Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 382 от 06.04.2012г. по гр. дело № 3904/2011г. по описа на В. районен съд е отхвърлен предявеният от Д. М. Т. от гр.В. против С. П. Й. от гр.В. иск за приемане за установено, че в полза на ищеца съществуват вземания по издадената заповед № 2330 от 22.07.2011г. по ч.гр.д. № 3298/ 2011г. за сумите както следва: 2700 лв., представляваща задължение за връщане на дадена в заем сума по договор от 05.03.2008г.; за сумата 1000лв.-неустойка за забава по горния договор; за сумата 200 лв., представляваща задължение за връщане на дадена в заем сума по договор, обективиран в разписка от 13.03.2008г.; за сумата 1420 лв., представляваща връщане на дадена в заем сума пари по разписка от 22.05.2008г. и за сумата 170 лв., представляваща връщане на дадена в заем сума по разписка от 26.12.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението-21.07.2011г. до окончателното изплащане, като недоказан. Осъден е Д. Т. да заплати на С. Й. разноски по делото 500 лв. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от адв.Николов като пълномощник на Д. Т.. Атакува решението като сочи, че същото е порочно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила по изложени за това в жалбата и писмена защита подробни съображения. Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на възивната жалба от ответника по жалба С. Й.. В съдебно заседание и писмена защита пълномощникът на ответника по жалба оспорва изцяло жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това съображения. Моли да бъде потвърдено изцяло решението на ВТРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. ВТОС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за установено следното: Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от Д. М. Т. от гр.В. е образувано ч.гр.д. № 3298/ 2011г. по описа на ВТРС, по което е издадена срещу С. П. Й. от гр.В. заповед № 2330 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 22.07.2011г. за сумата 5945 лв. парично задължение по договор от 05.03.2008г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 21.07.2011г., както и за направените разноски 249,90 лв. Направено е описание от какво произтича вземането: договор от 05.03.2008г., разписка от 13.03.2008г., разписка-декларация от 22.05.2008г., разписка от 16.11.2008г., разписка от 26.12.2008г., разписка от 12.05.2009г. и разписка от 15.06.2009г. В законоустановения срок е постъпило възражение от Ст.Й.. В законоустановения срок е и подадена искова молба от заявителя за установяване на вземането му, по която е образувано настоящото дело. Исковата молба е конкретизирана, като предявеният иск е само досежно съществуване на вземането по договор от 05.03.2008г., и разписки от 13.03.2008г., от 22.05.2008г. и от 26.12.2008г.-общо за сумата 5490 лв. Като доказателство по делото са приложени процесните договор от 05.03.2008г. и разписки от 13.03.2008г., от 22.05.2008г. и от 26.12.2008г. Безспорно се установява от изявленията на страните по реда на чл.176 от ГПК, че договорът от 05.03.2008г. е написан собственоръчно от жалбоподателя, а разписките-от ответника по жалба. Последният не спори, че е подписал процесните документи, но твърди, че е бил принуден да ги подпише от ищеца, чрез употреба на сила и заплашване и че посочените в документите суми като дадени му в заем със задължението да ги върне, той не е получавал. В отговора на исковата молба ответникът по жалба навежда твърдения във връзка с посочените суми за наличието на други взаимоотношения между страните, датиращи от 2004г. Правилно районният съд е приел, че в два от документите-договора от 05.03.2008г. и разписката от 22.05.2008г. липсва отразяване в съдържанието, от което да се установи категорично получаването на сумата от ответника по жалба. Видно от договора е, че в съдържанието му липсва отразяване, от което може да се установи реално предаване на сумата. В декларацията от 22.05.2008г. е посочено, че е била получена сумата 1420 лв. по други шест разписки, като не е ясно и посочено от кога датират те. Останалите две разписки-от 13.03.2008г. и от 26.12.2008г. съдържат изявление на ответника по жалба за получаване на посочените в тях суми. В първата от тях не е отбелязано основанието за получаването на сумата, а във втората е посочено, че сумата е получена за съвместна търговска дейност. Като доказателство по делото е приложен и договор от 05.09.2007г. между страните, от който е видно, че жалбоподателят е предоставил на ответника по жалба сумата 7000лв. за извършване на търговска дейност. Приложена е и разписка от м.март 2008г., от която е видно че жалбоподателят е получил от ответника по жалба сумата 4000лв. и договорът от 05.09.2007г. да се счита прекратен и финансовите им отношения-уредени. Посочените два документа не са оспорени от жалбоподателя. Приложена е прокурорска преписка № 4103/ 2011г. по описа на ВТРП. Видно от приложените няколко договора и анекси към тях, е, че жалбоподателят е предоставял на ответника по жалба парични суми за извършване на търговска дейност, по която изпълнител е Й., като същият се задължава с предоставената сума да извършва търговска дейност и да изплаща на Т. ежемесечно от оборота 10% от ¯статъчната сума. В обясненията си /л.61 от делото/, представляващи извънсъдебно признание, жалбоподателят е посочил, че е дал на ответника по жалба сума за съвместна търговска дейност /1000лв./ като отчита месечно по 10% без да се намесва в ръководеното на търговията, той не спазил впоследствие уговорката и поради това към момента му дължи над 5000лв. Изложил е, че за тези задължения е завел настоящото дело. По делото са разпитани св.Ц., Т. и Й. Св.Ц. е пряк очевидец на случай в началото на м.март 2008г., когато в бараката, в която ответникът упражнявал търговска дейност влезли три момчета, извели го и завели в парка, където го чакал Т.. Св.Ц. посочва, че след връщането си Й. е бил силно притеснен и обяснил, че Т. му бил дал пари, с лихва, които той му върнал, но го изнудвали за лихвата и че подписал някакъв документ. Св.Т. също бил очевидец на подобни събития, като е виждал жалбоподателя и двама добре сложени мъже в бараката на ответника по жалба, след което последният му споделил, че го карали да подписва документи, че дължи пари, които вече е издължил. Св.Йорданова, съпруга на ответника по жалба, излага, че знае от съпруга си за тези му взаимоотношения с Т., като посочва, че последният я притеснявал след работното й време. Излага, че са изтеглили заем, за да върнат дължимите суми на Т., с което са съпругът й си уредил отношенията си с него, за което имало и разписка, сочеща това. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК. Този иск е задължителен, последващ етап от осъществяване на правната защита на кредитора при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането му, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия казус това обстоятелство е установено чрез приложеното частно гражданско дело. Следва да бъде установен и юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Твърденията на ищеца са, че вземането му към ответника произтича от заемни правоотношения, възникнали по договор от 05.03.2008г., и разписки от 13.03.2008г., 22.05.2008г. и 26.12.2008г. Такива правоотношения между страните не се установяват да са налице от събраните по делото доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице заемни правоотношения между страните по процесните договор от 05.03.2008г., и разписки от 13.03.2008г., 22.05.2008г. и 26.12.2008г. На първо място, в нито един от посочените документи не се съдържа изявление, че сумата е дадена и получена в заем. Напротив, в договора от 05.03.2008г. страните по него са посочени като „възложител” /Д.Т./ и „изпълнител” /Ст.Й. като „Ч.-С. Й.”/, а не като заемодател и заемополучател, което дава основание, ведно с преценката на останалите доказателства по делото, описани по-горе, в тяхната съвкупност, за наличието не на заемни правоотношения между страните, а на правоотношения по граждански договор за съвместна дейност, както правилно е приел районният съд. Разписката от 13.03.2008г. не съдържа, както бе отбелязано по-горе, основанието за предоставянето и получаването на сумата, посочена в нея. Декларацията от 22.05.2008г. съдържа изявление за получени преди съставянето й суми по други шест разписки, като също не е посочено основанието, нито от кога датират разписките. В разписката от 26.12.2008г. изрично е посочено, че получената сума е за съвместна търговска дейност. Извода за наличието на правоотношения между страните по повод такава дейност, а не на заемни правоотношения по процесните четири документа, се налага и при съвкупната преценка на другите събрани по делото доказателства, описани по-горе. На първо място- наличието на други договори и анекси към тях, първият, датиращ от 2004г., в които е посочено, че жалбоподателят е предоставял на ответника по жалба парични суми за извършване на търговска дейност, по която „изпълнител” е Й., като същият се задължава с предоставената сума да извършва търговска дейност и да изплаща на Т. ежемесечно от оборота 10% от остатъчната сума. Освен това-обясненията на жалбоподателя /л.61 от делото/, съдържащи се в приложената прокурорска преписка, и представляващи извънсъдебно признание, в които същият е посочил, че е дал на ответника по жалба сума за съвместна търговска дейност /1000лв./ като отчита месечно по 10% без да се намесва в ръководеното на търговията, но той не спазил впоследствие уговорката и поради това към момента му дължи над 5000лв., както и че за тези задължения е завел настоящото дело. С оглед изложеното, съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се установява да е осъществен твърдяният юридическият факт, от който произтича вземането на ищеца срещу ответника -наличието на заемно правоотношение по договор от 05.03.2008г., и разписки от 13.03.2008г., 22.05.2008г. и 26.12.2008г. Предвид на това, предявения иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд се е занимал с въпрос, извън този, който е в рамките на спора, че е излязъл извън предмета на доказване по делото, който е бил определен в направения доклад и че ответната страна не е правила възражение в отговора си за това, че между страните по делото има договор за „съвместна търговска дейност”. На първо място съдът е разгледал и се е произнесъл по очертания с исковата молба предмет на спора-в случая налице ли е съществуване на вземане на ищеца срещу ответника по заемни правоотношения, възникнали от договор от 05.03.2008г., и разписки от 13.03.2008г., 22.05.2008г. и 26.12.2008г. Предметът на спора бива посочен от ищеца чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането му и сочените от него твърдения-в случая за наличието на посочените правоотношения, които обстоятелства са разгледани и обсъдени от съда. При постановяване на решението съдът на първо място изяснява какъв е предмета на спора-какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него, тъй като предметът на делото и вида на търсената защита предопределят предмета на решението, като последното трябва да съвпада с предмета на делото, както в случая е налице. Съдът с постановеното решение не е излязъл извън рамките на предмета на спора, нито е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, а се е произнесъл точно по търсената с иска правна защита, и е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства. При това е стигнал до правилния извод за това, че не са налице заемни правоотношения между страните по процесните договор и разписки, а други правоотношения. Обстоятелството, че ответникът не е посочил изрично, че са налице други правоотношения между страните-за съвместна търговска дейност, е в случая без значение, тъй като същият в отговора си е описал именно наличието на такива правоотношения, заявявайки, че през 2004г. ищецът е отишъл при него с предложение да участва в дейността му като „неформален съдружник”, като му дал за целта 4000лв., а той се задължил да му дава ежемесечно 10% от оборота, който е реализирал с тези пари. Възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.180 от ГПК и неправилно не е дал вяра на процесните разписки, е основателно. Частните свидетелстващи документи, каквито са процесните разписки, се ползват с доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти-в случая получаването на сумите.Поради това, неправилен е изводът на съда, че процесните разписки, като частни документи нямат никаква доказателствена сила. Посоченото обаче не влияе върху крайния извод на съда за неоснователност и недоказаност на претенцията, тъй като не се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства наличието на твърдяните заемни правоотношения между страните по процесните договор и разписки, а на други правоотношения между тях. С оглед на изложеното и предвид на това, че крайните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция,следва решението на ВТРС като правилно и законосъобразно да бъде потÔърдено. Разноски са претендирани от ответника по жалба, но тъй като няма данни такива да са направени пред въззивната инстанция, то не се присъждат. Водим от изложеното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 382 от 06.04.2012г. по гр.д. № 3904/ 2011г. по описа на Великотърновски районен съд. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |