№ 4320
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110106738 по описа за 2023 година
Предявени са от З. Б. Ц. срещу Р. С. С. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва: иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 8 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, , търпени в периода от 11.01.2020г. до 11.01.2021г., вследствие
нанесена на ищеца на 11.01.2020 г., около 22:15 ч., пред бл. 45, вх. Б, находящ се в
*************** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно
за живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на ищеца, вследствие на която са му причинени следните
травматични увреждания – контузия на лицето и носа с оток, кръвонасядане и разкъсна рана
по гърба на носа отдясно, пукване на носните кости, кръвоизлив от носа, частично
отчупване на коронката на 1-ви горен ляв зъб, кръвонасядане по лигавицата на долната
устна, охлузване на ляво коляно – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което престъпление
ответникът е осъден с присъда по НЧХД №7296 по описа за 2021 г. на СРС, НК, 104 състав,
отменена с присъда по ВЧХД № 4393 по описа за 2021 г. на СГС, НО,VIII въззивен състав,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска
07.02.2023 г. до окончателното изплащане, съединен с иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащането на сумата от 2560 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
11.01.2020 г. до 07.02.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е признат за виновен по ВЧХД № 4393 по описа за
2021 г. на СГС, НО, VIII въззивен състав, за посоченото деяние, представляващо
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв.
1
Твърди, че в резултат на деянието е изпитвал болки и страдания, безпокойство, страх,
трудност при хранене и дишане, дъвкателни, говорни и двигателни затруднения. Посочва
още, че изпаднал в депресия, а честта, достойнството му, авторитетът му и самочувствието
му били уронени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба.
В съдебно заседание ищецът З. Б. Ц., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат З.а, която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
Ответникът Р. С. С., редовно призован в съдебно заседание, не се явява лично,
представлява се от назначения му особен представител – адвокат И. И., който моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства по делото, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният като главен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на непозволено увреждане, причинено от ответника е с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и е допустим.
За да бъде уважен иска по чл. 45 ЗЗД от страна на ищеца следва да бъдат доказани
при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: извършеното от
ответника деяние /действие или бездействие/, противоправност на извършеното деяние и в
причинно следствена връзка с което за ищеца са възникнали неимуществени вреди,
характера на вредите.
От приетото по делото НЧХД № 7296/2020г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав и
ВНЧХД № 4393/2021г. по описа на СГС, VIII въззивен състав, се установява, че ответникът
Р. С. С. е признат за виновен за извършено деяние по чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на
11.01.2020г., около 22:15 часа, в *********, пред ************ нанесъл лека телесна
повреда на З. Б. Ц., изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото на З. Б. Ц. и му причинил следните травматични увреждания: контузия на
лицето и носа с отток, кръвонасядане и разкъсна рана по гърба на носа отдясно, пукане на
носните кости, кръвоизлив от носа, частично отчупване на коронката на 1-ви горен ляв зъб,
кръвонасядане по лигавицата на долната устна, охлузване на лявото коляно, като на
основание чл. 78а, ал.1 от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложел административно наказание – глоба в размер на 1000,00 лева.
Съдът намира, че от приетото по делото НЧХД № 7296/2020г. по описа на СРС, НО,
104-ти състав и ВНЧХД № 4393/2021г. по описа на СГС, VIII въззивен състав, се установява
извършеното от ответника деяние, вината и противоправността на деянието. На основание
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
2
За доказване характера на твърдените от ищеца за претърпени неимуществени вреди
е допуснато събиране на гласни доказателствени средства на страната на ищеца, чрез разпит
на свидетеля А. Б. Ц. – брат на ищеца.
В показанията си свидетелят възпроизвежда, че не познава ответника. Свидетелят бил
очевидец на случилото се. Съвсем на кратко свидетелят обрисува настъпилият инцидент и
механизма му; посочва че през 2020г. цялото семейство решило да си тръгне от кв. „Г.“ и
установило на излизане, че колата им е преградена от друг автомобил, след което извикали
собственика на автомобила, който се оказал ответникът и след което се развил инцидента.
Посочва, че брат му след побоя имал множество наранявания по лицето, главата и краката.
Ищецът имал травма на носа, пукната кост, като видимо бил изключително депресиран, не
искал да говори за случилото се дълго време. Ищецът спрял да излиза с приятели,
десоциализирал се, спрял до общува дори със семейството си, единствено ходел на работа.
Ищецът имал уплаха и до днес. От травмите си в областта на носа се лекувал около два
месеца, след лечението и до ден днешен имал затруднение с дишането, породено от
пукването на носа. Свидетелят посочва, че не е възприел брат му да е отвърнал на ответника
с насрещни удари.
Изслушаната по делото СМЕ, след освидетелстване на ищеца и след обсъждане на
медицинската документация, дава крайно заключение, че на ищеца действително са
причинени следните увреждания: контузия на лицето и носа с отток, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана по гърба на носа отдясно, пукане на носната кост в дисталната част
на носа, частично отчупване на режещият ръб на 1-ви горен ляв зъб, кръвонасядане по
лигавицата на долната устна към средата, охлузване на лявото коляно, които увреждания
могат да се получат от действието на тъпи твърди предмети и могат да бъдат получени при
побой, като по своята медикобиологична характеристика тези увреди са причинили на
ищеца временно разстройство за здравето, неопасно за живота. На вещото лице също така
при освидетелстване е съобщено от ищеца, че като следствие от счупването при издухване
на носа получава кръвотечения. Констатирано е че първи горен ляв зъб е реконструиран и се
вижда дискретна промяна на цвета във вътрешния му ъгъл. На вещото лице ищецът
представил и рентгенография на носни кости: данни за фисура на носната кост в дисталната
част на носа. Констатирано е че в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 2335/12.01.2020г.
от **************** на ищеца е поставена диагноза – Фисура на носни кости, като към
допълнителен лист към листа е отразено: „асиметрия не се наблюдава, нито затруднено
носово дишане“.
Съдът намира, че от събраните гласни доказателствени средства и изслушаната
съдебно-медицинска експертиза се установиха и другите две предпоставки за доказване на
главния иск по основание, а именно вида и характера на твърдените неимуществени вреди и
причинна връзка между деянието и вредите. Установи се, че вследствие деянието ищецът
освен констатираните увреждания е преживял стрес и безпокойство, психосоматични
проблеми на физическо и психическо ниво, последното довело до отчуждаване на ищеца от
приятели и семейство. Посочената симптоматика е в резултат от инкриминираното деяние,
3
за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда и което обстоятелство се
установи от показанията на свидетеля Ц., които са съотносими на приетата по делото
медицинска документация, освен в частта на изнесеното, че вследствие на контузията на
носа, ищецът и до днес има затруднено дишане. Свидетелят като пряк свидетел на
инцидента и като брат на ищеца, за последното което съдът прецени показанията му в
съответствие с нормата на чл. 172 от ГПК, има непосредствени впечатления от състоянието
на ищеца по време и след инцидента, поради което съдът кредитира показанията му и им
дава вяра, освен в частта на изнесеното от свидетеля, че вследствие на контузията на носа,
ищецът и до днес има затруднено дишане, доколкото в тази част показанията са в
противоречие с изслушаната СМЕ и констатирания от вещото лице Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 2335/12.01.2020г. от ******************** в допълнителен лист към
който е отразено: „асиметрия не се наблюдава, нито затруднено носово дишане“.
По изложеното съдът намира главният иск за доказан по основание.
Съобразно нормата на чл. 52 от ГПК обезщетението се определя от съда по
справедливост, като следва да бъдат съобразени всички необходими факти и обстоятелства,
свързани с вредите, тяхната продължителност, интензитет, възрастта на ищеца. Така
твърдените от ищеца вреди се установяват от показанията на разпитания на негова страна
свидетел, чиито показания съдът кредитира, като достоверни, съотносими едни с други и със
събрания по делото доказателствен материал, с изключение на горепосоченото изключение.
Свидетелят е брат на ищеца и има най-непосредствени впечатления за промените в
емоционалното му състояние по време и след процесния инцидент. Съдът съобрази и
характера и вида на вредите, техния интензитет и продължителност, които безспорно са
засегнали физическият интегритет на ищеца, неговото здраве, както физическо, така и
психическо; отчита се възрастта на ищеца – около 29г. към датата на инцидента. Отчита се и
обстоятелството, че така нанесените в причинно следствена връзка с деянието увреди са
много, както е констатирано и от вещото лице: контузия на лицето и носа с отток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по гърба на носа отдясно, пукане на носната кост в
дисталната част на носа, частично отчупване на режещият ръб на 1-ви горен ляв зъб,
кръвонасядане по лигавицата на долната устна към средата, охлузване на лявото коляно, и
което множество на увредите е увеличило интензитета на страданията на ищеца. Отчитат се
и онези редица битови неудобства, обстоятелството, че ищецът в предвид възрастта му е
следвало да продължи работния си процес, което му е причинило също редица неудобства.
По гореизложеното съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
болки и страдания е обезщетение в пълно претендирания размер от 8000,00 лева.
Следователно така предявеният като главен иск следва да бъде уважен изцяло.
Върху така претендираната сума следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
При деликт лихва се дължи от датата на деликта, като длъжникът изпада в забава и
без покана – арг. от чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Ищецът претендира мораторна лихва върху сумата от
4
8000,00 лева, за периода от датата на деликта - 11.01.2020г. до датата на предявяване на
исковата молба в съда - 07.02.2023г. Съдът по реда на чл. 163 от ГПК служебно изчисли
претендираната за присъждане от ищеца лихва, като установи, че тя възлиза на сумата от
2509,77 лева, до който размер следва да бъде уважен акцесорният иск, а за сумата от 50,23
лева, разликата над уважената сума от 2509,77 лева до размера на пълно предявената от
2560,00 лева, следва да бъде отхвърлен. Съдът установи, че посочената от ищеца сума от
2560,00 лева възлиза на тази стойност тъй като се претендира от датата на деликта до
07.03.2023г., тоест месец след като е подадена исковата молба, за което вече е присъдена
законна лихва, поради и което е недопустимо подобно искане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора, право на
разноски се поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Разноски претендира ищецът. Същият е заплатил разноски за изслушване на
експертиза в размер на 300,00 лева, сумата от 1356,00 лева за депозит за назначаване на
особен представител, като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 800,00 лева, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР
№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства за плащане на л.66 от досието по
делото. Или разноски в общ размер на 2456,00 лева. Така съобразно уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2444,32 лева. Ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса по силата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради и
което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС дължимата в производството държавна такса. Върху цената на исковете тя е
изчислена в размер на 422,40 лева, а съобразно уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 420,40 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на З. Б. Ц., ЕГН **********,
сумата в размер на 8 000 лв. /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от 11.01.2020г. до 11.01.2021г., вследствие нанесена на
ищеца на 11.01.2020 г., около 22:15 ч., пред бл. 45, вх. Б, находящ се в *************** лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото на ищеца, вследствие на която са му причинени следните травматични
увреждания – контузия на лицето и носа с оток, кръвонасядане и разкъсна рана по гърба на
носа отдясно, пукване на носните кости, кръвоизлив от носа, частично отчупване на
коронката на 1-ви горен ляв зъб, кръвонасядане по лигавицата на долната устна, охлузване
на ляво коляно – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което престъпление ответникът е
5
осъден с присъда по НЧХД №7296 по описа за 2021 г. на СРС, НК, 104 състав, отменена с
присъда по ВЧХД № 4393 по описа за 2021 г. на СГС, НО,VIII въззивен състав, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 07.02.2023 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 2509,77 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 11.01.2020 г. до 07.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
сумата от 50,23 лева, разликата над уважената сума от 2509,77 лева до размера на пълно
предявената от 2560,00 лева
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на З. Б. Ц., ЕГН **********,
сумата в размер на 2444,32 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен
съд, сумата в размер на 420,40 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6