Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното
от районния съдия гражданско дело № 493 по
описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ДИ
ЕС ХОУМ” ООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление: гр. Д.,
представлявано от управителите Д.И.М.и И.М.И., чрез адв. Е.Т. /надлежно
упълномощена/, с която срещу „ПРОМОД 2014” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес
управление: гр. Б., представлявано от Д.С.Р., и Д.С.Р. с ЕГН ********** *** ,
са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 327 от
Търговския закон /ТЗ/ и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/
за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
сумата от 5373,24 лева – цена за доставени стоки /строителни материали/ по
Рамков договор за покупко-продажба на строителни материали от *****г. /сключен
между „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, като продавач,
„ПРОМОД 2014” ООД, като купувач, и Д.С.Р., като солидарен длъжник/,
съгласно 5 бр. фактури, издадени през периода ****г. – ****г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба /12.02.2019г./ до окончателното
плащане на вземането, и сумата от 1111,33 лева, представляваща сбор от
обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от сумите по
фактурите, считано от изискуемостта до 11.02.2019г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните
обстоятелства: ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ответниците Рамков договор за покупко-продажба на
строителни материали от 10.10.2016г. Съгласно договореното между страните
ответниците отговарят към ищеца при условията на солидарност.
В изпълнение на договора ищецът е доставил на
първия ответник стоки на обща стойност 5373,24 лв. по фактури на стойност,
както следва: фактура №*******/********6г. на обща стойност 1527,84 лв., от
които са платени 169,36 лв., като дължимият остатък възлиза на 1358,48 лв.; фактура № ******* /*******г.
на стойност 1797,26 лв.; фактура № *******/*******г.
на стойност 261,19 лв.; фактура № *******/*** лв. на стойност 1230,60 лв; фактура
№ ******* /********лв. на стойност 725,71 лв.
Към датата на подаване на исковата молба ответниците
не са погасили задълженията си, падежът
на които е настъпил. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение,
ведно с обезщетение за забава в размер на сумата от 1111,33 лева,
представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва
върху всяка от сумите по фактурите, считано от изискуемостта до 12.02.2019г.
Ответникът „ПРОМОД 2014” ООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.4 във
вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК в срока по чл. 131 от ГПК, не е е депозирал отговор на исковата молба.
Ответницата Д.С.Р., в срока по чл. 131 от ГПК, чрез
назначения от съда особен представител адв. Д.Д. – ДАК, с писмен отговор
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им по следните съображения: оспорва
доказателствената стойност на процесните фактури; по делото липсват
доказателства фактурите да са осчетоводени; липсват доказателства, че падежът
на задълженията по фактурите е настъпил, както и че стоката е получена от
купувача.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От страна на ищеца
е представен Рамков договор от ******г. за покупко – продажба на строителни материали,
сключен между „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, като продавач, от една страна, и ПРОМОД 2014”
ООД, като купувач, и Д.С.Р., като солидарен длъжник, от друга.
Ищецът е приложил 5бр. двустранно подписани фактури,
издадени през периода *****г. – *********г., а именно: фактура №*******/**********г.
на обща стойност 1527,84 лв., от които са платени 169,36 лв., като дължимият
остатък възлиза на 1358,48 лв.; фактура
№ ******* /********г. на стойност 1797,26 лв.; фактура № *******/**********г. на стойност 261,19 лв.; фактура № *******/******* лв. на стойност 1230,60 лв;
фактура №*********
/*******лв. на стойност 725,71 лв.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Заключението на в.л. С.И. не е оспорено от страните, поради което
съдът го кредитира изцяло като обективно и безпристрастно. Вещото лице е
посочило, че сделките, обективирани в процесните фактури са включени в
дневниците за покупко-продажби на страните. При ищеца фактурите са осчетоводени
като вземане от ответника „ПРОМОД 2014” ООД в размер на 5373,24 лева. В заключението
е отразено, че описаните фактури са декларирани от първия ответник в ТД на НАП
и по тях е ползван данъчен кредит в пълен размер. Вещото лице е изчислило
обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка от сумите по
фактурите, считано от изискуемостта до 11.02.2019г., възлизащи общо на сумата
от 1114,75 лева.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
При продажбата в тежест на ищеца - продавач е да
установи наличието на правоотношение по договор за продажба и изпълнението му
чрез доставяне на собствеността върху стоките на ответника, както и размера на
уговорената между страните цена, на която е настъпил падежът за плащане. По
иска по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжниците в забава. При доказване на горното в тежест на
ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга /по иска за
мораторна лихва – плащане на падежа/.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че между страните са съществували трайни търговски правоотношения
през 2016 г. и 2017 г. по продажба на стоки – строителни материали. Установено
е, че ищецът е доставял на ответника „ПРОМОД 2014“ ЕООД стоки от номенклатурата
си, при което същият е изпълнил своето задължение по договора. Това се
установява от приетите като писмени доказателства по делото двустранно
подписани фактури, както и от неоспорената ССчЕ. В многобройната си практика
ВКС приема, че ако купувачът или негов представител е подписал издадена от
продавача фактура за доставените стоки е налице приемане от купувача на стоките
в количествено измерение. Приемане на стоките е налице, както когато купувачът
е направил изрично изявление, че счита доставеното за точно в количествено
отношение съобразно договора между страните, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия. Приемане с конклудентни действия е налице и с
осчетоводяването на фактурите, включването им в дневника за покупко-продажбите
по ДДС и ползването на данъчен кредит. С поредица свои решения, , а именно:
Решение № 166/26.10.2010г.по т.д.№ 991/2009г.на ВКС, II т.о.; Решение №
96/26.11.2009г.по т.д.№ 380/2008г.,I т.о;Решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№ 546/2008г., II
т.о.; Решение № 42/19.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г., II т.о; Решение №
211/30.01.2012г. по т.д.№ 1120/2010г.,II т.о, съставите на ВКС приемат, че
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Включването на
процесните фактури в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване, съответно и отразява възникналата
между страните облигационна връзка
Отразените във фактурата данни и неоспореното
заключение на в.л. по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза дават основание
да се приеме, че задължението на ответника „ПРОМОД 2014“ ЕООД, като купувач, за
заплащане стойността на процесните фактури е доказано в претендирания размер,
поради което предявеният иск за главница подлежи на уважаване в заявения размер.
Като последица от уважаването на иска в полза на
ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума, считано от
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на
задължението.
Основателността на главния иск обуславя
основателността и на акцесорния. Съобразно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение на парично задължение е в
размер на законната лихва от деня на забавата. Въз основа на неоспореното от
в.л. заключение по приетата СсчЕ се установява, че сборът от обезщетенията за
забава в размер на законната лихва върху всяка от сумите по процесните фактури,
считано от изискуемостта до 11.02.2019г., възлиза на сумата от 1114,75 лева.
Доколкото претенцията на ищеца е в по-малък размер от установеното от вещото
лице, то искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен в претендирания размер от
1111,33 лева.
Що се отнася до исковата претенция за солидарно
осъждане заедно с дружеството - ответник и на втория ответник Д.С. Райчева,
съдът намира, че претенцията за ангажиране на солидарната им отговорност е
основателна, тъй като същата произтича от чл. 15 от Рамковия договор от
10.10.2016г.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответниците солидарно следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, както следва: 264,93 лв. - заплатена
държавна такса, 150лв. – заплатен депозит за вещо лице, 750 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 42 лева – разноски по обезпечителното производство
/дължима съгласно разясненията, дадени в
т.5 от ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС/ или общо сумата от 1856,93 лв.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ПРОМОД 2014” ООД, ЕИК ********, седалище и адрес управление: гр. Б.,
представлявано от Д.С.Р., и Д.С.Р. с
ЕГН ********** *** , СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:
гр. Д., представлявано от управителите Д.И.М.и И.М.И., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. следните суми :
- сумата от
5373,24 лева
– цена за доставени стоки /строителни материали/ по Рамков договор за
покупко-продажба на строителни материали от 10.10.2016г. /сключен между „ДИ ЕС
ХОУМ” ООД, като продавач, „ПРОМОД 2014”
ООД, като купувач, и Д.С.Р., като солидарен длъжник/, съгласно 5 бр. фактури,
издадени през периода *****г. – *********г., а именно: фактура №*******/**********г.
на обща стойност 1527,84 лв., от които са платени 169,36 лв., като дължимият
остатък възлиза на 1358,48 лв.; фактура
№ ******* /*********г. на стойност 1797,26 лв.; фактура № *******/*******г. на стойност 261,19 лв.; фактура № *******/******* лв. на стойност 1230,60 лв;
фактура №
*******/*******лв. на стойност 725,71 лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба /12.02.2019г./ до окончателното
плащане на вземането и
- сумата от
1111,33 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на
законната лихва върху всяка от сумите по фактурите, считано от изискуемостта до
11.02.2019г.
ОСЪЖДА
„ПРОМОД 2014” ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес управление: гр. Б., представлявано от Д.С.Р., и
Д.С.Р. с ЕГН ********** *** , СОЛИДАРНО
ДА ЗАПЛАТЯТ на „ДИ ЕС ХОУМ” ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр. Д., представлявано от управителите Д.И.М.и И.М.И., на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сторените по делото разноски, както следва: 264,93
лв. - заплатена държавна такса, 150лв.
– заплатен депозит за вещо лице, 750
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 42 лв. – разноски по обезпечителното производство или общо сумата от 1856,93 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: