РЕШЕНИЕ
№ 1514
гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Г. ИЛИЕВА
при участието на секретаря П.А ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110104265 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение.
Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за кредит Експресо от ***. СЖ
Експресбанк/праводател на „Банка ДСК“/ е предоставила на К. А. като кредитополучател и
Р. А. като съдлъжник потребителски кредит в размер на 6300лв., със срок на издължаване на
кредита 84 месеца, срок на договора до 10.03.2021г. Излагат се твърдения, че на 11.08.2019г.
е починала съдлъжника Р. А., която е оставила наследници по закон-съпруг К. А. и дъщери
С. М. и Г. С.. На 01.11.2019г. наследниците К. А. и Г. С. заявили, че са приели наследството и
се съгласяват да издължат кредитните задължения по договор за кредит от ***, различен от
процесния. На 22.12.2020г. е починал и кредитополучателя К.А. На 26.03.2021г. е вписан
отказ от наследството на посочения наследодател К.А., направено от Г. С.. Сочи се, че
наследникът С.М.е починала на 12.11.2022г., като нейни наследници по закон са съпруг Р.М.,
син С.М.и дъщеря Р.М., която е непълнолетна. С решение по частно гр.дело ***., образувано
по чл.51 от ЗН по молба на „Банка ДСК“ съдът е постановил вписване, че Р. и С. М. губят
правото да приемат наследството на С. М., а за непълнолетното дете молбата по чл.51 от ЗН
е оставена без уважение. С решение по частно гр.дело ***., по молба по чл.51 от ЗН, е
постановено вписване, че Г. С. е загубила правото да приеме наследството на майка си Р. А.
и е вписан отказ на Р. и С. М. от наследството на Р. А. Ищецът заявява,че счита, че
1
ответникът Г. С. е приела наследството, оставено от нейната майка, плащайки нейни
задължения и счита, че вписаното по-късно обстоятелство, че Г. С. губи правото да приеме
наследството не поражда действие. Ищецът заявява, че ответникът дължи по процесния
договор за кредит в качеството на наследник на Р. А. сумата 1843,07лв.-главница, сумата
225,03лв.-договорна лихва за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г.,сумата 132,83лв.-
обезщетение за забава за периода 10.04.2019г.- 10.03.2021г., сумата 712,27лв.-законна лихва,
считано от 01.08.2024г. до окончателното изплащане, които суми твърди, че съответстват на
дела на ответника от наследството на Р. А. Ищецът сочи, че за посочените суми е издадена
заповед за изпълнение по частно гр.дело №2401/2024г. по описа на ВТРС, срещу която е
подадено възражение от длъжника. Отправя искане съдът да приеме за установено по
отношение на ответника, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми по процесния
договор за кредит, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Не оспорва договорното правоотношение между ищеца и
нейните наследодатели по процесния договор за кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че
със сключване на договора за встъпване в дълга на Р. А. за задълженията по договор за
кредит от *** ответницата е приела наследството й. На следващо място заявява, че дори и да
се приеме, че е ответницата е приела наследството оставено от нейната майка, оспорва
размера на исковите претенции като твърди, че не съответстват на дела й от наследството.
Прави възражение за погасяване по давност на претенциите за лихви. Ответникът отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 28.02.2014г. между СЖ Експресбанк/праводател на Банка ДСК/ и К. С. А. като
кредитополучател и Р. Г. А. като съдлъжник е сключен договор за потребителски кредит в
размер на 6300лв. със срок на връщане на кредита 84 месеца, краен падеж 10.03.2021г.
Съгласно договора за кредит лихвения процент е 9,95% годишно формиран БЛПSGEB за
лева, увеличен с надбавка от 4,2 пункта на година. При сключване на договора приложимия
БЛПSGEB е 5,75%. Съгласно договора, при неиздължаване на месечна анюитетна вноска в
предвидените в договора срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка,
която се начислява отделно от анюитетните вноски.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Р.Г.А. е починала на
11.08.2019г. и оставила наследници по закон: К. С. А. -съпруг и дъщери С. К. М. и Г. К. С..
От представено по делото удостоверение за наследници е видно, че К.С.А. е починал на
22.12.2020г., като негови наследници по закон са дъщери С.К. М.и Г. К. С..
Видно от представено по делото удостоверение за наследници С.К. М. е починала на
12.11.2022г. и е оставила наследници по закон: съпруг Р.М., син С.М.-пълнолетен и дъщеря
Р.М., непълнолетна.
По делото е представено заявление от ответницата Г. С. от 01.11.2019г., с което заявява, че
2
като наследник, приел наследството на починалия кредитополучател/съдлъжник Р. Г. А.
поема задължението да погасява договор за т.кредит за текущо потребление от ***.
Представен е и договор за встъпване в дълг на трето лице по договор за кредит от ***.,
сключен между „Банка ДСК“ от една страна и от друга-ответницата и К. С. А., с който
посочените лица са поели погасяването на задълженията по договор за кредит за текущо
потребление от ***., сключен от техния наследодател Р. Г. А. и „Банка ДСК“.
По делото е представено препис от решение по частно гр.дело *** по описа на
ВТРС, с което по молба на „ПИБ“АД по чл.51 от ЗН съдът е постановил вписване в книгата
по чл.49 ал.1 от ЗН, че Г. К. С. губи правото си да приеме наследството, оставено от
наследодателя й Р. Г. А. Със същото решение са вписани откази от наследство направени от
Р. М. и С. М., от наследството оставено от Р. Г. А. Отхвърлена е молбата по чл.51 от ЗН
спрямо непълнолетния наследник Р. М.
Видно от удостоверение от 26.03.2021г. ответницата е направила отказ от наследство,
оставено от наследодателя К. С. А.
По делото е представена покана-уведомление по чл.84 от ЗЗД до Г. К. С., връчена на
08.07.2024г., с която ищецът е поканил ответника да заплати непогасените задължения по
договор за кредит от ***., сключен с наследодателя й Р. А.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че сумата по кредита е постъпила по банковата сметка на кредитополучателя на
04.03.2014г. За погасяване на кредита е заплатена сумата в общ размер 6209,47лв.. Видно от
заключението, до 10.03.2021г. не са били погасени 24 месечни вноски, обхващащи периода
10.04.2019г.-10.03.2021г. на обща стойност 2415,60лв., като непогасената главница е в
размер на 2211,69лв.; непогасената договорна лихва за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г. е
270,03лв.; непогасената лихвена надбавка за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г. е 159,40лв.
Размерът на законната лихва върху главницата за периода 1103.2021г. до 23.07.2024г е
854,72лв.
„Банка ДСК” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК против ответника Г. К. С.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.г.гр.д.*** на
Великотърновски районен съд против длъжника Г. К. С. за заплащане на сумата от 2 913,20
лева /две хиляди деветстотин и тринадесет лева и двадесет стотинки/, от която: 1 843,07 лева
– главница; 225,03 лева – договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 10.03.2021 г.; 132,83
лева – обезщетение за забава за периода от 10.04.2019 г. до 10.03.2021 г.; 712,27 лева –
законна лихва от 11.03.2021 г. до 23.07.2024 г., дължима съгласно Извлечение 1 от
счетоводните книги на “Банка ДСК” ЕАД – гр. София от 24.07.2024 г. за сметка ***, ведно
със законната лихва върху главницата от 1 843,07 лева, считано от 01.08.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 158,26 лева /сто петдесет и осем
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото – държавна
такса от 58,26 лева и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
3
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и тя е подала възражение срещу
заповедта за изпълнение, като след дадени от съда указания, заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен
договор за потребителски кредит.
По делото се установи, че между К. С. А. в качеството на кредитополучател и
наследодателя на ответницата в качеството съдлъжник е възникнало твърдяното договорно
отношение – договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата банка
предоставя на кредитополучателя сумата 6300лв. за срок 84 месеца, като крайния срок на
договора е 10.03.2021г. и издължаването на кредита е извършвано на месечни анюитетни
вноски по погасителен план, неразделна част от договора.
По делото не е спорно, че отпуснатия кредит е усвоен и по него са направени
плащания в размер на 6209,47лв., като видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза непогасени останали 24 броя месечни вноски, за периода 10.04.2019г.-
10.03.2021г. на обща стойност 2415,60лв.
Спорният момент е дали може да се ангажира отговорността на ответника за
заплащане на неплатената част от кредита в качеството й на наследник на съдлъжника Р. А.
От събраните по делото доказателства се установява, че съдлъжника Р. А. е починала
на 11.08.2019г., като е оставила законни наследници съпруг и две дъщери, една от които е
ответницата по делото. Видно от представените удостоверения за наследници съпругът на Р.
А., който е и кредитополучател по договора е починал през 2020г., а дъщеря й С. М. е
починала през 2022г.
Спорният момент е дали ответницата е приела наследството, оставено от нейната
майка. Действително, по делото е представено съдебно решение постановено по частно
гр.дело ***., образувано по молба на „ПИБ“ АД по чл.51 от ЗН, с което решение след
проведена процедура по чл.51 от ЗН съдът е постановил вписване в книгата по чл.49 ал.1 от
ЗН, на обстоятелството, че Г. К. С. губи правото да приеме наследството, оставено от
4
нейната майка Р. А. , поради това ,че в предоставения й срок не е отговорила дали приема
наследството, или се отказва от него. Съдът счита, че ищецът доказа в настоящото
производство, че ответницата е приела наследството, оставено от нейната майка преди
вписването направено в книгата по чл.49 ал.1 от ЗН, като приемането на наследството е
станало с конклудентни действия. В случая, се установи, че след смъртта на майка си
ответницата е заплатила кредит, който е бил изтеглен приживе от нейната майка, по договор
за кредит за текущо потребление от ***., по който кредитополучател е Р.А. По делото е
представен договор за встъпване в дълг, с който ответницата поема да изплаща заедно с
лицето К. А. /баща на ответницата/ задълженията по кредита, който е изтеглила нейната
майка. От заключението на ССЕ се установява, че след смъртта на майка си ответницата е
заплатила задълженията по този кредит от *** и същият е изцяло погасен на 04.05.2023г.
Обстоятелството за извършено плащане на задължение на наследодателя е достатъчно
основание да се приеме, че наследника е приел наследството като съвкупност от права и
задължения. Пълното погасяване на кредита е станало преди решението по чл.51 от ЗН от
22.01.2024г. по частно гр.дело *** , с което е постановено вписване в книгата по чл.49 ал.1
от ЗН, че ответницата Г. К. С. губи правото да приеме наследството оставено от нейната
майка. С плащането се намалява пасива на наследството,поради което то не може да се
третира като действие по обикновено управление.Съгласно практиката на ВКС, плащането
по заем или банков кредит на починалия наследодател представлява действие по приемане
на наследството по смисъла на чл.49,ал.2 от Закона за наследството.След като наследството
е прието чрез извършените плащания, то приемането впоследствие не може да бъде
отменено от извършилото го лице. В този смисъл не може да породи действие и
направеното вписване на обстоятелството, че ответницата е загубила правото да приеме
наследството оставено от нейната майка, тъй като тя преди направеното вписване в книгата
по чл.49 ал.1 от ЗН вече е била приела с конклудентни действия наследството. Налице са
доказателства,че ответницата е извършила действия,които несъмнено сочат на намерението
й да приеме наследството на своя наследодател Р. А.Представените по делото писмени
доказателства,вкл.изготвената ССЕ,доказват по безспорен начин плащането на кредит на
наследодателя,извършено след нейната смърт,доказано е и че плащанията са извършени от
дъщеря й Г. К..
След като се установи, че ответницата е приела наследството, оставено от
наследодателя Р. А., то същата отговаря и за задълженията, включени в това наследство,
като отговорността е до размера на наследствения й дял. В случая наследодателят е оставила
трима наследници по закон, т.е. делът на ответницата от наследството е 1/3. Наследникът К.
А. е починал и негови наследници по закон са двете му дъщери-ответницата и нейната
сестра С. М. Видно от представеното по делото удостоверение за наследство ответницата е
направила отказ от наследството, оставено от баща й К. А., който отказ е вписан в книгата
по чл.49 ал.1 от ЗН. Установи се, че сестрата на ответницата също е починала, като нейните
наследници по закон съпруг и навършило пълнолетие дете са направили отказ от
наследството на К. А. и от наследството на Р. А. Едно от децата на сестрата на ответницата е
5
ненавършило пълнолетие и съдът е отказал да впише отказ от наследството за
непълнолетното дете Р. М. Относно наследствените права и задължения, следва да се има
предвид, че частта на отказалите от наследството наследници по закон уголемява дяловете
на останалите наследници от същия ред, съгласно чл.53 от ЗН. В случая частта на
направилите отказ от наследството наследници на С. М. /сестра на ответницата/ уголемява
наследствения дял на ненавършилото пълнолетие дете на М. , а не на ответницата, която към
момента не е призована да наследява сестра си, доколкото С. М. има наследници от първи
ред. С оглед изложеното съдът приема, че ответницата носи отговорност за 1/3 част от
задълженията, включени в наследствената маса, респ. от задълженията на наследодателя по
процесния договор за кредит. Въпреки, че кредитополучател по този договор е К. А., от
чието наследство ответницата се е отказала, доколкото обаче е приела наследството на
съдлъжника Р. А., следва ответницата да отговаря като длъжник по процесния договор за
кредит, но само до притежаваното от нея по наследство част 1/3 от размера на
задълженията, тъй като има и друг наследник по закон, а отговорността на наследниците не
е солидарна, а всеки от тях отговоря до размера на своя дял от наследството, оставено от
наследодателя-длъжник по договора за кредит.
В случая, видно от заключението на ССЕ непогасени по процесния договор за кредит са
следните суми: непогасената главница е в размер на 2211,69лв.; непогасената договорна
лихва за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г. е 270,03лв.; непогасената лихвена надбавка за
периода 10.04.2019г.-10.03.2021г. е 159,40лв. Размерът на законната лихва върху главницата
за периода 11.03.2021г. до 23.07.2024г е 854,72лв. Отговорността на ответника в качеството
наследник може да бъде ангажирана само за 1/3 част от всяка от посочените суми за
главница и лихви.
С оглед изложеното ответницата в качеството на наследник на Р. А. дължи на ищеца
сумата 737,23лв., представляваща 1/3 част от общия размер на неплатената главница от
2211,69лв. по договор за кредит от 28.02.2014г, по който договор наследодателя Райна
Атанасова е съдлъжник с кредитополучателя.
По отношение на претенцията за договорна лихва, размера на задължението на
ответницата е 90,01лв., за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г., което е 1/3 част от общото
задължение в размер на 270,03лв. Задължението за обезщетение за забава, съответно на
наследствения дял на ответницата е 53,13 лв. за периода 10.04.2019г.-10.03.2021г. и
представлява 1/3 част от 159,40лв. Неоснователно е възражението за погасяване по давност
на вземанията, претендирани за договорна лихва и лихвена надбавка за забава. В случая за
тези задължения-договорна/възнаградителна лихва/ и уговорена в договора лихвена
надбавка, не намира приложение кратката давност по чл.111 б „в“от ЗЗД. Крайният срок на
договора за кредит е 10.03.2021г. и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК/01.08.2024г./ не е изтекъл 5 годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
По отношение претенцията за лихва за забава, претендирана в размер на 712,27лв., за
периода 11.03.2021г. до 23.07.2024г., съдът намира следното. Ответницата не е страна по
процесния договор за кредит и същата изпада в забава за заплащане на задължения по него
6
в качеството на наследник на страна по договора, след като бъде поканена от кредитора да
заплати задълженията по договора. В случая, видно от писмените доказателства, на
ответницата е връчена на 08.07.2024г покана-уведомление, с която е поканена в 7-дневен
срок от получаване на поканата да заплати посочените в нея задължения по процесния
договор за кредит, сключен от наследодател на ответницата. Срокът е изтекъл на
15.07.2024г. поради което ответницата изпада в забава на 16.07.2024г. От този момент до
23.07.2024г. се дължи лихва за забава, която определена по реда на чл.162 от ГПК възлиза на
сумата 2,23лв.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК /01.08.2024г./ до изплащането на вземането.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 58,26лв.-държавна такса и 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил следните
разноски: 115,46 лв. за държавна такса, 400лв. за възнаграждение за вещо лице по съдебно-
счетоводната експертиза и съдът определя 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Общият размер на сторените от ищеца разноски за заповедното и исковото производство
възлиза на 823,72 лв., като с оглед частично уважаване на горепосочените искови претенции
на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата общо 249,56 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство,
съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 590лв. и с оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
411,25 лв. съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. К. С. - С. ,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** в качеството на наследник по закон на Р.
К. А. , починала на *** ДЪЛЖИ на “БАНКА ДСК” АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 737,23 лева /седемстотин тридесет и седем лева и
двадесет и три стотинки/- главница; сумата 90,01лв./деветдесет лева и една стотинка/ –
договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 10.03.2021 г.; сумата 53,13 лв./петдесет и три
7
лева и тринадесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 10.04.2019 г. до
10.03.2021 г.; сумата 2,23 лв./два лева и двадесет и три стотинки/ – законна лихва от
16.07.2024 г. до 23.07.2024 г., дължима съгласно Извлечение от счетоводните книги на
“Банка ДСК” ЕАД – гр. София от 24.07.2024 г. за ***, сключен с наследодателя на
ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК №962 от 12.08.2024г. и изпълнителен лист по частно гражданско дело ***, по
описа на Великотърновския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за
разликата над 737,23лв. до пълния претендиран размер 1843,07лв.; искът за договорна
лихва в частта за разликата над 90,01лв. до пълния претендиран размер от 225,03лв. и иска
за лихвена надбавка за забава в частта за разликата над 53,13лв. до пълния претендиран
размер от 132,83лв. искът за лихва за забава след краен падеж на договора в частта за
разликата над 2,23лв. до пълния претендиран размер 712,27лв. и за периода 11.03.2021г.-
15.07.2024г., като неоснователни и недоказани в посочените части.
ОСЪЖДА Г. К. С. - С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, сумата общо 249,56 лв./ двеста четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/
за разноски за заповедното производство по частно гр.дело ***г. по описа на ВТРС и в
настоящото исково производство, съразмерно на уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. С. - С. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
сумата 411,25 лв./ четиристотин и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/ за разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, съразмерно на
отхвърлената част на исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№***. на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8