Решение по дело №706/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 590
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Гергана Любчева Антонова Попова
Дело: 20214210100706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Габрово, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20214210100706 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса
за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че на 29.10.2020 год. около 23:25 часа на път
III-5004 км 8+200 в гр. Габрово, водачът И.И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „*********" № 2, вх. Г, ет. 2, ап. 3 при управление на лек автомобил „БМВ 530
Д" с peг. № ЕВ 6766 ВМ, не контролира непрекъснато управляваното от него МПС, навлиза
в лентата за насрещно движение и удря челно насрещно движещия се лек автомобил „Ауди
С4" с peг. ЕВ4957ВМ, управлявано от И. А. А.. Пътнотранспортното произшествие е
документирано с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1034-418 от
30.10.2020 год. Срещу виновния за процесното ПТП водач на лек автомобил „БМВ 530 Д" с
per. N2 ЕВ 6766 ВМ е образувано досъдебно производство № 1752 ЗМ 521/20 год. по описа
на РУ, гр. Габрово за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2 във вр. с чл. 352, ал. 1 от
НК. При така описаното ПТП ищецът е претърпял увреждания на здравето, изразяващи се в
порезни рани по главата и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. След
настъпването на пътния инцидент той е откаран в спешно отделение - Габрово и е настанен
за лечение в „Отделение по хирургия" към МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД, гр. Габрово за
времето от 30.10.2020 год. до 01.11.2020 год. за което е издадена Епикриза с окончателна
диагноза Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Комоцио церебри. В.л.
контузум капитис. Наред с физическите травми ищецът е преживял и душевни такива.
Често сънува кошмари и до момента отказва сам да управлява моторно превозно средство,
както и изпитва силен страх, когато е пасажер в такова. Не може да спи, често си припомня
случилото се и изпитва постоянна тревога. Поради гореописаните страдания, той е посетил
лекар специалист по психиатрия д-р Н. Димитров, който му поставил диагнозата остра
стресова реакция, за което е издаден амбулаторен лист № 002327 от 11.11.2020 год.
Предписана му е терапия с медикаменти, който той следвал. Издадено му е медицинско
удостоверение за психично състояние с изх. № 2327/11.11.2021 год. от д-р Н. Димитров -
психиатър, магистър по психология с УИН ********** към МЦ „НОРМА" ООД гр. Свищов,
1
в което е отразен психичния статус на И. А. А. и поставената диагноза. За така описаните и
претърпени от ищеца увреждания на физическото и психическото здраве, представляващи
неимуществени вреди, същия счита, че следва да бъде обезщетен от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния за причиненото
ПТП водач на лек автомобил марка „БМВ 530 Д" с per. № ЕВ 6766 ВМ, а именно ответника-
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, който е издал застрахователна полица
№ BG/22/120002900134, валидна от 14.10.2020 год. до 14.10.2021 год. Въз основа на
изложеното на 27.11.2020 год. е депозирана до ответника претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, но ЗК
„ЛЕВ ИНС" АД към настоящия момент не е изплатил обезщетение, въпреки че са изминали
повече от три месеца от момента на депозирането и независимо че в Кодекса на
застраховането ясно е предвидено задължението на застрахователя да определи и изплати
или мотивирано да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. С
противоречащото на закона поведение, ответникът формално признава основанието
доверителя ми да претендира дължимо застрахователно обезщетение, като остава също
спорен размерът на обезщетението, което ще бъде определено от компетентния съд.
Съгласно застрахователния кодекс Застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство, включително: неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, както и разумно направените разходи във
връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест
на застрахованото лице. По отношение на размера на претенцията, счита, че
неимуществените вреди не могат да имат категорично стойностно изражение и не подлежат
на пряко аритметично изчисляване. Ноторно известно е, че претърпените болки и страдания
нямат материален единен еквивалент за пострадалия, но следва да се има предвид, че в
настоящото производство целта на ищеца е да се търси от съда справедливо репариране на
реално претърпените болки и страдания вследствие на ПТП по вина на водач, нарушил
правилата за движение, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно, а от
своя страна справедливостта е само критерий за определяне на техния реален размер. По
справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
произлезли от непозволеното увреждане, а и естеството и характерът на страданието, за
които се присъжда такова обезщетение. Несправедливо е от страна на застрахователя да
подценява както претърпените болки, така и познанията на пострадалите за оценяваните от
компетентния съд претърпени неимуществени вреди, като с това си поведение да се налага
и да не остава избор на пострадалия за завеждане на гражданско дело, като обезщетението
се определя от съда, който да приложи обективните критерии за справедливост.
ИСКА СЕ, СЪДЪТ ДА ОСЪДИ ЗК „ЛЕВ ИНС" АД да заплати на И. А. А.,
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпените вреди, както следва:
За претърпените и търпени понастоящем от И. А. А. неимуществени вреди- болки и
страдания при пътнотранспортното произшествие, реализирано на 29.10.2020 год. от
виновния водач на лек автомобил „БМВ 530 Д" с per. № ЕВ 6766 ВМ - И.И. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 2, вх. Г, ет. 2, ап. 6, който
риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със
ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, обективирана в полица BG/22/120002900134, със срок на валидност от
14.10.2020 год. до 14.10.2021 год. сумата от 7 000 лева, ведно с обезщетение за забавено
плащане по чл. 86, ап. 1 от ЗЗД, считано от датата на поканата за плащане към
застрахователя - 27.11.2020 год. до окончателното погасяване на задължението.
За претърпените от И. А. А., имуществени вреди при пътнотранспортното
произшествие, реализирано на 29.10.2020 год. от виновния водач на лек автомобил „БМВ
2
530 Д" с per. N2 ЕВ 6766 ВМ - И.И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово,
ул. „*********" № 2, вх. Г, ет. 2, ап. 6, който риск е покрит със застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, обективирана в полица
BG/22/120002900134, със срок на валидност от 14.10.2020 год. до 14.10.2021 год. сумата от
997.92 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ап. 1 от ЗЗД, считано от
датата на поканата за плащане към застрахователя - 27.11.2020 год. до окончателното
погасяване на задължението, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
ОТВЕТНАТА СТРАНА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД в
ПИСМЕН ОТГОВОР взема следното СТАНОВИЩЕ:
ПО ДОПУСТИМОСТТА на исковете: Счита, че предявените от ищеца искове са
допустими.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на исковете: Счита, че предявените от ищеца искове за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди са
неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер. Отсъстват данни за
реализирано престъпление или друго противоправно виновно поведение, по причина на
което да се е осъществило процесното произшествие, вследствие на което ищецът да е
претърпял претендираните неимуществени и имуществени вреди. Оспорва всички
твърдения, изложени в исковата молба по основанието на предявените от И. А. А.
претенции, включително и описаният механизъм на ПТП, както и че същият се е
осъществил единствено поради виновно поведение и нарушение на правилата за движение
по пътищата от страна на водача И. И., както и причинно-следствената връзка между

описаните висковата молба увреждания на здравето и направени разходи и процесното
пътно-транспортно произшествие. Липсват конкретни данни за фактическата обстановка,
при която се е осъществило процесното произшествие, вкл. състоянието на пътя, релефа,
наличието на завой и неговият радиус и съответно причините за настъпването на
транспортният инцидент не са изяснени. По повод на процесното ПТП се води разследване
по досъдебно производство № 17523М521 /2020г. по описа на РУ Габрово, което не е
приключило. По тези съображения, счита, че от исковата молба и приложените към нея
доказателства, не се изяснява механизма на ПТП и не се установява наличието на всички
елементи от деликтната отговорност на соченият за виновен водач И.И. И., а именно —
противоправно и виновно извършено деяние, от което да са били причинени телесни
увреждания на И. А. А.. На 30.11.20г. пред застрахователя е предявена претенция от ищеца,
въз основа на която е образувана щета №0000-1000-04-20-7799. С писмо изх. №
13142/02.12.20г., дружеството е изискало допълнителни доказателства относно механизма на
ПТП, които не са били предоставени от страна на ищеца. В случая дружеството не е
постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и по тази причина не е
дало повод за завеждане на настоящето дело. Оспорва твърдението, че ищецът е получил
психо-емоционална травма, вследствие на процесният пътно-транспортен инцидент, която
да не е отшумяла и да продължава да изпитва страх, когато пътува в лек автомобил, не може
да спи, сънува кошмари и изпитва постоянна тревога. В представените медицинско
удостоверение и амбулаторен лист от прегледа при д-р Н. Димитров са описани оплаквания
по амнестични данни на ищеца, като главоболието, световъртежа и причерняването са
симптоми на мозъчно сътресение. Описаните от лекаря психичен статус и обективно
състояние, констатирани при прегледа не кореспондират с поставената диагноза „остра
стресова реакция", поради което оспорвам ищецът да е имал такава и евентуално
преживеният от него стрес вследствие на инцидента да е с по-голяма тежест и интензитет от
обичайната реакция при стресови ситуации. Оспорва претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера на исковата претенция за
неимуществени вреди, като поддържа, че същата е прекомерна, в завишен размер и
3
неотговаряща на реално претърпените вреди и принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
На отделно основание, счита предявеният иск за прекомерен и предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият, вследствие
неизпълнението на вменените му задължения като водач на лек автомобил и разпоредбата
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Прави се изрично искане за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД, поради съпричиняване от страна на пострадалият, изразяващо се нарушение:
-Като водач на МПС е извършил нарушения на ЗДвП, които са в причинна връзка с
настъпилото ПТП - чл. 20, ал.2 - управлявал МПС с несъобразена скорост и по тази причина
се поставил в невъзможност да спре при възникнала опасност за движението и чл, 16, ал.1,
тЛ от ЗДвП като е навлязъл безпричинно в лентата за насрещно движение;
-Като пътник в лек автомобил нарушил чл. 137а, ал. Л от ЗДвП - пътуване на предната
седалка в лек автомобил, без поставен предпазен колан, с което си поведение той сам се е
поставил в опасност и е допринесъл в значителна степен за получените травми при
процесното ПТП- травми преимуществено в областта на главата вляво - разкъсно-контузна
рана и мозъчно сътресение. Твърди се, че ако е бил с поставен предпазен колан той нямало
да получи наранявания.
Оспорва изцяло претенцията за имуществени вреди, както на гореизложените
основания, така и поради факта, че не става ясно с приложените документи какви разходи са
заплатени и имат ли връзка те с проведеното лечение на ищеца на травмите от ПТП.
Приложената разписка с касов бон за внесени по сметка на НЗОК 923.32 лв. вероятно касае
заплатени дължими вноски за здравно осигуряване на ищеца, който разход няма никаква
връзка с процесното ПТП, а е изпълнение на нормативно установено задължение на ищеца
към НЗОК.
Оспорва се изцяло исковата претенция за присъждане на мораторна лихва по
претенциите за неимуществени и имуществени вреди като неоснователна.
Искът за лихви е акцесорен и неоснователността на главният иск води до
неоснователност и на иска за присъждане на мораторна лихва. Оспорва се и момента, от
който се дължи мораторна лихва. Счита, че дружеството е изпаднало в забава три месеца
след предявяването на претенцията по доброволен ред съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ. След
като претенцията е предявена на З0.11.2020г., следва да се приеме, че дружеството е
изпаднало в забава от 30.02.2021г. По тези съображения, счита, че не са налице
предпоставки за уважаване на исковете. Моли се, съдът да му присъди направените
разноски по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2020 - 1034 - 418 30.10.2020 год. /заверен препис/; Протокол за ПТП №
1749534 от 30.10.2020 год. на ОД на Министерство вътрешните работи - Габрово /заверен
препис/;Епикриза, изд. от „Отделение по хирургия" към МБАЛ „Д-р Тота Венк АД - Габрово
на И. А. А. /заверен препис/; Съдебно медицинско удостоверение N° 146/2020 год., издадено
от д-р Я Г. К.-началник на отделение по съдебна медицина при МБАЛ Тота Венкова" АД -
Габрово /заверен препис/; Медицинско удостоверение за психично състояние с изх. №1327
от 11.11.2020 год., изд. от Медицински център „НОРМА" ООД - гр. Свищов /заверен
препис/; Амбулаторен лист № 002327 от 11.11.2020 год., изд. от д-р Н. Димитров -
психиатър, с УИН ********** /заверен препис/; Разписка за извършено безкасово плащане с
4
изх. № 07562200326652 от 30.10.2020 год. в полза на Национална агенция по приходите
/заве. препис/; Фактура № ********** 01.11.2020 год., изд. от МБАЛ „Д-р Тота Венков АД -
Габрово с получател И. А. А. /заверен препис/;Фактура № ********** от 02.11.2020 год.,
изд. от МБАЛ „Д-р Т.Венкова" АД - Габрово с получател И. А. А. /заверен препис/,
Претенция вх.№15513/ 30.11.20г.; Писмо изх.№13142/02.12.20г. с обратна разписка,
свидетелските показания, заключението на съдебно-техническата експертиза и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, по делото се установява следната
фактология:
На 29.10.2020г. около 23 .25часа, лек автомобил „Ауди”, модел”С4” с рег. №
ЕВ4957БМ, управляван от И. А. А. и пътник в автомобила Н. Р. М. се движи по път път
III-5004, като достига километър 8+200. Ищецът И. А. управлява автомобила в посока към с.
Киевци, движейки се в полагащата му се пътна лента, в десен за него завой със скорост
около 90 km/h. В този момент, в посока към кв. Чехлевци се движи лек автомобил марка
„БМВ", модел „530Д" с рег. № ЕВ 6766 ВМ, управляван от И.И. И.. Същият управлява
автомобила си със скорост около 72 km/h. при достигане на около 17 метра преди мястото
на последвалия удара, автомобил БМВ започва отклоняване на ляво за неговата посока на
движение, като навлиза в насрещната за него пътна лента. Към момента на започване на
отклоняването на автомобил БМВ, лек автомобил Ауди е бил на 21 + 22 м от мястото на
последвалия удар. При описаните траектории на движение се осъществява челен кос,
ексцентричен удар между предните леви части на автомобилите. По отношение на платното
за движение ударът се осъществява в дясната пътна лента на платното за движение към с.
Киевци (лентата за движение на автомобил Ауди). След удара автомобил БМВ се установява
косо разположен в насрещната за него лента, заемайки я изцяло. За да достигне след удара
до това положение, масовият му център се измества преимуществено наляво за неговата
първоначална посока, като автомобила ротира в посока обратна на часовата стрелка. След
удара, автомобил Ауди се измества на практика транслационно, с минимална ротация, като
се установява извън платното за движение, с дясна страна в канавката, с надлъжна ос близка
до допирателната към платното за движение.
Изложения кинематичен анализ на движението на лек автомобил БМВ до удара,
определя, че от започване на отклоняването му наляво за неговата посока
а движение, до достигане до удара, той се е движил като време Т = 0,85 s. Това време е
съизмеримо с технически възможно индивидуално време за реагиране на водача на Ауди за
отклоняване на този автомобил на дясно за посоката му на движение. Такава реакция се
потвърждава от положението на автомобил Ауди при удара - този автомобил при удара е бил
в началото на предприето отклоняване на дясно. Указаното време е недостатъчно за
осъществяване на процес на спиране от страна на автомобил Ауди.
Изложените анализи, определят, че от техническа гледна точка, водачът на автомобил
Ауди не е разполагал с време и възможност да отклони автомобила извън полосата на
движение на автомобил БМВ, и/или да започне процес на спиране на автомобила.
По делото няма данни за наличие на техническа причина за отклоняване на автомобила
5
БМВ от водача И. Иовов И. към насрещната за него пътна лента. Отклоняването е
осъществено поради субективни действия на водача на този автомобил с органите за
управление. От техническа гледна точка, водачът на автомобил БМВ е можел да
предотврати удара, ако е контролирал автомобила си и се е движил в полагащата му се
пътна лента.
В. лице Б. И. в заключението си посочва,че лек автомобил Ауди фабрично е
оборудван с предпазни инерционни триточкови колани както на предните, така и на задните
седалки. Съгласно данни за техническото оборудване на автомобила, коланите са
оборудвани с пиропатрони, осигуряващи обтягане за осигуряване на притискане на тялото
към седалката. Като изпълнение по технически данни, автомобилът е оборудван с въздушни
възглавници за водача и пасажера на предна дясна седалка, които са се задействали при
удара. При посещение в КАТ гр. Габрово, където се съхранява автомобила, в.лице Б. И.
установява че и двата колана - и на водача и на пътника са силно опънати по направление на
средните колонки на купето - опънати между долната точка на захващане и отвора за
изтегляне в горната част на колонката. Коланите са цели, неразрязани. При опит за
изтегляне на коланите, те са блокирани. Описаното положение и състояние на коланите
определя, че при удара коланите на водача и пътника на предна дясна седалка не са били
поставени.
Свидетелят Н. М. посочва, че по време на произшествието е пътувал в автомобила
на ищеца, на предната дясна седалка. Спомня си че двамата са били с поставени
предпазни колани.
В.лице д-р Я. К., в заключението на съдебно-медицинската експертиза, посочва, че
ищецът при процесното ПТП е получил следните увреждания: контузия на главата с
клинични данни за мозъчно сътресение, голяма линейна разкъсно-контузна рана в лявата
челно-теменна област, кръвонасядане на клепачите на дясното око, охлузване на дясната
скула; охлузвания на дясната китка и палеца на дясната ръка, дълбоки охлузвания и
кръвонасядания на дясно коляно, кръвонасядане на лява подбедрица. Имал е субективни
оплаквания от главоболие и световъртеж, гадене, „причерняване" пред очите, изтръпване на
ръцете. Проведено е болнично лечение с хирургична обработка (зашИ.е) на раната на
главата и медикаментозно лечение и наблюдение по повод на мозъчното сътресение. Няма
последваща медицинска документация за състоянието на пострадалия. След анализ на
наличните данни, се определя най-вероятен механизъм на получаване на травмите - удар
отпред вляво по шофирания от ищеца автомобил, при което инерционните сили накланят
рязко горната част на тялото напред вляво, към лява предна колона и стъкло, отваря се
въздушната възглавница. При това се получава раната вляво челно-теменно от удара с
предно- страничните части на купето, а еърбегът причиняване травмата на лицето вдясно.
Има деформация навътре на лявата предна част на автомобила и таблото, което е довело до
травмите на долните крайници (включително и от инерционен удар на краката един в друг).
Охлузванията на дясната китка и палеца на дясната ръка може да се получат при
произшествието, или при излизането от автомобила от счупените фрагменти стъкло или
6
деформирани части от купето.
Получените увреждания са довели до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. В тази медико- биологична квалификация попадат раната и
уврежданията на лицето, мозъчното сътресение, дълбокото охлузване и кръвонасядане на
дясното коляно. Останалите увреждания са довели до болка и страдание (охлузванията на
ръката, кръвонасядането на левия крак). Обичайният период на възстановяване при
мозъчното сътресение е около 3-4 седмици. Срокът на зарастване на раната на главата е
около 10-14 дни, а възстановяването на кръвонасяданията и охлузванията около 7-10 дни.
По повод на оплаквания, свързани с изживян по време на произшествието стрес -
страхове, нощно изпотяване, напрегнатост, нарушен сън, ищецът се е консултирал с
психиатър (на 11.11.2020 г.), който е определил, че се касае за остра стресова реакция.
Предписани са му медикаменти - Акутил, Пирацетам, Стрезам.
Не се установяват т.нар. „коланни травми" (обичайно това са лентовидни охлузвания и
кръвонасядания в долната коремна област и диагонално през гърдите). Такива травми не са
задължителен атрибут при всяко произшествие и зависят от допълнителни фактори -
инерционна сила напред, хлабина на колана, наличие на дрехи. В случая става дума за
произшествие в късния есенен период, при което се очаква да има по-дебел слой дрехи -
предотвратяващи такива повърхностни увреждания.
Процесният пътен инцидент се определя като високоенергиен (въздействие на големи
сили и кинетична енергия, като се съди по значителните деформации на двата автомобила).
При липса на поставен предпазен колан на водача, тялото би се придвижило в по-голяма
степен напред и наляво, вероятно нагоре, под въздействието на инерционните сили - което
би довело до по-значителна травма в областта на главата, вероятно и до воланна травма на
гръдния кош, а вариант в зависимост от скоростта е и евентуално хлътване на тялото надолу
и по- значителна травма на долните крайници с фрактури на кости.
Свид.Ангел А.- баща на ищеца посочва, че след поизшествието е бил
хоспитализиран за няколко дни. На главата имал шевове, куцал, имал травма на гърдите.
В домашни условия се лекувал в продължене на две седмици. Имал главоболие,
изпитвал страх. След като излязъл от болницата се консултирал с психолог.
На 14.10.2020г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между ответното дружество и И.И. И. за лек автомобил марка „БМВ
530Д”, с рег.№ ЕВ6788ВМ, за което е издадена застрахователна полица
№BG/22/120002900134/14.10.2020г., със срок на действие на застраховката от 14.10.2020г.
до 14.10.2020г.
Ищецът е заявил застрахователна претенция с вх.№15513/30.11.2020г., въз основа на
която е образувана застрахователна преписка/щета/ №0000-1000-04-20-7799/30.11.2020г..
В съответствие с така установената фактология по делото, съдът прави
следните правни изводи:
7
Фактическият състав на така предявените осъдителни искове е очертан от нормата на
чл. 432 от Кодекса за застраховането. Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденото
лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е след отправяне на писмена
застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка.
Съгласно чл.405 от КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с
притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в
причинна връзка, с което са причинени твърдените неимуществени и имуществени вреди,
съответно техния размер.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който е
допринесъл за настъпването им, като е управлявал МПС с несъобразена скорост и по тази
причина се е поставил в невъзможност да спре. Освен това е съпричинил вредоносния
резултат, тъй като е бил без поставен предпазен колан.
Установено по делото е че на 29.10.2020г. в гр.Габрово, на път III-5004 км 8+200 в
гр. Габрово, е възникнало ПТП с участието на И. И. И., като водач на лек автомобил
марка „БМВ 530 Д”, с рег.№ ЕВ6766ВМ, при което е пострадал ищецът И. А. А., като
водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел” С4” с рег. № ЕВ4957ВМ. Произшествието
е възникнало, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на
виновния водач И.И. И.. Изложените анализи, определят, че от техническа гледна точка,
водачът на автомобил Ауди не е разполагал с време и възможност да отклони автомобила
извън полосата на движение на автомобил БМВ, и/или да започне процес на спиране на
автомобила.По делото няма данни за наличие на техническа причина за отклоняване на
автомобила БМВ от водача И. Иовов И. към насрещната за него пътна лента.
Отклоняването е осъществено поради субективни действия на водача на този автомобил с
органите за управление. От техническа гледна точка, водачът на автомобил БМВ е можел да
предотврати удара, ако е контролирал автомобила си и се е движил в полагащата му се
пътна лента.
По делото не е безспорно установено, дали към момента на удара, ищецът е имал
поставен предпазен колан. Данните в тази насока са противоречиви. Свид.Н. М., който е
пътувал на седалката до водача на автомобила посочва, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Съгласно заключението на в.лице Б. И., при удара коланите на водача и
пътника на предна дясна седалка не са били поставени. В.лице д-р Я. К. в заключението си
8
посочва, че процесният пътен инцидент се определя като високоенергиен (въздействие на
големи сили и кинетична енергия, като се съди по значителните деформации на двата
автомобила). При липса на поставен предпазен колан, тялото на водача би се придвижило в
по-голяма степен напред и наляво, вероятно нагоре, под въздействието на инерционните
сили - което би довело до по-значителна травма в областта на главата, вероятно и до
воланна травма на гръдния кош, а вариант в зависимост от скоростта е и евентуално
хлътване на тялото надолу и по- значителна травма на долните крайници с фрактури на
кости. При тези изводи на в.лице д-р Я. К., съдът приема, че твърденият от ответното
дружество принос на пострадалия за причиняване на телесните му увреждания се явява
недоказан.
По изложените съображения съдът приема, че направените възражения за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца са неоснователни и недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ, ищецът, към когото застрахованият
водач е деликтно отговорен, има право да го иска направо от застрахователя му.
Безспорно установено по делото е наличието на претърпени болки и страдания от
ищеца и за определянето на обезщетение за нанесените неимуществени вреди, съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В случая причинените травматични увреждания описани във фактическата
обстановка са довели до болки, страдания и неудобства, които ищецът е търпял в
подължение на един месец, както и последващата стресова реакция, изразяваща се в
преживяно безпокойство и напрежение, представляват негови неимуществени вреди.
При определяне размера на претендираното обезщетение по справедливост съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът взе предвид установените от събраните по делото
доказателства обстоятелства, че претърпяното от ищеца травматично увреждане се
изразява в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, голяма линейна
разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област, кръвонасядане на клепачите на
дясното око, охлузване на дясната скула; охлузвания на дясната китка и палеца на дясната
ръка, дълбоки охлузвания и кръвонасядания на дясно коляно, кръвонасядане на лява
подбедрица. Имал е субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, гадене,
„причерняване" пред очите, изтръпване на ръцете. Проведено е болнично лечение с
хирургична обработка на раната на главата и медикаментозно лечение и наблюдение по
повод на мозъчното сътресение. По повод на оплаквания, свързани с изживян по време на
произшествието стрес - страхове, нощно изпотяване, напрегнатост, нарушен сън, ищецът се
е консултирал с психиатър, който е определил, че се касае за остра стресова реакция.
При тези данни и като взе предвид, че пострадалият ищец е млад мъж, в активна
трудоспособна възраст, съдът приема, че размерът на обезщетението за репариране на
причинените му неимуществени вреди следва да се определи на 7000 лева. Този размер
съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ за степента и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ общественият
критерий за справедливост при съществуващи в страната обществено-икономически
9
условия на живот.
При определяне дължимото застрахователно обезщетение са съобразени и
нормативно определените лимити на застрахователните дружества по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" през посочения в исковата молба период, съгласно
чл.492, т.1 от КЗ.
По изложените съображения, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществни вреди размер на 7000лв. е основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.З от КЗ, лихвите за забава на застрахования по
ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищецът е
уведомил ответното дружество за процесното ПТП на 30.11.2020г., на която дата е
постъпила писмената претенция с вх.№15513/л.27 от делото/, поради което застрахователят
дължи лихва за забава от посочената дата, а не от датата 27.11.2020г., както се претендира
от ищеца.
В съответствие с гореизложеното сумата от 7000лв., следва да се присъди ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея считано от 30.11.2020г. до
окончателното заплащане на сумата.
Предявен е и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
997.92лв..
Представена е разписка с приложен касов бон за извършено безкасово плащане с изх.
№ 07562200326652 от 30.10.2020 год. в полза на НЗОК в размер на сумата от 923.32лв..
Няма данни по делото за наличието на връзка между претърпяното ПТП и плащането на
посочената сума към НЗОК, поради което тази сума не е установена имуществена вреда
за ищеца.
Видно от представената фактура № ********** 01.11.2020 год. с приложен
фискален бон, изд. от МБАЛ „Д-р Тота Венков АД - Габрово с получател И. А. А., че
същият е заплатил потребителска такса за престой в лечебното заведение в размер на
11.60лв..
Представена е фактура с №********** от 02.11.2020 год., изд. от МБАЛ „Д-р
Т.Венкова"АД-Габрово с получател И. А. А., която удостоверява, че същият е заплатил
такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар, което е
представено по делото/л.8/.
С оглед на горните установявания, съдът приема, че разходите, които ищецът е
заплатил за престой в болница на стойност 11.60лв., както и разходите за
съдебномедицинско удостоверение на стойност 45.00лв. или общо в размер на сумата от
56.60лв., представляват имуществени вреди за ищеца от претърпяното ПТП.
По изложените съображения, предявеният иск за заплащане на имуществени вреди
следва да бъде уважен до размер на сумата от 56.60лв., а в останалата част над тази
сума до размер на претендираната сума от 997.92лв., искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.З от КЗ, лихвите за забава на застрахования по
10
ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищецът е
уведомил ответното дружество за процесното ПТП на 30.11.2020г., на която дата е
постъпила писмената претенция с вх.№15513, поради което застрахователят дължи лихва
за забава от посочената дата, а не от датата 27.11.2020г., както се претендира от ищеца.
В съответствие с гореизложеното сумата от 56.60лв., следва да се присъди ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея считано от 30.11.2020г. до
окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за държавни такси и депозит за свидетел, съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 310.93лв., съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК.
Тъй като на ищеца е предоставена безплатно адвокатска помощ, на осн.чл.78,ал.1 от
ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се
присъди възнаграждение на адвокат И. Х. от АК-Габрово, съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 1000лв., определено от съда, на основание чл.38,ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 111.81лв.,съгласно
разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден от гороното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК121130788, седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.»Симеоновско шосе» №67А, представлявано от
София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров- Изпълнителни директори, с
пълномощник: адвокат М. Г. И. от АК-София, съдебен адрес:гр.София, ул.»Граф
Игнатиев» №14,ет.1,ап.2 да заплати на И. А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,
ул.”*********” №27, с пълномощник: адвокат И. Х. от АК-Габрово, сумата от
7000лв./седем хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 29.10.2020г. в гр.
Габрово по вина на водача на л.а. марка „БМВ”, модел „530 Д” с рег.№ ЕВ6766ВМ,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,полица
№BG/22/120002900134/14.10.2020г., със срок на действие от 14.10.2010г. до 14.10.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2020г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА «ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК121130788,
11
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.»Симеоновско шосе» №67А,
представлявано от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров-Изпълнителни
директори, с пълномощник: адвокат М. Г. И. от АК-София, съдебен адрес:гр.София,
ул.»Граф Игнатиев» №14,ет.1,ап.2 да заплати на И. А. А., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово, ул.”*********” №27, с пълномощник: адвокат И. Х. от АК- Габрово, сумата от
56.60лв./петдесет и шест лева и шестдесет ст./, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в останалата
част, над сумата от 56.60лв./петдесет и шест лева и шестдесет ст./, до размер на
претендираната сума от 997.92лв./деветстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и
две ст./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК121130788,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.»Симеоновско шосе» №67А,
представлявано от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров- Изпълнителни
директори, с пълномощник: адвокат М. Г. И. от АК-София,съдебен адрес: гр.София, ул.»
Граф Игнатиев» №14,ет.1,ап.2 да заплати на И. А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,
ул.”*********” №27, с пълномощник:адвокат И. Х. от АК-Габрово, направените разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 310.93лв./триста и десет
лева и деветдесет и три ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК121130788,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.»Симеоновско шосе» №67А,
представлявано от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров- Изпълнителни
директори, с пълномощник: адвокат М. Г. И. от АК-София, съдебен адрес: гр.София, ул.»
Граф Игнатиев» №14,ет.1,ап.2 да заплати на адвокат И. Х. Х., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово, ул.»Първи май» №1В, адвокатско възнаграждение в размер 1000лв. /хиляда
лева/, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.38,ал.1,т.4 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”*********” №27, с
пълномощник: адвокат И. Х. от АК-Габрово да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК121130788, седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.»Симеоновско шосе» №67А, представлявано от София Николова Антонова и Павел
Валериев Димитров- Изпълнителни директори, с пълномощник: адвокат М. Г. И. от АК-
София, съдебен адрес: гр.София, ул.» Граф Игнатиев» №14,ет.1,ап.2, направените разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 111.81лв./сто и
единадесет лева и осемдесет и една ст./, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Присъдените суми и разноски да се заплатят по следната банкова сметка на ищеца
И. А. И. в „Райфайзенбанк- България” ЕАД:
12
IBAN: BG46RZBB91551011896842; BIС:RZBBBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
13