Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
24.03.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
шестнадесети февруари година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1313 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е иск с правно основание чл. 26 от СК, във връзка с чл. 26, ал. 2, предл.2 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба
на Р.В. К. – И. ЕГН **********, с която срещу С.И.И. ЕГН **********
и М.П.П. ЕГН ********** е предявен иск с правно
основание чл.26 от СК за прогласяване относителна недействителност на договор
за дарение на семейното жилище, съставляващо апартамент № Г 5.4, находящ се в гр.София, ж.к. „******бл.********,
изключителна собственост на единия съпруг - С.И.И.,
извършено без съгласието на другия съпруг, в хипотезата на липса на друго
жилище обща собственост на съпрузите или лична собственост на всеки един от
тях, годно да удовлетвори нуждите на семейството и което дарение е обективирано
в нотариален акт № 88, том I, per. № 1236, нотариално дело № 63/01.06.2018 г. на
нотариус И.Р.с рег.№ 051 от НК. Ищцата претендира разноските сторени в
производството.
Излагат се съображения, че ищцата Р. К. -И. и първия
ответник С.И. сключили граждански брак на 7 март 2009 година в гр. Бургас. Твърди
се, че от брака съпрузите имат две малолетни деца - И. С.И. на 4 години и Г.С.И.
на 8 години. Сочи се, че по време на брака си съпрузите и техните деца живеели
в семейното жилище, находящо се в град София, ж.к. „**********ет. *****През юли
2017 г. ответникът С.И. напуснал семейното жилище, поради негова извънбрачно
връзка и от този момент ищцата сама упражнявала родителските права спрямо двете
малолетни деца. Твърди се, че до август 2018 г. ищцата продължила да живее в
процесното жилище. Същото било лична собственост на първия ответник, придобито
с нотариален акт № 15, том VI, per. № 12205, дело 878/2006 по описа на нотариус
В.И.с per. № 271. Твърди се, че с нотариален акт за
дарение № 88, том I, per. № 1236, нот. дело № 63 от 01.06.2018 г. на нотариус И.Р.с
per. № 051 с район на действие СРС, ответникът С.
дарил на своята майка М.П. процесния недвижим имот.
Ищцата се позовава на нормата на чл.26 от СК, според
която действия на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия
съпруг се извършват със съгласието на другия, когато съпрузите нямат друго
жилище обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Наведен е
довод, че в процесния случай двамата съпрузи нямат
друго жилище обща собственост, ищцата не притежава жилище, което да е нейна
лична собственост и в тази връзка, за извършването на разпоредителна сделка със
семейното жилище се е изисквало нейното
съгласие, алтернативно съгласие на районния съд. Ищцата поддържа, че не е давала своето
съгласие за разпоредителната сделка, не е била уведомена за нея и е разбрала
случайно в хода на размяна на книжа в бракоразводното дело през месец август
2018г.
В исковата молба е релевиран довод, че жилището
предмет на атакуваната сделка е „семейно жилище“, като същото е обитавано от
съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца. Твърди се, че първият ответник е напуснал семейното жилище през 2017г., а
ищцата Р. К. – И. и децата й продължили да живеят в това жилище до месец
септември 2018г., когато ответникът сменил ключалката и ищцата се принудила да
се изнесе заедно с децата. Сочи се, че след като процесния имот представлява „семейно
жилище“ към момента на фактическата раздяла между съпрузите и е лична
собственост на единия съпруг, то липсата на съгласие на другия съпруг,
респективно разрешение на районния съд, води до порок на сделката, обуславящ
нейната относителна недействителност по отношение на съпруга – несобственик,
както е прието в т.2 от ТР №5/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответниците – С.И. и М.П..
Изложено е становище за неоснователност на исковата претенция. Признава се обС.елството, че с нотариален акт за дарение № 88, том I,
per. № 1236, нот. дело № 63 от 01.06.2018 г. на нотариус И.Р.с per. № 051 с район на действие СРС първият ответник С.И. е
дарил на втория ответник – М.П. процесния недвижим
имот. Ответниците твърдят, че ищцата притежава друго лично жилище, а именно:
апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. *********придобит въз основа на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том XLІ, дело №
7911/1997г. от 14.04.1997г. на нотариус К.Б..
Наведено е искане за изискване на цялото нотариално
дело, във връзка със извършеното дарение, както и да се допусне до разпит
нотариус И.Р.с рег. № 051 от НК.
В съдебно заседание банката ищец чрез
пълномощника адв.С. поддържа предявения иск, оспорва
възраженията на ответниците. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и
писмена защита.
В о.с.з ответникът И. чрез пълномощника
си адв.Ч. оспорва конститутивния иск. Представя
списък на разноски по чл.80 ГПК.
В о.с.з ответницата П. чрез пълномощника си адв.Г.
оспорва предявения иск. Представя
списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК, намира следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а това се
установява от събраните по делото доказателства, че ищцата Р. К. – И. и първия
ответник С.И.С. са съпрузи, сключили граждански брак на 7 март 2009 година,
като от брачното си съжителство имат две малолетни деца - И. С.И. роден на ***г.
и Г.С.И. роден на ***г. /удостоверение
за семейно положение изх.№РИС -17/ 04.10.2017г. на л.8 от приложеното
гр.д.№65114/2018г. на СРС /
Безспорно между страните е обС.елството, като се установява
и от събраните доказателства, че от момента на сключването на гражданския си
брак съпрузите Р. и С. И.ови обитавали семейно
жилище, представляващо самоС.елен апартамент № Г 5.4,
находящ се в гр.София, ж.к. „******бл.********, състоящ се от антре, складово помещение, баня, тоалетна,
дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални и тераса, със застроена площ от
89,92 кв.м., който апартамент е заснет като сомоС.елен
обект в сграда с идентификатор 681134.1504.2234. 1.100, по КККР на гр. София,
одобрени със Заповед РД-18-27 от 03.04.2012г. на изпълнителния директор на
АГКК.
Няма спор, че семейното жилище е индивидуална
собственост на съпруга С.И.И., като същото е закупено от него преди сключването
на гражданския брак, а именно на 03.11.2006г., за което е съставен нотариален
акт № 15, том 6, нот.д. № 878/2006г. на нотариус В.И.с рег.№ 271 от НК и район
на действие РС- София. В договора за
покупко-продажба апартаментът е описан със следните характеристики -площ от 89,92
кв.метра и състоящ се от състоящ се от антре, складово помещение, баня, тоалетна,
дневна-трапезария с кухненски бокс, две спарни и тераса, ведно с 3,12 % идеални части от общите части на
сградата и 0,64% ид.
части от правото на сттроеж върху мястото, като апартамента е закупен без
каквито и да било тежести или запазени ограничени вещни права върху него, с
изключение на договорна ипотека върху урегулирания поземлен имот учредена в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД./л.72-л.73 от делото/.
С нотариален акт за за дарение № 88,
том I, per. № 1236, нот. дело № 63 от 01.06.2018 г. на нотариус И.Р.с per. № 051 от НК, с район на действие СРС първият ответник С.И.И. е дарил на майка си М.П.П. процесния недвижим имот - апартамент № Г 5.4, находящ се в
гр.София, ж.к. „******бл.********, състоящ се от антре, складово помещение, баня, тоалетна,
дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални и тераса, със застроена площ от
89,92 кв.м., който апартамент е заснет като самоС.елен
обект в сграда с идентификатор 681134.1504.2234. 1.100, по КККР на гр. София. /л.9-л.11 от
приложеното гр.д.№65114/2018г. на СРС, ГО, 41 с-в/ И
дарителят
и дарената са представлявани от един и същ пълномощик, а именно – Р.И.И. ЕГН **********,
която е разпитана като свидетел по делото и е сестра на първия ответник./Молба на Р.И.
като пълномощник на С.И. и М.П. до нотариус Ир. Р.от
01.06.2018г. на л.63 от делото/
Не се спори, че ищцата К. не е давала
съгласие за извършеното разпореждане от С.И.И. със
семейното жилище негова лична собственост.
Видно от приетото нотариално дело № 63 от
01.06.2018 г. на нотариус И.Р.с per. № 051 от НК, за
извършеното разпореждане от С.И.И. със семейното
жилище - апартамент № Г 5.4, находящ се в гр.София, ж.к. „******бл.********, не е давано разрешение от районния съд по
смисъла на чл.26, изр.II от СК. В депозираната пред нотариуса
декларация за граждансство и гражданско състояние по
чл.25, ал.8 от ЗННД, ответникът С.И.
посочил семейно положение – женен и
съпруга Р.В. К. – И.. /л.69 от делото/
Във връзка с твърденията на ответниците
по спора за това, че ищцата притежава и друго жилище, са представени писмени доказателства
и са събрани гласни доказалства, чрез разпит на двама свидетели.
Установява се от приетия нотариален акт №**, н.д.№7911/1997г. на
нотариус при СНС, че на 14 април 1997г. ищцата Р.В. К. и
сестра и В. В. К. са придобили като
непълнолетни лично и със съгласието на майка им Г. К., чрез покупко-продажаба в
съсобственост апартамент №9, находящ се гр.София, ж.к. „******бл.**, на втори
жилищен етаж, заедно с мазе №59./л.36
от делото/
Свидетелката
Г. К. /68г., майка на
ищцата/
разпитана в о.с.з. на 16.02.2021г. сочи в показанията си, че по време на брака
си със С., дъщеря и Р. и цялото им семейство живеело в семейното им жилище в гр.София,
„*********, вх. Г, ет. *****В показанията се съдържат данни, че голямото дете
на Р. и С. е на 10 годишна възраст, като съпрузите живеели в този апартамент от
самото раждане на децата. Свидетелката сочи, че дъщеря и жевеела
в жилищено до 01.08.2018 г., когато заминала в чежбина.
Свидетелката твърди, че дъщеря и Р. няма друго жилище. Свид.
Г. К., посочва, че тя и мъжът купили преди години след гурбет в Русия си купили
жилище, което е записано на двете им дъщери - В. К. и Р. К.. Сочи още, че в
момента в този апартамент живеят тя и мъжът и. Пояснява, че това жилище е двустаен апартамент,
като адрес на техния
апартамент е: гр. София, ж.к. „********
Свидетелката Р.И.И.
/34г., сестра на първия
ответник и дъщеря на втората ответница/ разпитана в о.с.з.
на 16.02.2021г. сочи в показанията си, че Р. и С. сключили брак през 07.03.2009
г. По време на брака живеели в семейното им жилище в „********, ет. *****Фактическата им раздяла
беше през м.март-м.април 2017 г. Брат и се изнесъл от семейното жилище през
м.юли 2017 г., началото на месеца.
Свидетелката сочи, че брат и С. се преместил в други жилище в съседство.
Свид. И., сочи, че Р. има друго жилище, което се намира в ж.к. „Дружба“ 1,
което е съседният комплекс. Р. притежавала това жилище
задно със сестра си. Жилището било от пет стаи, като там живеела сестра и, както
и майката и бащата на Р. през зимата. Бракоразводното дело на Р. и С. започнало
2018 г.
Показанията на свидетелките Г. К. и Р.И.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид близкото родство на първата свидетелка с ищцата, а на
втората с ответниците. В частта, в която се сочи, че
в жилището предмет на процесното
дарение, са живели двамата съпрузи и
децата им, показанията са непротиворечиви, поради което, съдът ги кредитира.
В приетия препис от искова молба зна С.И. срещу Р. К., за развод с пр.основание чл.49 СК,
процесното жилище е описано като семейно жилище, в което да се определи
местоживеене на децата И. С.И. и Г.С.И., където майката да полага ежедневни
грижи по отглеждането им. /л.12-л.17 приложеното гр.д.№65114/2018г. на
СРС, ГО, 41 с-в/
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни изводи:
Допустимост:
Искът с правно основание чл. 26 от СК, е предявен при наличие на правен
интерес за ищцата, като съпруга несобственик да иска прогласяване на
относителната недействителност спрямо нея на разпоредителна сделка със семейното
жилище, еднолична собственост на другия съпруг, предвид извършването й без
нейно съгласие, доколкото нямат друго
жилище, което да обитават заедно с двете си деца.
Разгледана по същество исковата претенция
е изцяло основателна.
Разпоредбата на чл. 26 от СК квалифицира като
недействителни действията на разпореждане със семейното жилище-лична
собственост на единия съпруг, извършени без съгласието на другия, ако двамата
съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки от
тях и ако се установи, че разпореждането е във вреда на ненавършилите пълнолетие
деца и на семейството.
Основният спорен момент е дали посочения от отнветниците друг имот,
притежаван в съсобственост от ищцата и сестра и В. К. има характеристиката на друго жилище,
лична собственост по см. на чл. 26 от СК
Установи се от показанията на
свидетелката Г. К., че след работа в Русия си купили жилище, което е придобито
на името на двете им дъщери - В. К. и Р. К., но в жилището живеят тя и съпруга
и. ОбС.елството, че на
майка им Г. К., чрез покупко-продажаба в
съсобственост апартамент №9, находящ се гр.София,
ж.к. „******бл.**, на втори жилищен етаж е съсобствен
на ищцата и нейната сестра В. В. К.,
както и че са го придобили като непълнолетни, чруз
майка им Г. К. се установява и от приетия нотариален акт №**, н.д.№7911/1997г.
на нотариус при СНС, че на 14 април 1997г.
Няма спор, че процесното жилище има характеристиките на семейно жилище по
смисъла на СК, доколкото същото е било трайно и постоянно обитавано
първоначално от съпрузите Р. К. – И. и С.И., а след това и от техните
ненавършили пълнолетие синове, считано от 2009 г. Функциите и предназначението
на конкретното семейно жилище, намиращо се в гр.София е да осигури един
нормален и спокоен съвместен живот на съпрузите и на децата им, като задоволи
поне техните базисни нужди от подслон, уют, спокойствие и нормален битов и
социален комфорт. Двете им деца са израстнали в него.
Тези факти и обС.елства имат значение в случая доколкото семейното жилище
или каквото и да е друго жилище следва да осигурява не само подслон и преспИ.е, но то следва така да е подбрано и устроено по
начин, че да дава възможност за успешна и трайна реализация на цялото
семейството във всякакъв аспект- битов,
образователен, социален, обществен.
Процесното семейно жилище, еднолична собственост на съпруга С. И.ом представляващо
апартамент, предсталяващо апартамент № Г 5.4, находящ
се в гр.София, ж.к. „******бл.********, с площ от 89,92 кв.м., е създало и
осигурило тази среда и обстановка, към която всички членове на семейството са
се приспособили и са приели и то трайно. Следователно другото жилище, което
следва да притежават или двама съпрузи или единия от тях, по смисъла на чл. 26
от СК трябва поне минимум да припокрива тези критерий, на които отговаря
продаденото семейно жилище. Вярно е, че законът не поставя знак за равенство
между семейното жилище и притежаваното друго жилище, като основание да бъде
отчуждено семейното жилище еднолична собственост на другия съпруг без
съгласието на другия съпруг. Процесното семейно жилище, еднолична собственост на съпруга
е създало и осигурило среда и обстановка, към която всички членове на
семейството са се приспособили и са приели. Следователно другото жилище, което
следва да притежават или двама съпрузи или единия от тях, по смисъла на чл. 26
от СК трябва поне минимум да припокрива тези критерий, на които отговаря
продаденото семейно жилище. Следователно това друго жилище следва да осигури
освен минимум социални и битови условия за живеене, без да води това до
причиняване на вреда на семейството и на децата.
Установи се, че другото жилище, за което се
съдържат доводи в отговора на ответниците е съсобствено на ищцата Р. К. и сестра и В. К., обитавано и
от техните родители, като не позволя ефективно и нормално да се задоволят
жилищните нужди на ищцата и децата и .
В хода на съдебното дирене по делото
безспорно се установи, че първият ответник С.И. е дарил на втория ответник – М.
П. процесният недвижим имот, представляващ семейно жилище. При сключването на
договора, а и в последствие, съпругът - несобственик Р. К. не е дала съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 СК съгласие на съпруга -несобственик е
необходимо. Съгласно даденото разрешение с т. 2 на Тълкувателно решение №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 29 декември 2014 г., сделката на разпореждане със
семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от него без
съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително
недействителна спрямо съпруга - несобственик. Сделката може да бъде заздравена
с даване на съгласие от съпруга - несобственик след сключването й. Така
извършеното разпореждане със семейното жилище е в относително, нестабилно,
временно положение. Съпругът - несобственик може да оспори сделката с иск за
обявяване на недействителността й, а упражняването на това право не е
ограничено със срок. Предявеният иск е такъв с правно основание чл. 26 СК. Изискването за съгласие е гаранция
срещу накърняване интересите на семейството. С това правило се ограничава
правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува разширително /
Решение № 385 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 968/2011 г., I г.о., ГК/.
Смисълът на забрана за разпореждане със семейното жилище - лична собственост
без съгласието на другия съпруг или без заместващото го разрешение на съда не е
да върне имота в патримониума на разпоредилия се съпруг, а да гарантира правата
на другия съпруг в случай на разпределение ползването му, поради което и съдът
приема, че спорът е свързан с имуществените отношения между съпрузи.
Ответниците навеждат доводи и представят писмени доказателства за притежавани
от ищцата ½ ид.части от друго жилище. Съдът приема, че макар и да има
данни, че към датата на атакуваната сделка ищцата е притежавала идеална част от
друг недвижим имот, същите не водят до извода, че процесното семейно жилище е
изгубило характера си на такова. Ответникът И. не доказа, че притежаваният от
ищцата К. имот в съсобственост с други
лица има характера на друго жилище, лична собственост по см. на чл. 26 от СК.
Следователно предпоставките предвидени в
закона са налице и по изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 26 от СК е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на делото право на разноски има ищеца. На ищцата следва да се заплатят
направените от нея разноски пред СГС в общ размер на 3183,85лв., които включват 683,85 лв. платена държавна
такса за образуването на делото пред настоящата инстанция и 2 500лв.
адвокатско възнаграждение./списък по чл.80 ГПК на л.94 от делото/
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, на основание чл.
26 от Севейния кодекс спрямо Р.В. К. – И. ЕГН **********, по
иск предявен срещу С.И.И. ЕГН ********** и М.П.П. ЕГН **********, действието на разпореждане на С.И.И. със семейното жилище, негова лична собственост, извършено
с договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт за дарение № 88, том I, per. № 1236, нот. д № 63/01.06.2018 г. на нотариус И.Р.с рег.№ 051 от НК, с който С.И.И. дарил
на майка си М.П. Петковаапартамент № Г 5.4, находящ се в гр.София, ж.к. „******бл.********, състоящ се
от антре, складово помещение, баня,
тоалетна, дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални и тераса, със
застроена площ от 89,92 кв.м., заедно с 3,12 % ид.
части от общите части на сградата, който апартамент е заснет като самоС.елен обект в сграда с идентификатор 681134.1504.2234.
1.100, по КККР на гр. София.
ОСЪЖДА
С.И.И. ЕГН ********** и М.П.П. ЕГН **********, да заплатят
на Р.В. К. – И. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3183,85 лв.,
представляваща съдебни разноски пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: