Решение по дело №1456/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от Т.Н.Т., с адрес: ***, против Отказ, постановен от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с изх.№ ЗДОИ-01-95 /1/ от 27.07.2023г., с който му е отказан достъп до описаната в жалбата информация. Направено е искане да се отмени процесният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, съответно да се задължи ответния административен орган да предостави исканата информация на хартиен носител, съгласно разпоредбите на ЗДОИ.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа оспорването. Счита, че оспореният отказ е незаконосъобразен и се иска отмяната на акта, респективно задължаване на административния орган да предостави исканата информация на хартиен носител.

Ответникът-Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ представя административната преписка свързана с оспорения отказ. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа съображенията изложени в писмото, обективиращо отказа на административния орган. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Бургас, обсъди доводите и становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от активно легитимиран субект- адресат на акта, който е неблагоприятен за оспорващото физическо лице, в преклузивния срок. Писмото обективиращо оспореният административен акт е от дата 27.07.2023г., а жалбата срещу него е подадена в съда на 02.08.2023г., поради което очевидно е спазен преклузивният 14-дневен срок за оспорване на индивидуален административен акт, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Оспореното писмо съдържащо изричен отказ да се предоставят на хартиен носител исканите от жалбоподателя формуляри за оценка има характер на индивидуален административен акт–властническо волеизявление на ответния административен орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата, съответно подлежащ на съдебен контрол. Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е отказът на ответния орган- Директор на БД“ИБР“ да се предоставят на жалбоподателя Т.Т. заверени копия на 3 броя формуляри за оценка от проведено интервю на 18.07.2023г., изготвени от членове на конкурсна комисия.

Процесният отказ е постановен, въз основа на следните обстоятелства:

Не се спори по делото, че г-н Т. е участвал в конкурсна процедура за заемане на длъжност в държавната администрация, а именно в структурата на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чието седалище е в гр.Пловдив.

Няма спор между страните, че в хода на провежданата процедура същият се е явил на 18.07.2023г. на интервю, проведено от конкурсна комисия в състав: Председател Р.П-Директор на Дирекция „Контрол“ и членове: 1.Н.Г.- Директор на Дирекция „АФПД“ и 2. М.Ц- главен експерт „Човешки ресурси“, както и че за резултатите от това проведено интервю са съставени отделни формуляри за оценка по описаните критерии, съответно по цитираната 5-степенна скала, които формуляри са изготвени от всеки член на конкурсната комисия поотделно.

Установено е по делото, че на 26.07.2023г. Т.Т. е подал Заявление до ответния административен орган, с което се иска предоставяне на информация, по реда на Закона за достъп до обществена информация, която да му се предостави на хартиен носител и съставлява заверени копия на трите съставени формуляра за оценките му от конкурсната комисия. Изрично е заявено, че става въпрос за неговите оценки, а не такива поставени на друг кандидат.

От страна на администрацията, така подаденото заявление е прието с вх.№ ЗДОИ-01-95 от 26.07.23г., от което става ясно, че е започнато производство именно по реда на Закона за достъп до обществена информация, за което е показателно и завеждането на заявлението със съответен индекс „ЗДОИ“, в съответствие с изискването на чл.25, ал.3 от Закона за достъп до обществена информация.

От страна на Директора на БД“ИБР“ е изготвен писмен отговор до заявителя Т., в който се сочи, че има „специален ред за търсене и предоставяне на информация, който дерогира ЗДОИ, а именно регламентиран в Глава Втора от Закона за държавния служител“. На следващо място, в писмото е посочено, че „не може да се иска достъп до документи, съдържащи лични данни“. По-нататък се развиват съображения за липсата на „обществена информация“, доколкото е налице легална дефиниция на закона за това понятие, а търсените от заявителя данни не се включват в този кръг. С позоваване на норми от Закона за защита на личните данни и тяхната законово регламентирана обработка, респективно отговорността която носи съответната администрация за обработването на лични данни, се обосновава постановеният отказ на сезирания държавен орган да предостави на заявителя Т. поисканите копия на материали на хартиен носител.

При така установените факти, въз основа на извършена служебна проверка на акта, съобразно изискването на чл.168 от АПК и като взе предвид доводите на страните, съдът прие следното:

Актът е издаден от компетентен орган- Директора на БД“ИБР“, в качеството на ръководител и представляващ на тази структура на държавната администрация. Отказът е издаден в писмена форма, в съответствие с указаното в чл.28, ал.2 от ЗДОИ и принципно съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са мотиви, съдържащи обстоятелствата, които органа е приел за установени и произтичащи от тях правни изводи, съответстващи на постановения резултат.

Съдът не констатира допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с издаването на акта. В тази връзка следва да се отбележи, че органът е сезиран с ясно искане от заявителя разкриване на каква точно информация се претендира, а освен това изрично е посочено, че се иска предоставянето й на хартиен носител, т.е. заверени копия на формуляри.

Във връзка с проверката дали е приложен правилно материалният закон, съдът констатира следното:

Не може да се сподели виждането на ответният орган, че в случаят основната причина да не се уважи подаденото заявление са отговорностите на администратора по обработка на личните данни. Несъмнено, всеки субект обработващ подобна информация има своите отговорности по цитирания ЗЗЛД, но в случаят акцентираната от ответника отрицателна предпоставка свързана с разкриване на лични данни очевидно не е налице. На първо място, информацията относно съставените формуляри, вкл. длъжностните лица, които са ги изготвили е именно „служебна“, противно на изложеното в процесното писмо-отказ. Това е така, защото става въпрос не за лични данни на трето, различно от участника лице, а за изготвени формуляри, с които е оценен самият заявител. Колкото до вписаните три имена и заемана длъжност на всеки от членовете на комисията, то тези данни не само, че се съдържат в изготвените документи във връзка с дейността на администрацията, но и са публични, доколкото самата конкурсна процедура има публичен характер, с оглед императивните норми на чл.10а, ал.2 от Закона за държавния служител и съответната наредба, по смисъла на чл.10ж от ЗДСл.

Съгласно чл.10б, ал.2 от ЗДСл поименният състав на комисията се определя със заповед на органа по назначението и законодателят е посочил какви служебни лица следва да се включат в такава комисия, с оглед заеманата от тях длъжност.

Несъмнено, участниците в конкурсните процедури са страни в съответното административно производство, каквото представлява по своята същност всеки подобен конкурс. В това свое качество страните имат неотменимото право на достъп до информацията в производствата по реда на АПК, сред които са и провежданите конкурси. Това право е израз на един от основните принципи на административния процес, обективиран в чл.12 от АПК „Достъпност, публичност, прозрачност“. В този смисъл, органите са длъжни да осигурят откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство- чл.12, ал.1 от АПК, а според указаното от чл.12, ал.2 от АПК страните осъществяват правото си на достъп до информация в производствата по реда на този кодекс, т.е. по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Класирането в конкурса се основава именно на оценяването на кандидатите, а последните не само имат право да се запознаят с протокола от класирането, съгласно чл.45, ал.1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители /обн. ДВ, бр.97 от 2019г./, но и да подадат възражение в 7-дневен срок от получаване на протокола от класирането. Вярно е, че според чл.44, ал.2 и чл.45, ал.2 от същата наредба преценката на комисията за поставените оценки и решението на органа при подадено възражение срещу тях не подлежи на съдебен контрол, но в случаят става въпрос само за достъп до тази информация, като се иска и предоставяне на заверени копия от формулярите, за което няма нормативна пречка, дори напротив. В съответствие с цитираният по-горе основен принцип на административния процес е следвало исканата информация да се предостави на участника в процедурата Т.Т., в качеството му на страна в това администра-тивно производство, доколкото това негово качество е безспорно.

Единственото основаващо се на материалния закон съображение за постановяване на оспореният изричен отказ е фактът, че исканата информация не съставлява „обществена информация“, по смисъла на закона. Правилен е изводът на ответника, че търсената от жалбоподателя информация не попада в приложното поле на дефинираното от закона понятие, съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Видно от неговото съдържание, „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“.

Не намират опора в цитираната законова дефиниция доводите на жалбоподателя, че изготвените три броя формуляри с поставени индивидуални оценки на кандидата Т.Т. по съответни показатели съдържат обществена информация. По своята същност, това са оценъчни данни, които изразяват субективна преценка на всеки член на комисията по визираните критерии и според указаното оценяване по 5-степенна скала, респективно са израз на индивидуално оценяване качествата на кандидатите, каквото правомощие /право и задължение/ притежава всеки член на конкурсната комисия. В този смисъл, очевидно не е налице „обществена информация“, която да се разкрива по реда на ЗДОИ, а както вече бе посочено по-горе, достъп до тези данни следва да се предостави на страните в производството, съгласно чл.12, ал.2, предл.1 от АПК, каквото качество имат участниците в процедурата, независимо от това дали са класирани или не. Нещо повече, самият законодател изрично е посочил, че достъпът за останалите лица е по реда на Закона за достъп до обществена информация- чл.12, ал.2, предл.2-ро от АПК, което ясно разграничава кръга от лица, които имат възможност да искат разкриване на информация по реда на ЗДОИ. Следователно, дори да се приеме, че изготвените формуляри са носители на данни- обществена информация, разкриването й по реда на ЗДОИ се осъществява само за лица, които нямат качеството на страна в конкретното административно производство, т.е. участник в конкурса. В настоящият казус, жалбоподателят неправилно е инициирал започването на производство по реда на ЗДОИ, което обусловило като краен резултат и постановяване на процесния отказ. Макар, останалите съображения в отказа да са незаконосъобразни, като резултат липсата на обществена информация, чието разкриване се иска води закономерно и до постановяване на отказа по заявлението.

Обобщено, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспореният изричен отказ е законосъобразен като краен резултат, предвид липсата на обществена информация, която да се разкрива по този ред и в този смисъл постановеният отказ съответства на специфичните цели на ЗДОИ, защото само „обществена информация“ може да се разкрива по този закон, а с подаденото на 26.07.2023г. заявление е инициирано нарочно производство по реда на ЗДОИ.

При този изход на спора, формално има основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, след като ответникът се представлява от упълномощен юрисконсулт и предвид своевременно направеното искане за неговото присъждане. Според чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, по отношение на административните дела без материален интерес, каквото е настоящото, определеното възнаграждение за една инстанция може да бъде в минимален размер от 100 лева и максимален размер- 240 лева. Обаче, присъждането на разноски в полза на ответника не е безусловно, въпреки отхвърляне на оспорването. Това е така, защото съгласно чл.143, ал.3 от АПК, в действащата законова редакция, уважаването на това акцесорно искане е обусловено и от преценката дали „с поведението си“ ответната страна не е станала „повод за завеждане на делото“. Съдът счита, че в случаят е налице хипотезата, при която такива разноски не следва да се присъждат. Именно липсата на разяснение от страна на сезирания орган, че исканата информация от страна на заявителя може да му се предостави като страна в конкурсната процедура, а не по реда на ЗДОИ е станало повод за завеждане на делото, в което да се оспорва постановеният отказ и поради това разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, въпреки изхода от обжалването.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд –гр.Бургас, първи състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Т.Н.Т., с адрес: ***, против Отказ, постановен от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с изх.№ ЗДОИ-01-95 /1/ от 27.07.2023г., с който му е отказан достъп до описаната в него информация на хартиен носител, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Басейнова дирекция „Източно-беломорски район“, направено от упълномощен процесуален представител, за присъждане на разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

	Съдия: