№ 360
гр. Благоевград, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500217 по описа за 2022 година
констатира следното:
Производството е по чл. 423 от ГПК.
Р. Д. Н., ЕГН **********, адрес с. П., общ. Благоевград, обл. Благоевград, ул.
„Х.С.“ ..., е подал възражение срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с № 9764, издадена на 11.12.2015 г. по частно
гражданско дело № 2676 от 2015 г. на Районен съд Благоевград, както и
частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК. Във възражението се твърди, че
подателят му узнал за заповедта на 01.11.2021 г., когато покана за доброволно
изпълнение била връчена на неговия баща от служител на ЧСИ Б.В..
Поддържа се, че длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането,
понеже заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България /чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК/. Развиват се подробни
съображения в тази насока и се представят писмени доказателства.
Насрещната страна в производството не е взела отношение по възражението и
частната жалба.
Окръжният съд счита, че възражението е редовно и допустимо. То подлежи
на разглеждане по същество. Както се посочва в Определение № 320 от
24.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2178/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
М.С., регламентираният в чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок е
преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, защото с неговото
пропускане се погасява правото на възражение срещу издадената заповед за
изпълнение и производството по направено след този срок възражение е
недопустимо. Този срок започва да тече от момента на узнаване на заповедта
за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на
1
доказване от страната, която го твърди в свой интерес. При преценката дали
срокът е спазен, съдът изхожда от твърденията на страната и представените и
събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за
момента на узнаването. Обясненията на страната са редовен способ за
събиране на доказателствени средства и доказателства и се преценяват от
съда наред с всички останали съобразно вътрешното му убеждение. В случая
ответникът по възражението не оспорва, че последното е подадено в срок. На
това сочат и данните за връчването на поканата за доброволно изпълнение от
служител на ЧСИ Б.В.. Ето защо Окръжният съд приема, че следва да се
произнесе по същество.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен
от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване
на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да сезира горестоящия съд. Молбата
за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие
на обстоятелства по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК. Производството по чл. 423
от ГПК е извънредно такова, аналогично на производството по отмяна на
влезли в сила решения, а не въззивно /т. 15 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
К.В. и Т.К./. Преценката на горестоящия съд е различна от тази на заповедния
съд, тъй като не се изследва правилността на първоинстанционния съдебен
акт, а се упражняват правомощия за извънинстанционна проверка по повод
надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и
предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците
на издадената заповед - дали съществуват основания за закъсняло оспорване
на вземането чрез възражение, при наличието на предвидените в закона
предпоставки.
След като анализира материалите по конкретното частно гражданско дело и
документите към възражението, настоящият съдебен състав стигна до
заключение за основателност на последното.
Действително в казуса е налице хипотезата, визирана в нормата на чл. 423, ал.
1, т. 2 от ГПК.
Понятието „обичайно местопребиваване“ няма определение в ГПК. Негова
легална дефиниция се съдържа в чл. 48, ал. 7 от КМЧП. Това е мястото, в
което лицето се е установило преимуществено да живее. За определяне на
това място трябва да се съобразят обстоятелства от личен или професионален
характер, произтичащи от трайни връзки на лицето с мястото или от
намерението му да създаде такива. В случая се твърди, че длъжникът има
обичайно местопребиваване във Великобритания. За доказване на
твърденията си, че към датата на подаване на заявлението и към датата на
връчване на заповедта не е имал обичайно местопребиваване на територията
на Република България, Н. е представил документи, издадени от Barclays
Bank. От тяхното съдържание се установява, че той има регистриран адрес в
гр. Лондон и по негово нареждане там са извършвани транзакции от
2
въпросната английска банка. Представените банкови документи не са
оспорени от насрещната по възражението страна и са годни да докажат
наличието на предпоставките, визирани в чл. 48, ал. 7 от КМЧП, а именно - че
лицето наистина се е установило преимуществено да живее във
Великобритания към датата на подаване на заявлението и към датата на
връчване на заповедта. Трябва да се посочи и че изискването за пълно
доказване на обстоятелството, че лицето не е имало обичайно
местопребиваване на територията на Република България, не следва да се
абсолютизира, защото ще доведе до необосновано ограничаване правото му
на защита. В хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК е достатъчно по делото
да бъде установена вероятната основателност на това твърдение.
С оглед горното и доколкото липсата на обичайно местопребиваване на
територията на Република България на длъжника към датата на подаване на
заявлението е отрицателна процесуална предпоставка, препятстваща
издаването на исканата от кредитора заповед, и в съответствие с
правомощието си по чл. 423, ал. 3, изр. последно вр. чл. 411, ал. 2, т. 5
/предишна т. 4/ от ГПК, Окръжният съд следва служебно да обезсили
процесната заповед за изпълнение, както и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Разглеждане на частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК не се налага, предвид
обезсилването на цялата заповед за изпълнение, включително и за разноските
на кредитора.
При този изход на производството по чл. 423 от ГПК, на подалия
възражението се следват направените във връзка с него разноски - държавна
такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 200 лева. Разноските за
частната жалба остават за сметка на длъжника, понеже до разглеждане на
същата не се стигна.
Настоящото определение няма да подлежи на обжалване. По съществото си
производството е извънинстанционно - насочено е към отмяна на влязла в
сила заповед. Актът по чл. 423 от ГПК не съставлява определение по смисъла
на чл. 274, ал. 1 от ГПК, което да прегражда по-нататъшното развитие на
делото, нито обжалването му е предвидено в закона. Той не е и определение
по смисъла на ал. 3 на чл. 274 от ГПК, тъй като горестоящият съд се
произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложени му от закона
правомощия.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на Р. Д. Н., ЕГН **********, адрес с. П., общ.
Благоевград, обл. Благоевград, ул. „Х.С.“ ..., подадено срещу заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с № 9764, издадена на
11.12.2015 г. по частно гражданско дело № 2676 от 2015 г. на Районен съд
3
Благоевград.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с № 9764, издадена на 11.12.2015 г. по частно гражданско дело № 2676
от 2015 г. на Районен съд Благоевград, както и издадения въз основа на нея на
02.02.2016 г. изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Л.“, ул. „Х.И.“ № 15, представлявано от Л.К.Д., да заплати на Р. Д. Н.,
ЕГН **********, адрес с. П., общ. Благоевград, обл. Благоевград, ул. „Х.С.“
..., направените във връзка с възражението разноски по делото - държавна
такса от 25 /двадесет и пет/ лева и адвокатско възнаграждение от 200 /двеста/
лева.
На ЧСИ Б.В. да се изпрати заверено копие на настоящия съдебен акт, по
неговото изпълнително дело № 838 от 2021 г., за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4