№ 2521
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505612 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5612/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. В. Б. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №1572 от 01.03.2022 г постановено по гр.д.
№60034/2021 г на СРС , 125 състав , с което е признато за установено , че въззивникът
дължи на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 287,95 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г , ведно със законната
лихва от 23.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 41,21 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 07.06.2021 г ; сумата от 46,66
лева възнаграждение за дялово разпределение за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г ; за ап.
№26 в гр.София ул.**** ; ведно със законната лихва от 23.06.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 9,15 лева лихви за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г – 07.06.2021 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 14.07.2021 г по ч.гр.д.№36404/21 г на СРС , 125 състав ; както
и въззивникът е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 75 лева разноски в заповедното
производство и 625 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . ССЕ и СТЕ трябва да се
„игнорират“ , тъй като се основават на неверни данни на ищеца . Трябва да се направи
прокурорска проверка на „нормативната база“ на топлоснабдяването . Не е нормално да се
начислява еднаква консумация за отделните обекти в сградата . Ищецът не е доказал
1
количество и качество на доставената топлинна енергия , а упражнява терор върху
въззивника и го краде . В ЕС топлопреносната инсталация е от нов тип с хоризонтално
захранване , а индивидуалният измервателен уред е с нулеви показания . Задълженията са
погасени по давност .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.03.2022 г
и е обжалвано в срок на 31.03.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на исковете .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от документи за собственост на
стр.14-15 от делото пред СРС .
Неоснователни са доводите на въззивника , че ЗЕ , Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването
противоречат на Конституцията на РБ или на други действащи закони . С Решение № 5 от 22
април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено,
че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
2
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също
е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната
инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С
оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от
разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго
законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се
даде предвид характера на подобни сгради.
Липсва противоречие и с европейското право . Според РЕШЕНИЕ НА СЪДА в
Люксембург (четвърти състав) от 05.12.2019 г по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
3
Следователно законосъобразността на действащата уредба за доставката на топлинна
енергия е потвърдена както от българския Конституционен съд , така и от СЕС-Люксембург
. Отделно са издадени и Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г
на ОСГК на ВКС , както и Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016
Г., ОСГК на ВКС , в които също се посочва че липсват противоречия със Закона за защита
на потребителите и се изяснява , кои лица са потребители на топлинна енергия
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и
че процесния имот е топлоснабден за процесния период . Вещото лице е работило по
съставените от третото лице и ищеца документи , защото такава е действащата уредба в ЗЕ ,
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г за топлоснабдяването. От въззивната жалба не става ясно по какви документи трябва да
работи СТЕ след като топлинната енергия вече е консумирана , не съществува в обективната
реалност и не може да бъде установена към настоящия момент по друг начин , освен чрез
вече наличните измервания/показания . Според СТЕ въззивникът е ползвал отопление на
имот и през двата процесни отоплителни сезона , което е отчетено по индивидуалния му
топломер .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид
вида на сградната инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за
абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки
са изготвени съобразно ЗЕ , Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването и
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването. СТЕ доказва законно измерване
и отчитане на топлинната енергия . Топломерите в ЕС отговарят на законовите изисквания и
имат издадени свидетелства за проверка . Не е необходимо ищецът да представя цялата си
счетоводна и техническа документация по делото .
Предвид подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 23.06.2021 г
процесните задължения не са погасени в 3-годишен давностен срок .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско
възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1572 от 01.03.2022 г постановено по гр.д.№60034/2021 г на
СРС , 125 състав .
ОСЪЖДА В. В. Б. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
4
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5