Решение по дело №233/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

26.11.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2020                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                  трети  състав

На 19 (деветнадесети) ноември                                                  Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 233 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 239 от ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ,  чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Банка ДСК” ЕАД гр. София, представляван от В.М.С. Д.Д.М.твърди, че на 23.11.2016 г. сключил с ответницата А.С.П. договор за кредит, по силата на който предоставил на същата сума в размер на 7000,00 лв., със срок на издължаване – 86 месеца. Средствата по кредита били усвоени, като заемателят се задължил да плаща възнаградителна лихва в определен в договора размер, а при забава – наказателна лихва. В договора било предвидено, че при просрочие в плащането на която и да е вноска или лихва, банката има право едностранно да обяви всички дължими суми за предсрочно изискуеми. Поради неплащане на месечни вноски, с едностранно писмено изявление, връчено на задълженото лице, „Банка ДСК” ЕАД обявило всички дължими суми за предсрочно изискуеми, но плащане не последвало. Поради това, ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 47/2018 г. по описа на районен съд – Велики Преслав (местно компетентния съд). Заповедта за незабавно изпълнение била връчена на А.П. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 47/2018 г. по описа на ВПРС: в размер на 6384,68 лв., представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за кредит от 23.11.2016 г.; в размер на 224,08 лв., представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 26.08.2017 г. до 21.12.2017 г., по договор за кредит от 23.11.2016 г.; в размер на 6,13 лв., представляващо обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 27.09.2017 г. до 21.12.2017 г., главни парични задължения по договор за кредит от 23.11.2016 г.; в размер на 120,00 лв., представляващо дължими заемни такси по договор за кредит от 23.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК) – 21.12.2017 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство.

            Ответницата не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

         Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на 19.11.2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

            – по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 24.07.2020 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

            – по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2016 г.; общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; погасителен план и ГПР; промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка от 23.11.2016 г.; извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти (такси по кредити за текущо потребление) – приложение № 3 към договора за кредит от 23.11.2016 г.; договор за залог върху вземания от 23.11.2016 г.; декларация от 07.11.2016 г.; уведомление изх. № 06-20-03400/05.12.2017 г. на „Банка ДСК“ АД с потвърждение за получаване; пълномощно от 12.08.2014 г.; извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 11/24041792 от 21.12.2017 г. по договор за кредит от 23.11.2016 г.; извлечение за периода от 23.11.2016 г. до 30.06.2020 г. за сметка (11) 0000000024041792; извлечение за периода от 23.11.2016 г. до 30.06.2020 г. за сметка (02) 0000000023921930 и заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от „Банка ДСК” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата А.С.П. в качеството й на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 20/23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 47/2018 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

            По основателността на исковете:

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 47/2018 г. на ВПРС, събраните писмени доказателства и заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

            Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ,  чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

            Предвид гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват изброените по-горе вземания на „Банка ДСК” ЕАД гр. София от А.С.П..

            На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.

            При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Банка ДСК” ЕАД направените разноски по настоящото исково производство в размер на 550,69 лв. и по заповедното производство в размер на 184,70 лв.

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

         На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище: гр. София, адрес на управление:***, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, че съществува вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД от А.С.П. в размер на 6384,68 лв. (шест хиляди триста осемдесет и четири лева и 68 стотинки), представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за кредит от 23.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 20/23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 47/2018  г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.П. с ЕГН ********** и „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София с ЕИК ******, че съществува вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД от А.С.П. в размер на 224,08 лв. (двеста двадесет и четири лева и 08 стотинки), представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 26.08.2017 г. до 21.12.2017 г., по договор за кредит от 23.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 20/23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 47/2018  г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.П. с ЕГН ********** и „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София с ЕИК ******, че съществува вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД от А.С.П. в размер на 6,13 лв. (шест лева и 13 стотинки), представляващо обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 27.09.2017 г. до 21.12.2017 г., главни парични задължения по договор за кредит от 23.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 20/23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 47/2018  г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.П. с ЕГН ********** и „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София с ЕИК ******, че съществува вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД от А.С.П. в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляващо дължими заемни такси по договор за кредит от 23.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 20/23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 47/2018  г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

            ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

            ОСЪЖДА А.С.П. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 550,69 лв. (петстотин и петдесет лева и 69 стотинки).

            ОСЪЖДА А.С.П. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 47/2018 г. на ВПРС в размер на 184,70 лв.

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответницата може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

 

 

                                                                             Районен съдия: