№ 1223
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100501146 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 31.03.2021г. от „Черен диамант“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“
№79, ет.11, ап. 48 срещу решение №260947/16.03.2021г. по гр.д. №1906/2020г. на ВРС, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело №
20137180400729 по описа на ЧСИ рег. № 718 С. Д. с район на действие ВОС, относно
вземания, посочени в заповед за незабавно изпълнение № 6966 от 16.08.2013г. и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 11926/2013г. по описа на РС- Варна солидарно
срещу него и Й. К. С., ЕГН ********** за следните суми: 3000 лева, представляваща
главница по договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни клиенти на
ОББ АД от 10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и допълнително споразумение от
10.10.2012г., ведно със законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20
лева, представляваща договорна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г. и 360,21 лева,
1
представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и 291,56 лева,
представляваща направени по делото разноски за адв. възнаграждение, поради изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 439,
ал.1 ГПК.
С жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат аргументи в подкрепа на становището за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с който се оспорва въззивната жалба и се изразява становище за
законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Черен диамант“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Бенковски №79, ет.11,
ап. 48 и Й. К. С., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Георги Бенковски №79, ет.11, ап. 48
срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците
не дължат изпълнение по изп. дело № 20137180400729 по описа на ЧСИ рег. № 718 С. Д. с
район на действие ВОС, относно вземания по заповед за незабавно изпълнение № 6966 от
16.08.2013г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело № 11926/2013г. по описа на РС -
Варна солидарно срещу тях за следните суми: 3000 лева, представляваща главница по
договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни клиенти на ОББ АД от
10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и допълнително споразумение от
10.10.2012г., ведно със законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20
лева, представляваща договорна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г. и 360,21 лева,
представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и 291,56 лева,
представляваща направени по делото разноски за адв.възнаграждение, поради изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 16.08.2013г. ВРС е издал заповед
за незабавно изпълнение и изп. лист солидарно срещу тях по ч.гр.д. № 11926/2013г. в полза
на „ОББ“ АД, чийто частен правоприемник е ответникът. Въз основа на изп. лист ищците са
осъдени солидарно да заплатят следните суми: 3000 лева, представляваща главница по
договор за ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни клиенти на „ОББ“ АД от
10.08.2009г., приложение № 1, приложение № 2 и допълнително споразумение от
10.10.2012г., ведно със законната лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането; 298,20
лева, договорна лихва за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г.; 134,28 лева, наказателна
лихва за просрочени главници за периода 20.11.2012г. до 12.08.2013г., както и 360,21 лева,
2
представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и 291,56 лева,
представляваща направени по делото разноски за адв. възнаграждение. На 07.10.2013г. по
молба на „ОББ“ АД било образувано изп. дело 20137180400729 по описа на ЧСИ С. Д..
Твърди се, че правото на взискателя да събира принудително сумите, дължими въз основа на
заповедта по чл. 417 ГПК е погасено по давност, поради следното: С молба от 21.01.2014г.
по молба на взискателя била наложена възбрана върху имот на ищеца С.. След тази дата не
били извършвани каквито и да е изп.действия, поради което и на 21.01.2016г. изп.дело било
прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Сочи се, че съгласно
ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, действията по образуване на изпълнителното дело,
изпращане на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, набавяне на документи и
извършване на справки, не прекъсват давността. След прекратяване на изп.дело поради
перемпция, на 21.01.2019г. е изтекла давността за принудително събиране на вземането.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Твърди, че по
силата на договор за цесия от 25.06.2019г., сключен с „ОББ“ АД, е придобил процесното
вземане. С пълномощно от същата дата е бил оправомощен да извърши уведомяване на
длъжниците за цесията. Изявление в този смисъл се прави и с отговора. Искът се оспорва
като неоснователен. Твърди, че приложение следва да намери общата петгодишна давност,
която при това е била прекъсвана, поради което и понастоящем оспорва да е изтекла. В тази
връзка сочи следното: С молбата за образуване на изп.дело е възложено по реда на чл. 18
ЗЧСИ на съд. изпълнител прилагане на определен изп. способ, поради което и същата е
прекъснала давността. Към този момент е било в сила ППВС №3/18.11.1980г., съобразно
което протичането на погасителната давност е спряно, докато трае изп.процес.
Постановките на т. 10 от ТР № 2/2015г. на ВКС намират приложение, считано от
26.06.2015г., поради което понастоящем 5г. давност не е изтекла.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124,
ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
3
дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила
решение или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се
позовава на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след
издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след
издаване на процесния изп.лист, което обуславя допустимостта на иска съобразно
предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от предявяване на настоящия иск
се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално
настъпилата перемпция е относима единствено при преценка валидността на последващите
изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва
да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество
на спора.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две
години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното
производство подлежи на прекратяване. Съобразно задължителното разрешение на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекъл 2-годишен период след
разпореждането за вписване на възбрана от ЧСИ на 21.01.2014г. до 21.01.2016г., поради
което е настъпила перемпция. Твърди се, че от датата на последното валидно изп.действие
до 21.01.2019г. е изтекла приложимата 5-годишна давност за принудително събиране на
вземането.
В изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно
тълкувателното решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
4
От изп.дело се установява, че по заявление на „ОББ“ АД за издаване заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ищците е било
образувано ч.гр.д. № 11926/2013г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
незабавно изпълнение с № 6966/16.08.2013г. и изпълнителен лист за вземания по договор за
ползване на пакет Бизнес партньорство за корпоративни клиенти на ОББ АД от 10.08.2009г.,
приложение № 1, приложение № 2 и допълнително споразумение от 10.10.2012г.
На 07.10.2013г. въз основа на изп. лист и по молба на заявителя, ЧСИ рег. № 718
е образувал изп.дело № 792/2013г. С молбата е поискано изпращане покана за доброволно
изпълнение на длъжниците, както и предприемане от ЧСИ на всички необходими изп.
действия за принудително изпълнение на задълженията на длъжника на основание чл. 18
ЗЧСИ. По разпореждане на ЧСИ от 09.10.2013г. е изискана информация за постоянен и
настоящ адрес на длъжника, семейно положение, адреси на деца, установяване притежавани
от длъжниците МПС, банкови сметки, недвижими имоти. На 01.11.2013г. са постъпили
изискани удостоверения от НАП за наличие на публични задължения на длъжниците,
предвид присъдиняване Държавата по право по реда на чл. 458 ГПК. На 25.10.2013г. е
изпратено до АВп съобщение за налагане запор върху дружествен дял на длъжника С. от
капитала на „М-Инвестиране“ ЕООД, „МФ- Студио“ ЕООД и на длъжника „Черен диамант“
ЕООД, представлявано от длъжника С.. Запорите са наложени на 11.11.2013г. /л.71-73/. На
16.10.2013г. по запорно съобщение от 09.10.2013г. е бил наложен запор върху МПС
собствени на длъжника С. /л.86/. На 15.01.2014г. е вписана възбрана върху имоти, собствени
на длъжника С. /л.129,131/ и Черен диамант ЕООД /л.132/. На 21.01.2014г. е вписана
възбрана върху други имоти на С. /л.139/. На 21.01.2014г. на длъжниците в кантората на
ЧСИ са връчени ПДИ и считано от 05.02.2014г. заповедта е влязла в законна сила /л.136/. На
29.05.2014г. взискателят е уведомен за така наложените възбрани от ЧСИ, като е поискано
от ЧСИ уточняване дали желае насочване принудително изпълнение и върху кое имущество
на длъжниците. С молби от 05.04.2018г. и 11.04.2018г. /л.158,162/ взискателят към този
момент „ОББ“ АД е поискал налагане на възбрана върху имот, собственост на длъжника
„Черен диамант“ ЕООД, наложена на 06.08.2018г. По повод постъпили удостоверения от
НАП на 12 и 13.06.2018г. за наличие публични задължения на двамата длъжника, Държавата
е била конституирана като взискател по право /л.187,188/. На 29.03.2019г. взискателят е
поискал извършването на опис и продажба на собствен на длъжника „Черен диамант“ ЕООД
недвижим имот, които с молба от 13.05.2019г. е поискал да бъдат отложени до последваща
молба на взискател. На 04.09.2019г. е постъпила по изп.д. молба от взискателя „ОББ“ АД, с
която е поискано превеждане на постъпващите суми по изп.дело по сметка на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, предвид сключен на 25.06.2019г. договор за цесия. С разпореждане на
ЧСИ от 28.02.2020г. по молба на ответника от 21.02.2020г., същият е бил конституиран като
взискател по изп.дело.
Доколкото настъпването на предвидените в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК последици се
предпоставя от липса на инициирани от взискателя изпълнителни действия през изтекъл 2-
5
годишен период от време, другите извършени от съдия-изпълнителя действия като
изпращане на съобщения и представяне на делото за послужване са без правно значение.
При наличието на посочените условия следва да се приеме за осъществен фактическия
състав на предвиденото в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК прекратяване на изпълнителното
производство. Последиците от перемирането на изпълнителното производство при
продължило повече от две години бездействие на взискателя са от процесуален характер - те
водят до неговото прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи
характера си на изпълнително основание.
С оглед хронологията на описаните действия по изп.дело се установява, че
двугодишен период, в който не са извършени изп.действия, е изтекъл от 21.01.2014г. до
21.01.2016г., както и след тази дата до 05.04.2018г. След изтичане на първия период е
настъпила перемпция на 21.01.2016г. по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, въпреки че не е констатирана от ЧСИ с надлежен акт.
В случая изп.дело е образувано преди приемане на цитираното тълк.решение, но
релевантният за настъпване на перемпцията период, на който се позовава ищецът, е изтекъл
след датата на обявяване на решението. По въпроса "От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело,
което е образувано преди приемането му?" е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, по което към момента не е постановено решение. При липсата на
задължително тълкуване настоящият състав приема за приложимо ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по време на висящността на изп.дело, съобразно т.10 от което новата давност
започва да тече от последното валидно изпълнително действие, извършено на 21.01.2014г.
Приложимият давностен срок спрямо цялото вземане е петгодишен предвид издадената и
стабилизирана заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изп.лист.
Следващото действие, годно да прекъсне давността, е подаване на молби от
кредитора за налагане на възбрана на 05.04.2018г. и 11.04.2018г. Молбите са постъпили след
перемиране на изп.дело, тоест обуславящо за правните изводи е значението на
прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и образуването
на ново изпълнително дело за прекъсването на давността. По този въпрос е постановено
решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, с което се
приема, че насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва
давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването на ново дело значение
има също, кога е направено искането (в случая то е след изтичането на срока за перемпция).
Въпреки че изпълнителното дело е било перемирано, необразуването на новото искане в
отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Това разрешение е в съответствие
с мотивите на цитираното тълк.дело по т.10, според които искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
6
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая от датата на
последното валидно изпълнително действие - 21.01.2014г. до искането на взискателя за
прилагане на нов изпълнителен способ на 05.04.2018г. не е изтекъл петгодишен период.
Изпълняемото право не е погасено по давност, поради което предявеният на това основание
иск се явява неоснователен.
Поради съвпадане правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първата инстанция, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Съобразно този изход на спора, присъждане на разноски се следва само в полза
на въззиваемата страна в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260947/16.03.2021г., постановено по гр.дело
№1906/2020г. на 7 състав на ВРС.
ОСЪЖДА „Черен диамант“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7