Решение по дело №178/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2019 г.
Съдия: Кремена Николаева Големанова
Дело: 20194200500178
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №142

                                            гр.Габрово, 02.07.2019г.

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова

                                                                                      Ива Д.

 

         при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №178 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото "Енерго -про продажби" АД против Решение №120/01.04.2019г. по гр.д.№2491/2018г. на РС Габрово, с което е прието за установено, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата от 2341,27лв., начислена въз основа на констативен протокол №1601373/03.12.2018г., за периода от 05.09.2018г. до 03.12.2018г. и ответното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците направените по делото разноски.

         В жалбата се твърди, че законосъобразността на корекционната процедура кореспондира със съдебната практика, която допуска корекция на сметка за минал период, когато е налице безспорно доказан нерегламентиран достъп в следствие на който СТИ е манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия. От представения по делото Констативен протокол и останалите събрани поделото доказателства се установявало че е налице нерегламентиран достъп до схемата на електромера. Районният съд бил обосновал обжалваното решение с това, че разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, като приел, че към момента на проверката  и корекцията на сметката липсва нормативна уредба, която а регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция, което не може да бъде заменено по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Твърди се, че съдът не бил съобразил решението си с установения ред за уведомяване в чл.25 от ОУ ПЕЕ на ответното дружество, не било обсъдено и задължението на клиента да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементи те на СТИ и т.н. Целта на корекцията не е мярка със санкционен характер за нарушители, а начин за компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електрическа енергия. Абоната е потребявал енергия не без основание, а въз основа на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да присъди на жалбоподателя направените пред двете инстанции разноски.

         Ответникът по жалбата - ищец по делото в указания му срок не е подал отговор. Процесуалният му представител, в съдебно заседание я оспорва, като неоснователна и моли съда да присъди направените в настоящото производство разноски.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

         Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

         С процесната искова молба е предявен иск против ответника-жалбоподател да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2341,27лв., за извършена корекция на ел.енергия за периода от 05.09.2018г. до 03.12.2018г. за обект, находящ се в гр.Г., ул.*** №**, вх.**, ап.**, с кл.номер ********** и абонатен номер **********.

         С обжалваното Решение №120/01.04.2019г. по гр.д.№2491/2018г. на РС Габрово предявеният иск е уважен изцяло.

         За да постанови решението си районният съд е приел следното  :

         Ищецът е потребители на ел.енергия за битови нужди. На 11.01.2019г. в обекта е извършена проверка с конкретни констатации, вследствие на която е извършена корекция на сметката на ищеца, отразена в представената по делото фактура №**********/14.01.2019г., с парична стойност от 1283,71лева.

         При извършената на 03.12.2018г. проверка в обекта на ищеца, в гр.Г., ул.*** №**, вх.**, ап.**, обективирана в констативен протокол №1601373/03.12.2018г., служители на „Енерго - Про Мрежи” АД отсъствието на ищеца-клиент са установили външна намеса в схемата на свързване на електромера на ищеца, изразяваща се в това, че СТИ е извън класа си на точност, като след сваляне капачката на клемния блок било установено, че между входа и изхода на СТИ и на трите измервателни системи има монтирани шунтове. Установено било неналичие на пломби. Първоинстанционният съд приел, че към момента на извършване на проверката и коригиране на сметката на потребителя липсва приложим материален закон, чрез който да се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Корекционната процедура е въведена с изменението на Закона за енергетиката през 2012г. – чл.83, ал.1, т.6. Този текст изисква изменения в Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, както и правила за измерване на ел.енергия, които да регламентират  принципите, начините и местата за измерване. Такива правила са били създадени, но разпоредбите на чл.1-47 и чл.5256 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение №1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д. №2385/2016г. (обн. ДВ, бр.15/14.02.2017г.), като подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение - 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл.47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 12.07.2017г. Същевременно в действащите ОУ на дружествата – ответници липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Съгласно чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, по предложение на енергийните предприятия. Предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ към момента на проверката (а и до момента) не са налице правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените към момента на издаване на фактурата разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48- чл.51).

 

         Въззивният съд намира следното :

         Спорът между страните е относно наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода 05.09.2018г. до 03.12.2018г., както относно обстоятелството дали начислената електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период. Съгласно изискванията за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ответното дружество е да проведе пълно и главно доказване на тези спорни права и факти.

         Операторите на съответните мрежи имат право едностранно да извършват корекции в сметката на абоната за начислено количество електроенергия в изчерпателно изброените хипотези на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ, а именно:

         - при липса на СТИ (чл.48, ал.1, прел. първо ПИКЕЕ);

         - когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл.48, ал.1, прел. второ ПИКЕЕ);

         - при установена промяна в схемата на свързване (чл.48, ал.2 ПИКЕЕ),

         - при повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл.49 ПИКЕЕ) или

         - при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия (чл.50 ПИКЕЕ).

         В настоящият случай следва да се приеме, че не е налице точен измерител, тъй като освен констатираното отклонение от класа на точност на СТИ, което е точен измерител, е констатирана и промяна в схемата на свързване, при което не е възможно да се определи преминалото, но неотчетено количество електроенергия, поради което в действителност не е възможно да се отчете цялото преминало количество енергия. 

          Чл.48, ал.1, т.1, б.Б от ПИКЕЕ сочи, че за битови клиенти, какъвто е и настоящия случай, при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

         Следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл.1-47 и чл.5256 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение №1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д. №2385/2016г. (обн. ДВ, бр.15/14.02.2017г.). На основание чл.195, ал.1 във вр. чл.194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл.47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 03.12.2018г.

         Същевременно в действащите ОУ на ответното дружество липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. Следва да се отбележи също, че съгласно чл.83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции. Това обуславя извода, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48- чл. 51/.

         Енергоразпределителното дружество може да реализира правата си в следствие на неправомерното присъединяване към мрежата по друг път, но не и по реда на чл.48 ПИКЕЕ.

         С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищеца му дължи сумата от 2341,27лв., претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 05.09.2018г. до 03.12.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция. Поради изложеното въззивната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

         Поради неуважаване на въззивната жалба на жалбоподателя не се следват разноски по делото, като същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото и ответник по въззивната жалба сумата от 450лв. - разноски във въвззивната инстанция.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/01.04.2019г. по гр.д.№2491/2018г. на РС Габрово.

         ОСЪЖДА ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9009, бул.Владислав Варненчик №258, Варна Тауърс-Г да заплати на П.Д.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 450лв.(четиристотин и петдесет лева) - разноски пред въззивната инстанция.

         Присъдената в полза на П.Д.Д., с ЕГН ********** *** да се преведе по банкова сметка : ***   ***.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :