№ 322
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503456 по описа за 2022 година
при участието на секретар Росица Йорданова, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство И. И. Ж. чрез адвокат В. О. срещу
отхвърлителната част на решение 262977 от 19.09.2022 г. на СГС, Първо ГО – 24 състав по
гр.д. 13567/2020 г., с което съдът ОСЪЖДА ЗК "Бул Инс" АД да плати 15 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца от ПТП на 16.12.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.11.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
неимуществени вреди в останалата част до 40 000 лева.
В жалбата се твърди, че обезщетението е занижено предвид двукратния болничен
престой, оперативната ендоскопска интервенция във връзка със следтравматични увреди,
както и усложненията в коленната става и дългия период на възстановяване от една година,
а така също и посттравматичното стресово разстройство.
Подаден е отговор от ответника ЗК "Бул Инс" АД, в който се твърди, че определеното
обезщетение е справедливо предвид липсата на оперативни интервенции, отзвучаването на
болките и страданията за 15-20 дни и пълното възстановяване на ищеца.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Няма доказателствени искания и въззивната
инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на
1
ищеца между определения от първата инстанция размер от 15 000 лева и търсения от ищеца
размер от 40 000 лева.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаните
заключение на СМЕ, КСППЕ, представените медицински документи и събраните
свидетелски показания.
По делото са приети епикризи за травмите в главата и в коляното на ищеца. От
епикриза по ИЗ № 43145/2017 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – ЕАД се установява, че
ищецът е постъпил в лечебното заведение на 18.12.2017 г. с
диагноза: комоцио церебри. Контузио регио париеталис капитис. Контузио генус утр.
Изписан е на 20.12.2017г. в ясно съзнание. Без отпадна неврологична симптоматика. От
епикриза по ИЗ № 735 на СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев“ ЕАД, отделение по
спортна травматология и ортопедия се установява, че ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 12.11.2018 г. с диагноза: синовитис генус декс. Плика синдрома ген. Декс. На
14.11.2018 г. е извършена оперативна намеса, при която е
установено синовит и разрастнала се медиопателарна плика на дясна колянна става.
Назначена била медикаментозна терапия и на 16.11.2018 г. е изписан от лечебното
заведение в добро общо състояние.
Заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р М. Г., съдът кредитира като обективно и
компетентно. От него се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил мозъчно
сътресение, контузия на теменната област на главата, контузия на двете колене. Експертът
сочи, че поради продължаващи болки в дясното коляно се е наложило допълнително
изследване, при което било установено посттравматично увреждане вътреставно на дясното
коляно, което е наложило допълнителни образни изследвания и ендоскопско, оперативно
лечение под локална упойка /спинална анестезия/. При тези допълнителни изследвания и
инвазивно лечение е доказано вътреставно увреждане на дясното коляно, а именно: малък
ставен излив в дясната коленна става, синовит и разрастнала медиопателарна плика на
дясната коленна става. Вещото лице посочва, че тези изменения отговарят да са получени
при травма на коляното и отговарят да са настъпили след процесния ПТП инцидент, видно
от липсата на възпалителни изменения и излив в коленните стави при приемането за
болнично лечение непосредствено след процесния инцидент. За настъпването на тези
изменения е изминал достатъчно дълъг период от време и са доказани с образното
изследване и оперативната намеса. Тези следтравматични увреди са причинявали трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник. След проведената оперативна намеса е
настъпило подобрение. Всички установени и посочени травматични промени отговарят да
са получени в резултат на процесното ПТП, вкл. и постравматичните промени в дясната
коленна става. В конкретния случай дясното коляно е получило удар с по-силна кинетична
енергия от несъмненото завъртане на лекия автомобил, управляван от ищеца. Проведено е
правилно диагностично и терапевтично поведение. Експертът сочи, че е преодоляно
затрудняването на движенията в десния долен крайник от травматичната увреда на
коленната става, като следва да се има предвид, че самото проведено оперативно лечение е
довело до допълнителни болки и страдания при ищеца. Тези болки и страдания са отзвучали
в срок от около 15-20 дни. Възстановяването от мозъчното сътресение е било в срок от
около 15-20 дни. Контузията на главата също е отзвучала в този срок. Възстановяването от
травмата на десния долен крайник е било сравнително забавено, поради настъпилите
посттравматични усложнения в коленната става. Към настоящия момент, ищецът не дава
данни за болки и ограничени движения в дясната коленна област, не дава оплаквания от
невъзстановени травматични увреди. Здравословното състояние и движенията на долните
крайници при ищеца са възстановени.
Според заключението на психиатъра д-р В. С. и психолога д-р В. Г. в резултат на ПТП,
ищецът е развил остра стресова реакция, преминала в постравматично стресово
разстройство, което с намаляваща интензивност на симптоматиката, продължава и до
момента на интервюто с ищеца, проведено на 08.06.2020 г. Психологическите последици се
2
изявяват в нарушения на съня, страхови преживявания при пътуване в кола и ситуативно
засилваща се тревожност, които не повлияват плановете и социалното функциониране.
Според показанията на свидетеля Ж. И. Ж., майка на ищеца, за ПТП разбрала от
полицията. Когато го видяла, синът й седял на задната седалка, изглеждал много изплашен.
Не бил в безсъзнание, но бил неадекватен. На главата имал цицини и треперел. Не можел да
разкаже какво се е случило, отказал да отиде на лекар. Прибрали се вкъщи и той започнал да
повръща, светлината го дразнела. На сутринта отшили в Пирогов и го приели в
неврохирургия, където престоял три-четири дни. Докторът казал, че травмата на главата е
много сериозна и за това е повръщал. Имал нараняване и на дяснотото коляно, посетили
ортопед и му направили операция. Свидетелят посочва, че след като го изписали от
болницата, тя се грижела за него около три месеца. Изпитвал страх и много плакал на сън,
не могъл да става, повръщал, не излизал с приятели. Все още не можел да спи вечер, викал
на сън. Не можел да се грижи за себе си, трябвало някой да го облича. При всяко едно
ставане му се виело свят и тръгвал да пада, имал нужда от постоянни грижи около 4-5
месеца след операцията. Приемал болкоуспокоителни и лекарства за сън. След тази
катастрофа той не искал да ходи между хора, изпитвал страх. С много усИ. се качвал на
колата да кара. След катастрофата около два - три месеца продължил да не може да става. В
момента взема само лекарства за сън. Ако не спи много, го боли главата. След операцията
отново му се появило топче на дясното коляно и не можел да се движи. Преди операцията не
можел да се движи, заради главата, имал рани от двете страни. Завършил бил Академията на
МВР, работел като таксиметров шофьор. След ПТП не е ползвал болничен, не е работил.
Една година след катастрофата го молела да се качи на кола. Към настоящия момент все още
не работи. Сънувал кошмари - пада от скали, гонят го да го убиват. Сънувал е и
катастрофата. Като започвал да пищи, казвал, че пак е ударил колата, а тя аз му казвала, че
спи. Не е посещавал специалист – психиатър, не е провеждал друго лечение. В будно
състояние не говори за катастрофата. Сега бил малко по-спокоен, един път в седмицата
сънувал кошмари и казвал, че нещо има в леглото и го хапе. Съдът кредитира показанията,
доколкото са в синхрон със заключенията на СМЕ и КСППЕ, като приема за доказан
възстановителният период от телесните увреди съгласно СМЕ, а не според свидетелските
показания.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 23 год., вида и характера на травмите - мозъчно сътресение,
контузия на теменната област на главата, контузия на двете колене, два пъти престой в
лечебно заведение, непосредствено след ПТП и през ноември 2018 г. по повод травмата в
коляното, възстановителният период от един месец за травмите в главата, и нуждата да
спазва определен режим през този месец, посттравматичните увреди в коляното в период от
единадесет месеца, както и болките, свързани с медицинската интервенция на коляното и
нов възстановителен период от 15-20 дни. От значение е развитото постравматично стресово
разстройство, изразяващо се в нарушения на съня, страх от пътуване в кола и ситуативно
засилваща се тревожност, които обаче не са патологични и не влияят на социалното
функциониране.
При съобразяване на деня на ПТП – 16.12.2017 г. отнесен към застрахователните
лимити, съдът намира, че обезщетение от 22 000 (двадесет и две хиляди) лева е справедливо.
Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението,
предвид извършената медицинска интервенция на коляното и продължИ. възстановителен
период в тази връзка. Несправедливо би било определяне на обезщетение над този размер
предвид липсата на остатъчни последици в причинна връзка с травмата на главата и на
коленете, както и предвид факта, че психологическите последици от инцидента не се
различават съществено от обичайните за този род изпитания в живота на човека.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 15 000
(петнадесет хиляди) лева до 22 000 лева (двадесет и две хиляди) лева обезщетение и
потвърдено в останалата част. На ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение от
7 000 (седем хиляди) лева със законната лихва, приета от СГС, срещу която няма оплаквания
3
– 17.11.2018 г.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като на адв. О. се дължат
1724,80 лева с ДДС (1176х22000/15000), т.е. следва да му бъдат присъдени допълнително
548,80 лева. Дължимите от „Бул инс“ АД в полза на ищеца разноски са 1457, 50 лева и
дружеството следва да бъде осъдено за още 463,75 лева.
За въззивната инстанция „Бул инс“ АД дължи на ищеца-жалбоподател разноски в
размер на 140 лева за държавна такса. В полза на адв. О. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
приложим според договора, представен пред първата инстанция, се дължат 516,09 лева с
ДДС (1536х7000/25000х1,2). В полза на ответника по жалбата се дължат 100 лева
юрисконсултско възнаграждение според отхвърлената част от жалбата и определения от
съда размер от 360 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 262977 от 19.09.2022 г. на Софийски градски съд, Първо ГО – 24
състав по гр.д. 13567/2020 г. в частта, в която искът на И. И. Ж., ЕГН ********** срещу
„Бул инс“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на 16.12.2017 г. е отхвърлен за разликата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева до
22 000 (двадесет и две хиляди) лева със законната лихва от 17.11.2018 г. до плащането
и вместо това постановява
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. И. Ж., ЕГН **********
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително обезщетение от 7 000 (седем хиляди) лева за
неимуществени вреди от ПТП на 16.12.2017 г. със законната лихва от 17.11.2018 г. до
плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. И. Ж., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на още 463,75 лева и
за въззивната инстанция в размер на 140 лева.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. В. О. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за представителство на И. И. Ж. за първата инстанция
в размер на 548,80 с ДДС и 516,09 лева с ДДС за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. И. Ж., ЕГН ********** да заплати на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4