Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 29.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар
Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 973 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 вр.
чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
основава исковите си претенция на твърдения, че през м. май 2019г. е сключил с
ответника договор за изработка, имащ за предмет извършването на ремонт в обект
на последния, находящ се в гр. ***, ул. „***” № 17 и представляващ „***”.
Ищецът изтъква, че в изпълнение на задължението си по договора е вложил
материалите и е извършил СМР, които са подробно описани във фактури с №
115/28.05.2019г. на стойност 10 607, 42 лв. и с № 124/23.07.2019г. на
стойност 7 842, 25 лв. Допълва, че възложителят е приел работата без
възражения, както и че е изпълнил частично задължението по първата фактура, но
по нея е останала дължима сумата от 5357, 42 лв. Ищецът посочва, че поради забава
в плащанията в негова полза е възникнало вземане за обезщетение за забава от
падежа на всяка фактура. По тези съображения отправя искането до съда за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 13 199, 67 лв. - главница,
представляваща дължимата част от възнаграждението за приетата работа по фактури
с № 115/28.05.2019г. и с № 124/23.07.2019г., както и сумата от 1183, 40 лв. –
обезщетение за забава върху неплатената главница от датата на падежа по
съответната фактура до 17.05.2020г. Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответника заема становище за неоснователност на
исковете, поради плащане на дължимите суми, ведно със законната лихва. Релевира
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не
е спорно по делото, че между страните е сключен договор за строителство и
ремонт, по силата на който, ответникът е възложил на ищеца да извърши ремонт в
негов обект, представляващ „***”, находящ се в гр. ***, ул. „***” № 17. Безспорно
е установено също, че ищецът е изпълнил уговорените ремонтни дейности, като
ответникът е приел извършената работа без възражения. Видно от приложените и
приети по делото фактури, за дължимите по договора насрещни плащания ищцовата
страна е издала фактура № **********/28.05.2019г. на стойност 10607, 42 лв.
/стр. 10/ и фактура № **********/23.07.2019г. за сумата от 7842, 25 лв. /стр.
11/ или общо 18449, 67 лв. Не е спорно между страните, че ответникът е извършил
частични плащания по фактура № **********/28.05.2019г. в размер 5250 лв., а
задълженията по фактура № **********/23.07.2019г. за сумата от 7842, 25 лв. е
останала изцяло непогасена.
От
приложеното и прието по делото платежно нареждане за кредитен превод от
22.06.2020г. /стр. 25/ се установява, че след образуване на делото ответникът
е извършил плащане в полза на ищеца в размер 14511, 31 лв., в което като
основание са посочени гореописаните фактури. В съдебно заседание ищецът
признава, че с това плащане изцяло са погасени претенциите му към ответника за дължимата
част от възнаграждението за приетата работа по фактури с № 115/28.05.2019г. и с
№ 124/23.07.2019г., за обезщетение за забава в размер на 1183, 40 лв. за периода
от датата на падежа по съответната фактура до 17.05.2020г., както и за законна
лихва от датата на предявяване на иска до датата на плащане.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно
се установи по делото, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по неформален договор за ремонтни работи, имащ
същественото съдържание на договор за изработка по чл. 258 ЗЗД. Не е спорно
между страните, че ищецът в качеството си на изпълнител е изправна страна по
договора и е изпълнил възложената му работа в обема и качеството, съответстващо
на поръчката на възложителя. Приемането на работата от страна на възложителя
без възражения не е спорно по делото. Предвид на това и в съответствие с чл. 266 ЗЗД за него се е породило задължението да заплати възнаграждение за приетата
работа. Представените по делото фактури, които не са оспорени от ответника,
установяват вложените от изпълнителя материали и положения труд за извършване
на поръчката, както и тяхната стойност. Съгласно фактура №
**********/28.05.2019г. и фактура № **********/23.07.2019г. дължимото от
ответника възнаграждение по чл. 266 ЗЗД е в общ размер на 18449, 67 лв. Ищецът
признава неизгодния за себе си факт, че преди образуване на делото ответникът е
заплатил сумата от 5250 лв. по първата фактура, поради което дължимия остатък
от възнаграждението е 13 199, 67 лв. Не е спорно по делото, че
възложителят не е платил на падежа въпросната сума, поради което е в просрочие
от падежа на всяка фактура и дължи обезщетение за забава, което изчислено по
реда на чл. 162 ГПК възлиза на 1183, 40 лв. за периода до 17.05.2020г.
От
представеното от ответника нареждане за кредитен превод от 22.06.2020г. и от признанията
на ищеца безспорно се установява, че след депозиране на исковата молба
възложителят е заплатил горепосочените суми, предмет на настоящото
производство, с което напълно е погасил задължението си към изпълнителя. С
платената от него сума в размер на 14511, 31 лв. е погасен дължимия остатък от
възнаграждението на изпълнителя в размер на 13199, 67 лв., лихвата за забава
върху тази сума от датата на падежа по всяка от фактурите до 17.05.2020г. в
размер 1183, 40 лв. и лихва за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Макар и плащането да е извършено след образуване на
делото, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК, същото следва да бъде съобразено от
съда, тъй като представлява релевантен за спора факт. С плащането на сумата от
14511, 31 лв. кредиторовия интерес е удовлетворен изцяло, поради което
предявените искове срещу ответника по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и по чл. 86
ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Въпреки
отхвърлянето на исковете, доколкото то е поради плащане в хода на процеса,
ответникът няма право на разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК. Напротив,
доколкото е дал повод за образуване на делото, в негова тежест следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в производството /арг. чл. 78 ал. 2 ГПК/. Последният е доказал извършването на такива в размер на 575, 32 лв. - платена
държавна такса, в размер на 15 лв. -държавна такса за вписване на възбрана по
допуснатото обезпечение и в размер на 1200 лв. - платен адвокатски хонорар. Във
връзка с размера му ответникът своевременно е релевирал възражение за
прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК. Съдът намира това възражение за основателно,
тъй като настоящото дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Правната сложност се определя от броя и основанията на исковете, вида
и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на
въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните
институти, приложими при разрешаването на спора и относимата към спора задължителна
съдебна практика. Фактическата сложност на делото от своя страна се предпоставя
от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални
действия, в съответствие с относимите факти и обстоятелства, вкл. необходимите
за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и
продължителността на производството /Определение № 253 от
29.05.2017г. по ч.т.д. № 2614 / 2016г. на
ВКС, I т.о.,
ТК; Определение от 19.10.2015 г.
по гр. д. № 3982/2015г. на ВКС, IV г.о., ГК/.
В настоящия случай делото се явява елементарно от фактическа, и от правна
страна, като допуснатото обезпечение чрез възбрана върху недвижим имот не е
основание за промяна на този извод. Освен това претендираните суми с
предявените от ищеца искове са напълно погасени чрез плащане в хода на
производството. За свършената по това дело работа адвокатско възнаграждение от 1200
лв. е прекомерно и съдът приема, че същото трябва да бъде намалено до минимума,
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 961, 49 лв. Следователно в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1551, 81 лв.
Водим от горното Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ВЕНДОР 85“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. “***“ № 22 срещу ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ХИГИЕНА“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ”***” № 17, искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 13 199, 67 лв. – главница, представляваща неплатен остатък от
дължимо възнаграждение по договор за изработка, за което са издадени фактура №
**********/28.05.2019г. и фактура № **********/23.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2020г. до окончателното
изплащане, както и на сумата 1183, 40 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяка фактура до 17.05.2020г., като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА
ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ХИГИЕНА“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***., ул. ”***” № 17 ДА ЗАПЛАТИ на „ВЕНДОР 85“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. “***“ № 22, на основание чл.78 ал. 1 ГПК, СУМАТА 1551, 81 лв. /хиляда
петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и една ст./, представляваща общ
размер на направените в исковото производство разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: