№ 60
гр. Шумен, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202064 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2100019/08.11.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на „ВАСИТРОН” ЕООД, с ЕИК202942113, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”Софийско шосе” №14, ет.7, ап.33, в качеството му на
работодател, представлявано от В.Й.В., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция
в размер на 280 лева /двеста и осемдесет лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като моли наложената му имуществена санкция да бъде намалена, излага
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” -гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага
подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„ВАСИТРОН” ЕООД осъществява строително монтажни работи в обект „Автосервиз
и офиси“, намиращ се на адрес: гр.Шумен, ул.“Ген.Драгомиров“ №28, УПИ II, ПИ с
идентификатор 83510.654.293, РС №349/30.12.2020 год., ПОСП 21.04.2021 год., с
възложител Д.М.Д.. На 28.09.2021 год. на строежа била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от длъжностни лица при „Инспекция по труда”, гр.Шумен,
първоначално на обекта в гр.Шумен, а след това и на 01.10.2021 год. въз основа на
представени писмени документи, при което било констатирано, че единствения подход на
работещите на обекта било вътрешното стълбище, като същото от кота 0.00 до кота +4.50 м.
не било обезопасено с временна система за странична защита /предпазни парапети/.
От страна на лицето В.Й.В. била попълнена Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3
от КТ в която е посочил, че действително няма временна система за странична защита на
вътрешното стълбище и плочата на втория етаж. На 07.10.2021 год. от страна на
представляващия дружеството-жалбоподател бил представен снимков материал, от който е
видно, че стълбището и плочата на втория етажа са били обезопасени. Резултатите от
извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2131630
от 28.09.2021 год. и 01.10.2021 год., който бил връчен на управителя на дружеството на
08.10.2021 год. За констатираното нарушение на 08.10.2021 год. на дружеството-
жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-
2100019/08.10.2021 год., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.7, ал.3, т.1 от ЗЗБУТ, чл.50 от Наредба №7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на работните места при използване на работно
оборудване и чл.38, ал.1 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР. Актът е бил съставен в присъствие на
управителя на дружеството, който го е подписал, след като е изложил под формата на
възражения, че нарушението е било отстранено веднага след неговото констатиране.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
е депозирал допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, както и депозираното възражение е издадено наказателно
постановление №27-2100019/08.11.2021 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на
„ВАСИТРОН” ЕООД, с ЕИК202942113, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.”Софийско шосе” №14, ет.7, ап.33, в качеството му на работодател, представлявано от
В.Й.В., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 280 лева /двеста и
осемдесет лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
2
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. М.
М. и на свидетеля Г. П. П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283
от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. М. М. и Г. П.
П., доколкото същите са присъствали по време на извършване на проверката и показанията
им почиват на техни преки и непосредствени впечатления от фактите, за които
свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, непредубедени и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3, т.1 от ЗЗБУТ На работните места се създават
условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като
работното място и работното оборудване се поддържат в техническа изправност, а всички
неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите, се
отстраняват във възможния най-кратък срок.
В същото време съгласно разпоредбата на чл.50 от Наредба №7 от 23.09.1999 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване Пътните маршрути, в т.ч. стълбища, стъпала,
неподвижно закрепени стълби и местата за товарене и разтоварване, както и разстоянията
между използваните транспортни средства и врати, портали, колони, коридори, пешеходни
пътеки, стълбища, работно оборудване и др. се определят така, че да осигуряват сигурността
на съоръженията, на транспортните средства и безопасността на пешеходци и работещи в
близост до тези пътни маршрути, като съгласно нормата на чл.38, ал.1 от №2 от 22.03.2004
год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи За обезопасяване на работното оборудване на
строителната площадка се използват постоянни или временни ограждения (парапети,
капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове,
естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи се
машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи се течности,
хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.
Безспорно установено по делото е, че по време на извършване на проверката на
обекта, на който са били извършвани строително-монтажните работи работниците са
използвани като единствен подход вътрешно стълбище, като същото от кота 0.00 до кота
+4.50 м. не е било обезопасено с временна система за странична защита /предпазни
парапети/. В подкрепа на този извод са и събраните хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите М. М. М. и Г. П. П., които са присъствали по
време на извършване на проверката и лично са възприели състоянието на стълбището към
3
този момент, както и факта, че на обекта е имало работници, извършващи строително-
монтажни дейности, като са използвали именно посоченото стълбище за придвижване. Това
обстоятелство не се оспорва и от страна на представляващия дружеството-жалбоподател,
който в съставените от него обяснения и в жалбата потвърждава факта на нарушението.
А с оглед на изложеното се налага извода, че дружеството–жалбоподател е
осъществило състава на посоченото в акта и в издаденото наказателно постановление
административно нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.3, т.1 от ЗЗБУТ, чл.50 от Наредба
№7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места
при използване на работно оборудване и чл.38, ал.1 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
Впоследствие дружеството е изпълнило задължението си и е отстранило посочената
нередовност, като непосредствено след деня на проверката посоченото стълбище, както и
плочата на втория етаж са били обезопасени. Това обстоятелство се установява от
приложения като писмено доказателство по делото снимков материал.
Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, обстоятелството, че същото е
било отстранено веднага след неговото констатиране от страна на проверяващия орган,
както и с оглед констатираната липса на вредни последици за работниците, съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.415в, ал.1 от КТ. В същото време обаче,
съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно
наказанието. Наложил е наказание в размер близък до максималния, предвиден в закона, без
да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в
настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде
наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от
КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 100 лева. В тази връзка съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения
по-горе смисъл.
Съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че приложената в настоящия
случай разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, регламентираща административно-наказателна
отговорност при маловажни случаи на нарушение на разпоредбите на КТ, по същността си
представлява специално правило, дерогиращо общата норма на чл.28 от ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по реда на КТ, съобразно чл.415в, ал.1 от КТ имат
два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда
на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в
тези случаи, за разлика от общата хипотеза на "маловажност", не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а налагане на същото по вид
4
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В
контекста на посоченото, настоящият състав намира, че наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН. Това тълкуване, от една
страна е съобразено с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. №
7/2010 г., а от друга - отчита специфичната уредба на института на "маловажността", вложен
в КТ. Преценката за маловажност на административното нарушение на норми от КТ следва
да бъде извършвана при стриктното съблюдаване на правилото на чл. 415в от цитирания
нормативен акт.
С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното
наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-
жалбоподател „имуществена санкция” бъде намалена от 280 /двеста и осемдесет/ на 100
/сто/ лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е
било изменено, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-2100019/08.11.2021 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.415в, ал.1 от КТ на „ВАСИТРОН” ЕООД, с ЕИК202942113, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”Софийско шосе” №14, ет.7, ап.33, в качеството му на
работодател, представлявано от В.Й.В., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция
в размер на 280 лева /двеста и осемдесет лева/, като намалява размера на наложената
„имуществена санкция” от 280 /двеста и осемдесет/ на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „ВАСИТРОН” ЕООД, с ЕИК202942113, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”Софийско шосе” №14, ет.7, ап.33, в качеството му на
5
работодател, представлявано от В.Й.В., с ЕГН********** да заплати на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6