Пловдивска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу В.М.А. за това, че на 06.02.2019г. в гр.Пловдив, при
условията на опасен рецидив,извършил е престъплението,след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК, в съучастие с П.В.А.,
ЕГН **********, като съизвършител е отнел чужда движима вещ- 1/един/ брой вакумно-тръбен
слънчев колектор марка „КИТ инженеринг" на стойност 540,00лв. от
владението на „Софитерм"ЕООД, гр. Пловдив, без съгласие на ръководството
му с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.196, ал.1, т.1 , вр. с чл.194, ал.1, вр. с
чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато
обвинение и срещу П.В.А., затова че
на 06.02.2019г. в гр. Пловдив, повторно
в немаловажен случай - извършил е престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в съучастие с В.М.А. ЕГН **********,
като съизвършител е отнел чужда движима вещ - 1/един/ брой вакумно-тръбен
слънчев колектор марка „КИТ инженеринг" на стойност 540,00лв. от
владението на „Софитерм"ЕООД, гр. Пловдив, без съгласие на ръководството
му с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.
195,ал.1т.7,вр. чл. 194 ал. 1, вр.
чл.28,ал1, вр чл. 20 ал. 2 вр. ал.
1 от НК
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимите са признали изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
и моли на двамата подсъдими да бъде определено наказание около средния размер
на предвиденото в съответния законов текст.
Защитниците на двамата подсъдими
изцяло се солидаризират с представителя на държавното обвинение относно
доказаността на обвинението от обективна и субективна страна. Считат, че целите на наказанието по отношение
и на двамата подсъдими могат да се постигнат с налагане на наказание ориентирано
около законоустановения минимум.
Подсъдимите в правото си на лична
защита се признават за виновни, изразяват съжаление за стореното, поддържат
казаното от техните защитници.
С последната си дума и двамата подсъдими молят за налагане на по-леко наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият В.М.А. е роден на ***г***,
*****, б.г., с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********
Подс. В.М.А. е осъждан многократно, като от значение за правната
квалификация на вмененото му деяние, като извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“
от НК от значение са следните осъждания,
както следва:
Дело № 7773/2014, НОХД, Споразумение №: 922/19.12.2014г на Районен съд
Пловдив, в сила от 19.12.2014г. Извлечение от акта на съда:извършил ВИНОВНО
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А" и б. „Б"" от НКЗа така
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А" и б.
„Б"" от НК му се ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА наказание при условията на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА "лишаване от
свобода".
Дело № 2821/2016, НОХД, Споразумение
№ 415/07.06.2016г на Районен съд Пловдив, в сила от 07.06.2016. Извлечение от
акта на съда: Извършил ВИНОВНО престъпление по чл.196,ал.1,т.2, вр. чл.
195,ал.1,т.З и т.4,вр. чл.194,ал.1, вр. чл.29,ал.1, б."а" и б.
"б" от НК. За така извършеното престъпление се ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА
наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК вр. чл. 384 ал. 1 вр. чл.
381 ал. 1 от НПК в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Дело N620/2017, НОХД, Споразумение №
82/07.02.2017г на Районен съд Пловдив, в сила от 07.02.2017г. Извлечение от
акта на съда:ПОДСЪДИМИЯТ В.М.А. е извършил виновно престъпление по чл. 196 ал.
1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 вр. с
чл. 29 ал. 1 б. „А" и б. „Б" от НК За така извършеното престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, вр. с чл. 194 an. 1 вр. с чл.
18 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б."А" и б. „Б" от НК и при условията
на чл.55 ал.1 т. 1 от НК на подсъдимия В.М.А. му се ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Дело № 4125/2018, НОХД, Споразумение
№ 742/27.08.2018г на Районен съд Пловдив, в сила от 27.08.2018г. Извлечение от
акта на съда: В.М.А. е извърши ВИНОВНО престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и б. "Б" от НК.За така извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194. ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и б. "Б"от НК на подсъдимият В.М.А.
му се ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК наказание ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Подсъдимият П.В.А. е роден на ***г. в *****, живущ ***, *****, б.г., начално
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подс. П.В.А. е осъждан за същото по вид престъпление по Дело
№ 5528/2017, НОХД, Споразумение № 522/14.06.2018г на Районен съд Пловдив, в
сила от 14.06.2018г. Извлечение от акта на съда.Подсъдимият е ИЗВЪРШИЛ ВИНОВНО
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК За така извършеното чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с
ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК му се ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА наказание в размер на 3 /три/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.На основание чл. 69, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното
и наложено му наказанието от 3 /три/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ТРИ ГОДИНИ
изпитателен срок.
Фирма „Софитерм“ ЕООД държала помещение- магазин, находящ се в гр.******,
където се предлагали за продан отоплителни системи и ВиК части. С цел реклама
на предлаганите продукти, ежедневно на фасадата на магазина на посочения адрес
бил излаган вакумно-тръбен слънчев колектор марка „КИТ инженеринг". На
06.02.2019г. св.Р.К.- служител на „Софитерм“ ЕООД, както обичайно сутринта,
поставил вакумно-тръбния слънчев колектор марка „КИТ инженеринг“ на фасадата на магазина, като през деня по
време на работа, нито той, нито друг
служител на фирмата имали пряка видимост към това място. Липсата на пряка
видимост на мястото обаче била обезпечена с поставена камера за видеозаснемане.
В края на работния ден св.К.излязъл навън, за да вкара колектора в магазина, но установил че него го
нямало на мястото,където го оставил сутринта.
Подсъдимият В.А. не реализирал доходи нито по трудов, нито по граждански
договор, нито от друга право-регламентирана дейност. Поради това основният
източник на средства за него бил чрез
престъпна дейност-кражби. На 06.02.2019г. сутринта той и подс.П.А. се
разхождали из улиците на *****, като търсели по контейнерите за отпадъци
изхвърлени железа. Докато обикаляли, стигнали до блока на **********, където
забелязали изложения вакуумно- тръбен слънчев колектор. Подс.В.А. забелязал, че
над това съоръжение била монтирана камера за видео заснемане, но въпреки така
констатираното, двамата подсъдими В.А. и П.А.
решили да откраднат колектора.
Взетото на момента и спонтанно решение да извършват престъплението- кражба,
било продиктувано от обстоятелство, че забелязали
по изложения вакумно-тръбен слънчев колектор множество алуминиеви тръби, които
впоследствие възнамерявали да продадат в пункт за изкупуване на цветни и черни
метали и по този престъпен начин да реализират печалба. За целта подс.П.А. го
взел с ръце от земята, където бил положен и го отнесъл до съседния блок, а в
този момент подс.В. А. наблюдавал
мястото и също се отправил до съседния блок, където подс. П.А. отнесъл открадната от тях вещ. На това място
и след като вече отнели владението на
вакумно–тръбния слънчев колектор
марка „КИТ инженеринг“ –собственост на „Софитерм“ЕООД, двамата подсъдими отстранили от него метална
решетка,като я начупили на 12 бр.
прозрачни тръби и 5 бр. черни тапи.След
това те отново се върнали към ****** в *****,за да продадат така откраднатия
предмет на престъплението от слънчевия колектор. Отправили се към района близо до училище „******“ в
гр.Пловдив. В непосредствена близост до учебното заведение, в двора на същото,
св.С. Т.имал обособен пункт за изкупуване на метали-вторични суровини. Към
17.00ч. на 06.02.2019г. двамата подсъдими- В.А. и П.А. отишли при св.Т. и му
предложили за продан предмета на престъплението си. Св.Т. изрично ги попитал
дали така предложеното му не е предмет на престъпление- кражба, което било
отречено и от двамата подсъдими.При това св.Т. претеглил предаденото за продан
от двамата подсъдими и след като
изчислил дължимата сума и им я предал и двамата подсъдими си тръгнали.
Разделили помежду си сумата и след това
я изхарчили по закупуването на храни и напитки. Впоследствие подс.В.А. разбрал
че е бил търсен от органите на реда по повод на така извършената кражба. Поради
това на 08.02.2019г. доброволно отишъл в сградата на Пето РУП-Пловдив и
разказал за извършеното от него с подс. П.А. престъпление-кражба на вакумно-тръбен слънчев колектор. Освен
това той сам завел полицаите и посочил мястото,от където са реализирали
престъплението, както и посочил лицето на когото са продали металните части от
вакумно-тръбния слънчев колектор.
Съобразно назначената в хода на досъдебното производство съдебно-стокова
експертиза, стойността на предмета на престъплението- 1/един/ брой вакумно-тръбен
слънчев колектор марка „КИТ инженеринг", е определена и възлиза на сума в
размер на 540,00лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на двамата подсъдими дадени
по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали, а именно: обяснения на подсъдимия В.А., обяснения на
подсъдимия П.А., свидетелските показания на свидетелите Р.К., К.Р., Д.С., С.Т.,
Б.М., С.А.; от заключението на назначената по делото съдебно оценителна
експертиза, както и от приложените по ДП
писмени доказателства, включително и протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
с фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на
ВД, справки за съдимост, характеристични
справки.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява от правна страна, че В.М.А. ***, при условията на опасен
рецидив,извършил е престъплението,след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК,след като е бил осъждан повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие с П.В.А., ЕГН **********, като съизвършител
е отнел чужда движима вещ- 1/един/ брой вакумно-тръбен слънчев колектор марка
„КИТ инженеринг" на стойност 540,00лв. от владението на
„Софитерм"ЕООД, гр. Пловдив, без съгласие на ръководството му с намерение
противозаконно да я присвои- престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 , вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и
б.“б“, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Установява се също така от
правна страна, че П.В.А. ***, повторно в немаловажен случай - извършил е
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, в съучастие с В.М.А. ЕГН:**********, като съизвършител е отнел
чужда движима вещ - 1/един/ брой вакумно-тръбен слънчев колектор марка „КИТ инженеринг"
на стойност 540,00лв. от владението на „Софитерм"ЕООД, гр. Пловдив, без
съгласие на ръководството му с намерение противозаконно да я присвои-
престъпление по чл. 195,ал.1т.7,вр. чл.
194 ал. 1, вр. чл.28,ал1, вр чл. 20 ал.
2 вр. ал. 1 от НК
Предмета на престъплението е чужда
за дейците движима вещ- собственост на посоченото в обвинителния акт ОЮЛ, като вещите са се намирали
във владение на съответния собственик.
Двамата подсъдими са прекъснали
фактическата и разпоредителна власт на собственика върху инкриминираната вещ,
като са установили своя собствена трайна фактическа власт, с което и
престъплението е довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дейците е
липсвало правно основание да го извършат, както и съгласие на собственика и
владелеца на вещта.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на
вина. Дейците са съзнавали обществено
опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на обществено
опасните му последици и пряко са желаели това. Налице е и другият съставомерен
признак от субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои,
тоест да се третира като своя собствена. Изводите за субективната страна
произтичат от установените действия на подсъдимите след довършване на
отнемането, а именно разглобяване на отнетата вещ и предаване на частите й на
пункт за метал срещу възнаграждение, което разпределили помежду си.
Налице е
обективният елемент на престъпното съучастие под формата на съизвършителство. В
случая е налице особеност изразяваща се в това, че кражбата се състои от два
взаимосвързани във функционално отношение акта: 1. прекъсване на фактическата и
разпоредителната власт върху вещта за правоимащия владелец и 2. установяване на
своя собствена трайна фактическа власт. Като, за да е налице съучастие под
формата на съизвършителство, е
необходимо всеки един от
съучастниците да е участвал в поне един от взаимосвързаните актове, оформящи
изпълнителното деяние на кражбата. Така изрично ППВС 6/1974 по н.д 3/1971, Тълкувателно
решение № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89 г., ОСНК Решение № 212 от
9.VII.1996 г. по н. д. № 626/95 г., I н. о., докладчик съдията Никола Филчев,
Решение №
544/ 20 януари 2014 г, Наказателна колегия, II н.о., н.дело № 1923/2013 год., Решение № 152/21 януари 2015 година, първо
наказателно отделение, дело № 201/2014 година на ВКС.
В случая от приетата за установена фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият П.А. е участвал и в двата взаимосвързани
акта, а подс. В.А. само в установяването на трайна фактическа власт върху
вещта, което е достатъчно да бъдат двамата квалифицирани като съизвършители от
обективна страна.
Налице е и
субективният елемент на престъпното съучастие, а именно т.нар. задружен умисъл,
изразяващ се в съзнанието, че в изпълнителното деяние на престъпление
съзнателно участва още едно лице и желанието деянието да бъде осъществено при
уговореното разпределение на ролите. Така Решение № 2 от 16.02.2016 г. по н. д.
№ 1494 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.
По отношение на подсъдимия П.А. е налице
и квалифициращия признак по чл. 195, ал.1, т.7 НК, доколкото видно от справката
му за съдимост по НОХД № 5528/2017 по описа на Районен съд гр. Пловдив
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години за извършено престъпление
по чл. 194 НК. Настоящето деяние се явява извършено в изпитателния срок на
посоченото осъждане. В същото време предвид стойността на предмета на
престъплението не може да се приеме, че случая е маловажен.
По отношение на подсъдимия В.А.
са налице условията, извършеното от него да бъде квалифицирано по чл. 196,
ал.1,т.1 НК, а именно при условията на опасен рецидив както по чл. 29, ал.1, б
„а“, така и по чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК. Тази квалификация се обосновава от
осъжданията му по НОХД № 7773/2014 по описа на Районен съд Пловдив, НОХД №
2821/2016 по описа на Районен съд Пловдив, НОХД № 620/2017 по описа на Районен
съд Пловдив и по НОХД № 4125/2018 по
описа на Районен съд Пловдив.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че останалите осъждания на В.А. изброени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно по НОХД 5529/2010, НОХД
4130/2010, НОХД 2929/2013 не могат да се използват при квалификацията на
деянието като опасен рецидив, доколкото за тях не е налице условието на чл. 30 НК да не е изминал петгодишен период между изтърпяване на наказанието по тях и извършване
на деянието, което се квалифицира като опасен рецидив.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 НК извършено от подсъдимия В.А. се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по
отношение на В.А. следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, а именно 3 години лишаване от свобода.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете многобройната съдимост на
подсъдимия извън осъжданията, обуславящи квалификацията опасен рецидив,
извършването на деянието и при двете хипотези на опасния рецидив, лошите
характеристични данни /подсъдимият не учи и не работи/, механизма на извършване
на деянието, а именно в съучастие с лице, което току що е навършило пълнолетие,
което обстоятелство значително повишава степента на обществена опасност на
деянието.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени- направеното самопризнание още на
досъдебно производство, оказаното съдействие на органите на разследването за
изясняване на обективната истина по делото, изразеното разкаяние за
извършеното, влошеното материално и социално положение, сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението-под една минимална работна заплата,
участието само в един от двата акта на изпълнителното деяние на кражбата, а
именно установяване на трайна фактическа власт върху инкриминираната вещ, но не
и в прекъсване на фактическата власт на правоимащия владелец.
На
основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното наказание в размер на три години
лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия В.А. да се
наложи наказание лишаване от свобода в окончателен размер от две години.
За
престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 извършено от подсъдимия П.А. се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по
отношение на П.А. следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК при изключителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства в рамките за законоустановения
минимум, а именно 1 година лишаване от свобода.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете извършването на деянието в
изпитателния срок на предходно осъждане на лишаване от свобода, лошите
характеристични данни /подсъдимият не учи и не работи/, механизма на извършване
на деянието, а именно в съучастие с пълнолетно лице, многократно осъждано за същото
престъпление, което обстоятелство значително повишава степента на обществена
опасност на деянието.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени- направеното самопризнание още на
досъдебно производство, оказаното съдействие на органите на разследването за
изясняване на обективната истина по делото, направеното разкаяние за
извършеното, влошеното материално и социално положение, сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението-под една минимална работна заплата.
Като
смекчаващо обстоятелство с особено значение следва да се отчете младата възраст
на дееца-19 години, както към датата на извършване на деянието, така и към
датата на постановяване на присъдата. Тази възраст на извършителя говори за
социална незрялост, за младежка
импулсивност, за незавършен процес на адаптация към правилата на социалното общежитие, за потепърва формираща се нагласа и отношение
към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в
обществото, за човек все още търсещ себе си и своето място в живота, при когото
моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост. Младите
хора в най-голяма степен са подвластни на емоцията, добивана чрез приема на
наркотик, защото илюзорно считат, че са щастливи и по-лесно се справят с предизвикателствата,
които животът предлага. Така изрично Решение № 224 /22 май 2014 г., Второ
наказателно отделение, К.Н.Д. 571/14 г. на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 753/2017 г., Решение № 92/05.06.2015 г., второ наказателно
отделение, наказателно дело № 2031/2014 г. по описа на ВКС, Решение
№57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.
На
основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното наказание в размер на една година лишаване от свобода следва да се редуцира с
1/3 и на подсъдимия П.А. да се наложи наказание лишаване от свобода в
окончателен размер от 8 месеца
При
ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на двамата
подсъдими настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело
№598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37
от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29
ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съдът намира, че така определените
наказания на двамата подсъдими и редуцирани с 1/3 на основание чл. 58а, ал.1 НК
ще съдействат за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимите. Определеният
размер на наказанието съответства и на степента на обществена опасност на
престъплението и на дейците, както и на размера на престъпното
посегателство-вещ на стойност 540 лева.
Според съдът неприложим в случая
е чл. 55 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и значителен брой отегчаващи обстоятелства
Доколкото
между времето на изтърпяване на последното наложено на подсъдимия В.А.
наказание лишаване от свобода /на 12.09.2018г. по НОХД 4125/2018г. по описа на
ПРС/ и времето на извършване на инкриминираното деяние /06.02.2019г/ не е
изминал период от пет години, то на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието 2 години лишаване от свобода наложено на В.А..
На основание чл. 59, ал. 1, вр.
ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият В.М.А. е бил
задържан по настоящото дело, както следва:
-за 24 часа по реда на ЗМВР на
08.02.2019 г.;
-с прокурорско постановление за
72 часа от 09.02.2019 г. до 12.02.2019 г.
-с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ от 12.02.2019 г. до влизане в сила на настоящата
присъда.
От справката за съдимост на
подсъдимия П.А. е видно, че деянието по настоящото дело /06.02.2019г/, за което
му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода се явява извършено в изпитателния
срок на осъждането му по НОХД 5528/2017г., по което му е наложено наказание 3
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок
от 3 години.
Доколкото деянията и по двете
осъждания покриват състава на кражбата, то съдът намира, че у П.А. са формирани
трайни престъпни нагласи по отношения
осъществяване посегателства срещу собствеността, като спрямо него условното
осъждане на лишаване от свобода не е изиграло нужното поправително и
превъзпитателно въздействие. По изложените съображения съдът намира, че макар,
че деянието по НОХД 5528/2017г. е
извършено от П.А., докато е бил още непълнолетен, целите на наказанието спрямо
него могат да бъдат постигнати само ако наказанието три месеца лишаване от
свобода наложено по НОХД 5528/2017г. бъде изцяло приведено в изпълнение на
основание чл. 68 НК.
Доколкото сбора между
привежданото в изпълнение наказание /по НОХД 5528/2017г- в размер на 3 месеца/
и на привеждащото наказание /по настоящото дело в размер на 8 месеца лишаване
от свобода/ не надхвърля 2 години, то на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС и по
аргумент от обратното от чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС и двете наказания следва да се изтърпят отделно при първоначален
общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, вр.
ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието 8 месеца лишаване от свобода,
наложено по настоящото дело, следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият П.В.А. е бил задържан по настоящото дело-за 24 часа по реда на ЗМВР
на 09.02.2019 г..
На основание чл. 59, ал. 1, вр.
ал. 2 от НК при изтърпяване на наказанието от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода следва
да се приспадне времето, през което
подсъдимият П.В.А. е бил задържан по НОХД № 5528/2017 г., по описа на ПРС.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 12 бр. прозрачни тръби и 5 бр. черни пластмасови тапи
- на съхранение при домакина на Пето РУП-Пловдив следва да се върнат на
правоимащото лице СОФИТЕРМ ЕООД – гр. Пловдив.
Съгласно трайната
съдебна практика отговорността за разноски, за разлика от отговорността по
гражданския иск, не е солидарна, затова всеки подсъдим следва да бъде осъден
поотделно да заплати припадащата му се част от разноските по делото. В случая
припадащата се част на всеки подсъдим е по ½. От гореизложеното следва,
че:
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият В.М.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив
сумата от 33,60 лева, представляваща разноски по делото на досъдебна фаза.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият П.В.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР – Пловдив сумата от 33,60 лева, представляваща разноски по делото на
досъдебна фаза.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.