РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Бургас, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107091 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на Държавен Куклен Театър –
Бургас, представляван от директора ****, действащ чрез пълномощника си адвокат Д.,
против „КАЛЕО 2015“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. ****, представлявано от ****, с която се претендира осъждането му да
предаде следния недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. ****, представляващ
131.90/2393 кв.м. ид.ч., обособени като „***“, находящ се на ет. 2 от самостоятелен
обект с идентификатор ****.1.1 по КККР на гр. Бургас, представляващ сградата на
Държавен куклен театър. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се, че между страните на 17.09.2019 г. е сключен договор за наем на
имота, който е със статут на публична държавна собственост, променен с анекс от
06.01.2022 г. Уговореният наем за месеците юли и август 2024 г. не бил заплатен от
наемателя – ответник, поради което и съобразно уговорките по чл. 33б “в“ от
договора, същият бил прекратен от страна на наемодателя – ищец, чрез предизвестие
връчено при условията на отказ за получаване на управителя на ответното дружество
на 05.09.2024 г., съдържащо и покана за освобождаване на имота. По-късно на
07.10.2024 г. дружеството заплатило наемната цена за месец юли 2024 г. т.е. три
месеца след изтичането на срока за плащането й. И до настоящия момент не било
изпълнило задължението си да върне имота, като наемите за месеците август,
1
септември и октомври 2024 г. също не били платени, поради което и се предявява
настоящия иск.
Правното основание на иска е чл. 233, изр. 1-во от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, с който
се излага становище за неоснователност на иска, предвид липсата на надлежни
доказателства за прекратяване/разваляне на договора за наем от страна на
наемодателя, поради неплащане на дължимата наемна цена. Сочи се за настъпили
промени в собствеността и управлението на ответното дружество, породили
нежеланието на директора на театъра да работи с него, във връзка с което било
заведено и образувано гр.д. № 7617/2023 г. на БРС и в.гр.д. № 824/2023 г. на БОС с
предмет, идентичен с този на настоящото дело, по което исковете на театъра били
отхвърлени. Във връзка с това дело била налична и уговорка между страните да
изчакат акта на въззивната инстанция, след което да бъдат извършени разплащанията
между тях за наемни вноски, консумативи и разноски по делото. Така и по повод
присъдените разноски по тези дела в полза на „КАЛЕО 2015“ ЕООД в размер на 2 000
лв. следвало да бъде извършено прихващане с дължимите наемни вноски за месеците
юли и август 2024 г., за което и дружеството очаквало издаването на съответен
счетоводен документ. Едва през месец октомври 2024 г. дружеството узнало, че сумата
от 2 000 лв. за разноските е преведени по сметката му на 25.09.2024 г., като с тези си
действия г-жа А. отказвала за приеме договорката за прихващане, като по този начин
се опитвала отново да постави дружество в позиция на неизпълнение, поради което и
след това то заплатило на 06.10.20214 г. в полза на ищеца сумата от 1 000 лв. – наемна
цена за месец юли 2024 г. и на 14.10.2024 г. още 1 000 лв. – наемна цена за месец
август 2024 г. С оглед на изложеното се сочи, че липсва неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника. Оспорва се и да е извършвано връчване на
предизвествие от нотариус на посочения в чл. 25 от договора адрес за кореспонденция,
нито пък на посочените в разписката дата, място и час. Оспорват се в тази връзка и
предизвестието на ищеца с изх. № 29.08.2024 г., както и съдържанието и датата на
заверката на нотариуса. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правната страна следното:
По делото не се спори, че страните са сключили процесния договор за наем от
17.09.2019 г. и анексите към него, приложени към исковата молба. Съгласно така
представените книжа ищецът, в качеството му наемодател, е предоставил за временно
и възмездно ползване на ответното следния недвижим имот, а именно: 206.90/2393
2
кв.м. идеални части, представляващи обособени обекти – “***” и “***” на първи и
втори етаж от обект с идентификатор ****.1.1 в сградата на Държавен куклен театър
гр. Бургас на адрес ул. ***, срещу месечна наемна цена от 2 200 лв., платима до десето
число на текущия месец по банков път на наемодателя, посочена в договора. Чл. 2 от
договора предвижда, че същият е сключен за срок от десет години. Наемодателят се е
задължил да издава на наемателя фактура за получената наемна цена (чл.12). Съгласно
чл. 33 договорът се прекратява: а/ с изтичането на срока му; б/ по взаимно съгласие на
страните; в/ при неплащане на две месечни наемни вноски – от страна на наемодателя
с 30-дневно писмено предизвестие, отправено до наемателя.
С анекс № 002/06.01.2022 г. към договора за наем страните са изменили
предмета на договора, като са уговорили отдаването под наем на по-малка площ, а
именно: 131.90/2393 кв.м. ид. части, представляващи обособен обект “***” на втори
етаж от обект с идентификатор ****.1.1 - сградата на Държавен куклен театър гр.
Бургас на адрес ул. ***. С анекса е изменен и размера на наемната цена, като същата е
определена в размер на 1 100 лв., платими до десето число на текущия месец по
банковата сметка на наемодателя, отново посочена в анекса.
Съгласно извлечение от разплащателната сметка дължимият наем за месец юли
2024 г. в размер на 1 100 лв. е постъпил по сметката на ищеца на 07.10.2024 г., като
видно от представената по делото разписка от Изипей плащането е наредено на
06.10.2024 г. Съгласно разписка на Изипей плащането на наемната цена за месец
август в размер на 1 100 лв. е наредено на 14.10.2024 г.
С нотариална покана – предизвестие ищецът уведомява ответника, че поради
неплащането на наема за месеците юли и август 2024 г. в договорените срокове, както
и към момента на изготвяне на уведомлението на 29.08.2024 г., на основание чл. 33, б.
„в“ от договора прекратява едностранно същия, считано с изтичането на 30-дневен
срок от датата на уведомяването.
Съгласно отбелязването на нотариуса покана е връчена на 05.09.2024 г. на
основание чл. 44, ал. 1 от ГПК – при условията на отказ, на адресата „КАЛЕО 2015“
ЕООД на адрес: гр. Бургас, ул. **** в 22.30 часа, където е открит лично управителят
на дружеството ****, който лично е изчел поканата и е отказал да я получи. За
неразделна част е обявена и разписката на връчителя А. Д., представена по делото.
По повод оспорване на връчването е изслушан по реда на чл. 176 от ГПК
управителят на ответното дружество, който е заявил, че на 05.09.2024 г. е пристигнал в
заведението около 22.30 часа, след пътуване от гр. София, където е бил с майка си.
Поел обичайните си отговорности, свързани с музикалното озвучаване. На този ден
имало пропускателен режими не му е известно някой да го е търсил, като никой не му
е връчвал нещо.
От показанията на св. А. Д., изпълняващ длъжността призовкар – връчител при
3
нотариус В.Д., се установява, че е посетил сградата на кукления театър на 05.09.2024 г.
и е потърсил управителят на ответното дружество към 20. 00 чака, като имал
предварителни данни за описанието му, като той не бил там. Изчакал, след което към
22.30 часа той пристигнал, като колегите му уведомили свидетелят, че това е човекът,
който чака. Той му дал нотариалната покана, която била отворена да я прочете. Той я
прочел, като му споделил, че иска да го изгони госпожа директорката, която била на
пенсионна възраст. Управителят отказал за получи покана и той оформил отказ за
получаване. Свидетелят в съдебно заседание е разпознал управителят Н. Д., като
лицето на което е извършил връчването. Сочи също така на този ден имало маскен бал
в това заведение, където имало ученици и кандидат студенти, които празнували.
С оглед противоречията между дадените обяснения на законния представител на
ответното дружество и свидетелските показания е извършена очна ставка, при която
А. заявява, че не е виждал връчителя, а св. Д., че е извършил връчването при условията
на отказ, като преди това бил уведомен от персонала, че управителят пътува и ще
пристигне по-късно.
Това се потвърждава и от показанията на водения от ответното дружество
свидетел И.М., който въпросната вечер е извършвал озвучаването в обекта, където се
провеждал „Локум фест“. Същият е заявил, че тази вечер Н. е дошъл по-късно, тъй
като пътувал до гр. София заедно с майка си. Св. е заявил също така, че след като Н. е
дошъл не е виждал някой да му връчва нещо,но през цялото време бил вътре в залата.
Св. С. А.а – майка на управителя на ответното дружество твърди, че от първия
ден от както е купил „КАЛЕО 2015“ ЕООД, директорката иска да го изгони. От
показанията й отношение към предмета на делото има изявлението й че решението на
Окръжния съд по дело с идентичен предмет, по което искът бил отхвърлен, излязло на
26.08.2024 г., като театърът бил осъден да заплати разноски в размер на 2 000 лв., и
още 1 000 лв. по решението на първата инстанция. По повод на това св. лично провела
разговор със счетоводителката на театъра да бъде извършено един вид прихващане на
тези разноски с наемите за месеците юли и август 2024 г., като тя е уверила, че няма
нищо против, но следва да разговаря за това с директорката. Чакали доста време, но
нямали обратен отговор. По-късно установили, че разноските са преведени по тяхната
сметка, което е видно и от представено по делото извлечение, като плащането е
извършено на 25.09.2024 г.
Не се спори също така, че към настоящия момент наетият имот е в държане на
ответното дружество.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Безспорно по делото е между страните съществуването на облигационно
4
правоотношение по процесния договор за наем, както и че имотът продължава да се
държи от ответното дружество. Спорният по делото въпрос е дали договорът за наем е
надлежно прекратен, както и били ли са налице съответните предпоставки за това. По
принцип прекратяването на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на
страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора при
условие, че последните не противоречат на императивна правна норма, както е и в
настоящия случай относно уговорките по чл. 33 от договора. В тази връзка по делото
категорично се установява, че към датата на отправянето на нотариалната покана и
датата на връчването й на 05.09.2024 г. не е била заплатена дължимата наемна цена за
месеците юли и август 2024 г., при което се налага извода, се са сбъднали условията на
чл. 33, б „в“ от договора за прекратяване на договора от страна на наемодателят чрез
отправянето на 30-дневно предизвестие в този смисъл, отправено до наемателя.
Същото е отправено на 29.08.2024 г., към която дата е бил изтекъл срокът за заплащане
на дължимата наемна цена за месеците юли и август 2024 г., като срокът за плащането
на наема за месец юли 2024 г. е изтекъл на 10.07.2024 г., а този за месец август 2024 г.
на 10.08.2024 г., съобразно уговорките по чл. 5 от наемния договор. Отбелязването на
нотариуса относно извършено връчване е официален удостоверителен документ, като
по делото не бе проводено успешно оспорване на същия. Напротив връчването при
отказ се установява по категоричен начин от надлежното отбелязване на нотариуса и
показанията на свидетеля Д., които съдът изцяло кредитира, като изходящи от лице
незаинтересовано от изхода на спора, което е разпознал управителя на ответното
дружество в съдебно заседание и потвърдил извършеното от него връчване при
условията на отказ. Очевидно свидетелят е бил на мястото на връчване, тъй като е
добре запознат с наличието на специалното събитие, провеждано същото вечер,
пътуването на управителя и пристигането му в обекта около 22.30 часа. Така
изнесените свидетелските показанията не се опровергават от другите събраните гласни
доказателства, в частност от показанията на свидетеля М., като това, че той не е видял
извършване на връчване на книжа, не е равнозначно на обстоятелството, че не е било
извършено връчване при отказ, за който освен това свидетелят Д. е заявил, че е
извършил отвън, до някакви стълби, а св. М. е посочил, че е бил вътре в заведението
т.е. обективно е нямало как да стане свидетел на връчването. Изнесените твърдения
пък на управителя по реда на чл. 176 от ГПК, като установяващи изгодни за нему
факти, не са годно доказателство по смисъла на ГПК, при все че липсват други
подкрепящи ги надлежни доказателства. Ето защо съдът намира, че поради сбъдване
на условията по чл. 33, б „в“ от договора, наемодателят е отправил надлежно
предизвестие до наемателя за прекратяване на наемния договор, което видно от
съдържанието на нотариалната покана, и същият се явява надлежно прекратен на това
основание с изтичането на срока на предизвестието на 07.10.2024 г. Исковата молба е
входирана в съда на 16.10.2024 г., след като договорът вече е бил прекратен, поради
5
което и иска за опразване на наетия имот, като основателен следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, предвид възраженията на
ответника, че издаването или не на счетоводни документи няма отношение към
точното и срочно изпълнение на задължението му за заплащане на уговорената наемна
цена, платима по изрично посочена в договора банкова сметка. По отношение на
твърденията за прихващане пък не се установява наличието на подобна уговорка
между страните, надлежно осъществена чрез законните им представители. Нещо
повече от показанията на св. А.а се установява, че тя, без да има са налице данни да е
надлежно упълномощаване, е отправила изявление в този смисъл до счетоводителя на
театъра, който е казал, че следва да съгласува предложението с директора, но не е
отправяно изявление за неговото приемане. Т.е. не се установява твърдяната от ищеца
уговорка за прихващане. Следва също така да се обърне внимание на обстоятелството,
че към датата на постановяване на решението на въззивната инстанция по предходния
воден между страните спор, вече е бил настъпил падежа за плащане на наемните
вноски за месеците юли и август 2024 г.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца
присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1 578 лв., съобразно
представения списък на разноските. Съответно неоснователна се явява претенцията на
ответното дружество за присъждане на разноските по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „КАЛЕО 2015“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. ****, представлявано от ****, да опразни и предаде на
Държавен Куклен Театър – Бургас, представляван от директора ****, държането на
следния недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. ****, представляващ
131.90/2393 кв.м. ид.ч., обособени като „***“, находящ се на ет. 2 от самостоятелен
обект с идентификатор ****.1.1 по КККР на гр. Бургас, представляващ сградата на
Държавен куклен театър, поради прекратяването на сключения между страните
договор за наем от 17.09.2019 г.
Осъжда „КАЛЕО 2015“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. ****, представлявано от ****, да заплати на Държавен
Куклен Театър – Бургас, представляван от директора ****, сумата от 1 578 лв. /хиляда
петстотин седемдесет и осем лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 26.02.2025 г.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7