№ 41392
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110111512 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявен от Д. К. Н. срещу Община М. осъдителен
иск с правна квалификация чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, с който се иска осъждането
на ответника да заплати сумата 29890,00 лв., представляваща обезщетение в
размер 50 на сто от месечната основна заплата на ищцата, определена към
момента на прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 3 от
ЗДСЛ, поради това, че е работила последните двадесет години за ответника,
ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба (29.02.2024
г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че служебното й правоотношение с ответника било
прекратено със Заповед №1/19.02.2024 г. издадена от Кмета на М. на
основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител – поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че е
работила на длъжност „Секретар“ в Община М., като през 2011 г служебното
й правоотношение било прекратено. С решение на ВАС, заповедта за
прекратяване била отменена като незаконосъобразна. Ответникът издал акт за
встъпване в длъжност и на следващият ден отново прекратил
правоотношението. Твърди, че общо от 2011 г. до датата на исковата молба
имала шест прекратяваният на служебното правоотношение, шест решения с
които се отменят тези заповеди и сега е била седмата по ред, без прекъсване.
Посочва, че ответникът издал Заповед РД-94Д-125-2-1/19.02.2024 за
възстановяване в длъжност и на същият ден прекратил правоотношението им
за седми път със Заповед №1/19.02.2024 г. издадена от Кмета на М. на
основание чл.106, ал.1 т.5 от Закона за държавния служител - поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че й се
дължи обезщетение на основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, поради това че
работила в тази администрация последните 20 години. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на иска и присъждането на сторените
по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Не
оспорва, че ищцата е била назначена на служебно правоотношение със
Заповед №1/25.03.2005 г. на кмета на община М., както и че била освободена
на основание чл. 106, ал.1, т.5 от ЗДСл на 20.02.2024 г. Твърди, че със Заповед
№РД-09-67/26.02.2024 г. на кмета на Община М. на ищцата било определено
да се изплати обезщетение в размер на 30 245,79 лв. за придобито право на
пенсия по чл. 106, ал. 1, т.5 от ЗДСл, която заповед била изпратена от кмета на
Община М. в писмо на 27.02.2024 г., като същото било получено от ищцата,
като така определеното обезщетение било изплатено на ищцата. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 106, ал. 3 ЗДСл.
Предявеният иск е допустим.
Доказателствена тежест:
По иска по чл. 106, ал. 3 ЗДСл:
В тежест на ищцата е да докаже: 1.) наличието на възникнало служебно
правоотношение между страните по делото, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „секретар“ при ответника в твърдения период; 2.)
прекратяване на служебното правоотношение едностранно от страна на
ответника на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3.) размерът на месечната й основна
заплата, определена към момента на прекратяване на служебното
правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: между страните по делото е било
налице служебно правоотношение, възникнало на основание Заповед №
1/25.03.2005 г. на кмета на Община М., по силата на което ищцата е заемала
длъжността „Секретар“ при ответника в продължение на 18 години, 10 месеца
и 25 дни; служебното правоотношение е било прекратено едностранно от
ответника със Заповед № 1/19.02.2024 г. на кмета на Община М. на основание
чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 20.02.2024 г.; размерът на месечната основна
заплата на ищцата, определена към момента на прекратяване на служебното
правоотношение, възлиза на 2989,00 лв.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
2
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Ищцата е направила искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника
да представи шест заповеди за прекратявания на трудовото й правоотношение
и към тях общо шест за възстановяване в длъжност, което искане е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, доколкото страните не
спорят относно тези факти и в отношенията на страните е безспорно времето,
през което ищцата е работила на посочената длъжност при ответника.
По отношение на исканията на ищцата за назначаване на съдебно-
икономическа експертиза и на ответника за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза произнасянето следва да бъде отложено за първото
съдебно заседание с оглед твърденията на ответника за погасяване на
дължимото обезщетение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
19.11.2024 г. от 09:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че: между страните по делото е било налице
служебно правоотношение, възникнало на основание Заповед № 1/25.03.2005
г. на кмета на Община М., по силата на което ищцата е заемала длъжността
„Секретар“ при ответника в продължение на 18 години, 10 месеца и 25 дни;
служебното правоотношение е било прекратено едностранно от ответника със
Заповед № 1/19.02.2024 г. на кмета на Община М. на основание чл. 106, ал. 1,
т. 5 от ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 20.02.2024 г.; размерът на месечната основна заплата на
ищцата, определена към момента на прекратяване на служебното
правоотношение, възлиза на 2989,00 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
3
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНЕНИЕ искането на ищцата на основание чл. 190
от ГПК ответникът да бъде задължен да представи шест заповеди за
прекратявания на трудовото правоотношение на ищцата и към тях общо шест
възстановявания в длъжност.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на страните за назначаване на
съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертиза за първото открито
съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4