№ 20092
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110113511 по описа за 2025 година
Ищецът „С.” ООД твърди сключени с ответника „Н.-ч.“ ЕООД договор за дезинсекция и
дератизация от 5.5.2015 г. за обработка на обекти на ответника с месечна абонаментна такса
30 лв. без ДДС и договор от 1.6.2015 г. за осигуряване на обслужване на работниците на
ответника по ЗЗБУТ с месечна абонаментна такса 300 лв. без ДДС. До месец септември 2022
г. ответникът заплащал предоставените услуги по двата договора. От месец октомври,
въпреки че ищецът предоставял услугите, ответникът преустановил плащанията на месените
абонаментни такси, като не заплатил услугите за периода м.10.22 г.-м. 09.24 г. вкл.,
възлизащи съгласно издадените фактури на 9288 лв. с ДДС по двата договора. Съгласно
Раздел VIII, т.1 от договора от 1.6.2015 г., поради неизпълнението на задълженията,
ответникът дължи неустойка за забава в размер на 10% върху таксата за всеки месец или
общо сумата 842.40 лв. Ищецът моли да се осъди ответникът да плати сумите за главница и
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до
изплащането й. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Не отрича сключването на договорите между страните, но оспорва изпълнението
им от ищеца и приемането на работата от него като възложител. Твърди, че неизпълнението
води до прекратяване на договорите. Оспорва размера на неустойката. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД за изпълнение
на договорно задължение на ответника да плати възнаграждение за извършена от ищеца
1
работа, и чл. 92 ЗЗД за неустойка за забавеното плащане.
Не е спорно по делото, че въз основа на договор за дезинсекция и дератизация сключен на
5.5.2015 г. и договор за обслужване от Служба по трудова медицина сключен на 1.6.2015 г.
между страните са възникнали валидни облигационни отношения, по които ответникът
възложил на ищеца извършването на дейности по обработка на обекти и осигуряване
обслужване на работници и служители на фирмата срещу заплащането на възнаграждение в
размер съответно на 30 лв. без ДДС по първия договор и на 300 лв. без ДДС по втория
договор, съответно за срок от три и една година, като в договора за трудова медицина е
предвидено автоматично подновяване при липса на изявления за прекратяване. Според чл.
12 от първия договор, плащането се извършва в срок от пет дни след издаване на фактурата.
Във втория договор е предвидено плащането да се извършва по банков път, но не е
предвиден срок за плащане. Уговорена е неустойка от 10% от общата сума при
неизпълнение на задълженията на всяка от страните. На 17.5.23 г. е подписан анекс между
страните към договора от 1.6.2015 г., с който срокът на действие на договора се „удължава“ с
три години – до 17.5.2026 г., при непроменен месечен абонамент от 300 лв.
По делото са представени фактури за предоставяне на договорените услуги в периода
м.10.22 г.-м. 09.24 г. вкл., на стойност съответно 36 лв. с ДДС и 360 лв. с ДДС всяка.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че фактурите са
осчетоводени при ищеца с коректна счетоводна операция, по сметка 411 Клиенти, партидата
на ответника, се води вземане в размер на 9288 лв. по тези фактури. Отразени са в
дневниците за продажби за съответните месеци и е извършено разчитане с бюджета. По
отношение на ответника – фактурите са отразени н в дневника за покупки, включени са в
подадена справка-декларация по ДДС и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. Т.е.
фактурите са осчетоводени и в счетоводството на ответното дружество.
С оглед естеството на породилите се между страните права и задължения /за изпълнение на
възложена на ищеца работа съгласно поръчката на ответника и заплащането й от
последния/, сключените между страните договори по своята правна същност разкриват
белезите на договори за изработка, като доколкото учреденото с тях правоотношение е
възникнало между търговци, следва да се прилагат и правилата, уредени в ТЗ – арг. от чл.
286, ал. 1 ТЗ. По така възникналото материално правоотношение основните задължения за
ищеца като изпълнител са да извърши точно в качествено, количествено и времево
отношение възложената работа и да я предаде на възложителя, а за възложителя са да
приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
В случая искът е за изпълнение на задължението на ответника за плащане на договорената
цена, което може да се претендира ако ищцовата страна е изправна – т. е. когато и доколкото
е изпълнила своите задължения по договора.
2
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че между страните
са възникнали облигационни правоотношения по повод договорите за дезинсекция и
дератизация и за обслужване по трудова медицина, които са продължили и през процесния
период, независимо, че срокът на договора от 5.5.2015 г. е изтекъл, тъй като писмената
форма не е условие за действителност, след като между страните е било налице съгласие
относно параметрите на услугата и дължимата цена.
Отделно от това, в представените по делото фактура са обективирани съществените
елементи на договорите /за изработка/ – страни, предмет и цена. С осчетоводяването им и
двете страни са признали съществуването на обективирания в тях договор, а ответникът - и
изпълнението му от ищеца. Относно значението на фактурата като доказателство за
сключения между страните договор и наличието на основание за заплащане на уговорената в
договора цена е налице трайна практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, съгласно
която фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко – продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този смисъл Решение №
103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО.
По така възникналите материални правоотношения основните задължения за ищеца като
изпълнител са да извърши точно в качествено, количествено и времево отношение
възложената работа и да я предаде на възложителя, а за възложителя са да приеме
изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното - чл. 264, ал. 1 ЗЗД,
т. е. то не е само негово право, но и негово задължение. Приемането като правно действие
представлява фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на
поръчаното. Приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава
от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата за
извършена съобразно договора. Законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение - чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, съгласно
предвидената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.
Предвид заключението на експертизата, след като ответникът е узнал за получаването на
услугите, установено по несъмнен начин от осчетоводяването на фактурите в
счетоводството му, и като не е възразил, се счита че е приел работата.
Доколкото в договора от 1.6.2015 г. не е уговорен срок за плащане, приложим е чл. 303а, ал.
3 ТЗ, според който ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата, а когато денят на получаване на
фактурата не може да се установи, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата. Следователно в случая относно фактурите по втория
3
договор срокът за плащане е изтекъл най-късно на 14-ия ден от месеца следващ месеца на
услугата.
След като ищецът е изпълнил възложеното, а ответникът е приел работата, следва че
възнаграждението на ищеца се дължи в цялост, тъй като ответникът не доказа плащане.
Искът за главница следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването
му.
Относно неустойката за забавено плащане:
Неустойката е форма на договорна отговорност и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
В тежест на длъжника е да установи точното изпълнение на поетото договорно задължение
в качествено, количествено и темпорално отношение, като кредиторът не е длъжен да
доказва нито настъпването на конкретните вредоносни последици, нито техния размер.
Мораторната неустойка като добавъчно, акцесорно задължение, следва съдбата на главното
задължение, чието изпълнение обезпечава при настъпване на имуществени вреди от
неизпълнение на договорно задължение във времево отношение. Нейната изискуемост
настъпва от момента на неизпълнението и се начислява съобразно уговореното между
страните.
В раздел VIII, чл. 2 от договора от 1.6.2015 г., страните са уговорили неустойка при
неизпълнение задълженията на възложителя в размер на 10% от стойността на договора.
Стойността на договора, за срок от една година към момента на сключването му, на база
уговореното възнаграждение от 300 лв., е 3600 лв., съответно размерът на неустойката,
фиксиран от страните, е 360 лв. С анекса от 2023 г. клаузата за неустойка не е изменена, така
че тя остава в първоначално уговорения размер от 360 лв. при неизпълнение задълженията
на която и да е от страните по договора.
С оглед липсата на плащане в уговорения/законоустановения срок, е налице неизпълнение
от ответника, което ангажира отговорността му за причинените на ищеца вреди в изначално
установения размер от 360 лв., за които искът следва да се уважи и отхвърли за разликата до
претендираните 842.40 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като от разноски в исковото производство за
държавна такса 471.52 лв., адвокатско възнаграждение 1200 лв. /платено видно от
платежното нареждане/, депозит 400 лв., дължими са 1972.88 лв. Относно разноските по
обезпечението /установени с представените договор, платежни нареждания и удостоверение
от ЧСИ/: от платени 40 лв. държавна такса, 1200 лв. адвокатско възнаграждение, и по
налагане на обезпечителната мярка – 64 лв. такси и 420 лв. адвокатско възнаграждение,
дължими съразмерно са общо 1641.91 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.-ч.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, .........., комплекс Ембаси суитс“, ........, ДА ЗАПЛАТИ на „С.” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Русе, ......., на основание чл. 266, ал.1, вр. чл.
79 ЗЗД, сумата от 9288.00 лв. с ДДС, представляваща възнаграждения за периода м.10.2022
г. - м. 09.2024 г. вкл., по Договор за дезинсекция и дератизация от 5.5.2015 г. – 864.00 лв. и
по Договор от 1.6.2015 г. за осигуряване на обслужване на работниците на ответника по
ЗЗБУТ – 8424.00 лв., ведно със законната лихва върху сумите считано от 11.11.2024 г. до
изплащането им, и на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 360 лв. неустойка по договора от
1.6.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 360 лв. до претендираните
842.40 лв.
ОСЪЖДА „Н.-ч.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, .........., комплекс Ембаси суитс“, ........, ДА ЗАПЛАТИ на „С.” ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Русе, ......., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 1972.88 лв. разноски по делото и сумата от 1641.91 лв. разноски по обезпечението.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5