№ 276
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Е. Г. М., с която обжалва
решение № 288 от 22.03.2022 г., постановено по т.д. № 529/22 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 2 състав, с което е потвърден отказ № 20220314105403 от
14.03.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията,
постановен по заявление с вх. № 20220314105403/14.03.2022 г., с което е заявено за
вписване заличаването на Е. Г. М. като съдружник в търговско дружество - „Извори
България“ ООД, с ЕИК *********.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Инвокират се доводи за неправилност на изводите на съда по отношение
на уведомяването на дружеството от съдружника, свързани с начина на връчване и
отбелязване. Твърди, че ако се възприеме изложеното от съда би се стигнало да абсурден
извод, че се поставят интересите на съдружника в зависимост от интересите на едно трето
лице, което се явява приемащия служител и неговото съгласие (или несъгласие) да положи
удостоверителното си изявление върху приетото писмено предизвестие на напускащия
съдружник. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
решение и вместо него постанови ново, с което да отмени отказа на длъжностното лице,
като неправилен и незаконосъобразен.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с атакуваното решение № 288 от 22.03.2022 г., постановено по т.д. № 529/22 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, съдът е потвърдил отказ №
20220314105403 от 14.03.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията, постановен по заявление с вх. № 20220314105403/14.03.2022 г., с което е
заявено за вписване заличаването на Е. Г. М. като съдружник в търговско дружество -
„Извори България“ ООД, с ЕИК *********.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството
пред Софийски градски съд е образувано по жалба с вх. № 20220317144419, подадена от Е.
Г. М., в качеството му на вписан съдружник в търговско дружество - „Извори България“
ООД срещу отказ № 20220314105403 от 14.03.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията
към Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20220314105403/14.03.2022
г., с което е заявено за вписване заличаването на Е. Г. М. като съдружник в търговско
дружество - „Извори България“ ООД.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със заявление
вх. № 20220314105403/14.03.2022 г. е поискано вписване на промени по партидата на
„Извори България“ ООД, изразяващи се в това да се впише заличаването на Е. Г. М. като
съдружник в цитираното търговско дружество, поради настъпило доброволно прекратяване
на членството му.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по така
подаденото заявление е постановен отказ № 20220314105403 от 14.03.2022 г. на АВ – ТР.
Видно от мотивите на същият, длъжностното лице по вписванията е приел, че напускащият
по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е носител ш самостоятелно процесуално право да
поиска сам - в лично качество да бъде заличено вписването му като съдружник по партидата
на дружеството, което е напуснал, без да е от значение дали обективно са се реализирали
предпоставките за уважаване на едно такова искане по същество.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на
обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен
търговец в 7-дневен срок от връчването му. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-
дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд. В настоящият случай,
видно от доказателствата по делото жалбата срещу постановеното решение е подадена в
установените срокове и от упълномощено лице, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на подадената жалба са инвокирани
твърдения за незаконосъобразност, свързани с изводите на съда по отношение на
достигането на уведомлението на напускащия съдружник до дружеството и начина на
приемане на това изявление. Наведените доводи за незаконосъобразност съдът в настоящия
си състав намира за основателни по следните съображения:
Константна и непротиворечива е съдебната практика в смисъл, че в хипотезата
на чл. 125, ал. 2 от ТЗ прекратяването на участието в дружеството е регламентирано като
2
безусловно потестативно право, което съдружникът упражнява с едностранно волеизявление
във формата на писмено предизвестие, което поражда прекратителното си действие с
изтичането на срока, определен в диспозитивната законова норма, или на по-дълъг срок, ако
такъв е предвиден в дружествения договор. Настъпването на последиците от упражняването
на това право не е обусловено от приемането на решение на общото събрание за
освобождаване на съдружника, нито от уреждането на имуществените отношения по чл. 127
във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата
на неговите дружествени дялове чрез поемането им от оставащите съдружници или чрез
намаляване на капитала на дружеството с тяхната стойност. По делото е безспорно, че с
действията си съдружникът е поискал да прекрати членствените си правоотношения, като е
ангажирал доказателства относно осъществяването на фактическия състав. С оглед
мотивите на обжалвания отказ и инвокираните в жалбата оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, с което е възприето, че изявлението на съдружника не е
достигнало до адресата си, както и произнасянето по въпроса дали съдружникът притежава
самостоятелна активна легитимация на заявител в регистърното производство за вписване
на заличаването си като такъв по партидата на дружеството в търговския регистър. По този
наведени доводи за незаконосъобразност на решението и отказа на длъжностното лице,
настоящият състав намира следното:
По отношение на наведеният довод за липсата на доказателства за достигане
на изявлението на съдружника, настоящият състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд. За да бъде успешно реализиран фактическия състав уреден в
нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ предвиждаща правото на съдружника едностранно и по свои
почин да прекрати участието си в дружеството е необходимо да се установи отправено до
дружеството писмено предизвестие, най-малко три месеца преди датата на прекратяването.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че съдружникът е отправил
изявление. В ангажираното по делото писмено предизвестие, чиито автор е съдружника Е.
Г. М. ясно е изразена неговата воля за прекратяване на участието му в дружеството. На
представеното заявление, в горния ляв ъгъл е поставен входящ номер и дата. Безспорно в
съдържанието на предизвестието отсъства каквото и да е било посочване на адрес на
получателя. Този факт не може да обоснове извод за липса на надлежно връчване.
Поставянето на удостоверително изявление от длъжностното лице не е въведено от закона,
като условие за приемането, че едно изявление е достигнало до своя адресат.
По отношение на втория спорен въпрос, свързан с легитимацията на
съдружника да поиска вписване на прекратяване на членството в дружеството, съдът намира
следното:
Нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ определя лимитативно (numerus
clausus) кръга на лицата, активно легитимирани да заявяват подлежащи на вписване,
заличаване или обявяване в търговския регистър обстоятелства, а това са само търговецът,
прокуристът и други бланкетно посочени в т. 3 лица, но само в изрично предвидените от
закона случаи, както и адвокат с изрично пълномощно, издадено от споменатите лица,
3
съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред
агенцията.
Според, ал. 6 на същия член, при промяна в органите или в
представителството на дружеството заявяването на тези обстоятелства за вписване се
извършва от новоизбрания орган или представител по реда по, ал. 1 и 5. В Търговския закон
не е предвидена възможност прекратилият участието си в дружеството съдружник сам да
заяви за вписване това обстоятелство в търговския регистър. Настъпилата промяна в
персоналния субстрат на дружеството следва да бъде заявена от органите, които
осъществяват неговото представителство. Предвид лимитативното определяне на кръга на
активно легитимираните в регистърното производство лица (numerus clausus), неговото
разширяване чрез analogia legis е недопустимо. Доколкото препраща към изчерпателно
уредените в закона случаи, нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се тълкува
ограничително, защото прилагането по аналогия за неуредени такива би представлявало
недопустимо разширяване по тълкувателен път на нейния предметен обхват, противно на
волята на законодателя. Затова нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ не е основание за
разширяване кръга на заявителите в регистърното производство, тъй като препраща към
изрично предвидените от закона случаи, какъвто е уредената в нормата на чл. 141, ал. 5, изр.
трето от ТЗ субсидиарна легитимация на управителя като заявител в регистърното
производство, сам да заяви за вписване заличаването си от търговския регистър при
бездействие на търговеца да стори това в законоустановения 1-месечен срок, както и
предвиденото в чл. 233, ал. 5 от ТЗ правомощие на член на съвета на директорите на
акционерно дружество да поиска да бъде заличен от търговския регистър, независимо дали
на негово място е избрано друго лице, ако в 6-месечен срок след получаване на писменото
му уведомление дружеството не заяви за вписване освобождаването му. Самостоятелната
легитимация на тези лица в регистърното производство произтича от изричната законова
регламентация, съобразно препращащата норма на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, поради
което не може да се приложи по аналогия по отношение на съдружника, прекратил
членството си по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, който не е изрично оправомощен да сезира
регистърния орган с искане за заличаването си по партидата на дружеството. По изложените
съображения, настоящият състав намира, че изводите на длъжностното лице са правилни и
законосъобразни.
С оглед на изложеното и предвид съвпадането на крайните изводи, настоящият
състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва
да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 288 от 22.03.2022 г., постановено по т.д. № 529/22 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.25, ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5