№ 9928
гр. София, 11.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110143764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т--------“ ЕАД е предявило против Н. В. Р. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1292.30лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 12.01.2022 г., до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 229.64лв. за периода от
15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., както и сумата от 19.81лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 12.01.2022 г., до изплащане на вземането, както и лихва за
забава върху вземането за главница за дялово разпределение в размер на 4.21лв. за
периода 31.01.2019 г. до 29.12.2021 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
18.01.2022г. по ч.гр.д. № 1189/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот
в гр.С------, аб. № -, като за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ищецът доставил
топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 1292.30лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била
начислена лихва за забава в размер на 229.64лв. за периода от 15.09.2019 г. до
29.12.2021 г., като била дължима и цена на за услуга дялово разпределение за периода
от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 19.81лв., върху която се дължала лихва за
забава. Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от 12.01.2022г., на
18.01.2022г. по ч.гр.д. № 1189/2022г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от
ответницата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че за исковия период
1
ответницата не е била собственик по отношение на процесния имот. В тази връзка се
сочи, че процесният имот е дарен от ответницата на нейния син- И------, както и че за
имота има учредено запазено право на ползване в нейна полза, но ответницата не е
живяла в имота в продължение на повече от двадесет години. Навеждат се доводи, че
правото на ползване било погасено, тъй като не било упражнявано за период от повече
от пет години, но въпреки това ищцовото дружество претендира процесните суми от
ответницата и отказва да премахне името на ответницата като титуляр на партида за
топлоснабдения имот.
По делото е конституирано трето лице - помагач на страната на ищеца - „Нелбо
инженеринг“ ООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа и правна страна:
Исковете са предявени по реда на чл.422 ГПК и са с правно основание чл. 150, ал.1
ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответницата) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество
на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, така и че е било налице
основание за начисляване на лихва за забава. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответницата за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответницата, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докаже наведените в отговора на исковата молба възражения, че правото на ползване е
погасено.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР
на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Съгласно дадените в Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
2
й на топлопреносното предприятие.
Спорът по делото е концентриран върху въпроса дали ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия за имот с адрес в гр.С------, доколкото по делото е
оспорено обстоятелството да се намира в облигационно отношение с ищцовото
дружество за топлоснабдения имот.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона - чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на потребителя,
вкл. и относно приемането на Общите условия. При придобиване на имот,
собственикът е длъжен да подаде молба-декларация за откриване на партида, но
неподаването й е правно ирелевантно, тъй като договорното правоотношение възниква
по силата на закона, като е обусловено единствено от титулярството на право на
собственост, респ. на вещно право на ползване (в този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК).
С оглед приетия като доказателство по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 45, том II, рег.№ 3737, дело № 234/2007г. от 28.06.2007г., от който
се установява, че ответницата Н. В. Р. е дарила на сина си И------ процесния недвижим
имот ап. 94, находящ се в гр.С-, като със същия си е запазила правото на ползване
върху имота безвъзмездно до края на живота си. От приетото по делото заявление -
декларация рег. № 1427/23.05.2012г. се установява, че лицето И------ е поискал
разкриване на партида за имот – ап.94, находящ се в гр.С-, вх.Б, в качеството му на
собственик, с оглед приетия нотариален акт от 28.06.2007г., по силата на който същият
е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот, както и е представено
заявление от ответницата Н. В. Р. до ищцовото дружество, с което последната е
направила искане да бъде закрита партидата на нейно име за същия имот.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема, че между ищцовото
дружество и ответника не е налице валидно сключен договор за продажба на
топлоенергия при публично известно общи условия, действал за процесния имот през
процесния период, доколкото са налице данни, че същият е бил прекратен. Съдът
приема, че за процесния период е бил действащ договор за продажба на топлоенергия
при публично известно общи условия с посоченото трето за спора лице, което е бил
собственик на имота, като се установява, че за имота при ищеца е открита клиентска
партида на името на едно трето за спора лице – И------, като от приетите по делото
доказателства- изравнителни сметки за процесния период и съобщения към фактури,
издавани от ищеца, се посочва, че титуляр на партидата за процесния абонатен номер е
лице, различно от ответника.
По делото се установи, че процесният топлоснабден имот се ползва от собственика
на същия – И------, в продължение на повече от 5 години, като ответницата е направила
волеизявление за закриване на партидата по отношение на имота, съответно
посоченото трето лице е направило валидно искане за откриване на партида на негово
име на 23.05.2012 г. и последният за релевантния за спора период е бил титуляр на
партида с аб. № -, открита за имота. С оглед на това се налага изводът, че ответницата е
предоставила ползването на процесния имот на своя син, поради което и съдът намира
за основателно възражението на ответницата за погасяване на запазеното в нейна полза
право на ползване за процесния имот на основание чл. 59, ал. 3 ЗС поради
неупражняването му в продължение по повече от 5 години.
По делото не е представен друг документ, въз основа на който ответницата да е
направила искане да встъпи в облигационно правоотношение с „Т--------“ ЕАД във
връзка с доставката на топлинна енергия да процесния имот. С оглед изложеното и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема, че ответницата не дължи на ищеца
3
претендираната с исковата молба стойност на доставена до ап. 94, находящ се в гр.С-,
топлинна енергия през исковия период. Недоказването на качеството потребител на
топлинна енергия обуславя извод, че посоченото лице не се явява материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените срещу него искове за стойност на неплатена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, поради което същите са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. С оглед неоснователността на главните
искове, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за заплащане на
обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Последният не претендира разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т--------“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр. С---, срещу Н. В. Р., ЕГН: **********, гр.С-----, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Н. В. Р. дължи на „Т-“ ЕАД сумата
от 1292.30лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се гр.С------,
аб. № -, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 12.01.2022 г., до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 229.64лв. за периода от
15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., както и сумата о т 19.81лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 12.01.2022 г., до изплащане на вземането, както и лихва за
забава върху вземането за главница за дялово разпределение в размер на 4.21лв. за
периода 31.01.2019 г. до 29.12.2021 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
18.01.2022г. по ч.гр.д. № 1189/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - „Нелбо инженеринг“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4