Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2326 09.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14490 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 213 от Кодекса за застраховането КЗ) /отм./.
Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от *** *** К.Х.Ч. и Б.А.В., чрез пълномощник адв. С.М., е предявил против Б. Б. Й., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 683, 45 лева- главница, представляваща обезщетение по щета № ******/ 13.11.2013 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Еспейс”, с рег. № ******, от ПТП на 07.11.2013 г. около 17.20 часа на главен път II-64 при км. 1+880 м. в землището на гр. К., в следствие на виновното поведение на ответника като водач на лек автомобил „Опел Калибра”, с рег. № *****и сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 10.09.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 07.11.2013 г. около 17.20 часа на главен път II-64 при км. 1+880 м. в землището на гр. К. ответникът, който управлявал без валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, лек автомобил „Опел Калибра”, с рег. № № *****, собственост на М.М.Ч., ЕГН: **********, при извършване на маневра „завой наляво“ отнел предимството на правомерно движещия се по пътното платно лек автомобил „Рено Еспейс”, с рег. № ******, управляван от Н.П.К., ЕГН: **********, навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което го блъснал. По този начин на МПС- то били причинени значителни имуществени вреди, а на водача му- средна телесна повреда. По повод на инцидента бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 73/ 07.11.2013 г., в който бил отразен механизмът на ПТП и била констатирана вината на ответника. Последният бил признат за виновен с влязло в сила решение № 117/ 05.06.2014 г., постановено по н. о. х. дело № 211/ 2014 г. на Районен съд- К.. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд. Пострадалият лек автомобил, собственост на „Далпер България“ ООД, ЕИК: *********, имал валидна застраховка „Каско+”, сключен по полица № *********/ 21.05.2013 г., със срок на действие 22.05.2013 г.- 21.05.2014 г. След като бил уведомен за застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № ******/ 13.11.2013 г., по която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение. Повредите били констатирани с опис по щета, заключение по щета и калкулация на щета. В исковата молба подробно са описани повредените части на автомобила, разбити по пера, вид и стойност за ремонта, като възлизали на сумата от 3 833, 50 лева. По заведената щета бил съставен и ликвидационен акт, но се определило обезщетение в размер на 70 % от действителната стойност на автомобила- или 2 683, 45 лева, която сума с нареждане на групово плащане от 25.09.2014 г. застрахователят заплатил на увредения собственик. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- ответникът, който бил осъден за деянието си, а и управлявал МПС към датата на ПТП- то без валидно сключен договор за задължителна застраховка „ГО“. Това обстоятелство се установявало и чрез извършена справка в информационния център на Гаранционния фонд. Ответникът бил писмено поканен с регресна покана на три пъти да възстанови сумата, като му бил предоставен и 15- дневен срок за това, но изпълнение липсвало. Претендират се сумата за заплатеното застрахователно обезщетение, както и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител не подава отговор. Такъв е постъпил след едномесечния срок, като в него на първо място се излагат съображения за това, че искът бил преклудиран, поради изтичане на петгодишна давност, считано от момента на плащане на обезщетението. На следващо място, оспорват се извършеното плащане, както и начинът на определяне на действителната стойност на увреденото МПС, определена по средни пазарни цени. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа становище, че претенцията останала недоказана. Също представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 73/ 07.11.2013 г., издаден от служител на РУП- гр. К., се установява, че на 07.11.2013 г. около 17.20 часа, главен път II-64 при км. 1+880 м. в землището на гр. К. ответникът, който управлявал без валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, лек автомобил „Опел Калибра”, с рег. № № *****, собственост на М.М.Ч., ЕГН: **********, при извършване на маневра „завой наляво“ отнел предимството на правомерно движещия се по пътното платно лек автомобил „Рено Еспейс”, с рег. № ******, управляван от Н.П.К., ЕГН: **********, като навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което го блъснал.
С влязло в сила решение № 117/ 05.06.2014 г., постановено по н. о. х. дело № 211/ 2014 г. на Районен съд- К., ответникът е признат за виновен за това, че в нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил на Н.П.К., средна телесна повреда, за което си деяние по реда на чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба.
По случая е подадено уведомление за щета от пострадалия собственик- „Далпер България“ ООД, ЕИК: *********, който е имал валидна застраховка „Каско+”, сключена по полица № *********/ 21.05.2013 г., със срок на действие 22.05.2013 г.- 21.05.2014 г.
Образувана е била преписка по щета № ******/ 13.11.2013 г., като са извършени описи на уврежданията, автотехническа експеертиза и с ликвидационен акт е определен размерът на обезщетението по щетата, възлизащо на сумата от 2 683, 45 лева.
Видно от извършена справка в системата, ответникът е управлявал лек автомобил „Опел Калибра”, с рег. № № *****, към датата на инцидента без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С нареждане за групово плащане от 25.09.2014 г. застрахователят е заплатил на собственика на автомобила горната сума.
До ответника са били изпратени четири регресни покани за плащане, обратните разписки на които са върнати с отбелязвания, че лицето не ги е потърсило, отсъства или се е преместило на друг адрес.
Към преписката по щета са налични снимки на увредения автомобил, както и талон за регистрация на МПС и СУ на МПС на водача.
Поради „тотална щета“ увреденият автомобил е с прекратена регистрация в КАТ, считано от 19.09.2014 г.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите по застраховка „ГО“, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 6 706 лева, пазарната стойност на возилото- 3 214 лева, като експертът посочва, че в случая налице „тотална щета“. Прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП.
Прието е и допълнително заключение на експерта, изготвено по затсраховка „Каско“, според което стойността за пълното възстановяване на увредения автомобил към датата на ПТО- то възлиза на сумата от 6 706 лева, а пазарната му стойност е 3 920 лева, като в случая е налице „тотална щета“.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, по делото не е спорно обстоятелството, че увреденият от удара лек автомобил към датата на събитието е имал валидна застраховка „Каско“, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. При сезирането на застрахователя от увредения собственик е била образувана преписка по щета и след съответните огледи и оценки е определен размерът на дължимото обезщетение, което е било изплатено по банков път на собственика на автомобила. Наред с това, пък, управляваният от виновния водач лек автомобил, не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и предвид така изложеното дотук, несъмнено е доказано съществуването на първата предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.
На второ място, от събраните по делото доказателства се установява виновното и противоправно поведение на ответника. Налице е влязло в сила решение по наказателно дело спрямо виновния водач, което по смисъла на чл. 300 от ГПК е задължително за гражданските последици от деянието. От същото се доказва нарушаването на правилата за безопасност на движение от страна на ответника, както и настъпилото ПТП с пострадалия автомобил. От приетата основна САТЕ пък се установява механизмът за настъпилото ПТП- отнето предимство при маневра „завой“ и навлизане в лентата за насрещно движение, от което е последвал ударът с другия автомобил. По отношение на вида и размера на причинените на този автомобил щети, следва да се посочи, че първото заключение на САТЕ, което установява причинно- следствената връзка между вредите и механизма на събитието.
Спорният по делото въпрос е свързан с размера на претенцията, като в тази връзка са и основните възражения на особения представител на ответника. По делото да приети две САТЕ- основна и допълнителна, като разликата в изчисленията на експерта при определяне на стойността на вредите се дължат на използваната от вещото лице методика. Първата експертиза касае случаи, при които автомобилът е имал сключена застраховка „ГО“, каквато обаче не е настоящата хипотеза и в този смисъл изводите в тази част не са относими към делото. Втората експертиза вече определя размеря на щетите не по Наредбата за задължително застраховане, а във връзка със застраховката „Каско“, каквато е имал пострадалият автомобил. Тук вече не са приложими минималните нормативни стандарти, а водещ критерий е пазарната цена. Именно в тази насока са и разликите в стойностите, които се получават, но съдът намира, че следва да кредитира допълнителното заключение, доколкото то е релевантното за случая.
Няма спор, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От горното следва, че при претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието застрахователната сума не може да надвишава действителната (при пълна обезвреда) или възстановителната (при частична обезвреда) стойност на имуществото.
В допълнителната САТЕ вещото лице подробно е разяснило, а и в последствие уточнява в устния си доклад, начина и източниците, чрез които е определил съответните стойности, като е посочил и методиката, която е използвал. Оспорванията на особения представител на ответника не опровергават размерите на сумите, изчислени от вещото лице, нито пък обуславят различен извод на съда. Страната не ангажира доказателства в противна насока, а и становището й, изразяващо несъгласие с експертизите, представлява единствено защитна позиция, която е напълно разбираема в процеса. Съдът кредитира това заключение като обективно и компетентно изготвено, а и същото е прието без възражения от страните. Пазарната стойност на вредите дори е определена в по- висок размер от претендираната, но доколкото в случая застрахователят търси връщане на онова, което реално той е платил по щетата, не е допустимо присъждането на по- голямата от двете суми. Безспорно се касае за случай на „тотална щета“, като стойността на ремонта надвишава пазарната стойност на автомобила.
Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са били всички изискуеми законови предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената от пострадалия имуществена застраховка, като след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и за него се поражда правен интерес от водене на настоящия процес. В тази връзка предявеният иск за главницата в размер на 2 683, 45 лева следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.09.2019 г.
Предвид изхода
на делото- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, за които е представен надлежен списък и които са били
действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за
това- държавна такса в размер на 107, 33 лева (лист 39 от делото), депозити за
вещо лице в общ размер на 200 лева (л. 79 и л. 97) и за особен представител в
размер на 417, 84 лева (л. 57) и адвокатско възнаграждение в размер на 501, 41
лева с ДДС (л. 102- 105), които разноски следва да се възложат в тежест на
ответника. Особеният му представител има право на разноски, независимо от
изхода на делото, като му се изплати при поискване внесеният за него депозит с
РКО, по отношение на който обаче не са налице основания за увеличаване на възнаграждението
над определения вече депозит от страна на съда.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б. Б. Й., ЕГН: **********,***, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от *** ***К.Х.Ч.и Б.А.В., следните суми: сумата от 2 683, 45 (две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) лева- главница, представляваща обезщетение по щета № ******/ 13.11.2013 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Еспейс”, с рег. № ******, от ПТП на 07.11.2013 г. около 17.20 часа на главен път II-64 при км. 1+880 м. в землището на гр. К., в следствие на виновното поведение на ответника като водач на лек автомобил „Опел Калибра”, с рег. № *****и сумата от 15 (петнадесет) лева- ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 10.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото: държавна такса от 107, 33 (сто и седем лева и тридесет и три стотинки) лева, депозити за вещо лице в общ размер на 200 (двеста) лева и за особен представител на ответника в размер на 417, 84 (четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 501, 41 (петстотин и един лева и четиридесет и една стотинки) лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД