Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 183 21.03.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1051 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени осъдителни
искове с пр. осн.чл. 45,ал.1 от ЗЗД, в условията на евентуалност-чл.
59,ал.1 от ЗЗД и конститутивен иск с пр.осн. чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът Д.И.Г. ***, действащ
чрез процесуален представител и съдебен
адресат а..Р.М.-ТАК твърди в исковата молба(и уточняващите такива), че след
като прехвърлили заедно с покойната му съпруга всичките си имоти в полза на
първата ответница И.Д.И. ***-тяхна дъщеря, ищецът се настанил да живее във вилен
имот в м.”Драката” в землището на гр.Търговище, собствеността върху който също
прехвърлили на първата ответница, като ищецът извършил редица подобрения в
имота в периода от 2004г. до 2012г. заедно със съпругата си на обща стойност
1 125лв., а в периода след нейната смърт и до предявяване на исковете,
ищецът извършил и посочените други подобрения на стойност 13 679,50лв.,
или общо 14 804,50лв., като подобренията са следните: До 2012г.:поставяне
на теракота в остъклената част на кухнята-600лв.;изграждане на мивка в
кухнята-550лв.; подмяна на дограма на 1 ет. с ПВЦ-600лв.;поставяне на щори-250лв.;поставяне
на ламинат-200лв.; тапети-50лв.( като от
общата сума от 2250лв. претендира ½ - 1225лв.) и след 2012г. до 2018г.
извършил и следните дейности и разходи за тях:изграждане на втория етаж-тухли
60лв.;разходи за варов разтвор-60лв., за шпакловане-22лв., за боядисване 12лв.,
за поставяне на ПВЦ и врата на баня-1860лв., за греди 7бр-70лв.; за
ламперия-110лв., за цигли 90бр. и капаци20бр.-50лв., за труд-600лв.; ламинат 20кв.м. -320лв., за ремонт на покрива и пренареждане
на цигли-200лв., ламперия в остъклението-200лв.;изградил стопански постройки-5
помещения, сеновал и склад за зимнина, за които са вложени следните суми:за
блокчета с превоз-710,50лв., за варов разтвор 2 куб.м. с превоз-200лв., за
покривни материали и греди-400лв., за застилане на тези помещения и входа до
вилата с тротоарни плочки-450бр.-335лв., за сеновал-метални тръби и покривна
конструкция-380лв.,за поставяне на 6бр. врати на стоп. постройки-300лв.;
изградил и баня, за която сочи следните
суми: за материали и труд-1355лв., за бойлер-220лв., за душ батерия-55лв., за
мивка-30лв., за моноблок-150лв., за ВИК и монтаж-150лв., за покривна
конструкция на банята-100лв.;поставил и конструкция за асма-метална с
изработката-950лв.; за засаждане на 16 бр.лози, 4 бр. кайсии, 3 бр. праскови, 8
бр. ябълки, 4 бр. череши, 4 бр. сливи, 3 бр. джанки, 2 бр. киви
платил общо 2400лв.; за укрепване на
основите на вилата с бетон и арматура-690лв.; за лепене на тротоарни плочки по
цокъла на вилата-100лв.; за доизграждане на кладенец-2бр. тръби с метален
капак-250лв.; за направа на канализация с изкопаване на шахта-850лв. и за оградна мрежа 5 топа с поставяне-490лв., всичко от този
период на обща стойност 13679,50лв.Излага, че се настанил в имота със
съгласието на първата ответница и го владял добросъвестно и в нейна полза, но
същата продала имота на втората ответница(нейна едноутробна сестра, с която
живеят заедно в гр.Варна) единствено с цел да го увредят, като го оставят без
покрив над главата и без да му заплатят подобренията.Приема, че с посоченото
поведение, първата ответница е нарушила изискването по чл. 124,ал.5 от СК, а
втората ответница е била наясно с тези обстоятелства, поради което ищецът
приема, че е налице непозволено уреждане от деликт,
осъществен от двете ответници, обезщетение за което
претендира в размер на сумата на подобренията - 14 804,50лв. и в условията на солидарност на задълженията;
в условията на евентуалност претендира присъждане на сумата от
14 804,50лв. като обезщетение за неоснователното обогатяване на двете ответници, отново в условията на солидарност.Доколкото
ищецът приема, че има качеството на кредитор, е предявил и Павлов иск за
признаване на относителната недействителност по отношение на него на
извършената между двете ответници покупко-продажба;
направил е и искане за признаване на право на задържане върху имота в негова
полза, като счита, че е приравнен на добросъвестен владелец; претендира
законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание и в писмени бележки
исковете се поддържат от ищеца чрез а..Р.М.-ТАК и се иска уважаването им, ведно
със законните последици.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответниците, действащи чрез процесуален представител и съдебен адреса***, предявените искове
се оспорват, като неоснователни и недоказани, като се оспорва стойността на
подобренията, както и твърдението, че са извършени от ищеца, сочи се, че част
от тях имат характер на движимости, които могат да
бъдат отделени от имота; направено е и възражение за недопустимост на
предявения иск за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване със
стойността на претендираните подобрения по отношение
на първата ответница, доколкото същата не е собственик на имота към момента,
както и възражение за изтекла погасителна давност за вземането за подобрения;
иска се отхвърляне на исковете, претендират се разноски. В съдебно заседание и
в писмени бележки възраженията се поддържат, като се излага, че голяма част от
подобренията имат характер на незаконни строежи, извършени са без съгласието на
собственика и при заявено от ответниците нежелание да
бъдат запазени, поради което не следва да бъдат заплащани; излага се още, че
извършването на повечето работи не е доказано да е осъществено след
03.12.2014г.-датата на която първата ищца е придобила правото на собственост
върху имота, иска се отхвърлянето на исковете изцяло, като неоснователни и
недоказани.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот представлява земеделска земя, имот с ид.№ 73626.160.332 по КК на гр.Търговище, находящ се в м.”Драка” в землището на гр.Търговище, като от Скица на сграда № 5-425270/26.06.2018г., изд. от СГКК Търговище се установява, че в имота има построена вилна сграда със застроена площ от 41кв.м., а от писмо изх.№ ТСУ-94-00-2790/21.12.2018г., изд. от Община Търговище се установява, че за този имот е налице разрешение за строеж на сграда за сезонно ползване № 19/28.07.1986г., като друга строително техническа документация не е налична.От предварителен договор за покупко-продажба от 30.09.2004г. се установява, че Пенка Стоянова и Стоян Стоянов са уговорили продажба на трайни насаждения и вила, построена в имота на И.И., действаща лично и със съгласието на майка си Тодорка Господинова, за сумата от 3 000лв..Със заповед № 309-2845/15.12.2006г. на кмета на Община Търговище е признато правото на обещателя Стоян Стоянов да придобие право на собственост по реда на §4 от ЗСПЗЗ на 800кв.м. земеделска земя, находяща се в м.”Драка” в землището на гр.Търговище, като се извърши процедура по оценка на земята.От НА № 144,том XVII, рег.№ 17553,дело №2201/2014г. по описа на нотариус Питя Ангелова, рег.№ 496 се установява, че на 03.12.2014г. Пенка Стоянова и Стоян Стоянов продават на И.Д.И. поземлен имот с ид. .№ 73626.160.332 по КК на гр.Търговище, находящ се в м.”Драка” в землището на гр.Търговище с площ от 794кв.м. , при граници: имот с ид. .№ 73626.160.329, имот с ид. .№ 73626.160.888, имот с ид. .№ 73626.160.333, имот с ид. .№ 73626.160.334, имот с ид. .№ 73626.160.331 и имот с ид. .№ 73626.160.330,ведно с построената в него сграда с ид.№ 73626.160.332.1 със застроена площ от 41кв.м. за обща сума от 1425,20лв.Представени са и нотариални актове, касаещи други имоти на страните и справка за вписвания по партидата на първата ответница.От НА № 51,том II, рег.№ 1550, дело №135/2018г. по описа на нотариус Г.Г. с рег № 223 се установява, че на 18.04.2018г. първата ответница е прехвърлила на втората ответница собствеността върху процесния имот.Към исковата молба ищецът е представил и нотариална покана от втората ответница, с която същата го уведомява на прехвърлянето на имота и му определя срок да й предаде същия.Представена е и геодезическа снимка от 2014г. на „ГЕОПРОЕКТ” ЕООД гр. Търговище, в която е отразено, че сградата в имота е на два етажа.От представения по делото Договор за предоставяне на ВИК услуги № 471/069 от 05.10.2009г. се установява, че от 2009г. имотът е водоснабден.Относно това кога са извършени строително-ремонтните дейности в имота, ищецът не е представил писмени доказателства.С оглед разпределената доказателствена тежест, са ангажирани гласни доказателства от страните.От показанията на св. А.Е.М. позната на първата ответница се установява, че отношенията между ищеца и първата ответница били силно влошени, като ищецът често искал от дъщеря си пари, искал и сума за гараж и я обвинявал в алчност, като заявил, че ако не му даде пари, той ще изтегли кредит и като умре, тя ще трябва да го изплаща.Свидетелката знае от първата ответница, че ищецът живее в имота по устна договорка с дъщеря си за ползването му след продажбата на апартамента в гр.Търговище, но тъй като отношенията се влошили, ответницата не е ходила в имота, а по тази причина искала и да го продаде, поради която именно причина я помолила да й съдейства. Св.Н.А.Б.-съсед, твърди, че всичко направено, вкл. укрепването на вилата с бетон и довършването на втория етаж е извършено след смъртта на съпругата на ищеца, като от тогава не е виждал първата ответница в имота.Св. К.Ц.М.-съседка твърди, че укрепването на вилата, изграждането на площадка, замазка, изграждането на мивка, ищецът извършил заедно със съпругата си след купуването на имота, санирането извършил преди три-четири години, стопанската постройка- преди година, а втория етаж-преди две години, когато на втория етаж имало само една врата и една стаичка, асмата довършил миналата година, направил и банята.Свидетелката твърди, че не е виждала ответниците в имота.Св.Д.Д. Х.-позната на ищеца твърди, че изливането на бетона за укрепване на вилата станало след закупуването на имота, а санирането, дограмата и втория етаж ищецът направил след смъртта на съпругата му; направил си помещения за животни и от 7-8 год. гледа животни там,. Свидетелката не знае кога са правени банята и асмалъка, не е виждала и ответниците в имота. Св. Д.Н.Н.-колежка на първата ответница твърди, че последно посетила вилата малко след смъртта на майката на И., като описва, че на влизане се минава по пътека с плочки, имало градина, дръвчета, кладенец; на първия етаж имало остъкление и ПВЦ дограма и ламинат; на втория етаж-стаичка с ламперия и две легла, както и голяма тераса отпред; имало баня и тоалетна отстрани на къщата, както и започнато строителство на постройка с итонг зад вилата.Св. Е.Л.С. съжител на втората ответница твърди, че посетил последно имота в края на лятото на 2012г., като описва, че при влизане в имота се минава по пътека, после покрай асмалък от около 10кв.м., къщата била с нова дограма и пръскана мазилка, втория етаж бил облицован с ламперия; имало баня и тоалетна, долепени до къщата, кладенец и стопанска постройка-навес от дъски, а отзад-двор с овошки.Свидетелят знае от първата ответница за изострените й отношения с ищеца поради това, че ищецът живее с друга жена.
Относно извършените дейности в имота, с оглед обстоятелството, че по делото ищецът не е представил никакви писмени доказателства за това, нито относно сумите, които е изразходвал за извършеното в имота, а събраните гласни доказателства са противоречиви и в тях липсва конкретика, съдът, преценявайки същите съобразно изискванията по чл. 172 от ГПК и съобразявайки обстоятелството, че единият от свидетелите е във фактическо съжителство с втората ответница, констатира следното:Първият свидетел на ищеца Н.А.Б.-съсед, твърди, че всичко направено, вкл. укрепването на вилата с бетон и довършването на втория етаж е извършено след смъртта на съпругата на ищеца, което се опровергава от показанията на другите две свидетелки-св.К.Ц.М., която твърди, че укрепването на вилата, изграждането на площадка, замазка, изграждането на мивка, ищецът извършил заедно със съпругата си след купуването на имота, санирането извършил преди три-четири години, стопанската постройка-преди година, а втория етаж-преди две години, когато на втория етаж имало само една врата и една стаичка, асмата довършил миналата година, направил и банята(без да посочва кога), а св.Д.Д. Х. твърди, че изливането на бетона за укрепване на вилата станало след закупуването на имота, а санирането, дограмата и втория етаж ищецът направил след смъртта на съпругата му; направил си помещения за животни и от 7-8 год. гледа животни там, но не знае кога са правени банята и асмалъка.От показанията на св. Д.Н.Н. се установява, че последно посетила вилата малко след смъртта на майката на И. (2012г.-бел. на съда), като описва, че на влизане в имота се минава по пътека с плочки, имало градина, дръвчета, кладенец; на първия етаж имало остъкление и ПВЦ дограма и ламинат; на втория етаж-стаичка с ламперия и две легла, както и голяма тераса отпред; имало баня и тоалетна отстрани на къщата, както и започнато строителство на постройка с итонг зад вилата.Св. Е.Л.С. - съжител на втората ответница твърди, че посетил последно имота в края на лятото на 2012г., като описва, че при влизане в имота се минава по пътека, после покрай асмалък от около 10кв.м., къщата била с нова дограма и пръскана мазилка, втория етаж бил облицован с ламперия; имало баня и тоалетна, долепени до къщата, кладенец и стопанска постройка-навес от дъски, а отзад-двор с овошки.При така констатираните противоречия, съдът приема, че не следва да кредитира показанията на първия свидетел-Н.Б., не само защото същите са изолирани и противоречащи на останалите доказателства по делото, но и като вътрешно противоречиви, защото, от една страна свидетелят твърди, че вилата била напукана и с опасност от срутване през 2004г., а твърди, че укрепването й започнало едва през 2012г., след смъртта на съпругата на ищеца. От останалите свидетелски показания съдът може да направи извод за това, че укрепването на къщата чрез изливане на бетон и др. дейности е извършено в периода след сключването на предварителния договор, т.е. доста преди 2014г. (св.К.М. и св.Д. Х.); изграждането на площадка, замазка, изграждането на мивка на първия етаж и санирането е станало след 2012г., но не е ясно дали е извършено преди м.декември 2014г. или след това.По отношение на изградените стопански постройки също не са събрани еднозначни доказателства, като св. М. твърди това да е станало преди година, а св. Х. твърди, че е станало преди 7-8 години от когато ищецът гледа там животни.Съдът съобразява и показанията на св.Николова и св.С., първата от които твърди, че пред 2012г. е имало започнат строеж зад къщата с блокчета итонг, а вторият свидетел е виждал през същата година сеновала, поради което съдът приема, че тези постройки са построени, респ. довършени преди 2014г.От показанията на последните двама свидетели се установява също, че при посещенията им през 2012г. в имота са били налице пътека с плочки, градина и дръвчета, кладенец; на първия етаж на вилната сграда вече е имало остъкление и ПВЦ дограма, както и ламинат;била е измазана с пръскана мазилка, а на втория етаж вече е имало стаичка с ламперия и две легла, както и голяма тераса отпред; имало баня и тоалетна отстрани на къщата, както и асмалък от около 10кв.м.Всички свидетели на ищеца твърдят, че вторият етаж на вилата е бил достроен от ищеца преди две години.Доказателства за другите претендирани дейности в имота в посока кога точно са извършени, ищецът не е ангажирал по делото, като въпреки положените от съда и вещото лице процесуални усилия, твърденията му, вън от установеното по-горе, са останали недоказани относно време на извършване.С оглед на изложеното, съдът приема за установено, в релевантния период от 03.12.2014г. до 14.06.2018г., ищецът е извършил в имота следните дейности: Изградената надстройка на терасата на 2ет. на стойност 1110лв.; ПВЦ прозорци и врата, зидария, мазилка, шпакловка и боядисване за общо 542,37лв., покрив-гредоред 76лв., цигли-80,50лв. и ламинат-309,12лв. или общо за втория етаж-2117,99лв.; поставяне на нова телена ограда на стойност 240лв.( както и засаждане на 1 бр. череша на 3г. за 20лв. и 1 бр. кайсия на 1г. за 11лв., като останалите дръвчета са на възраст 4-5г., т.е. посадени са преди края на 2014г.). Останалите посочени в исковата молба дейности или са извършени преди този период или е останало недоказано времето на извършване, като от доказателствата по делото е установено и силно влошаване отношенията на страните и несъгласие на първата ответница за извършване на дейности в имота ( в който смисъл са основателни възраженията на ответниците), опровергаващо твърденията на ищеца за съгласие на дъщеря му.
По делото са назначени съдебно-техническа експертиза, както и две допълнителни СТЕ.От заключението по първоначалната СТЕ, неоспорено от страните, се установява, че посочените в исковата молба дейности са извършени, като посочените от ищеца дейности до 2012г.са на стойност 1684,82лв., а тези, извършени след 2012г. са на стойност 10 050,26лв. или общо 11 635лв., като увеличената стойност на имота от подобренията е около 3000лв.От първата допълнителна СТЕ, оспорено от ищцовата страна се установява, че подобренията, увеличили стойността на имота са:подмяна на дограма на 1ет. с ПВЦ, която увеличава стойността на имота с– 620лв.; ламперия на таванската стая- увеличава стойността на имота с 143лв.;строеж на баня с покривна бетонна плоча- увеличава стойността на имота с 495лв;трайни насаждения- увеличават стойността на имота с 1802лв.; поставянето на нова телена ограда увеличава стойността на имота с 240лв., като вещото лице посочва, че останалите дейности са по поддържане на имота или свързани с ползването му.Увеличена стойност по това заключение-3 300лв.Изяснено е в съдебно заседание, че вещото лице не е включила в това доп. заключение строит. дейности, които според нея представляват незаконен строеж, като в съдебно заседание е изяснено, че тези дейности са както следва: Изградената надстройка на терасата на 2ет. е на стойност 1110лв.; ПВЦ прозорци и врата, зидария, мазилка, шпакловка и боядисване общо 542,37лв., покрив-гредоред 76лв., цигли-80,50лв. и ламинат-309,12лв. или общо за втория етаж-2117,99лв.Относно построените сеновал и стопанска постройка с пет помещения и склад за зимнина, от първото заключение се установява, че същите са на стойност 1685,29лв.(т.13-18 вкл. и т.28). От заключението по втората допълнителна СТЕ, неоспорено от страните се установява, че пазарната стойност на имота към 2004г. е била 3000лв., към 2012г.-10 000лв., към 2018г. - 25 000лв., а с подобренията-28 300лв.Съдът приема, че следва да кредитира заключенията по назначените СТЕ в частта относно стойността на отделните дейности и на имота, като не ги кредитира в частта относно становището на вещото лице кои от тях представляват подобрения, респ. дали имат характер на незаконен строеж.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
1.По предявения иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД:Ищецът в първоначалната и допълнителните искови молби поддържа, че първата ответница продала имота на втората ответница единствено с цел да го увредят, като го оставят без покрив над главата и без да му заплатят подобренията.Приема, че с посоченото поведение, първата ответница е нарушила изискването по чл. 124,ал.5 от СК, а втората ответница е била наясно с тези обстоятелства, поради което ищецът приема, че е налице непозволено уреждане от деликт, осъществен от двете ответници, обезщетение за което претендира в размер на сумата на подобренията - 14 804,50лв. и в условията на солидарност на задълженията.Съдът приема, че тази претенция е изцяло неоснователна, поради следното: Съставът на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД включва виновното извършване на противоправно деяние, което е причинило вреда, при наличие на причинна връзка между действието и настъпилата вреда, като вината се презюмира-чл.45,ал.2 от ЗЗД. В случая се касае до покупко-продажба на имот, което действие е правомерно и по никакъв начин не засяга правата на ищеца, тъй като, видно от установените обстоятелства по делото, той се е настанил в имота на първата ответница въз основа на устна договорка помежду им, при което съдът приема, че между двамата е налице неформален договор за заем за послужване по см. на чл. 243 и сл. от ЗЗД, а доколкото липсват твърдения договорът да е сключен за определен срок, то с получаването на нотариалната покана от втората ответница, договорът е бил прекратен с изтичане на срока за предаване на държането.В този смисъл, промяната в собствеността върху имота не уврежда ищеца, а относно подобренията, които твърди да е извършил в имота-правото му да ги претендира не се засяга по никакъв начин от тази промяна. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 124,ал.5 от СК, съобразно която пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители, тъй като първата ответница (която не е единственото дете на ищеца) е предоставила на ищеца възможността години наред да живее в нейния имот безвъзмездно, с което е изпълнила синовния си дълг, като в този период ищецът е следвало да предприеме действия по разрешаване на жилищния си проблем.На следващо място, не може да се вменят във вина на първата ответница последиците от решенията на ищеца по разпореждане с имуществото му, нито тя следва да носи отговорност за тези негови решения.Освен това, задължението на пълнолетното дете към родител не включва задължението да му осигури жилище и то до края на живота му безвъзмездно. И на последно място, не всяко нарушаване на правна норма осъществява състава на деликт, а в случая такова нарушение не е и налице, нито може да става дума за решение на двете ответници за увреждане на ищеца, обстоятелство, обуславящо неоснователността на предявения иск за обезвреда на имуществени вреди от деликт в размер на 14 804,50лв. и отхвърлянето му, както по отношение на първата ищца, така и по отношение на втората, на осн. чл. 45,ал.1 от ЗЗД.
2.По предявения иск с пр. осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД:Твърденията на ищеца са за това, че живял в имота на ответницата, като го владял добросъвестно и в полза на първата ответница, като тя знаела, че ищецът облагородява имота, но не се е противопоставяла, при което ищецът приема, че е добросъвестен владелец, евентуално-приравнен недобросъвестен владелец, при което претендира присъждане на по-голямата от двете суми-на увеличената стойност на имота или на обедняването му. Доколкото ищецът е изложил в исковата молба и доп. молби твърдения за отношения по ползването на имота сочещи на договор за заем за послужване, съдът е приел, че ищецът има качеството не на владелец-добросъвестен или недобросъвестен, а на държател, ползващ имота, при което е определил правната квалификация на иска по чл. 59,ал.1 от ЗЗД- ППВС №1/1979г. В този случай ищецът може да претендира не всички разходи, а само тези, с които ответникът се е обогатил(в този см. още и Решение № 159/14.06.2013г. по гр.д.№ 1492/2013г. на ВКС, II г.о.Решение № 83 от 31.07.2018 г. по гр. д. № 2509/2017 г. второ г.о., Решение №274/06.01.2016 по дело №1720/2015 на ВКС, ГК, III г.о. решение № 81 от 10.02.2010 по гр.д. № 3445/2008 г. на ІV г.о., решение № 34 от 2.04.2009 г. по гр.д. № 683/2008 г. на ІІ т.о. и др.).От доказателствата по делото е безспорно установено, че при сключването на предварителния договор за имота, същият е бил земя по §4 от ЗСПЗЗ, като обещателите по този договор са имали предоставено право на ползване върху него, като по-късно и след изпълнение на административната процедура по §4в от ЗСПЗЗ, са придобили и право на собственост върху него и едва след това, на 03.12.2014г. са прехвърлили собствеността на целия имот-земя, сграда и насаждения, на първата ответница.В този смисъл, релевантни за отношенията между страните по този иск е въпросът кога е извършено всяко от претендираните действия по ремонтиране, строителство и облагородяване на имота, като съдът приема, че искът следва да бъде насочен срещу лицето, което е било собственик към момента на извършване на подобренията, тъй като именно при него е настъпило обогатяването (в този см. решение № 2349 от 29.12.1995 г. по гр. д. № 2926/1994 г. на ВС, IV г.о.; решение № 1162 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 4998/2007 г. на ВКС, II г.о.; решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, I г.о., Определение № 572 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 597/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др.).В конкретния случай, за всичко извършено до 03.12.2014г. и ако е налице обогатяване, то същото е настъпило в патримониума на собственика на земята (в този сл. Община Търговище) и собственика на сградата-в този случай продавачите по предварителния договор, като първата ответница е придобила собствеността, заплащайки цена, включваща всички извършени до датата на извършване на нотариалния акт подобрения върху имота.При това, дори ищецът до този момент да е извършил подобрения в имота, той не е имал качеството на страна по предварителния договор, нито на владелец или държател на имота, държателят по предварителния договор е била първата ответница.Отделен е и въпросът, че дори да бяха релевантни за спора, евентуални вземания за дейностите извършени преди 14.06.2013г. биха били погасени по давност (каквото възражение са въвели ответниците).На следващо място, съдът приема, че ответниците, като страни по договора за покупко-продажба нямат качеството на солидарни длъжници за подобренията в имота, доколкото такова не е предвидено в закона-арг. от разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД.Що се касае до извършените подобрения в периода от 2014г. до датата на исковата молба-14.06.2018г., който период е релевантен за спора по този иск и доколкото ищецът не е изложил твърдения да е извършил подобрения в имота конкретно за периода от прехвърлянето на собствеността между двете ответници – 18.04.2018г. до датата на депозиране на исковата молба на 14.06.2018г., то претенцията му по отношение на втората ответница е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД. Що се отнася до твърденията на ищеца за знание и на втората ответница за извършвани подобрения в имота, съдът приема същите за опровергани от гласните доказателства по делото, доколкото всички разпитани свидетели на ищеца поддържат, че след смъртта на майката на ответниците не са ги виждали в имота, а от показанията на свидетелите на ответниците са установени влошени отношения между ищеца и първата ответница, основно по причина, че ищецът непрекъснато й искал пари, както и несъгласието й по отношение исканията му за извършване на строителство на гараж в имота.Тези обстоятелства сочат на извод, че двете ответници не са посещавали имота през процесния период и липсват данни изобщо да са знаели какво се извършва в него, още повече, че самият ищец е поддържал, че не разполага с парични средства.Не на последно място, доколкото е установено по делото, че ищецът е имал качеството на държател по силата на неформален договор за заем за послужване, той е имал задължения да се грижи за имота и да го ползва по предназначението му-като вилен имот, арг. от разпоредбите на чл. 244-245 от ЗЗД, а не като имот за извършване на стопанска дейност.Относно извършените дейности в имота, съдът приема за установено от събраните доказателства по делото, че в релевантния период от 03.12.2014г. до 14.06.2018г., ищецът е извършил в имота следните дейности: Изградената надстройка на терасата на 2ет. на стойност 1110лв.; ПВЦ прозорци и врата, зидария, мазилка, шпакловка и боядисване за общо 542,37лв., покрив-гредоред 76лв., цигли-80,50лв. и ламинат-309,12лв. или общо за втория етаж-2117,99лв.; поставяне на нова телена ограда на стойност 240лв.( както и засаждане на 1 бр. череша на 3г. за 20лв. и 1 бр. кайсия на 1г. за 11лв., като останалите дръвчета са на възраст 4-5г., т.е. посадени са преди края на 2014г.).Тези дейности съдът приема за подобрения в имота, доколкото същите са увеличили стойността му, видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази му част, поради което следва да се приеме, че разходите на ищеца за материали и труд за подобренията в имота са в размер на 2 388,99лв., при увеличената му стойност от 3 300лв.Относно възраженията на ответниците за това, че дострояването на втория етаж на вилата представлява незаконен строеж и не се следва обезщетение за това подобрение, съдът приема следното:Съгласно т.7 от ППВС 6/ 74 г. когато собственикът приема имота в застроено състояние, това строителство, независимо че е незаконно, следва да се третира като подобрение на имота, а при определяне на стойността му следва да се държи сметка, че е възможно премахването му, а кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство. Незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание за това от компетентните органи, в който смисъл са решение № 308 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., I г. о. и решение № 315/25.10.2012 по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, I г. о., в което е посочено, че следва да има не само констативни протоколи за незаконно строителство (без строително разрешение), но и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне.Доколкото ответниците не твърдят да е налице влязла в сила заповед на технически орган, който да разпорежда премахване на незаконно достроената част на втория етаж на сградата, то следва да се приеме, че посочените възражения са неоснователни.Отделно от това, съдът приема, че няма пречка един незаконен строеж да бъде годен обект на право на собственост, както и на разпоредителни сделки, а също и да представлява подобрение, ако увеличава стойността на имота.С оглед на изложените доводи, съдът приема, че в периода след придобиване на собствеността на имота от първата ответница и преди прехвърлянето на собствеността на втората ответница, ищецът е направил подобрения в имота на стойност 2 388,99лв., като към настоящия момент увеличената стойност на имота е 3300лв., поради което и съобразно правилото на чл. 59,ал.1 от ЗЗД, в полза на ищеца против първата ответница следва да се присъди по-малката от двете суми, а именно-2 388,99лв., ведно със законната лихва от 14.06.2018г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 14 804,50лв., иска против първата ответница следва да се отхвърли, като неоснователен, както иска следва да се отхвърли изцяло по отношение на втората ответница, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
По въведеното
от ищеца искане за задържане на имота до изплащане на подобренията, съдът
приема следното: Безспорно установено по делото е обстоятелството, че ищецът е
ползвал имота въз основа на неформален договор за заем за послужване, сключен с
първата ответница, което обуславя качеството му на държател на имота, а право на задържане до заплащане
на подобренията в чуждия имот законът признава в полза на три категории
субекти-на добросъвестният владелец (чл. 72, ал. 3 от ЗС), на купувачът по
предварителния договор (чл. 70, ал. 3
ЗС) и на недобросъвестният владелец, но само за подобренията,
извършени със знанието и непротивопоставянето на собственика (чл. 74, ал. 2
ЗС)- ППВС № 6/ 27.12.1974 г., а в ТР № 85/02.12.1968г. по гр.д.№
149/1958г. на ОСГК на ВКС е посочено изрично, че държателят
на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от
разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Доколкото в полза на
държателя право на задържане не е признато от закона, то искането на ищеца за
допускане на право на задържане на имота до заплащане на подобренията е неоснователно
и следва да се отхвърли, на осн. чл. 72,ал.3 от ЗС, като в този случай съдът не следва да се произнася по това
искане в диспозитива на решението-Решение №
93/25.06.2015г. по гр.д.№ 1358/2015г. на ВКС, Iг.о.
3.По предявения конститутивен иск с пр.осн. чл. 135,ал.2 от ЗЗД:Разпоредбата на чл. 135,ал.1 от ЗЗД дава право на кредитора да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, а съгл. ал.2 на същият текст-знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низхозящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, която е и настоящата хипотеза.Видно от съдържанието на посочените разпоредби, на първо място, едната от материално-правните предпоставки за уважаване на Павловия иск е именно знанието на длъжника за увреждането- да знае, че има кредитор и действията му увреждат правата на този кредитор, като доказателствената тежест за установяването му е за ищеца. Това е така, защото този факт е оспорен от ответниците по иска и законът не е предвидил презумпция за това знание, за разлика от въведената такава за приобретателя, когато той е от кръга посочени в ал.2 роднини( в този см. и съдебната практика-Решение №8/19.03.2018 по дело №1285/2017 на ВКС, ГК, III г.о., Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., Решение № 35 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о. и др.).В конкретния случай ищецът твърди в исковата молба, че е извършвал подобренията в имота на първата ответница с нейно знание и съгласие, но това твърдение е оспорено, като от свидетелските показания на всички разпитани свидетели се установява, че никоя от ответниците не е посещавала имота в процесния период (след придобиване на собствеността от първата ответница), а е установено също и силно влошаване на отношенията на ищеца и първата ответница в този период, когато ищецът често й искал пари, сочейки, че не разполага със средства и които обстоятелства са били причината тя да не посещава имота.На следващо място, първата ответница е признала в съдебно заседание обстоятелството, че се е съгласила баща й да освежи вилата, но това не е равнозначно на съгласие за извършване на подобрения, а е част от самото задължение на ищеца по чл. 244,ал.1-2 и чл. 245 от ЗЗД, като ползващ имота държател по силата на договор за заем за послужване да го поддържа и да се грижи за него и затова дори не е било необходимо съгласие от страна на първата ответница.В този смисъл, съдът приема, че ищецът не провел успешно доказване на наличието на знание у първата ответница за извършваните от него подобрения в имота, придаващи му качеството на кредитор, респ. че прехвърлянето на собствеността върху имота би увредило правата му.Що се отнася до втората ответница, то събраните гласни доказателства не само опровергават тезата на ищеца за знание на първата ответница(което е достатъчно за отхвърляне на иска), но и оборват презумпцията по чл. 135,ал.2 от ЗЗД, обстоятелства, обуславящи неоснователността на предявения от ищеца отменителен (Павлов) иск и отхвърлянето му, на осн. чл. 135,ал.2 от ЗЗД.
По разноските: И двете страни са претендирали разноски.Ищецът не е сторил такива, доколкото е освободен от заплащането на такси и разноски, но процесуалният му представител а..Р.М.-ТАК е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. –оказана безплатна защита по делото на материално затруднено лице.По направеното искане съдът намира, че независимо от липсата на договор за правна защита, сключен между ищеца и процесуалния му представител, (по делото е представено единствено пълномощно, подписано от ищеца) доколкото а..М. е направила искане за присъждане на а.. възнаграждение в хипотезата на предоставена безплатна защита на материално затруднено лице, както и при липса на данни по делото, които да опровергават това твърдение, то в полза на а..Р.М.-ТАК следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от претенциите в размер на 397,30лв., дължимо от първата ответница и определено на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38,ал.1,т.2 от ЗАдв. и чл. 7,ал.2,т.2 от НМРАВ(в този см. определение № 731/09.10.2014г. по ч.гр.д.№ 5256/2914г. на ВКС, IIIг.о., определение № 885/09.12.2014г. по т.д.№ 2934/2014г. на ВКС, I т.о., определение № 528/20.06.2012 г. по ч.т.д. № 195/2012 г. II т. о., определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т.о. и др.).Ответниците също са претендирали разноски, които съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 2 115лв.(по 1000лв. а.. възнаграждение платено от всяка от ответниците, 100лв. депозит за вещо лице и 15лв. за съд. удостоверения).
С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, то първата ответница И.Д.И. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса върху уважената част от иска с пр.осн.чл.59,ал.1 от ЗЗД в размер на 95,56лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Ищецът, който не е освободен от
разноски към другата страна, с оглед изхода от спора, следва да заплати на ответниците разноски, съобразно с отхвърлената част от
исковете, като на ответницата М.П.А.
следва да заплати разноски в размер на 1000лв. платено а.. възнаграждение
и 57,50лв. разноски(или общо 1057,50лв.), а на ответницата И.Д.И. с ЕГН ********** следва
да заплати разноски, определени по съразмерност в размер на 947,28лв. платено а..
възнаграждение и 48,30лв. разноски(или общо 995,58лв.), на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.В тази връзка,
като разгледа възражението на процесуалния представител на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответниците,
съдът приема следното: Предмет на защита на ответниците
по настоящото дело са три обективно съединени иска, първите два от които с цена
от по 14 804,50лв., Павловият иск е с цена 1400лв., а минималният размер
на а.. възнаграждение само по първият
иск е 974лв., съгл. чл. 7,ал.2,т.4 вр. ал.6 от НМРАВ,
поради което уговореното и платено а.. възнаграждение за защита на всяка от ответниците в размер на по 1000лв. не е прекомерно, обуславящо
оставянето на възражението без уважение,
на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Г. с ЕГН **********
***, партер Кантора Моллови, против И.Д.И. с ЕГН ********** *** и М.П.А. с ЕГН **********
***, иск за сумата от 14 804,50лв., ведно със законната лихва,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт,
в условията на солидарност
на задълженията, като неоснователен, на осн. чл. 45,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.Г. с ЕГН ********** ***, партер Кантора Моллови, сумата от 2 388,99лв.(две хиляди триста осемдесет и осем лв. и 99ст.), ведно със законната лихва от 14.06.2018г. до изплащане на задължението, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 14 804,50лв., отхвърля иска, като неоснователен, както отхвърля изцяло иска по отношение на М.П.А. с ЕГН ********** ***, като неоснователен, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.И.Г. с ЕГН ********** ***, партер Кантора Моллови, против И.Д.И.
с ЕГН ********** *** и М.П.А. с ЕГН ********** ***, иск за прогласяване на
относителна недействителност по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба
на имот, обективиран в НА № 51,том II, рег.№ 1550, дело
№135/2018г. по описа на нотариус Г.Г. с рег № 223, като неоснователен, на осн. чл. 135,ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса върху уважената част от иска с пр.осн.чл.59,ал.1 от ЗЗД в размер на 95,56лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** *** да
заплати на а.. Р.К. М.-ТАК адвокатско възнаграждение в размер на 397,30лв.,
на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38,ал.1,т.2 от ЗАдв. и чл. 7,ал.2,т.2 от НМРАВ.
ОСЪЖДА Д.И.Г. с ЕГН ********** ***, партер Кантора Моллови, да
заплати на И.Д.И. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 995,58лв., на осн. чл.
78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.Г. с ЕГН ********** ***,
партер Кантора Моллови, да заплати на М.П.А. с ЕГН ********** ***, разноски в
размер на 1057,50лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Оставя без уважение възражението на ищеца за
прекомерност на платеното от ответниците адвокатско
възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия: