Определение по дело №20/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 12/17.02.2010 г., постановена по НОХД № 78 по описа за 2009 г., Ардинският районен съд е признал:

І. Е. Н. Е., роден на **.**.**** г. в Г. А., живущ в с.Г., български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН- *, за виновен в това,че:

1. на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л.-*", в съучастие като извършител със С. Б. А. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А. и А. Н. М. от с. Г., О. А. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и основание чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, при първоначален общ режим;

2. на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л.-*", в съучастие като извършител със С. Б. А. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А., Б. С. Ч. от Г.А. и А. Н. М. от с. Г., О. А., по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на С. С. Х. от с. Б. И., О. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и основание чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, при първоначален общ режим. На основание чл. 23 - 25 от НК, съдът е определил едно общо наказание на подсъдимия Е. Н. Е., а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, постановено с присъда № 224/27.06.2008 г. по НОХД № 678/ 2008г. по описа на РС- Г. На основание чл.41 ал.6 от НК вр. чл.57 от ЗИНЗС е определен следния тип затворническо заведение в което да се настани подсъдимия - „затвор";

ІІ. А. Н. М. роден на **.**.**** г. в с. М., О.Д., обл.К., живущ в с.Г., О.А., български гражданин, с основно образование, работи не постоянно, неосъждан, ЕГН *, за виновен в това, че:

1.на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител с Е. Н. Е. от Г.А., Б. С. Ч. от Г. А., С. Б. А. от Г.А. и Б. С. Ч. от Г.А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325,ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години;

2.на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител с Е. Н. Е. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А., С. Б. А. от Г.А. и Б. С. Ч. от Г. А. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на С. С. Х. от с. Б. И., О. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20,ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години;

З. на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител с Б. С. Ч. от Г. А. и С. Б. А. от Г. А. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Д. Р. Р. от с. Б. И., О. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години;

На основание чл.23 - 25 от НК на подсъдимия А. Н. М. е определено едно общо наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.

На основание чл.41, ал.6 от НК, във вр. с чл.57 от ЗИНЗС е определен следния тип затворническо заведение в което да се настани подсъдимия - „затвор";

ІІІ. С. Б. А. роден на **.**.**** г. в Г.А., живущ в с. Г., български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН *, за виновен в това, че: 1.на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител с Е. Н. Е. от Г. А., Б. С. Ч. Г. А., Б. С. Ч., от Г. А. и А. Н. М. от с. Г., О. А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, при първоначален общ режим;

2.На 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А. пред бистро "Л.-*",в съучастие като извършител с Е. Н. Е. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А. и А. Н. М. от с. Г., О. А. по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на С. С. Х. от с. Б. И., О. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, при първоначален общ режим;

З. на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител с Б. С. Ч. от Г. А. и А. Н. М. от с. Г., О. А. по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на Д. Р. Р. от с. Б. И., О. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, при първоначален общ режим.

На основание чл.23 - 25 от НК на подсъдимия С. Б. А. е определено едно общо наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл.41 ал.6 от НК, във вр. с чл.57 от ЗИНЗС е определен следния тип затворническо заведение в което да се настани подсъдимия - „затвор".

ІV. Б. С. Ч. роден на **.**.**** г. в Г.А., живущ в Г.А., български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН *, за виновен в това че:

1.на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител със С. Б. А., от Г. А., Е. Н. Е., от Г. А., Б. С. и Ч. от Г. А. и А. Н. М. от с. Г., О. А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години;

2.на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", по хулигански подбуди причинил средна телесна повреда на Д. И. Б от с. Я., обл. П., изразяваща се в счупване на първи горен десен зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл. 129, ал.2, предложение трето, във вр. с ал.1 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години;

З. на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител със С. Б. А. от Г. А., Е. Н. Е. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А. и А. Н. М. от с. Г., О. А., по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на С. С. Х. от с. Б. И., О. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години;

4. на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител със С. Б. А. от Г. А. и А. Н. М. от с. Г., О. А. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Д. Р. Р. от с. Б. И., О. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание,без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години;

На основание чл.23 - 25 от НК на подсъдимия Б. С. Ч. е определено едно общо наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години;

На основание чл.41, ал.6 от НК, във вр. с чл.57 от ЗИНЗС е определен следния тип затворническо заведение в което да се настани подсъдимия - „затвор".

V. Б. С. Ч. роден на **.**.**** г. в Г. К., живущ в Г.А., български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН *, за виновен в това, че:

1. на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *", в съучастие като извършител с Е. Н. Е. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А., С. Б. А. от Г.А. и А. Н. М. от с. Г., О. А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.

2. на 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в с. Б. И., О. А., пред бистро "Л - *",в съучастие като извършител с Е. Н. Е. от Г. А., Б. С. Ч. от Г. А., С. Б. А. от Г. А. и А. Н. М. от с. Г., О. А. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на С. С. Х. от с. Б. И., О. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.

На основание чл.23- 25 от НК на подсъдимия Б. С. Ч. е определено едно общо наказание а именно "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.

На основание чл.41 ал.6 от НК, във вр. с чл.57 от ЗИНЗС е определен следния тип затворническо заведение, в което да се настани подсъдимия - „затвор".

Със същата присъда подсъдимите Е. Н. Е., С. Б. А., Б. С. Ч., Б. С. Ч. и А. Н. М. са осъдени солидарно да заплатят на С. С. Х. от с. Б. И., О. А., с ЕГН *, сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършено на 20.08.2009 г. в с.Б. И., О.А., престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Искът за заплащане на причинените от престъплението неимуществени вреди в останалата му част и за разликата от 1500 лв. до пълния му предявен размер от 3 000 лева е отхвърлен, като неоснователен. Отхвърлен е и предявения иск за заплащане на причинените от престъплението имуществени вреди и цена 30 лв., като неоснователен. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на РС – А. сумата в размер на 320 лв., представляваща направени по делото разноски и 60 лв. държавна такса.

Недоволни от така постановената присъда са останали жалбодателите Е. Н. Е. и С. Б. А., които я обжалват чрез своя З. като необоснована, неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят съда да отмени изцяло обжалваната присъда на Ардинския районен съд, вместо което да постанови друга, с която да признае подсъдимите Е. Н. Е. и С. Б. А. за невиновни в извършване на престъпленията, за които са им повдигнати и предявени обвинения. В съдебно заседание жалбодателите Е. Н. Е. и С. Б. А. лично и чрез своя З. поддържат жалбата си. Сочи се от защитника на подсъдимите че, присъдата била постановена при нарушение на процесуалния закон – чл.274, ал.2 от НПК, тъй като първоинстанционният съд не разяснил правата на подсъдимите в наказателния процес и по този начин било нарушено правото им на защита. Това нарушение било съществено и не можело да бъде отстранено от настоящата инстанция. Сочи се също, че съдът възприел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, като от събраните по делото доказателства не се установявало жалбодателите Е. Е. и С. А. да са извършили престъпление. В мотивите на присъдата не било посочено кои доказателства се кредитират и кои не, както и причините за това. Не били обсъдени доказателствата по делото в тяхната пълнота. Обвинението не било доказано по несъмнен начин, като множеството разпитани свидетели не установявали присъствието на жалбодателите Е. и А. на инкриминираното място, а така също и престъпната им деятелност. Обвинението по чл.325, ал.2 от НК не било конкретизирано, като не било посочено в какво се изразяват хулиганските действия и това не било обсъдено от първоинстанционния съд. Наложените на подсъдимите Е. и А. наказания не съответствали на целите, посочени в чл.36 от НК. Подсъдимия С. А. бил осъждан, но като непълнолетен, което не обуславяло налагането на ефективна присъда. Моли съда да отмени обжалваната присъда на Ардинския районен съд, вместо което да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимите Е. Е. и С. А. за невиновни по предявените им обвинения и да отхвърли предявения граждански иск за сумата от 1500 лв., като неоснователен и недоказан. Прави се алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от РС – А., предвид нарушението на чл.274, ал.2 от НПК.

Жалбодателят Б. С. Ч., конституиран като такъв във въззивната инстанция на основание чл.320, ал.5 от НПК, се присъединява към жалбата на Е. Евинов и С. А.. Излага съображения за своята невиновност и моли съда да бъде оправдан.

Прокурорът от О. П. – К. оспорва жалбите като неоснователни. Сочи, че първоинстанционният съд е събрал и проверил всички доказателства, извършил е обстоен анализ на същите и достигнал до правилния извод за виновността на подсъдимите. При индивидуализиране на наказанията били съобразени всички обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанията, които били справедливи. Не били допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на някоя от страните по делото. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на Ардинския районен съд.

Частният обвинител и граждански ищец С. Х. моли съда да потвърди присъдата на Ардинския районен съд, която намира за правилна и справедлива. Сочи, че обвинението било доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Подсъдимите не проявили критичност към извършеното и се укривали, което показвало голямата обществена опасност на извършителите на тези престъпления.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбите на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са основателни, макар и по съображения, различни от изложените.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2009 г., около 01.00 часа, в заведение бистро „Л.-*", намиращо се в с.Б. И., О.А., собственост на свидетеля Д. Р. Р. от с.с., влезнали около десетина души, млади хора, сред които и подсъдимите Е. Н. Е., С. Б. А., Б. С. Ч., Б. С. Ч. и А. Н. М.. Качили се до средата на стълбите, видимо търсещи някого. Заведението е било пълно, тьй като вечерта имало жива музика. Върнали се обратно и излезли пред заведението. В този момент клиенти на заведението съобщили, че отвън има сбиване. Чули се викове за помощ и полиция. Свидетелката Н. Ч. успяла да отвори вратата на заведението и извикала: „викайте полиция и бърза помощ". Свидетелят Д. Р. веднага се насочил към изхода. В този момент пред заведението се намирали свидетелите С. Х. и А. К., които срещнали група младежи. Свидетелят С. Х. разпознал младежите като „проблемни", сред които били подсъдимите Е. Е. по прякор „К.", Б. Ч., С. А., А. М. и Б. Ч.. В същия момент подсъдимия Б. Ч. попитал свидетеля К. дали е виждал момче с червена тениска и след като свидетелят му отговорил, че не познава такова лице, подсъдимият Б. Ч. му казал: „Как може да не го познаваш", а подсъдимият С. А. го ударил в лявото око. Няколко души от компанията на подсъдимите обградили свидетеля Карамфилов и започнали да го дърпат безпричинно. Свидетелят С. Х. се обърнал към тях с въпроса „Какво става?" и в този миг бил ударен в лицето без причина от подсъдимия Б. Ч.. Усетил, че удара е с бокс, изгубил съзнание и паднал на земята. В този момент върху него се нахвърлили и подсъдимите Б. Ч., Е. Е., С. А. и А. М.. Започнали да го ритат и удрят: удряли го с метална пръчка; с ритници го избутали към колата на свидетеля А. К.; вдигнали го и пак го повалили на земята; издърпали го от под колата и в продължение на около 10-15 метра го ритали и търкаляли по земята. Свидетелят С. Х. се опитвал да предпази главата си от безразборните удари по цялото тяло, държейки я с ръце, но не успявал. В този момент, докато нанасяли побой над свидетеля С. Х., по вика за помощ от страна на св.Н. Ч., се втурнали да излизат всички хора от заведението, като пръв излязъл свидетеля Д. Р. Свидетелката Н. Ч. видяла, че съдържателя на бистрото – свидетелят Д. Р., излиза навън. Подсъдимите С. А., Б. Ч. и А. М., в този момент оставили свидетеля С. Х. и се нахвърлили върху свидетеля Д. Р. с ритници и юмруци. Уплашена за живота на С. Х. и Д. Р., свидетелката Н. Ч. тръгнала веднага към дискотека „К.", намираща се в близост, за да извика и други хора, освен посетителите на заведението - „ момчета от с.Б. И.", на помощ. Подсъдимите С. А., Б. Ч. и А. М. ритали и тъпчели с крака свидетеля Д. Р., който нищо не успял да каже, а започнал да се отбранява. В желание да помогне на свидетеля Д. Р., свидетелката Г. К. се приближила до него. В този момент свидетелят Д. Р. лежал на земята, пред входната врата, между две коли, а до него били подсъдимите С. А. и Б. Ч., който го ритал. Когато свидетелката Г. К. се доближила и казала на Б. Ч. да спре, подсъдимият Б. Ч. я ритнал в гърба и я предупредил да не се бърка. Свидетелката Д. Б., която същата вечер била в заведението “Л.-*” също излязла навън, заедно с неин близък – свидетеля Ю. Х. Тя още в първия момент се отправила навън, но тъй като заведението било пълно и всички се насочили към изхода, била сред последните излизащи. Излизайки видяла, че на няколко места пред заведението, различни групи от хора се бият, а между две коли се намирал свидетелят Д. Р., върху когото в този момент се намирал подсъдимият А. М., който го тъпкал, удрял и ритал. Свидетелката Д. Б. се отправила към свидетеля Д. Р., за да му помогне, но в този момент подсъдимият Б. Ч. се озовал до нея и я ударил с крак по лицето и по устата, като по този начин й счупил преден десен горен зъб. Свидетелката Д. Б. се отдръпнала, а подсъдимият Б. Ч. продължил да бие свидетеля Д. Р. На мястото привлечени от виковете пристигнали и случайно минаващи лица. Свидетелката Н. Ч., заедно с брат си – свидетеля А. се върнали пред заведението и видели истинско меле. Свидетелят С. Х. лежал на земята, подсъдимите продължавали да го бият, дори си помислили, че е умрял. Свидетелят А. им викал да спрат, но подсъдимите продължавали да го бият. Опитал се да раздели нападателите от свидетеля С. Х., но в този момент видял, че подсъдимият С. А. е повлякал сестра му за косата. Подсъдимите биели всеки, който им се изпречи на пътя. Към този момент те удряли с боксове и в ръцете си държали метални предмети, синджир, бухалки. За преустановяване на разразилия се побой над различни лица се намесили посетителите на това заведение и пристигналите на мястото други лица, привлечени от силните викове и крясъци. Всички свидетели на случилото били възмутени и потресени от ситуацията. Намесата им не оказала никакво възпиращо въздействие върху тях, подсъдимите продължавали безпричинно, непредизвикани по никакъв начин от някого, да нанасят побой. Заведението преустановило работа.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимите са осъществили деянията, за които им са били предявени обвинения. Приел е, че с деянията, извършени от подсъдимите, са засегнати обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и неговата физическа цялост, както и обществените отношения, свързани с установения правов ред и спокойствието на гражданите.

Настоящата инстанция намира, че при постановяването на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Така, в мотивите на присъдата не е посочено въз основа на кои доказателства са приети установените обстоятелства; не е посочено кои доказателства се приемат и кои се отхвърлят, с което е нарушена разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Първоинстанционния съд не е извършил цялостен анализ, съпоставка и оценка на всички доказателства в тяхната пълнота и взаимовръзка; не е изложил логични, обосновани и последователни съображения относно доказателствените материали и кои от тях се приемат и кои се отхвърлят, което налага извода, че по същество липсват мотиви към обжалваната присъда.

На следващо място, при определяне на наказанията на подсъдимите първоинстанционният съд е обсъждал налагането на административно наказание (л.93 от НОХД № 78/2009 г. по описа на РС – А.), но такова не е било наложено с присъдата. В този случай не може да се установи каква е била действителната воля на съда относно наложените на подсъдимите наказания, като е налице противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата. По този начин се възпрепятства и проверката от въззивната инстанция на правилността и обосноваността на постановената присъда, а и се нарушава правото на защита на подсъдимите, които не могат да упражнят процесуалните си права в пълен обем и по най-ефективния за тях начин – да оспорват изводите на съда, да навеждат доводи в тази връзка, да правят искания и възражения.

Първоин±танционният съд не е изпълнил задължението си да разясни правата на подсъдимите съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 от НПК, което е довело до нарушаване правото им на защита. Подсъдимият С. А. е имал назначен служебен З. на досъдебното производство, който не е бил призован и не е участвал в производството пред първоинстанционния съд. В протокола на съдебното заседание, проведено на 16.02.2010 г. (л.66 от НОХД № 78/2009 г. по описа на РС – А.), на въпрос на прокурора са отразени обяснения на всички подсъдими, без да е посочено кой от подсъдимите какви точно обяснения е дал.

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, посочени по-горе в мотивите, не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, но са отстраними от първоинстанционния съд, т.е. необходимо е да бъде постановен от първоинстанционния съд съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на подсъдимите и останалите страни в процеса. Посочените съществени нарушения на процесуалните правила се отнасят и за необжалваната част на присъдата, касаеща необжалвалите подсъдими, още повече, че предявените обвинения са за деяния, извършени в съучастие, което предполага разглеждането им в един и същ процес. Това налага отмяна изцяло на обжалваната присъда, вкл. и в необжалваната й част и по отношение на необжалвалите подсъдими, и връщане на делото на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното, настоящата инстанция не следва да се произнася по същество на делото – по обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда, както и не следва да обсъжда и събраните по делото доказателства.

Ето защо и на основание чл. 334, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2, във вр. с чл. 348, ал.3 т.1 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 12/17.02.2010 год., постановена от Ардинския районен съд по НОХД № 78 по описа за 2009 год. на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Присъдата не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.