Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в публично
заседание на 20.03.2018 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.А ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА гр.д.№ 374/18 г. за да се произнесе, взема
предвид:
ИСКОВЕ с правно осн. чл. 127 ал. 2 от СК и по чл. 149
вр. с чл. 143 ал. 2 от СК.
Ищецът П.К.Б. *** е предявил срещу Д.Т.И.
***, искове за определяне на родителска отговорност по чл. 127, ал. 2 от СК по
отношение на децата им: Л.П. Б., ЕГН **********, Н.П. Б., ЕГН ********** и Б.П.Б.,
ЕГН **********. Твърди, че в момента съжителства с друга жена, от която има
родено дете – В., на 1 година, за когото също полага грижи заедно с неговата
майка. Твърди, че с ответницата живели на семейни начала от 2002 г. до началото
на м. април 2016 г., след което ответницата го напуснала, живяла в чужбина, а
понастоящем живее в с. Гиген. Твърди, че от напускането на ответницата, той
полага грижи за трите деца, че те посещават училище в с. Вълчитрън и се справят
добре с учебния материал. Заявява, че през м. август 2017 г. ответницата отвела
детето Л. със себе си в с. Гиген, без предварително да го информира, но след
време детето се свързало с него и му казало, че не се чувства добре и иска да
се прибере при него. Твърди, че през времето, през което детето било при майка
си, не посещавало училище, и започнало да учи едва като се прибрало през м.
декември 2017 г. Заявило, че иска да живее с баща си и брат и сестра си. Ищецът
твърди, че от м. април 2016 г. ответницата не е давала издръжка за децата, не
позволила на ищеца да получава и детски и социални помощи за трите деца.
Заявява, че е силно привързан към децата си, както и те към него, при него те
се чувствали спокойни и обичани. Старае се да осигурява средства за издръжката
им. Моли съда да му предостави родителските права върху трите деца, да определи
местоживеенето им при него в ***, да постанови режим на лични отношения на
майката с децата, да осъди ответницата да заплаща издръжка на децата в размер
на 127.00 лв. за всяко дете, вкл. и една година преди завеждане на исковата
молба.
Ответницата заявява, че ищецът ѝ
изневерявал, вземал пари от нея, обиждал я и я е биел когато живели заедно.
Твърди, че е избягала от ищеца, заминала е в чужбина и се е оженила за друго
лице. Твърди, че в неопределен момент баща ѝ се е обадил, че децата са
изоставени на улицата, и че ги е прибрал при него. Ответницата твърди, че
тогава започнала да изпраща пари за децата си, че се прибрала на 13.09.2016г.,
за да приготви децата за училище. Намерила къщата без ток и с изпочупени
прозорци. Платила тока, сложила прозорци и купила дърва. През това време
ответникът бил в чужбина. Върнал се е за Нова година с жена си Й. и я изгонил
от къщата, като не ѝ дал децата, които правели каквото той им казвал.
Твърди, че след време ищецът продал къщата на децата, изял парите и в момента
живее в чужда къща. Твърди, че децата са по цял ден заключени като кучета, не
излизат и не играят като другите деца. Твърди, че всичко в исковата молба е
лъжа и никой не помага на бащата. Твърди, че си иска децата и не се отказва от
тях. Не желае те да останат при баща си. Заявява, че няма средства, които да
дава за децата, но счита, че може да ги гледа, а като вариант иска децата да
бъдат разделени, като две да бъдат при нея, а едно - при него.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, намери за установено следното: От
представените удостоверения за раждане по актове № 610/25.04.2003 г., №
1970/30.11.2004 г. и № 628/07.04.2010 г., и трите на община Плевен, е видно, че
децата Л.П. Б. с ЕГН **********, Н.П. Б. с ЕГН ********** и Б.П.Б. с ЕГН **********,
към момента са с майка – ответницата Д.Т.И. и баща – ищецът П.К.Б.. Безспорно
по делото е, че страните не са сключвали граждански брак, а са живели на
съпружески начала от 2002 г. до началото на април 2016 г., от което съжителство
са родени трите деца. Понастоящем, съобразно представените удостоверения за
настоящ адрес на трите деца, издадени от Община Плевен, децата са регистрирани
на адрес: ***, и се отглеждат от бащата и неговата приятелка Й. В.М., с която
имат още едно дете на една година. Ищецът, изслушан по реда на чл. 59 ал.6 от СК, заявява пред съда, че желае да продължи да отглежда и трите деца, че работи
на частни начала и има постоянни доходи, и че за помощ при отглеждането на
децата разчита на брат си и жената, с която живее. Посочи, че има планове за
децата да ги изучи, да ги заведе в чужбина, където според него животът е
по-добър и за децата може да се направи това, което в България не може. По реда
на чл. 59 ал.6 от СК е изслушана и ответницата, която иска също да гледа и
трите деца. Тя твърди, че е в процес на закупуване на жилището, в което живее
заедно с новия си мъж и тяхното общо дете. Твърди, че ходи за билки, а мъжът
ѝ работи, както и че получава помощ от майката и сестрите на мъжа ѝ,
които им изпращат всеки месец пари от чужбина. Сочи, че от година и десет
месеца не получава детските надбавки за трите деца и че е дала на баща им
картата от сметката, по която се превеждат, за да ги тегли той.
Социалното проучване на ДСП Плевен сочи, че от април
2016 г. основни грижи за непълнолетните Л., Н. и Б. полага единствено баща им,
който след раздялата си с ответницата заживява с Й. М., с която има едно дете
на 1 г. Сочи, че през август 2017 г. ответницата е взела при себе си в с. Гиген
Л., без да уведоми за това никого, като детето се е свързало с баща си няколко
месеца по-късно, и му казало, че не се чувства добре при майка си и желае да се
върне в град Плевен. По време на престоя си в Гиген, то не е посещавало учебно
заведение. Л. споделил, че бил принуждаван от майка си и съжителя и да краде и
да бере билки. През декември месец той се е върнал при баща си. Децата
споделят, че се чувстват добре и изразяват желание да продължат да живеят с
ищеца и съжителката му, където всичко им е осигурено. От социалното проучване е
видно, че жилището на ищеца е електрифицирано и водоснабдено, обзаведено с всички
необходими електроуреди. Ищецът е заявил, че извършва трудова дейност на частни
начала в сферата на строителството, има регистрация в Дирекция „БТ” – Плевен и
активно търси постоянна работа. Получава помощ за покриване на разходите от
братята и баща си, а съжителката му се подпомага от ДСП – Плевен за своето дете
ежемесечно със сума в размер на 137 лв. Както от проучването, така и от
доказателствата по делото е видно, че трите деца са записани в ***, община
Пордим, като от учебното заведение е получена информация, че посещават редовно
учебните часове, облечени са винаги чисто и с подходящи дрехи според сезона и
пола им и са снабдени с необходимите учебни материали. Констатирана е силна
емоционална връзка между децата и баща им.
Предвид факта, че настоящият адрес на ответницата е
извън територията на община Плевен, по делото е извършено социално проучване и
от ДСП – Никопол. Установено е, че жилището, в което живее семейството на Д. е
собственост на Т.Д.И., в добро техническо състояние е, и в него се поддържат
добри хигиенно-битови условия. Ответницата получава подкрепа от съжителя си в
желанието си да се грижи за трите деца. Същата получава ежемесечно помощи от
ДСП – Никопол с общ размер 195,75 лв. В момента е безработна и полага грижи за
детето, родено от съжителството и с В.А., също безработен и регистриран в ДБТ –
Долна Митрополия, но заявява реализиран доход от работа на частно. Заявява, че
желае да полага грижи за децата Л. и Б., както и че синът и Н.се държи лошо с
нея – обижда я и псува. Споделя, че с Л. и Б. имат емоционална връзка и децата
желаят да живеят в нейното семейство, като периодично ги посещава в град Плевен,
въпреки че баща им не им позволява да се чуват по телефона и да гостуват на
своя дядо по майчина линия, който живее в близост до тях. Социалният доклад
съдържа заключение, че Д.И. има желание и възможност да полага грижи в своето
семейство за децата си.
В съдебно заседание от 20.03.2018 г., съгласно чл. 15,
ал. 1 от ЗЗДет, са изслушани Л.П. Б. и Н.П. Б., навършили 10 годишна възраст. Детето
Л. заявява, че е живял и при двамата си родители и че същите от 2 години не
живеят заедно. Споделя, че когато е бил при майка си в с. Гиген са го карали
насила да излиза за билки, както и че един комшия го е карал да краде. Сочи, че
всяка вечер майка му и съжителят ѝ са се карали и сам е взел решението да
се върне при баща си. Не са му посягали. Споделя, че се разбира с брат си и с
жената, която живее с баща му, както и че бащата не е бил нито него, нито брат
му или сестра му. Виждал е майка си веднъж този месец, като я е срещнал
отдалече на улицата, без да говори с нея. Баща му не е забранявал да я вижда,
но тя не е идвала при тях да ги види. Споделя, че се разбира с родителите на
майка си, но въпреки че баща му не му е забранил да ги вижда, не иска и не им
ходи на гости. Л. твърди, че когато е
бил в с. Гиген, майка му е искала да го запише на училище там и го е карала да
звънне на баща си по този въпрос, като ищецът е заявил, че синът му няма работа
в Гиген. Когато Л. се е прибрал при баща си, първият срок вече е бил започнал,
не си спомня точно кога се е върнал, но не е изтървал много от материала.
Детето заявява категорично желание да живее с баща си и не иска да се вижда с
майка си, т.к. твърди, че тя се държи лошо с него. Споделя още, че когато баща
му е бил в чужбина с втората си жена, майка му и вторият ѝ мъж са го
карали да продава в барчето, което държали. Последният го е карал и да краде,
биел е майка му, даже ѝ е посягал с нож, за което се е оплакал на баща
си. Детето Н.споделя в съдебното заседание, че не е живял при майка си откакто
са се разделели с баща му, не я е виждал и не е разговарял с нея. Твърди, че
няма нужда да я вижда, тъй като тя два пъти ги е изоставяла. Споделя, че баща
му живее с друга жена, с която се разбира. С брат си Л. малко се карат за
дребни неща, но в момента се разбира и с него, и със сестра си. Знае къде живее
майка му и е ходил веднъж в Гиген за един ден, когато тя се е върнала от
чужбина. Сочи, че майка им е искала те да живеят там, но Н.не е искал – там не
му е харесало, на Л. и на Б. – също. Н.познава съжителя на майка си – Б., с
който живеят от две години заедно, но не е имал отношения с него. Споделя, че
барчето, което посочи и Л., се е намирало в тяхната къща в Бала баир и е било
на баща му - П.Б.. Сочи, че Б. е карал децата да продават алкохол до три през
нощта. Това не се е харесвало на децата – те не са искали да работят, понеже са
били будни до късно и не са могли да стават за училище. Споделя още, че майка
му не е разрешила да празнува дванадесетия си рожден си ден вкъщи, въпреки че
баща му е купил торти. Социалният работник, присъствал на изслушването на
децата, заявява, че децата не са манипулирани и при разговори с нея са казали
същото, което са споделили пред съда. Смята, че са искрени в желанието си да
живеят с бащата и има усещане, че са обидени на майката, особено Л., т.к. не е
посещавал училище докато е бил в Гиген. За случая е бил получен и сигнал в
Отдел „Закрила на детето” – Плевен от учебното заведение в с. Вълчитрън. Соц.
работник посочи, че към момента децата ходят на училище с желание и се справят
добре с учебния процес, жилищните условия в дома на бащата са добри и са осигурени
учебни материали. От направеното проучване социалният работник прави извод, че
бащата има необходимият родителски капацитет и това, че децата искат да
продължат да живеят при него е важно, както и че в техен най-добър интерес е да
бъдат предоставени родителските права на бащата. Сочи, че между децата има
емоционална близост и не е редно те да бъдат разделяни. Първоначално посочените
неразбирателства между двамата братя понастоящем не са налице, но и преди това не
са били драстични.
По делото са
разпитани двама свидетели, водени от ищеца. От показанията на брата на ищеца – С.К.Б.
– се установява, че децата към днешна дата се отглеждат от баща си на посочения
адрес, че посещават редовно училище и той ги гледа когато се налага. Свидетелят
сочи, че родителите на ответницата са виждали децата, взимали са ги, за да им
купуват дрехи и децата са оставали при тях, но предимно са живеели при баща си
и винаги са се връщали у дома след престоя при баба си и дядо си. От
показанията на Д.П. се установява, че П.Б. се грижи за децата си и работи в
строителството на частно. Свидетелят сочи, че къщата, в която се отглеждат
децата е наследствена, чиста и с добри условия. Твърди, че децата ходят на
училище и се разбират много добре с новата приятелка на баща си – Й., която се
грижи за домакинството и за децата. Споделя, че Л., Н. и Б. се отличават от
другите деца в местността Бала баир, тъй като не са неграмотни като другите,
спретнати са. Твърди, че след като Л. се е върнал от Гиген е споделил, че съжителят
на майка му го е тормозел и го е карал да краде. Сочи, че ищецът П.Б. се опитва
да има нормално семейство, гледа децата си, а докато е бил в чужбина се е
обаждал всяка сутрин и вечер, за да види какво е станало с тях.
Разпитан е и един свидетел, воден от ответницата – Т.Р.М..
Видно от неговите показания, бащата на Д. И. е гледал Б. и Л. два месеца през
2017 г. есента, като през ответницата е изпращала пари от Чехия за децата. Твърди,
че през това време ищецът е бил в София, а когато се е върнал децата са се
прибрали при него. Впоследствие сочи други периоди и години на отглеждане на
децата от дядото и на местонахождението на майката.Свидетелят сочи, че децата
са ходели на училище докато са били гледани от дядо си, както и че баща им не
се е обаждал, а чичо им С. е идвал при дядо им и се е интересувал дали имат
храна. Твърди, че Л. сам е отишъл при майка си в с. Гиген, но не му е споделял
защо се е върнал. Към настоящия момент Т.М. вижда децата и говори с тях,
споделя, че са добре облечени и ги е виждал да ходят на училище с автобуса.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно периодите в които
децата са били отглеждане от дядото по майчина линия, т.к. те се опровергават
от всички останали твърдения и доказателства по делото за факта къде е била
ответницата през есента на 2017г. и кое дете е било при нея, същевременно
свидетеля е променил показанията си в тази насока неколкократно.
При така събраните доказателства,
съдът прави следните изводи: По разглеждания иск на осн. чл.127 ал.2 от СК,
уреждащ изцяло въпросите касаещи родителската грижа за децата, страните следва
да докажат възможността си да отглежда децата, както и какви са нуждите на
самите деца. Воден от принципа, че предоставянето на родителски права следва да
бъде разглеждано в интерес на децата, както и съобразно критериите дадени в
ППВС № 1/1974г. и в чл. 59 ал. 4 от СК, съдът прави следните изводи: Относно
родителските и възпитателски качества на всеки един от двамата родители, съдът
намира, че с по-добри такива качества към момента е бащата на трите деца, който
след раздялата с майката, е поел грижите за децата, с помощта на своята
съжителка и брат си. Майката също е гледала децата след раздялата с ищеца, и
когато той е бил в чужбина, но това е било кратковременно, инициативата за това
е била на нейния баща в единия случай, а гледането със съжителя ѝ в
другия случай е било свързано с изискване за работа на децата в барче, което е
изключително неподходящо място за деца. Инцидентно майката е гледала и само
едно от децата – Л., но усилията ѝ да го запише на училище не бяха
доказани по делото, доказа се само, че детето се е върнало при баща си по
собствена инициатива. Друг критерий – битовата и социална среда, осигурени от
родителите за отглеждане на децата са следните: не се установява и двамата
родители да имат собствени жилища, но и при двамата, домовете, в които живеят
са в добро състояние с поддържани добри хигиенно-битови условия. Въпреки това и
по този критерий бащата се явява по-подходящия родител към момента, тъй като
тази среда, видно от социалния доклад на ДСП Плевен и споделеното от децата, е позната
и благоприятна за тях, те се чувстват добре в нея и желаят да останат там. За
личностните характеристики на двете страни – от доказателствата по делото се
установява, че майката Д.И., въпреки заявеното от нея желание да гледа децата,
не е търсила активен контакт с тях след завеждане на делото и постановяване на
привременни мерки, когато вече е имала установен ред за такива контакти. Бащата
П.К.Б. проявява чувство на отговорност в отглеждането на трите си деца – има стремеж
да подпомага образованието им, насърчава ги да ходят на училище и полага труд
на частни начала, за да осигури средства за отглеждането и нуждите на децата.
Няма данни за влошено здравословно състояние на децата както при отглеждането
им от бащата, така и в периодите на отглеждане от майката. И при двамата
родители е установено, че са налице подпомагащи отглеждането на децата лица – при
бащата - неговата съжителка и брат му, а при майката – нейният съжител.
Отношението на децата обаче към тези лица е различно – Л. и Н.изразяват
нежелание да живеят със съжителя на майката и сочат защо – работата и
престъпленията, които той ги е карал да вършат, докато с подпомагащите бащата
лица, те нямат конфликтни отношения. Възрастта на децата – 14, 13 и 8 не
предполага нужда от непосредствена майчина грижа, като се приема, че на тази
възраст и двамата родители са еднакво пригодни да полагат грижи за децата,
независимо от пола им.
Поради гореизложеното, като взе предвид и
обстоятелството, че бащата към момента ясно и недвусмислено е изразил желание
да поеме родителската грижа и за трите деца, и че от момента на раздялата му с майката
се е грижил за тях с помощта на своята съжителка и брат си, съдът намира, че
упражняването на родителските права върху децата Л., Н. и Б. следва да се
предостави на бащата, и да се постанови те да живеят при него в ***. Неприемливо е желанието на майката децата да
бъдат разделени, като две от тях да бъдат при нея, т.к. от гласните
доказателства по делото и от становището на самите деца, е видно, че те имат
силна емоционална връзка помежду си и разделянето не би било в интерес на
поддържането на семейната връзка при липсващ вече един родител.
При този изход на делото по иска за
упражняване на родителски права, на ответницата следва да бъде определен режим
на лични контакти с децата. Въпреки, че тя е заявила, че желае да вижда децата постоянно,
то такива контакти не могат да бъдат определени при предоставено упражняване на
правата на другия родител. Т.к. по делото се установи, че контактите между
майката и трите деца са били прекъснати през последните месеци, съдът намира,
че е необходимо да се определи такъв режим на контакти, който да способства за
постепенна адаптация при връзката родител - дете. Поради горното, оглед липсата
на редовни контакти между тях, и възможността за приспособяване на децата,
контактите следва да се осъществяват по следния начин: през първите три месеца от
влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота от месеца, от 09.00
часа до 18.00 часа по местоживеене на децата, а след изтичане на първите три
месеца, и занапред – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване
по местоживеене на ответницата, в събота от 9.00 часа до 18.00 часа в неделя.
Майката следва да осъществява контакти с децата също и през всяка четна година
на рождените дни на децата и на Коледа - по местоживеенето ѝ, а на всяка
нечетна година - на Нова година по местоживеенето ѝ; първите два дена
през пролетната ваканция и двадесет дена през лятната ваканция, когато бащата
не е в платен годишен отпуск.
По иска за
определяне на издръжка от майката за децата, съдът намира, че нуждите на децата,
за които няма представени доказателства да надвишават минималните, предполагат
еднакъв месечен размер за децата Л., Н. и Б. - по 255 лв. месечно за всяко едно
дете. По делото не се представиха доказателства за доходите на двамата
родители, въпреки, че и двамата са заявили наличие на такива, но и регистрация
като безработни. Независимо обаче от обстоятелството дали е безработен един
родител, той дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съгл. чл.
143 ал. 2 от СК. В случая и двамата родители са в работоспособна възраст и няма
данни за обективна невъзможност да полагат труд. Поради горното нуждите на
децата следва да се поемат по равно от двамата родители, като се отчете и че
минималният размер на издръжка от един родител от 01.01.2018г. е в размер на
127.50лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете. Поради гореизложеното, и на
база уважаването на предявения от ищеца иск за предоставяне на родителските
права, ответницата следва да бъде осъдена да му заплаща, като баща и законен
представител на детето Л. - месечна издръжка в размер на 127.50 лв., като баща
и законен представител на детето Н.- месечна издръжка в размер на 127.50 лв., и
като баща и законен представител на детето Б., месечна издръжка в размер на 127.50
лв., считано и за трите деца - от датата на влизане в сила на решението, до
настъпване на законни причини за нейното изменение и прекратяване, ведно със
законните последици при просрочие на всяка една вноска. Независимо, че ищецът е
поискал издръжка от майката в размер на 127.00лв. в исковата молба, то тя е под
законоустановения минимален размер за издръжка на ненавършило пълнолетие дете.
Поради невъзможността да се постанови решение в противоречие със закона, съдът
не може да определи издръжка под минимума, поради което издръжка за всяко от
децата се определя в размер на 127.50 лв.
Съдът намира за частично
основателен иска по чл. 149 от СК за
присъждане на издръжка за минало време за периода 12.01.2017г. – 12.01.2018г.
За този период няма значителна разлика в
нуждите на децата и възможностите на родителите от обсъдения по-горе. Разликата
е, че за част от този период – 12.01.2017 до 31.12.2017 г. - размерът на
минималната работна заплата е бил по-нисък, и дължимата за този период издръжка
от всеки родител за ненавършило пълнолетие дете е в размер на 115 лв. месечно. В тежест на ответницата е било да
докаже, че е заплащала издръжка за трите деца една година преди предявяване на
иска, както е указал съдът в доклада по делото. Доказателства за това обаче по
делото не бяха представени, напротив – в съдебното заседание ответницата
изрично признава незаплащането на такава издръжка. По делото е установено, а и
ищецът твърди в исковата си молба, че детето Л. е било при майка си в периода
от м. август 2017 г. до м. декември 2017г., през което време бащата не е плащал
издръжка за него, както сам излага пред съда. Поради горното, претенцията на
ищеца за детето Л. за този период следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид
изложеното, съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищеца, като баща и
законен представител на непълнолетното дете Л.П. Б. издръжка за минало време в
размер на 809.84 лв., представляваща сбор от 70.49 лв. издръжка за периода от
12.01.2017 г. до 31.01.2017 г., 690 лв. издръжка за периода от 01.02.2017 г. до
31.07.2017 г. и 49.35 лв. издръжка за периода от 01.01.2018 г. до 12.01.2018 г.,
като иска до размер на претендираните 1524.00лв. /по 127лв. на месец/ и за
месеците от м. август 2017 г. до м. декември 2017г. вкл., следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца, като баща и законен представител на непълнолетното дете Н.П. Б. като
издръжка за минало време сумата от 1384.84 лв., представляваща сбор от сумите:
70.49 лв. издръжка за периода от 12.01.2017 г. до 31.01.2017 г., 1265 лв.
издържка за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2017 г. и 49.35 лв. издръжка за
периода от 01.01.2018 г. до 12.01.2018 г., като иска до размер на претендираните
1524.00лв. /по 127лв. на месец/, следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца, като баща и законен представител на малолетното дете Б.П.Б. като
издръжка за минало време сумата от 1384.84 лв., представляваща сбор от сумите:
70.49 лв. издръжка за периода от 12.01.2017 г. до 31.01.2017 г., 1265 лв.
издържка за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2017 г. и 49.35 лв. издръжка за
периода от 01.01.2018 г. до 12.01.2018 г., като иска до размер на
претендираните 1524.00лв. /по 127лв. на месец/, следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати в полза на ПлРС, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК, ДТ върху
предявения иск по чл. 127, ал. 2 от СК в размер на 50.00 лв., ДТ върху размера
на определените за в бъдеще издръжки в размер на 550.80лв., ДТ върху издръжката
за минал период в размер на 143.19 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
На осн. чл. 127 ал. 2 от СК, ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на непълнолетните деца Л.П. Б., ЕГН ********** и Н.П. Б.,
ЕГН ********** и по отношение на малолетното дете Б.П.Б., ЕГН **********, на
бащата П.К.Б., ЕГН **********,***, и
определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата –
при бащата в ***.
ОПРЕДЕЛЯ
на майката Д.Т.И., ЕГН **********,***, режим
на лични контакти с непълнолетните деца Л.П. Б., ЕГН ********** и Н.П. Б.,
ЕГН ********** и с малолетното дете Б.П.Б., ЕГН ********** – през първите три месеца
от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота от месеца, от 09.00
часа до 18.00 часа по местоживеене на децата, а след изтичане на първите три
месеца, и занапред – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване
по местоживеене на ответницата, в събота от 9.00 часа до 18.00 часа в неделя.
Майката следва да осъществява контакти с децата също и през всяка четна година
на рождените дни на децата и на Коледа - по местоживеенето ѝ, а на всяка
нечетна година - на Нова година по местоживеенето ѝ; първите два дена
през пролетната ваканция и двадесет дена през лятната ваканция, когато бащата
не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
Д.Т.И., ЕГН **********,***, да заплаща на непълнолетния Л.П. Б., ЕГН **********,
със съгласието на неговия баща и законен представител П.К.Б., ЕГН **********,***,
ежемесечна издръжка в размер на 127.50
лв., от датата на влизане в сила на решението до настъпване на законни причини
за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на
всяка една вноска.
ОСЪЖДА
Д.Т.И., ЕГН **********,***, да заплаща на непълнолетния Н.П. Б., ЕГН **********,
със съгласието на неговия баща и законен представител П.К.Б., ЕГН **********,***,
ежемесечна издръжка в размер на 127.50
лв., от датата на влизане в сила на решението до настъпване на законни причини
за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на
всяка една вноска.
ОСЪЖДА
Д.Т.И., ЕГН **********,***, да заплаща на П.К.Б., ЕГН **********,***, като баща
и законен представител на малолетното дете Б.П.Б., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 127.50 лв.,
от датата на влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за
нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на
всяка една вноска.
ОСЪЖДА Д.Т.И., ЕГН **********,***, да заплати на П.К.Б., ЕГН
**********,***, като баща и законен представител на непълнолетното дете Л.П. Б.,
издръжка за минало време в размер на 809.84 лв. за периода от 12.01.2017 г. до
12.01.2018 г., като иска до размер на претендираните 1524.00лв. и за месеците
от м. август 2017 г. до м. декември 2017г. вкл., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Т.И., ЕГН **********,***, да заплати на П.К.Б., ЕГН
**********,***, като баща и законен представител на непълнолетното дете Н.П. Б.,
издръжка за минало време сумата от 1384.84 лв. за периода от 12.01.2017 г. до
12.01.2018 г., като иска до размер на претендираните 1524.00лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Т.И., ЕГН **********,***, да заплати на П.К.Б., ЕГН
**********,***, като баща и законен представител на малолетното дете Б.П.Б.
като издръжка за минало време сумата от 1384.84 лв., за периода от 12.01.2017
г. до 12.01.2018 г., като иска до размер на претендираните 1524.00лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Т.И., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на ПлРС, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК, ДТ върху предявения иск по
чл. 127, ал. 2 от СК в размер на 50.00 лв., ДТ върху размера на определените за
в бъдеще издръжки в размер на 550.80лв., ДТ върху издръжката за минал период в
размер на 143.19 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се изпрати на ДСП ОЗД Плевен и ДСП ОЗД Никопол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: