Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 25.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на първи юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 58 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.К.Й.,***, депозирана срещу Решение №
538/06.12.2019г., постановено по АНД № 744/2019г. по описа на Районен съд –
гр.Разград. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия К №
2353436 на МВР ОДМВР – гр.Разград, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на М.К.Й. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие
с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че липсват данни за датата
на издаване на електронния фиш, които са от съществено значение при преценката
относно спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи още, че не е
спазена и процедурата по изготвяне на електронния фиш, както и че липсват
доказателства относно авторството на деянието. Към депозираната касационна
жалба представя и собственоръчно попълнена декларация по отношение на водача на
автомобила. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, М.К.Й. не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Разград, не представя становище. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата
на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С обжалвания електронен
фиш на касационния жалбоподател е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
за това, че на 22.09.2018г. в 06,51 ч.,
в с. Ушинци, обл. Разград, ул. Девети септември, до дом 24, с посока на
движение гр. Шумен, при въведено
ограничение на скоростта за населено място, 50км./ч. и отчетен толеранс - 3км./ч. възможна грешка на техническото
средство, с т.а. „Мерцедес“ с рег.
№ РР 7008 ВС е извършил нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство „ARH CAM 1 №
11743d2“, като при разрешена скорост 50 км./ч. е управлявал посоченото МПС със
скорост 84км./ч. и превишаване на разрешената скорост с 34 км./ч. – извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
е наложена „глоба“ в размер на
400 лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че при издаването на електронния
фиш са спазени императивните правила на ЗДвП, поради което не са налице сочените
от нарушителя процесуални нарушения. Предходният съдебен състав е формирал и
извод относно безспорната установеност на вмененото на водача нарушение, поради
което е потвърдил наложеното административно наказание.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и
мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
доказаността на приписаното на водача нарушение и липсата на допуснати
процесуални нарушения, налагащи отмяната на електронния фиш. Видно от събраните
писмени доказателства, на касатора, в качеството му на собственик на т.а. „Мерцедес“ с рег. № РР7008 ВС, е вменено извършването на
нарушение, изразяващо се в превишаване на разрешената максимално допустима
скорост с 34 км./ч., установено с техническо средство „ARH CAM 1 № 11743d2“.
Санкционираният субект не се е възползвал от предоставената му възможност да
посочи действителния водач на превозното средство, поради което закономерно
електронният фиш е бил издаден спрямо него. Този извод на съда не се променя от
обстоятелството, че инициаторът на касационното производство е приложил
попълнена декларация към депозираната касационна жалба, сочейки друго лице за
водач на процесното превозно средство към датата на извършване на нарушението.
Това е така, тъй като тя е представена далеч след протичане на производството
пред съответната териториална структура на МВР, а към нея липсва и приложено
копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето,
сочено от собственика за негов водач. Поради това същата не може да бъде взета
под внимание при реализираната проверка на законосъобразността на електронния
фиш и твърденията на касатора в тази насока се възприемат за неоснователни.
Не следва да се споделят
и доводите за порочност на електронния фиш с оглед липсата на посочена дата на
издаването му. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1
от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, електронният
фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
От спецификата на електронния
фиш се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на електронни фишове за нарушения
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на
АУАН. Законодателят изрично е записал „... Не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението..“. Доколкото ЗАНН не
предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на електронните
фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В
случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години,
а абсолютната - четири години и половина. Видно от датата на извършване на
нарушението – 22.09.2018г., дори и към настоящия момент не е изтекъл нито един
от двата срока.
Не са налице и сочените
от касатора основания за отмяна на наложеното му наказание, аргументирани с
наличие на нарушение на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Обжалваният електронен фиш е
по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е
посочена ОД на МВР – гр.Разград, като териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено
нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС
за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва
протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е
регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10,
ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда.
Приложеният по делото
Протокол за използване на АТСС рег. №330р-21151/27.09.2018г. е доказателство за
мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените
ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола не е приложена
снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., но този
пропуск не представлява съществено нарушение от категорията на абсолютните и не
опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол
на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на
издадения вследствие на това електронен фиш, тъй като от описаните и
анализирани по-горе доказателства става пределно ясно, къде е било разположено
/позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото време. Не е налице
и твърдяното нарушение на чл. 7 от посочената наредба, доколкото към момента на
осъществяване на нарушението този текст е бил отменен.
В обобщение на
изложеното, следва да се отбележи, че оспореният електронен фиш съдържа
необходимите реквизити, като изрично са отразени датата, мястото и
обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното ѝ заплащане. Всички тези реквизити са категорично
и точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и ясно е описано
нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване, както и в какво
се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално
допустимата скорост с 34 км./ч. при ограничение от 50 км./ч., което
представлява нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша – ОД на МВР - град Разград.
На следващо място,
задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води до извод за
безспорна установеност на описаното в електронния фиш нарушение. Приобщените по
делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата
процесният автомобил е засечен от АТСС „ARH CAM S1“ да се движи в с. Ушинци, по ул. Девети септември, до дом №
24, посока гр. Шумен, със скорост от 84 км./ч., при въведено ограничение от 50
км./ч. Превишението е установено от техническо средство, преминало необходимата
проверка в Българския институт по метрология и снабдено с Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване. Установен е и извършителят на нарушението,
поради което закономерно е била ангажирана отговорността на касатора в
настоящото производство.
С оглед гореизложеното
настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от
оспорващия основания за отмяната му. Решението на РС - град Разград, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 538/06.12.2019г.,
постановено по АНД № 744/2019г. по описа на Районен съд – град Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно
и не подлежи на ожалване. Влязло с сила на 25.06.2020 г.