Р Е Ш Е Н И Е
№ 124 20.05.2019г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на седми май две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 203 по описа за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на И.Р., гражданка на
Казахстан, родена на ***г. в Казахстан, с ЛНЧ **********, с адрес ***, със
съдебен адрес:*** /чрез адв.Н.б. ***/ против Наказателно постановление № 19-0304-000378
от 28.02.2019г. на Началника на РУ Несебър към ОДМВР-Бургас, с което на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателката Р. са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено при съществени
нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание, жалбоподателката Р. явява лично и с
процесуалния си представител, и поддържа жалбата. Ангажира гласни
доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в
съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират
гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.02.2019г., около 01.00 часа в
гр.Несебър, кв.Аурелия, пред № .., органите по КАТ спрели за проверка движещия
се в посока гр.Несебър, ж.к.”Черно море” – с.Равда лек автомобил „БМВ 320” с
рег.№ А .... МК, управляван от
жалбоподателката Р.. На место Р. била поканена да бъде тествана с техническо
средство „Алкотест Дрегер” 7410+ № 0325, като уредът отчел 1,18 промила алкохол
в дъха на водача. Данните от апарата били показани на същата. Издаден й бил талон
за медицинско изследване № 0005094, но Р. отказала да получи талона и даде кръв
за химически анализ. Същата отказала и да бъде изпробвана с доказателствен
анализатор. За така установеното нарушение, на жалбоподателката Р. бил съставен
АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление. При
съставянето на акта било иззето свидетелството за управление на МПС на водача.
Недоволна
от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката Р.,
която е сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата си същата на първо място сочи наличието на
разминаване между изложената в акта квалификация на вмененото й във вина
административно нарушение /чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП/ и отразената такава в
издаденото срещу нея наказателно постановление /чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП/.
Твърди, че на практика е наказана за непредявено с акта нарушение, което
съставлява съществено нарушение и абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление. На следващо място сочи, че при съставянето на
АУАН, съответно при издаването на НП е било допуснато друго съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно – липсата на осигурен преводач на
жалбоподателката, тъй като същата не владее български език. На последно място
твърди, че предписанието за кръвна проба не й е връчвано по надлежния ред, не е
разбрала, че трябва да даде кръвна проба, както и че не е подписвала протокол
за отказ да й бъде взета кръвна проба.
Съдът в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителят М.В.М. *** и свидетеля Д.Р.Й. ***, двамата
присъствали при установяване на нарушението. От показанията на свид.Й. се
установява, че на посочените в акта дата и час, двамата с колегата му М.М. се
движели със служебния автомобил по пътя гр.Несебър-с.Равда. Пред тях се движел
лек амвотомобил „БМВ”. Когато застигнали движещият се пред тях автомобил,
полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал на водача да спре и
разпореждането на контролните органи било веднага изпълнено. От представените
на место документи било установено, че водач на автомобила е жалбоподателката Р.,
която била поканена да бъде тествана за употреба на алкохол в техническо
средство „Алкотест Дрегер”. Свид.Й. установява пред съда, че владее добре руски
език, както и че обяснил на водача Р. как протича тестването. Апаратът отчел
1,18 промила алкохол в дъха на водача, като същата била запозната с данните от
него. След това, свид.Й. обяснил на водача, че може да даде кръв за анализ, но
същата отказала. Изводът, който се налага е, че на процесната дата
24.02.2019г., жалбоподателката Р. е извършила вмененото й във вина
административно нарушение, поради което е била законосъобразно санкционирана.
Неоснователно е и възражението, че
в случаят е било нарушено правото на защита на жалбоподателката Р., тъй като
при съставянето на АУАН не й е бил осигурен преводач, който да й разясни
съдържанието на акта и нарушените разпоредбите, посочени в него. В ЗАНН не се предвижда задължително участие
на преводач в административнонаказателното производство във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за
назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима
е и нормата на чл. 55, ал.3
от НПК, с която вече в българското законодателство е възприета Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010
година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-
членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган,
различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване
на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език
лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на
преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение
не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ
и предвид чл.47 и чл.48 §2 от Хартата на основните права на ЕС. При преценката
на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на
процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод
постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес
и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен
характер, част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния
процес пред РС. В Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани
в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за
осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За
извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на
АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. В този смисъл Решение №
843/12.05.2015 г. на АдмС- Бургас по КНАХД № 367/2015 г. В случаят, на Р. е бил
съставен АУАН, съдържанието на който, както и съдържанието на талона за медицинско
изследване били преведени от български език на руски език от свид.Й.. Двамата
контролни органи са категорични, че през цялото време на проверката, водачът Р.
е разбирала всичко, което й се говори, както и всичко, което било написано в съставените
й АУАН и талон за медицинско изследване, и преведено на разбираем за нея език.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за
нарушено право на защита, поради неосигуряване на преводач на водача Р. по
време на извършване на проверката. Пред съда и двамата полицейски служители
заявяват, че след приключване на проверката жалбоподателката Р. ги попитала
дали може да се направи нещо, за да не й вземат книжката, което дава основание
на съда да счита, че същата е разбрала всичко, което й е било обяснено от
контролните органи.
Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателката относно неизпълнение от актосъставителя на
задължението му да връчи четлив препис от съставения акт за установяване на
административно нарушение. Според разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. На основание
чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта се връчва на нарушителя препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Тези
изисквания в случая са спазени. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и
е предявен на същия, за да се запознае със съдържанието му. Изпълнено е и
изискването за връчване на препис от акта. Действително, представеното в
съдебното производство индигирано копие, приложено на л.7 от делото, е трудно
четливо, но няма съмнение, че на Р. са били известни фактите, съставляващи
основание за образуване на административнонаказателното производство
и за налагане на санкцията, доколкото й е предявен акта в оригинал и текста на
същия й е бил преведен от свид.Й., както заяви самият той пред съда.
Жалбоподателката е била запозната със съдържанието на акта, което е удостоверила
с полагане на подписа си. Ето защо съдът приема, че не е ограничено правото на
същата да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане
на наказанието и да организира защитата си.
На
последно място, неоснователно се явява и изложеното в жалбата възражение за
наличието на разминаване между посочената в акта квалификация на установеното
нарушение и отразената такава в обжалваното наказателно постановление.
Действително в АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2
от ЗДвП, а в НП – законосъобразната чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Независимо от
това, описанието на установеното от контролните органи нарушение в акта съвпада
изцяло с възприетото и изложеното в наказателното постановление. Предвид на
това съдът счита, че констатираното разминаване между отразената в акта и НП нарушена
законова норма, дори и да съставлява нарушение, не е съществено такова, което
да е довело водача до невъзможност да разбере какво всъщност нарушение му е
вменено във вина.
Що се отнася до наложените на
жалбоподателката Р. административни наказания, съдът, като взе предвид
установената по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта на водача счита,
че същите са определени в предвидените от чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП фиксирани
размери, съответстват на характера и степента на обществена опасност на
извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на този резултат, съдът счита, че
са налице основанията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК,
съгласно които в тежест на жалбоподателката Р. следва да се възложат направените
в хода на съдебното производство пътни разноски за акт.М. общо в размер на 10,86
лева /десет лева и осемдесет и шест стотинки/.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19-0304-000378 от 28.02.2019г. на Началника на РУ Несебър към
ОДМВР-Бургас, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на И.Р., гражданка на Казахстан, родена на ***г. в Казахстан,
с ЛНЧ **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Н.б. ***/, са
наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за административно нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
И.Р.,
гражданка на Казахстан, родена на ***г. в Казахстан, с ЛНЧ **********, с адрес ***,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.Н.б. ***/ да заплати по сметка на Районен
съд-гр.Несебър сумата общо в размер на общо в размер на 10,86 лева /десет лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляващи
направени по делото разноски в хода на съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: