РЕШЕНИЕ № 1861
гр. Бургас, 30.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 10498/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане
за установено, че ответникът П.Д.Х., с настоящ адрес ***, му дължи сума в общ
размер от 308,22 лева, представляваща сбор от главниците по фактури №№ .../18.04.2018
год., .../18.05.2018 год., .../18.06.2018 год., .../18.07.2018 год. и .../18.08.2018
год., издадени на основание Договор за мобилни услуги № .../16.01.2015 год.,
допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ... и
договор за лизинг от 01.10.2016 год., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на сборната сума от 308,22 лева, начиная от
19.09.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 3526/24.09.2019 год. по ч. гр. д. №
7825/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Правното
основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран
като кредитор на ответника на основание следните двустранни съглашения: Договор
за мобилни услуги № .../16.01.2015 год., допълнително споразумение към Договор
за мобилни/фиксирани услуги № ... и договор за лизинг от 01.10.2016 год. Вземанията
на ищеца за абонаменти такси, еднократни такси, телекомуникационни услуги и
лизингови вноски, дължими за периода м. март-м. август 2018 год., както и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 16.01.2015 год., са описани
в процесните 5 фактури – №№ .../18.04.2018 год., .../18.05.2018 год., .../18.06.2018
год., .../18.07.2018 год. и .../18.08.2018 год., те възлизат на общо 308,22
лева.
За заплащането на процесните главници,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, е издадена Заповед
за изпълнение № 3526/24.09.2019 год. по ч. гр. д. № 7825/2019 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира за основателен предявения главен положителен
установителен иск. Представените процесни писмени договори и допълнително
споразумение, неоспорени по автентичност, ангажират имуществената сфера на
ответника П.Х. като длъжник за заплащане цената на престираните услуги – достъп
до далекосъобщителната мрежа на „Теленор България“ ЕАД, както и за цената на
лизингова вещ (Samsung Galaxy J5 Black). Редовното водене на
счетоводството от ответника не е спорен между страните факт, поради което съдът
основава решението си на съставените счетоводни документи – чл. 182, ГПК. Издадените
фактури за ползвани телекомуникационни услуги съдържат информация за вида и
стойността на потребените услуги, съобразени с договорените тарифни планове, както
и за периода, за който се отнасят, вкл. и с месечните лизингови вноски на
мобилния телефонен апарат. Видно от погасителния план по договора за лизинг,
крайният падеж на паричното задължение е настъпил на 01.09.2018 год., преди
подаване на заявлението по чл. 410, ГПК, поради което длъжникът е изпаднал в
забава за заплащане цената на устройството, независимо от липсата на данни за
надлежно обявена от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията му по този договор.
Ответникът не е ангажирал
доказателства за опровергаване твърдения от ищеца отрицателен факт за липса на
плащане; няма и данни за погасяване на процесните вземания чрез друг валиден способ,
поради което за посочената сума искът е основателен и следва да бъде уважен,
ведно с акцесорната претенция за законната лихва за забава.
Основателността на предявените искове
налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 385 лева, направени
в заповедното производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и 360 лева – адвокатско
възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните
разноски от общо 635 лева, направени в настоящия исков процес: 125 лева –
доплатена държавна такса, 150 лева – депозит по чл. 47, ал. 6, ГПК, и 360 лева
– адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът П.Д.Х., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***3, дължи на
ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6, сума
в общ размер от 308,22 лева, представляваща сбор от главниците по фактури №№ .../18.04.2018
год., .../18.05.2018 год., .../18.06.2018 год., .../18.07.2018 год. и .../18.08.2018
год., издадени на основание Договор за мобилни услуги № .../16.01.2015 год.,
допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ... и
договор за лизинг от 01.10.2016 год., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на сборната сума от 308,22 лева, начиная от 19.09.2019
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 3526/24.09.2019 год. по ч. гр. д. № 7825/2019 год.
на БсРС.
ОСЪЖДА
П.Д.Х., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***3, да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6, деловодни
разноски в размер от 385 лева, направени в заповедното производство по ч. гр.
д. № 7825/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
П.Д.Х., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***3, на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк
„София“, сграда 6, деловодни разноски в размер от 635 лева, направени по гр. д.
№ 10498/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ