том ХIХ, дело № 5047/1993 г. на
нотариус Х. С. – нотариус при РС- С. З., Р. И. М. сключил със сина си Х.Р.И. по време на брака му със С.И.И.
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане
и издръжка с предмет: дворно място, заедно с находящите се в него постройки,
намиращи се в с. Р., общ. С. З., съставляващо по действащия към 1992 г. регулационен план на
селото – парцел I–
280 в кв. 52, цялото дворно място с площ от 1060 кв.м., при граници: от двете
страни улици, парцел ХI
– 281 и парцел III–
279. Твърди, че имотът предмет на сделката бил идентичен с описания по-горе
имот в нотариален акт № 54/1974 г. на Н.Р. – нотариус при С. районен съд.
Твърди, че с решение № 225/07.12.1995 г., влязло в сила на 06.02.1996 г. по
гр.д. № 2352/1995 г. по описа на РС – С. З., сключения с нотариален акт №
5/1993 г. на нотариус Х. С., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
поемане на задължение за гледане и издръжка между Р. И. М. и съпрузите Х. и С.
И. бил развален. Твърди, че по време на действие на договора, сключен с
нотариален акт № 5/1993 г. на нотариус Х. С., съпрузите Иванови построили
едноетажна масивна жилищна сграда /ситуирана в северозападния ъгъл на УПИ I-280 в кв. 52 по
плана на с. Ракитница, при граници: от север – улица, от изток – масивно
жилище, от юг – двор на УПИ I-280 и от запад – улица, със застроена
жилищна площ от 41.30 кв.м., състояща се от стая, кухненски бокс, антре, баня и
сервизни помещения. Твърди, че с влязло в сила решение № 58/31.05.2001г. по
гр.д. № 4788/2000г. по описа на РС – С. З. съпрузите И. са признати за
собственици на описаната по-горе едноетажна масивна жилищна сграда. На
основание същото решение ответниците Иванови се снабдили с нотариален акт №
91/08.10.2001 г. удостоверяващ правото им на собственост за същата жилищна
сграда. Твърди, че след промяна регулационния план на с. Р., общ. С. З.,
одобрен със заповед № 431/30.03.2001 г. на кмета на община С. З., от парцел I– 280 в кв. 52,
целия от 1060 кв.м. били образувани два други УПИ, а именно: 1. УПИ I– 280 в кв. 52 с
площ от 400 кв.м. / в това число и придаваемите от улица 30 кв.м./, при
граници: от север – улица, от изток УПИ – II–280, от юг УПИ ХV–280 и от
запад – улица и 2. УПИ ХV– 280 в кв. 52 с площ от 630 кв.м., при граници: от
север УПИ I–280,
от изток УПИ II–280,
от юг УПИ ХI–281
и от запад – улица. Твърди,
че на 03.05.2005 г. Р. И. М. се снабдил с констативен нотариален акт № 109/2005
г. на нотариус Х. С., удостоверяващ правото му на собственост на: 1. Дворно
място от 400 кв.м. / в това число и придаваемите от улицата 30 кв.м./, находящо
се в с. Р., общ. С. З., представляващо УПИ I–280 в кв. 52 по плана на
селото, при граници: север – улица, изток УПИ – парцел II– 280, запад – улица и юг
УПИ – парцел ХV – 280, заедно с всички постройки, находящи се в гореописаното
дворно място, в т.ч. масивните жилищни сгради, съгласно УТ – И –
217/28.04.2005г. от Община С. З., представляващи съгласно удостоверението за
данъчна оценка на имота и декларирани като две жилища, заедно с всички
подобрения и насаждения, находящи се в гореописания УПИ; 2. Дворно място от 630
кв.м., находящо се в с. Р., общ. С. З., представляващо УПИ ХV–280 в кв. 52 по
плана на селото при граници: север – УПИ – парцел I-280, изток УПИ парцел II–280, запад – улица
и юг – имот № 281, заедно с всички подобрения и насаждения, находящи се в
гореописания УПИ. На същия ден – 03.05.2005 г., с нот. акт № 110/2005 г. на
нотариус Х. С. – нотариус с район на действие района на РС – С. З.а, вписан в регистъра
на НК под № 121, Рачо И. Митев продал на дъщеря си – ответницата И.Р.К. същите
подробно описаните по-горе две дворни места, ведно с подобренията, постройките
и насажденията в тях. Счита, че съгласно
чл. 13, ал.1 СК /отм./ недвижимите вещи и права върху вещи, придобити от
съпрузите по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити. Или към 01.04.1974 г. – датата на издаване на
нот.акт № 54, том III,
дело № 777/1974 г. законът не е изисквал придобитото по време на брака да е в
резултат на съвместния принос на двамата съпрузи. Следователно към 01.04.1974
г. собствеността върху дворното място, заедно с постройките в него, находящо се
в с. Р., обл. С. З. представляващо парцел I– 280 в кв. 52, по плана на
същото село, цялото от 1170 кв.м. е придобита общо от двамата съпрузи М.и или
майката на ищцата – Р. Г. М. е придобила 1/2 идеална част. Същата до
края на живота си – 15.12.2002 г. продължила да владее и ползва
новообразуваните от парцел I–280 в кв. 52 по плана на с. Ракитница през
2001 г.
два други имота, а именно УПИ I– 280 в кв. 52 с площ от 400 кв.м. / в това
число и придаваемите от улица 30 кв.м./ и УПИ ХV– 280 в кв. 52 с площ от 630
кв.м., ведно с постройките / без построената от съпрузите И./, подобренията и
насажденията в тях. Твърди, че сключения с нотариален акт № 5/1993 г. на
нотариуса при СтРС, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на
задължение за гледане и издръжка между .Р И. М. и сина му Х.Р.И. по време на
брака му със С.И.И. не е могъл да прехвърли на приобретателите И. повече права
отколкото притежава праводателя им. Още повече, че договорът на 06.02.1996 г.
бил развален. Твърди, че Р. Г. М. / починала на 15.12.2002 г./ оставила за
наследници по закон съпругът си Р. И. М. и единствената си дъщеря – ищцата.
Следователно след смъртта на съпругата си М. е придобил 3/4 ид.части от
процесните имоти, а в полза на ищцата е останала другата 1/2 ид.част от същите недвижими имоти. Издаденият
от нотариус Х. С.в констативен нот.акт № 109/2005 г. нямал конститутивно
действие по отношение на тази 1/4¼идеална част, още повече, че към тази
дата Р. И. М. не е упражнявал фактическа власт върху процесните два имота, тъй
като от 2002 г.
същият се заселил трайно в Г.о. Твърди, че поради горните обстоятелства
ответницата К. не е могла да придобие повече от това, което е притежавал към
датата на сделката – 03.05.2005 г. нейния продавач – баща й Р. И. М. или 3/4
идеални части от УПИ I–280,
ведно с всички постройки, подобрения и насаждения в него, без построената от
съпрузите Иванови едноетажна жилищна сграда и 3/4 идеални части от УПИ ХV
– 280, ведно с всички подобрения и насаждения и двата УПИ в кв. 52 по
плана с. Р. от 2001 г. Твърди, че
ответниците владеели и ползвали без основание описаните два имота. Моли съда да
постанови решение, с което след като се признае, че е собственик на 1/4¼идеална
част от 1. Дворно място от 400 кв.м. / в това число и придаваемите от улицата
30 кв.м./, находящо се в с. Р., общ. С. З., представляващо УПИ I-280 в кв. 52 по
плана на селото, при граници: север – улица, изток – УПИ – парцел ХV– 280,
запад – улица и юг – УПИ – парцел ХV – 280, заедно с двете масивни жилищни
сгради, находящи се в дворно място /или съществуващите преди сключване на
договора за издръжка и гледане между М. и И., без построената от последните
едноетажна масивна жилищна сграда в северозападния ъгъл на УПИ I– 280 в кв.52 по
плана на с.Р., при граници: от север – улица, от изток – масивно жилище, от юг
– двор на УПИ I-280 и от запад – улица с площ
41.30 кв.м./,представляващи търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ
съгласно УТ – И – 217/28.04.2005г. от Община С. З. и декларирани като две
жилища, заедно с всички подобрения и насаждения, находящи се в гореописания УПИ
и 2. Дворно място от 630 кв.м., находящо се в с. Р., община С. З., представляващо УПИ ХV – 280 в кв.52 по
плана на селото при граници: север – УПИ парцел I– 280, изток УПИ парцел II–280, запад – улица
и юг – имот № 281, заедно с всички подобрения и насаждения, находящи се в
гореописания УПИ, а ответниците държат над размера на 3/4 идеални части от
описаните имоти без правно основание, се осъдят ответниците да й предадат
владението до размера на 1/4 идеална
част от недвижимите имоти, предмет на иска, както и направените по делото
разноски. На основание чл. 537, ал.2 ГПК моли съда да отмени нотариален акт №
110/2005 г. на нотариус Х. С. – нотариус с район на действие РС – С. З., вписан
в регистъра на НК под № 121, над размера на 1/4 идеална част от процесните
имоти.
В
с.з. на 18.01.2010 г. ищцата прави изменение на иска, като преминава от осъдителния иск по чл. 108 ЗС към
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК. Заявява, че освен на посочените в
исковата молба обстоятелства се позовава и на изтекла в нейна полза давност, като
на основание чл. 82 ЗС присъединява към владението на майка си Р. Г. М. и
своето владение, с начална дата, датата на смъртта на майка й – 15.12.2002 г.
до днес. Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците,
че е собственик по давност на 1/4
идеална част от следните недвижими имоти : 1. ДВОРНО МЯСТО от 400 кв.м. /в това число и придаваемите от улицата 30
кв.м./, находящо се в с. Р., общ. С. З., представляващо УПИ I-280 в кв. 52 по
плана на селото, при граници: север – улица, изток – УПИ – парцел ХV– 280,
запад – улица и юг – УПИ – парцел ХV – 280, заедно с двете масивни жилищни
сгради, находящи се в дворно място /или съществуващите преди сключване на
договора за издръжка и гледане между М. и И., без построената от последните
едноетажна масивна жилищна сграда в северозападния ъгъл на УПИ I– 280 в кв.52 по
плана на с.Р., при граници: от север – улица, от изток – масивно жилище, от юг
– двор на УПИ I-280 и от запад – улица с площ
41.30 кв.м./,представляващи търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ
съгласно УТ – И – 217/28.04.2005г. от Община С. З. и декларирани като две
жилища, заедно с всички подобрения и насаждения, находящи се в гореописания УПИ
и 2. ДВОРНО МЯСТО от 630 кв.м., находящо се в с. Р., община С. З., представляващо УПИ ХV – 280 в кв.52 по
плана на селото при граници: север – УПИ парцел I– 280, изток УПИ парцел II–280, запад – улица
и юг – имот № 281, заедно с всички подобрения и насаждения, находящи се в
гореописания УПИ. На основание чл. 537, ал.2 ГПК моли съда да отмени нотариален
акт № 110/2005 г. на нотариус Х. С. – нотариус с район на действие района на РС
– С. З., вписан в регистъра на НК под № 121, над размера на 1/4 идеална част от
процесните имоти. Претендира за направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата И.Р.К.
е представила писмен отговор с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Заявява, че баща й Р. И. М, починал на 07.08.2006г. е придобил процесния имот
по наследство и давностно владение, далеч преди сключване на гражданския си
брак с Р. М. /Смарайда/. В този имот е живял с първата си съпруга. В този имот
са били родени и израснали децата му от
първия брак, Х. Р.И. роден 1940 г. и И.Р.К., родена 1950 г. Заявява, че не е
възникнала семейна имуществена общност върху процесния имот, тъй като същият е
придобит по давност от Р. И. М., преди сключване на брака му с Р. М., макар и
акта за собственост да е получен през времетраене на брака им. Нотариалният акт
по обстоятелствена проверка не създавал собственост, а само удостоверявал право
на собственост. Твърди, че наред с това, за да се приеме,че едно лице е
придобило по давност право на собственост върху недвижим имот е било необходимо
да е налице и изрично позоваване на вече изтекла в негова полза давност. Такова
позоваване от страна на наследодателката на ищцата – Р. М. никога не е имало.
Видно първо от нотариален акт за собственост № 54, дело № 777/74 г. по описа на
Старозагорския нотариус, както и от нотариален акт № 5, дело № 5047/93 г. по описа на Старозагорския
нотариус, Р. И. М. сам, в качеството си на единствен собственик на имота, без
съпругата си, прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка на сина си Х.Р.И.
процесния имот, който договор в последствие сам развалил, поради неизпълнение
от страна на приобретателя. Съпругата му Р. М. никога не е имала съзнанието, че
е собственик на процесния имот. През целия си живот същата по никакъв начин не
е считала, че е съсобственик на тези наследствени за съпруга й имоти и не се е
позовавала на изтекла в нейна полза придобивна давност. Заявява, че след
нейната смърт, чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт
№ 110, дело № 160 от 2005 г. по описа на
Старозагорския нотариус, Р. прехвърлил на ответницата И.Р.К. процесния имот.
Както преди смъртта на Р., така и след нейната смърт – 15.12.2002 г. до
настоящия момент никой по никакъв начин не е смущавал собствеността, респ.
владението на ответницата И.К. и нейния баща. Заявява, че ищцата от 2002 г., след смъртта на
майка си до този момент нито е декларирала в данъчната служба, че е собственик
на идеална част от процесния имот, нито е оспорвала по някакъв начин
собствеността на Р., респ. на дъщеря му – И.. Заявява, че до настоящия момент
ищцата не е стъпвала в процесния имот. Никога не е упражнявала владение, никога
не е предявявала права по отношение на процесния имот. Заявява, че несериозно
звучало твърдението, че „издаденият от нотариус Х. С. констативен нотариален
акт № 109/2005 г. нямал конститутивно действие по отношение на тази ¼
идеална част, още повече, че към тази дата Р. И. М. не е упражнявал фактическа
власт върху описаните два имота, тъй като от 2002 г. същият се заселил
трайно в Г.”. От една страна основен принцип в правото е, че правото на
собственост не се губи поради неупражняването му. Същото не можело да бъде
погасено по давност, поради неупражняване на владение. Заявява, че от друга
страна не са изправени пред неупражняване на право на собственост. Заявява, че
представените по делото нот.акт № 109,
дело № 159 от 2005 г.
на Старозагорски нотариус, както и от нот.акт № 110, дело № 160 от 2005 г са били безспорни
доказателства за упражняване в пълен обем на правото на собственост от страна
на наследодателя – Р. М..
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С.И.И. и Х.Р.И. са представили писмен
отговор с който заявяват, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Заявяват, че през 1993 г.
Р. И. М. е сключил с ответниците договор за прехвърляне на недвижими имоти
срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 5/1993
г. на нотариус Х. С. – нотариус при РС – С. З.. От тогава до сега владеят и
ползват като свои имотите предмет на спора, включително и след развалянето на посочения договор през февруари 1996 г. Заявяват, че след развалянето на
договора Р. М. направил безуспешни опити да прекъсне владението им, както по
отношение на дворните места, предмет на спора, така също и по отношение на
старата жилищна сграда, построена в УПИ I– 280 в кв. 52 по плана на
с. Р. /обозначена в скицата, като масивно жилище, разположена по средата на
северозападната регулационна граница на същия УПИ I– 280 в кв. 52/. Същият
искал да напуснат дори и къщата, находяща се в северозападния ъгъл на същия
УПИ, която сами построили през 1994 г. За целта се
обърнал и към полиция. След като полицията му отказала съдействие, той завел
гр.д. № 4788/2000 г. по описа на РС – С. З.. Заявяват, че и преди и след
влизането на решението по това дело в сила, продължили да владеят и ползват
двете дворни места като свои – обработвали ги и прибирали реколтата за себе си.
Заявяват, че от 1993 г.
до сега владеели и ползвали
гореописаното старо масивно жилище в УПИ
I–280
в кв. 52 по плана на с. Р., както и двете дворни места – УПИ I–280 с площ от 400 кв.м. и УПИ ХV – 280 с площ от
630 кв.м. в кв.52 по плана на селото. Заявяват, че всички грижи по
стопанисването и поддръжката на претендираните имоти се полагали само от тях.
Заявяват, че преди и след подписването и развалянето на горепосочения договор
за прехвърляне на недвижими имоти срещу поемане на задължение за гледане и
издръжка, Р. И. М. и съпругата му Р. Г. М. живеели в лятната кухня
/пристройката, находяща се в североизточния
ъгъл на УПИ I–280
в кв. 52 по плана на с. Р., обозначена в скицата като масивно жилище/. Когато
през 1995 г.
отношенията им с Р.И. М. се влошили и обтегнали, а в последствие по негова
инициатива договора за гледане и издръжка бил развален по съдебен ред, Р. и Р.
М., спрели дори да преминават от официалния вход на дворното място. До есента
на 2002 г.
докато замине при дъщеря си в Г. Р.М.преминавал през страничен вход между двете
жилищни постройки, а Р. М. – майката на ищцата до смъртта си на 15.12.2002 г.
ползвала същия вход. Заявява, че от 1993 г. много преди есента на 2002 г. когато Р. И. М.в
трайно се заселил в Г. при дъщеря си – И.К., той и съпругата му Р. М. не са
обработвали дворните места. В с.з. ответницата С.И. взема становище, че
предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът като прецени
доказателствата по делото и становищата на страните, въз основа на приложимия
закон намери за установено следното :
По делото не се спори и се
установява от представения по делото нотариален акт № 54, том III, дело
№ 777/1974 г. на Нотариуса при РС – Стара Загора, че бащата и наследодател на
ответниците И.Р.К. и Х.Р.И. – Р. И. М. е признат за собственик по давностно
владение върху следния недвижим имот : Дворно място, заедно
с постройките в него, находящо се в с. Ракитница, обл. Стара Загора,
представляващо парцел I–280 в кв. 52 по
плана на същото село, цялото от 1170 кв.м., при граници: от север – улица, от
изток – Р. И. М., от юг – С. Е. Ч. и от запад – улица. С оглед промените в
регулационния план на с. Р., от този парцел са образувани процесните два
парцела : УПИ I-280
в кв. 52 с площ 400 кв.м. и УПИ ХV – 280 в кв. 52 с площ 630 кв. м. по плана на с.
Р., подробно описани по-горе.
Не
е спорно обстоятелството и е видно от представения акт за женитба №
16/12.02.1970 г., че нотариален акт № 54/1974 г. за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност е издаден по време на брака на Р. И. М. с Р. /С./ Г.
М., която е майка и наследодателка на ищцата В.С.П., починала на 15.12.2002 г.
– видно от представеното удостоверение за наследници № 00048/06.07.2009 г. на
Кметство с. Ракитница.
С
констативен нотариален акт № 109, том II, рег. № 2752, дело № 159/03.05.2005 г. на
Старозагорския нотариус, Р. И. М. е признат за собственик на процесните
недвижими имоти – 1. Дворно място от 400 кв.м. / в това число и придаваемите от
улицата 30 кв.м./, находящо се в с. Р., общ. С. З. представляващо УПИ I–280 в кв. 52 по
плана на селото, при граници: север – улица, изток УПИ – парцел II– 280, запад – улица
и юг УПИ – парцел ХV – 280, заедно с всички постройки, находящи се в
гореописаното дворно място, в т.ч. масивните жилищни сгради, съгласно УТ–И–
217/28.04.2005 г. от Община С. З., представляващи съгласно удостоверението за
данъчна оценка на имота и декларирани като две жилища, заедно с всички
подобрения и насаждения, находящи се в гореописания УПИ и 2. Дворно място от
630 кв.м., находящо се в с. Р., общ. С. З., представляващо УПИ ХV–280 в кв. 52
по плана на селото при граници: север – УПИ – парцел I-280, изток УПИ парцел II–280, запад – улица
и юг – имот № 281, заедно с всички подобрения и насаждения, находящи се в
гореописания УПИ.
На
същата дата, на която е издаден констативния нотариален акт за собственост –
03.05.2005 г., с нотариален акт за продажба № 110, том II, рег. № 2756, дело №
160/2005 г. Р. И. М. е продал на ответницата И.Р.К. гореописаните процесни
недвижими имоти, за сумата от 1620,00 лв., от която продажната цена на първия
имот е 860,00 лв., а продажната цена на втория имот е 760,00 лв.
От показанията на всички
разпитани свидетели Т.С. И., Т. И. М., Т. М. С., Т. И. Р., Д. Я. Д. и Т. Х. М.,
се установява че процесните дворни места са се владеели от бащата на Р. И. М. –
И. Р., който построил старата къща още преди 1948 г /преди влизането в
ТКЗС/, като живял в имотите до 1966
г, когато се оженил внука му – отв. Х.Р.. Тогава И. Р.
се преместил в друг свой имот в същото село /св. И./. Свидетелите И., М. и Д.
сочат, че втората съпруга на Р. М. и наследодателка на ищцата – Р. М. живяла в
процесните имоти от 1968 г.
до смъртта си през 2002 г.,
като ги стопанисвала, отглеждала животни, обработвала земята и прибирала
продукцията. Р. М. бил бохем и нямал афинитет към селската работа, като всичко,
което се придобивало от двора се дължало единствено на Р. М..
Съгласно разпоредбата на чл.
13, ал. 1 от СК от 1968 г.
/отменен, но действал към момента на издаване на нотариален акт № 54, том III, дело
№ 777/1974 г. на Ст. Нотариус, недвижимите имоти, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити, и служат за задоволяване на нужди на семейството. За разлика
от СК от 1985 г.
/отм/, за давността изтекла при действието на СК от 1968 г., не подлежи на
съмнение, че придобивната давност обуславя възникването на съпружеска
имуществена общност, доколкото цитираната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. не поставя изискване
придобиването в режим на СИО да е в резултат на съвместен принос. На общо
основание всяко придобиване, осъществено по време на брака, води до възникване
на имуществена общност между съпрузите – включително когато владението е било
осъществявано само от единия съпруг. Нещо повече – СИО е налице и когато
давността е започнала да тече преди брака, но е изтекла по време на брака, тъй
като по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. от значение е моментът на придобиването
/ в т.см. Бобатинов, Влахов – Вещно право, практически проблеми, стр. 51-52;
ППВС № 8/80 г; решение № 613/15.10.2002 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 138/2002 г;
решение № 1335/1984 г. по гр.д. № 743/80 г. на ВС, II г.о/.
Основния довод на ответницата
И.Р.К., изложен в отговора и писмената защита на пълномощника й е, че
давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтекъл преди сключването на брака му
с Р. М., макар и снабдяването с акта за собственост да е станало през
времетраене на брака им. Отв. К. счита, че нотариалния акт, издаден въз основа
на обстоятелствена проверка не създава собственост, а само удостоверява право
на собственост, като в тази връзка е цитирано Определение № 3398/1993 г, II „Б” на
СГС. В съдебната практика обаче преобладава становището /което становище се
споделя и от настоящия съдебен състав/, че правото на собственост по давност не
се придобива автоматично /по право/ с изтичане на давностния срок, а е
необходимо и позоваване на давността от владелеца /чрез нотариален акт по
обстоятелствена проверка, иск или възражение/, тъй като давността не се прилага
служебно – чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС /в т.см. решение №
404/16.06.1995 г. по гр.д. № 1904/94 г.на ВКС, IV гр.о.; решение №
1187/17.12.2008 г. по гр.дело № 4662/2007 г. на ВКС, I гр.о/.
С оглед гореизложеното и като
се има предвид, че в разглеждания случай позоваването на давността чрез искане
за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка е направено по време
на брака на Р. М. с .Р. М., следва да се приеме, че фактическия състав на
придобивната давност е завършен именно към момента на издаване на нотариален
акт № 54, том III, дело № 777/1974 г. на Ст. Нотариус. Следователно
процесните имоти са били придобити по давност по време на брака на Р. М.с Р. М.
и като такива по силата на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г /отменен/, същите са
станали съпружеска имуществена общност.
В случая е неприложима
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 г. /отменен/, тъй като с макар и от
свидетелските показания да бе установено, че наследодателя на Р. М. – Иван Р. е
упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, по делото не е установено
същия да е притежавал титул за собственост на тези имоти и липсват данни същия
да се е позовал на изтекла придобивна давност в негова полза, като се има
предвид че давността не се прилага служебно /решение № 201/28.03.2006 г. на ВКС
по гр.дело № 898/2005 г. на ВКС, I г.о/. Поради това не би могло да се приеме, че Р. М. е
придобил процесните имоти по наследство и давностно владение. Както е посочено
в нотариалния акт за обстоятелствена проверка, Р. М. е признат за собственик
само по давност /а не и по наследство/ и след като придобиването е станало по време
на брака, приложима е разпоредбата на чл. 13, ал.1, а не на чл. 13, ал. 2 от СК
от 1968 г.
/отм/. За придобиване по давност на правото на собственост върху дадена вещ
може да се говори само когато това право не е придобито вече по друг начин
/решение № 80/25.06.1965 г. по гр.дело № 58/1965 г, ОСГК/, т.е следва да се
приеме, че Р. И. М. не е придобил процесния имот по друг начин – по наследство
от баща си Иван Р. или чрез сделка/.
Предвид гореизложеното,
следва да се приеме, че предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г /отменен/, като
придобит по време на брака на Р. М. с Р. М., придобития по давност недвижим
имот от 1170 кв.м., посочен в нотариален акт № 54, том III, дело № 777/1974 г. на Ст.
нотариус е придобит в режим на СИО, независимо, че е придобит само на името на
Р. М.. Следователно и процесните два имота, ведно с постройките в тях /без
построената от ответниците Х. и С. И. жилищна сграда, която е тяхна
собственост/ образувани от посочения в нот. акт № 54/1974 г. имот – дворно
място от 1170 кв.м., след промяна на регулационния план, утвърден със Заповед №
431/30.03.2001 г. на Кмета на Община Стара Загора, също са били притежавани в
режим на СИО от Р. М. и Р. М.. Тази СИО по отношение на процесните имоти е била
прекратена със смъртта на Р. М. на 15.12.2002 г., като нейната 1/2 ид.ч. от
прекратената СИО на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН е била наследена при равни части
/или по 1/2/ от наследниците й – ищцата В.С.П. и преживелия й съпруг Р. И. М..
Следователно след смъртта на майка си, ищцата е придобила по наследство 1/4
ид.ч. от процесните имоти, а Р. И. М. е притежавал 3/4 ид.ч. от тези имоти /1/4
ид.ч. по наследство + 1/2 ид.ч. от прекратената СИО/. Следователно извършената
от Р. И. М.в с нотариален акт № 110, том II, рег. № 2756, дело №
160/2005 г. продажба на процесните недвижими имоти на ответницата И.Р.К. е
имала вещно-прехвърлително действие само по отношение на притежаваните към този
момент от Р. И. М. 3/4 ид.ч. от процесните имоти, тъй като продавача не е могъл
да прехвърли права, които не е притежавал и по отношение на останалата 1/4
ид.ч. от процесните имоти вещното действие на продажбата не е настъпило и не е
могло да бъде противопоставено на ищцата като собственик на тази 1/4 ид.ч. по
силата на наследствено правоприемство от Р. М., притежавала процесните имоти в
режим на СИО с Р. И. М., съображения за което вече бяха изложени.
С оглед обстоятелството, че
ищцата е придобила 1/4 ид.ч. от процесните имоти по наследство, съдът не намира
за необходимо да обсъжда показанията на разпитаните свидетели в частите им
относно това дали наследодателката на ищцата е владеела процесните имоти със
съзнанието, че е собственик, дали ищцата е придобила 1/4 ид.ч. от процесните
имоти по давност и дали са налице предпоставките по чл. 82 ЗС за присъединяване
на владението на ищцата към владението на своята праводателка, считано от
датата на смъртта й – 15.12.2002 г. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. /отм/ има
императивен характер и представлява „друг начин, определен от закона” по
смисъла на чл. 55 от ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху
чужда вещ /ППВС № 5/1972 г/. С оглед на това, въпреки че ищцата в молбата за
изменение на иска моли да бъде призната за собственик по давност, с оглед
изложените в исковата молба обстоятелства, в които са изложени съображения за
приложимостта на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. /отм./ и установената по делото
фактическа и правна обстановка, същата следва да бъде призната за собственик по
наследство от майка си Р. Г. М., тъй като не би могло да се говори за
придобиване по давност на право на собственост върху дадена вещ, ако това право
вече е придобито по друг начин, а в случая ищцата е придобила 1/4 ид.ч. от
процесните имоти по наследство, поради което е безпредметно обсъждането на
искането й при условията на евентуалност да бъде призната за собственик по
давност.
Предвид гореизложеното, предявения
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 13, ал. 1
от СК от 1968 г.
/отменен/ се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по наследство от
Р. Г. М., б.ж. на с. Ракитница, поч. на 15.12.2002 г. на
1/4 идеална част от следните недвижими имоти : 1. ДВОРНО МЯСТО от 400
кв.м. /в това число и придаваемите от
улицата 30 кв.м./, находящо се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, представляващо
УПИ I-280
в кв. 52 по плана на селото, при граници: север – улица, изток – УПИ – парцел II– 280, запад – улица
и юг – УПИ – парцел ХV – 280, заедно с двете масивни жилищни сгради, находящи
се в дворно място /или съществуващите преди сключване на договора за издръжка и
гледане между М. и И., без построената от последните едноетажна масивна жилищна
сграда в северозападния ъгъл на УПИ I– 280 в кв.52 по плана на с.Ракитница, при
граници: от север – улица, от изток – масивно жилище, от юг – двор на УПИ I-280 и от запад – улица с площ
41.30 кв.м./,представляващи търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ
съгласно УТ – И – 217/28.04.2005г. от Община Стара Загора и декларирани като
две жилища, заедно с всички подобрения и насаждения, находящи се в гореописания
УПИ и 2. ДВОРНО МЯСТО от 630 кв.м., находящо се в с. Ракитница, община Стара Загора, представляващо УПИ ХV – 280 в
кв.52 по плана на селото при граници: север – УПИ парцел I– 280, изток УПИ
парцел II–280,
запад – улица и юг – имот № 281, заедно с всички подобрения и насаждения,
находящи се в гореописания УПИ
В исковата молба ищцата е
направила искане на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт
за продажба на недвижими имоти № 110,
том II, рег. № 2756, нот.дело № 160/2005 г. на Нотариус Х. Спасов,
рег. № 121 на НК, с район на действие РС - Стара Загора, над размера на 3/4
ид.част от процесните имоти. Съдът намира, че това искане не може да бъде
уважено по следните съображения : Тълкуването на употребеният израз “издаденият
акт” в чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК /чл. 431, ал. 2 от ГПК е със същата
редакция, поради което практиката по отменената разпоредба намира приложение/
налага извода, че на отменяване или изменяване по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове издадени по
обстоятелствена проверка. Не се отменят или изменят по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /респ. по чл. 431, ал. 2 от отм. ГПК/ нотариални актове за сделки.
Легитимиращия ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната,
развалена или отменена сделка ще отпадне с вписването на съответното съдебно
решение, с което е констатиран или обявен порокът, съответно е развалена или
отменена сделката /в т.см. решение № 418/08.06.2004 г. на ВКС по гр.д. № 706/2003
г. II г.о.; решение № 2/23.03.2004 г. на ВКС по гр.д. № 466/2003 г.
II г.о.; решение № 852/11.10.99 г. на ВКС по гр.д. № 205/99 г. II г.о.;
ТР № 178/86 г. на ОСГК на ВС, което е задължително за съдилищата и също визира
единствено отмяната на нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка при
уважаване на предявения иск за защита на правото на собственост/.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцата направените по делото разноски в размер общо на 555,00лв.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 67 от ЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на И.Р.К., ЕГН **********,***, С.И.И., ЕГН ********** и Х.Р.И.,
ЕГН **********,*** Загора, че В.С.П., ЕГН **********,***. Иван Пашинов, бл. 39,
вх. 0, ап. 4 Е СОБСТВЕНИК по наследство от Р. Г. М., б.ж. на с. Р., поч. на 15.12.2002
г. на 1/4 идеална част от следните недвижими имоти : 1. ДВОРНО
МЯСТО от 400 кв.м. /в това число и придаваемите от улицата 30 кв.м./, находящо
се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, представляващо УПИ I-280 в кв. 52 по
плана на селото, при граници: север – улица, изток – УПИ – парцел II– 280, запад – улица
и юг – УПИ – парцел ХV – 280, ЗАЕДНО с двете МАСИВНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, находящи
се в дворно място /или съществуващите преди сключване на договора за издръжка и
гледане между М. и И., без построената от последните едноетажна масивна жилищна
сграда в северозападния ъгъл на УПИ I– 280 в кв.52 по плана на с.Ракитница, при
граници: от север – улица, от изток – масивно жилище, от юг – двор на УПИ I-280 и от запад – улица с площ
41.30 кв.м./, представляващи търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ
съгласно УТ – И – 217/28.04.2005г. от Община Стара Загора и декларирани като
две жилища, ЗАЕДНО с всички подобрения и насаждения, находящи се в гореописания
УПИ и 2. ДВОРНО МЯСТО от 630 кв.м., находящо се в с. Ракитница, община Стара Загора, представляващо УПИ ХV – 280 в
кв.52 по плана на селото при граници: север – УПИ парцел I– 280, изток УПИ
парцел II–280,
запад – улица и юг – имот № 281, ЗАЕДНО с всички подобрения и насаждения,
находящи се в гореописания УПИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК на В.С.П. с п.а. за отмяна на нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 110, том II, рег.
№ 2756, нот.дело № 160/2005 г. на Нотариус Х. Спасов, рег. № 121 на НК, с район
на действие РС - Стара Загора, над размера на 3/4 ид. част от процесните имоти.
ОСЪЖДА И.Р.К. с п.а., С.И.И. с п.а. и Х.Р.И. с п.а.
ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.П. с п.а. сумата от 555,00 лв. /петстотин петдесет и
пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :