О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-2369
03.12.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1780 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на сграда „А” (Алфа) с идентификатор №
57491.509.24.5 по кадастралната карта на град Поморие, с адрес: град Поморие,
ул. ,,Княз Борис I“ № 219, к-с „Сънсет ризорт“, представлявани от управителя „Двора“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, ЕГН
**********, чрез адвокат Р.Н.Н. и адвокат Евгения Владимирова Гагашева – с представено
пълномощно от първата инстанция (л. 46), със съдебен адрес:***, против Решение
№ 168 от 03.09.2019 г. по гр. д. № 784/2018 г. на Районен съд – Поморие в
ЧАСТТА, с която са отменени като
незаконосъобразни всички решения на проведеното на 03.07.2017 г. Общо събрание
на собствениците в Етажната собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24.5 по КККР на гр. Поморие – сграда „А” (Алфа), комплекс „Сънсет
Ризорт“, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219, представлявана от
управителя на ЕС „Двора” ЕООД, чрез управителя Владимир Георгиев Добрев,
обективирани в протокол от същата дата, и Етажната собственост е осъдена да
заплати на Д.М.Г., гражданин на Република Ирландия, роден на *** г., притежаващ
паспорт № РВ5239076/12.02.2008 г., с адрес 11 Оуклууд Греев, Клондакин, Дъблин
22, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв. Н.Х.Ч., сумата от 481, 74 лева, представляваща разноски
по делото.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че в обжалваната част решението е
неправилно поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
недопустим иск, тъй като исковата молба е подадена след изтичането на
предвидения в чл. 40 от ЗУЕС преклузивен срок. Излагат се доводи, че не е
налице хипотезата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС – собственикът не е уведомил писмено
председателя на УС (управителя), т. е. не е представил писмена молба с посочена
електронна поща или адрес в страната, на които да му се изпращат покани за общо
събрание, респ. протоколи от проведеното общо събрание. Твърди се, че тези
обстоятелства не могат да се доказват със свидетелски показания с оглед
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Оспорва се като необоснован изводът на
първоинстанционния съд, че по делото е установено, че в процесния комплекс е
създаден регламент, по силата на който от момента на придобиване на
собственост в комплекса, собствениците са съобщавали координати за връзка,
включително електронна поща на управляващите комплекса, в частност отдел
„Собственици“, като такава електронна поща бил посочил и ищецът. Излагат се
съображения, че след като ищецът не е представил доказателства за писмено
уведомяване на управителя на ЕС за електронна поща или адрес, на който да му
бъдат изпращани протоколи от ОС и доколкото в случая са спазени изискванията на
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвяне на съобщението и на протокола за неговото
залепяне, приложение следва да намери фикцията на чл. 16, ал. 7, изр. 4 ЗУЕС,
поради което за ищеца 30- дневният срок за обжалване по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС тече
от датата, на която е било поставено съобщението за изготвения протокол от
проведеното на 03.07.2017 г. общо събрание, а именно от 05.07.2017 г., който срок
е изтекъл на 05.08.2017 г., а исковата молба е депозирана в съда на 20.12.2018
г. Поддържа се, че ищецът така и не е доказал на коя
дата е узнал за процесното ОС на
ЕС съгласно указаната му доказателствена тежест с доклада по делото. Позовава се
на съдебна практика. Въззивната страна моли съда да отмени обжалваното
решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли
предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС като недопустим, неоснователен и недоказан.
Претендира за присъждане на разноски.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д. М.Г., чрез адвокат Н.Х.Ч. – с
пълномощно от първата инстанция (л. 23). Жалбата се оспорва като неоснователна.
Оспорват се доводите на въззивната страна, че срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е
започнал да тече от момента на поставяне на съобщение за изготвен протокол от
ОС. Поддържа се, че това е било така преди промените в ЗУЕС през 2016 г., а ОС
е проведено след влизане в сила на тези промени. Твърди се, че по делото са представени писмени доказателства, от които се
установява, че управителят на ЕС с имейл **********@************.** е разполагал
с данни за ел. поща на ищеца **************@*****.*** преди
датата на провеждане на процесното ОС. Излагат се
твърдения, че на посочения имейл ищецът е бил уведомяван на 27.08.2013 г.,
18.07.2014 г. и 21.08.2015 г. за
предстоящи ОС, на 14.11.2017 г., 28.12.2017 г. и 23.02.2018 г. – за ОС,
състояли се след провеждане на процесното ОС, а към момента – и за предстоящи
ОС през септември и ноември 2019 г., като не е бил уведомен единствено за
обжалваното ОС от 03.07.2017 г. Поддържа се изводът на съда, че постоянна
практика в комплекса е било изпращане на поканите и протоколите от ОС на
етажните собственици по електронен път. Излагат се твърдения, че покана за ОС, съобщение за изготвен протокол и протокол
от ОС не са били изпращани по имейл, но и въобще не са били поставени на видни
и общодостъпни места на сградата. Излагат се съображения, че с данни за ел. поща на ищеца са разполагали не само служители в комплекса,
но и управителят на ЕС. Оспорва се становището на въззивната страна, че управител
на ЕС е имало едва след влизане в
сила на ЗУЕС през 2009 г., тъй като ЕС в
сграда „Алфа“ е възникнала ex lege, имало
е управител, както и нормативен акт, който да урежда отношенията в ЕС, а именно
ПУРНЕС. Твърди се, че по делото е станало ясно, че проведеното ОС на сграда
„Алфа“ на 03.07.2017 г. е станало достояние на етажните собственици, в
това число на ищеца, едва през 2018 г. след проведена
среща между Николай Павлов и Комитета на чуждестранните собственици. Навеждат
се доводи за ирелевантност на обстоятелството, че на 02.09.2016г. са били
поставени съобщение за изготвянето на протокола и протокол за поставяне на това
съобщение, доколкото последното не е равнозначно на получаване на решенията на
ОС, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Цитира се съдебна
практика. Въззиваемата страна моли съда да потвърди решението в обжалваната
част като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира за присъждане на
разноски.
При извършване на служебната проверка по реда на чл. 267 ГПК съдът констатира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощени
представители на легитимирана страна, която има правен интерес да го обжалва, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
По отношение на съдържащите се в отговора на въззивната
жалба твърдения, че към настоящият момент „Двора“ ЕООД вече не е управител на
ЕС в сграда „Алфа“ след като на проведено през септември 2019 г. ОС на ЕС в
сграда „Алфа“ за управител е било
избрано „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, съдът намира следното. Посочените
обстоятелства не водят до отпадане на представителната власт на адвокат Н. и
адвокат Гагашева, учредена с пълномощно (л. 46) от 20.02.2019 г. от действащия
управител на ЕС – „Двора“ ЕООД. Избирането на нов управителен орган и
отпадането на представителната власт на предишния управител не биха довели до
автоматично прекратяване на предоставените пълномощия за водене на настоящото
дело. Същевременно по делото не е постъпило заявление от новоизбрания управител
за изрично оттегляне на пълномощията на адвокат Н. и адвокат Гагашева.
Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на етажните собственици на
сграда „А” (Алфа) с идентификатор № 57491.509.24.5 по кадастралната карта
на град Поморие, с адрес: град Поморие, ул. ,,Княз Борис I“ № 219, к-с „Сънсет
ризорт“, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.Н.Н. и адвокат Евгения
Владимирова Гагашева, и отговора на Д.М.Г.,
гражданин на Република Ирландия, роден на *** г., притежаващ паспорт №
РВ5239076/12.02.2008 г., с адрес 11 Оуклууд Греев, Клондакин, Дъблин 22, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат Н.Ч..
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.