№ 265 от 02.02.2024 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
при
секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски административно дело № 392 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба от „БУЛ – МОВИ“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес:
***, представлявано от управителя Л.М.Р., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0348-000228/23.11.2023 г.,
издадена от началника на Районно управление *** при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, с която на
основание чл.
171 т. 2а б. „а” от ЗДвП му е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 (шест) месеца по отношение на лек
автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ”, с регистрационен номер КН2378ВР, собственост на
„БУЛ - МОВИ” ЕООД, с ЕИК ******** и са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни
табели КН2378ВС. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
процесната заповед поради постановяването й при неправилно приложение на
материалния закон. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените
разноски по делото.
В съдебното
заседание по делото жалбата се поддържа от жалбоподателя и процесуалния му
представител по пълномощие адвокат В.С..
Ответникът – Началникът
на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото и не изразява
становище по жалбата.
Разпитан е и
свидетелят И.В.Н..
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 23.11.2023 г. Д. Д. – младши инспектор при РУ – Дупница, в присъствието на свидетеля Д. П., е съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Д. В. И., с ЕГН **********, за това, че на същата дата около 09:54 часа в гр. Дупница, по улица „Седма рилска дивизия“ в посока на движение по ул. „Цар Симеон Велики“ срещу дом номер 34, е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е270ЦДИ”, с рег. № КН2378ВР, като е неправоспособна – управлява с чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) от Великобритания, повече от 3 месеца след влизане на територията на Р. България на 08.04.2023 г. и не я е напускала след това. В акта е посочено, че с това водачът виновно е нарушил чл. 102 ал. 1 т. 1от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети СРМПС и два броя регистрационни табели. Нарушителят е подписал акта без възражения. Като част от административната преписка по делото е представена справка за нарушител/водач, от съдържанието на която е видно, че Д. В. И. не е правоспособен водач и няма издадено свидетелство за управление на МПС след 06.02.2022 г.. Представена е и справка от РУ – Дупница при ОДМВР Кюстендил, от която е видно, че от 12.12.2018 г. собственик на процесния автомобил е „БУЛ - МОВИ” ЕООД, с ЕИК ********. От извършената от съда служебно справка в търговския регистър се установява, че едноличен собственик и управител на дружеството е Л.М.Р., с ЕГН **********. На 23.11.2023 г. Началникът на РУ – Дупница е издал оспорената заповед. От фактическа страна същата е обоснована с обстоятелството, че като собственик „БУЛ - МОВИ” ЕООД, което дружество е собственик на лек автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ”, с рег. № КН2378ВР, със законен представител Л.М.Р. е допуснал управлението на автомобила от Д. В. И., която управлявала същия на 23.11.2023 г. около 09:54 часа в гр. Дупница по посочената улица, без да е правоспособен водач.
С оглед така
установената фактическа обстановка и като съобрази наведените в жалбата оплаквания,
и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168 ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването по смисъла на чл. 147 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на
чл. 172 ал. 1 от ЗДвП – Началникът на РУ
– Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171 т.2а се налагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
277з-1046/30.06.2017 г. Директорът на ОД на МВР – Кюстендил на основание чл. 43
т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и т. 2 от Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил
началниците на районни управления при ОД на МВР – Кюстендил да издават заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171 т. 2а от ЗДвП.
Нормата на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП
предвижда, че принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 ал. 1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59 ал. 2 на АПК
реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й, поради
което е надлежно мотивирана. Съдът намира, че от съдържанието на същата става
ясно в достатъчна степен защо е наложена принудителната административна мярка
на жалбоподателя. В заповедта е посочено, че на 23.11.2023 г. около 09:54 часа
в гр. Дупница по ул. „Седма рилска дивизия“ с посока на движение към ул. „Цар
Симеон Велики“ срещу дом № 34, Д. В. И. е управлявала лек автомобил „Мерцедес
Е270 ЦДИ”, с рег. № КН2378ВР, без да е правоспособен водач, както и че този
автомобил е собственост на „БУЛ - МОВИ” ЕООД, със законен представител Л.М.Р..
Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на
принудителната административна мярка да разбере за какво се налага същата,
както и да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта за налагането й. В
случая приложимата нормативна уредба не въвежда като предпоставка за прилагане
на принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС,
установяването, че собственикът на това превозно средство е предоставил или
допуснал управлението на същото от неправоспособно лице, а изисква единствено
обективното установяване на обстоятелството на управление на чуждото превозно
средство без водачът да е правоспособен. Посоченото в заповедта фактическо
основание за прилагането на ПАМ съответства на правното основание за издаването
й – чл.
171 т. 2а б. „а” от ЗДвП. В зароведта автомобилът е индивидуализиран с
марка, модел и регистрационен номер, така че не се създава съмнение по
отношение на кое ППС е приложена мярката и тази нередовност не съставлява
съществено процесуално нарушение.
Заповедта е издадена и в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 171 т. 2а б. „а” от ЗДвП (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.). Посочената разпоредба предвижда прилагането на ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, за срок от 6 месеца до една година, на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. В случая административният орган е приел за осъществена последната хипотеза на разпоредбата. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 23.11.2023 г. процесният автомобил е собственост на „БУЛ - МОВИ” ЕООД и е управляван от неправоспособен водач. Съобразно предвиденото в чл. 171 т. 2а б. „а” от ЗДвП принудителната административна мярка е приложена по отношение на собственика на превозното средство, а именно – „БУЛ - МОВИ” ЕООД, с ЕИК *********. Дружеството е отделен правен субект и носител на права и задължения. Именно то е носител и на правото на собственост по отношение на процесния автомобил съобразно представените доказателства. Ето защо налагането на принудителната административна мярка по чл. 171 т.2а б. „а” от ЗДвП е допустимо спрямо „БУЛ - МОВИ” ЕООД.
С оглед изхода на спора разноски по делото не се дължат.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 пр. 2 от АПК, Кюстендилският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУЛ – МОВИ“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.М.Р., ЕГН **********,
против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0348-000228/23.11.2023
г., издадена от Началника на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: