Решение по дело №161/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 50
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Мария Димчева Иванова-Георгиева
Дело: 20225630200161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Харманли, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-

ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200161 по описа за 2022
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИС. Ш. ОГН., роден на ***г. в гр. Харманли,
ром, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование
/грамотен/, общ работник, с адрес гр. Харманли, ***, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от 18.11.2019г. до 28.11.2020г. включително
в гр. Харманли, ***, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – М.Р..А,
ЕГН **********, родена на ***г. – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 вр. чл. 191, ал. 1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно
наказание "Глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като го ПРИЗНАВА за
НЕВИНЕН и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението деянието да е извършено на 29.11.2020г.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в 15-дневен срок, считано от днес, по реда на глава XXI НПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към Решение № 50 от 29.04.2022г., постановено по НАХД № 161 по описа за 2022г.
на Районен съд – Харманли.

РП-Хасково, ТО-Харманли е внесла постановление по реда на чл. 375 и следващите
от НПК, с което предлага И.Ш.О. да бъде освободен от наказателна отговорност като му
бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК за извършеното от него
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, а именно в периода от 18.11.2019г. до 28.11.2020г.
включително в гр. Харманли, ***, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – М.Р.А., ЕГН
**********, родена на ***г.
В съдебно заседание РП-Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не се
представляват.
Служебно назначеният защитник на обвиняемия И.О. адвокат Васко Кьосев пледира
за налагане на минималното наказание, а именно глоба в размер на 1000 лева.
Обвиняемият И.Ш.О. се явява в съдебна зала, като се признава за виновен. В хода на
съдебното следствие завява, че не се налага събиране на допълнителни доказателства
относно случилото и ще се ползва изцяло и само от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Признава изцяло описаната в прокурорското постановление
фактическа обстановка. Моли за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът като съобрази събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал на основание чл. 378, ал. 2 от НПК намери за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият е роден на ***г. в гр. Харманли, ром, български гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование /грамотен/, общ работник, с адрес гр. Харманли, ***, ЕГН
**********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост , издадена от Районен съд –
Харманли обвиняемият И.Ш.О. не е осъждан. Не са налице данни да е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
От изготвената в хода на досъдебното производство характеристична справка се установява,
че за обвиняемия няма заведени заявителски материали, както и че няма каквато и да е
форма на криминални прояви. Според отбелязаното в попълнената от обвиняемия
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, обвиняемият към
датата на попълването й – 11.03.2022г. полага труд без трудов договор и получава месечно
възнаграждение от около 800 лева.
Съгласно удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Харманли, въз
основан на акт за раждане № 0260 от 02.12.2004г. на община Харманли свидетелката М.Р.А.
е родена на ***г., като родителите й са – свидетелите З.М.А. и Р.А.А.. Свидетелката М.А.
живеела заедно с родителите си в гр. Харманли, ***.
През месец 2018г.. свидетелката М.А. се запознала с обвиняемия И.О.. Двамата
веднага започнали да поддържат приятелски отношения, а впоследствие станали и
„гаджета“. Тогава споделили на родителите си за връзката си и за намеренията си да се
оженят. Родителите на свидетелката М.А. дали своето разрешение тя да заживее заедно с
обвиняемия в дома на неговите родители на адрес гр. Харманли, ***. Родителите на
обвиняемия дали също своето разрешение синът им да заживее на съпружески със
свидетелката. На 18.11.2019г. обвиняемият и свидетелката М.А. отпразнували своя годеж по
обичаите си, след което заживели заедно като семейство. След тази дата обвиняемия и
свидетелката М.А. започнали да живеят като съпрузи и доброволно да осъществяват полови
контакти.
За това съжителство бил получен сигнал от ДСП-Харманли, като била започната
1
проверка от свидетеля Д.К. – социален работник, видно от доклад на ДСП-Харманли.
На 11.01.2022г. непълнолетната М.А. родила син Ш.И.О., като съгласно
удостоверение за раждане издадено на 11.02.2022г. от община Хасково, въз основа на акт за
раждане № 32 от 13.01.2022г. на община Хасково за баща бил вписан обвиняемия И.О..
Съгласно писмо с изх. № ОХ09-39-(1) от 14.02.2022г. на община Харманли
обвиняемият И.Ш.О. е със семейно положение – неженен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на
събраните в хода на досъдебното производство – писмени доказателства и доказателствени
средства – доклад на ДСП-Харманли, удостоверение за раждане издадено на 11.02.2022г. от
община Хасково, въз основа на акт за раждане № 32 от 13.01.2022г. на община Хасково,
писмо с изх. № ОХ09-39-(1) от 14.02.2022г. на община Харманли, писмо с изх. № ОХ09-41-
(1) от 14.02.2022г. на община Харманли, удостоверение за раждане дубликат, издадено от
община Харманли, въз основа на акт за раждане № 0260 от 02.12.2004г. на община
Харманли, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, гласните доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите М.Р.А., З.М.А., Р.А.А., Д.С.К., А..А.А. и обясненията
на обвиняемия И.О..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът
му дава вяра изцяло. Същевременно съдът не констатира съществени противоречия между
показанията на разпитаните свидетели и между гласните и писмени доказателства по
делото.
Фактическите констатация относно време, място, начин на извършване на деянието и
неговото авторство, съдът извежда от събраните в хода на досъдебното производство
показания, като показанията на всички свидетелите са последователни и непротиворечиви.
Съдът даде вяра и възприе писмените доказателства по делото, които отговарят на
останалите събрани по делото доказателства.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен възможен извод
относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и авторството
му.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че с оглед на така установената фактическа обстановка, с деянието си
обвиняемият И.Ш.О. е реализирал обективните и субективни признаци на престъплението
по чл. 191, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК може да бъде лице от мъжки пол,
което е пълнолетно и вменяемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, не е наказателноотговорно
лицето, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост
или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. По делото няма
данни, които да водят до поставяне по съмнение вменяемостта на обвиняемия О..
Същевременно безспорно се установява, че през инкриминирания период от 18.11.2019г. до
***г. обвиняемият О. е бил навършил 18-годишна възраст – роден е на ***г.
От обективна страна, за да бъде извършено престъплението по чл. 191, ал.1 от НК е
необходимо обвиняемият да е заживял на съпружески начала с лице от женски пол
ненавършило 16-годишна възраст, без да е сключил брак.
Деянието по чл.191, ал. 1 от НК по своята същност спада към категорията на
продължените престъпления – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на
дееца, а представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние.
Престъплението по чл.191, ал.1 от НК е формално престъпление, на просто извършване,
предвид липсата на необходимост от настъпване на престъпен резултат за довършването му.
2
От доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява, че от 18.11.2019г.
и до сега обвиняемият О. и свидетелката М.А. живеят заедно на съпружеска начала, като
съжителството им е доброволно. През инкриминирания период двамата са живели в едно
домакинство и са поддържали съпружески взаимоотношения.
За да бъде съставомерно това деяние, е необходимо лицето от женски пол да не е
навършило 16-годишна възраст. Видно от приетото по делото удостоверение за раждане на
лицето М.Р.А. е родена на ***г., което означава, че на ***г. е навършила 14 години, а на
***г. е била на 16 години. В периода от месец 18.11.2019г. до 28.11.2020г. обвиняемият И.О.
е живял на съпружески, без да е сключил брак, с лице от женски пол ненавършило 16 години
– свидетелката М.Р.А. – родена на ***г.
Съдът призна обвиняемият И.О. за невинен и го оправда за това да е извършил
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК на ***г., тъй като тогава свидетелката М.Р.А. е била
навършила 16-годишна възраст и деянието не е било съставомерно.
За останалия инкриминиран период обаче са налице всички обективни признаци от
състава на престъплението.
Съгласно писмо с изх. № ОХ09-39-(1) от 14.02.2022г. на община Харманли
обвиняемият И.Ш.О. не е сключил граждански брак със свидетелката М.А.. Следва да се
отбележи, че изискването деецът да не е сключил брак е било свързано с разпоредбата на чл.
191, ал. 4 от НК, която с ДВ бр. 16 от 2019г. е отменена. Същата е предвиждала, че деецът по
ал. 1 на чл. 191 от НК не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до
привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
От субективна страна обвиняемият О. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. И.О. е имал
представа за възрастта на свидетелката М.А. и искал да заживеят съпружески, това се
извежда от обективните факти, а именно от целия събран доказателствен материал
включително обясненията на обвиняемия.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия И.О. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Предвиденото от закона наказание за извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от
НК е лишаване от свобода до две години, или пробация, както и обществено порицание.
Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не е налице някоя от
пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради това съдът освободи И.О. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и му наложи на административно наказание
„Глоба“.
При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични
данни, както и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Съдът не
констатира наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне размера на
административното наказание съдът взе предвид и материалното състояние на обвиняемия –
същият получава месечно възнаграждение в размер на около 800 лева. Същевременно
заедно със свидетелката М.А. сами отглеждат детето си. Обвиняемият О. е единственият,
който реализира доходи в семейството им, тъй като свидетелката Атанасова се грижи за
роденото им през 2022г. дете.
Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на множество
смекчаващи такива, обществената опасност на деянието и дееца намери, че
административното наказание следва да бъде определено в минимален размер от 1000 лева.
Така определеното наказание би постигнало целите по чл. 36 от НК.
В хода на наказателното производство не са сторени разноски, които на основание чл.
189, ал. 3 от НК да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.
3
Така мотивиран съдът постанови решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


4