О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1435 31.07.2019 г.
Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На тридесет и първи юли две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 714
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна
жалба, подадена на юрисконсулт Мартин Мавров, в качеството на пълномощник на „Ленно“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище“,
ЦУМ, бул.”Мария Луиза” №2, ет.5, подадена против разпореждане №7131 от 1.04.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№1271 по описа за 2019г. на Бургаския районен съд, в
частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор за заем „Бизнес кредит“ – клиентски
№5794 от 22.02.2018г., с нотариална заверка на подписите, за следните
претенции- договорна лихва и неустойка, такса за предсрочно погасяване, такса
за нотариални покани и обезщетение за предизвикан риск. Сочи, че в обжалваното разпореждане
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано, поради което моли разпореждането да бъде отменено, като се постанови
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците за останалите
претендирани суми. Развити са подробни съображения.
Частната жалба е с правно основание
чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице. Ето защо съдът намира жалбата
за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №1271 по
описа за 2019г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление от 11.02.2019г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от юрисконсулт
Мартин Мавров, в качеството на пълномощник на „Ленно“ АД с ЕИК *********. Със
същото се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
против солидарните длъжници 1/ ЕТ „Съни- С.В.“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.57, вх.1, ет.6, ап.15,
представлявано от С.Г.В., 2/ С.Г.В. ЕГН:********** с адрес ***, 3/ М.Г.Д. ЕГН:********** *** и 4/ К.Г.Д. ЕГН:********** *** за сумата от 13988,17 евро- главница по
договор за заем „Бизнес кредит“ – клиентски №5794 от 22.02.2018г.; 2826,89 евро-
падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1- погасителен план,
начислена за периода от 23.04.2018г. до 22.01.2019г.; 9336,46 евро- неустойка
за забава по чл.2.3, б. /с/ и /d от договора/, начислена за периода от 23.05.2018г. до 8.02.2019г.; заедно със законната лихва, считано от
8.02.2019г. до изплащане на задължението, 1000 евро- такси и разноски за
нотариални покани съгласно чл.2.5; 4066,77 евро- такса предсрочно погасяване по
чл.5.2, б.“а“, вр.чл.2.4, б.“е“; 51,22 лв.-
разноски за сключване на имуществена застраховка; 2000 евро- обезщетение за
предизвикан риск; ведно с деловодни разноски в размер на 1450,41 лв., от които
д.т. 1300,41 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв.
В т.9, б.”в” от заявлението е
посочено, че паричното вземане е за главница, лихви, неустойки, такси и
разноски по договор за заем „Бизнес кредит“ – клиентски №5794 от 22.02.2018г. В
т.12 (документ, от който произтича вземането) е посочено- чл.417, т.3 от ГПК.
От обстоятелствата, изложени в същата точка може да се направи извод, че
документът, от който произтичат твърдените вземания е нотариално заверения
договор за заем „Бизнес кредит“ – клиентски №5794 от 22.02.2018г.
Към заявлението са приложени доказателства.
Районният съд е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1467 от
1.04.2019г. по ч.гр.д.№1271/19г., с която е разпоредил длъжниците С.В.,
действаща като ЕТ „Съни- С.В.“ и солидарно задължените лица до размер на 1/3
ид.ч. от дълга М.Д. и К.Д. да заплатят на „Ленно“ АД
13988,17 евро- главница по договора за заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението в съда- 11.02.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, както и 763,91 лв.- разноски по делото.
С обжалваното разпореждане №7131
от 1.04.2019г. по ч.гр.д.№1271/2019г. РС- гр.Бургас искането за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу С.В.- лично и като ЕТ „Съни- С.В.“ и
солидарно задължените лица до размер на наследствените им права М.Д. и К.Д., е отхвърлено за следните суми:
2826,89 евро- падежирала договорна лихва за периода от 23.04.2018г. до
22.01.2019г.; 9336,46 евро- неустойка за забава за периода от 23.05.2018г. до
8.02.2019г.; 1000 евро- разноски за нотариални покани; 4066,77 евро- такса
предсрочно погасяване; 51,22 лв.- разноски за сключване на имуществена
застраховка; 2000 евро- обезщетение за предизвикан риск; както и в частта за
разноските над сумата от 663,91 лв. до претендираните 1727,86 лв. Приел е, че в
процесния договор се съдържат клаузи относно претендираните вземания, но
въпреки това е счел искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по отношение на тях за неоснователно. Съображенията относно
лихвата и неустойката са, че същите не са определени по размер в договора за
заем, както и не са установими по размер като процент от друго основно
задължение, поради което не можело да се приеме, че претенцията съответства на
договореностите между страните. Относно искането за разноски за връчване на
нотариални покани е посочил, че ответниците по договора за заем са две
физически лица с оглед неправосубектността на едноличния търговец и това, че
солидарният длъжник е починал преди обявяването на предсрочната изискуемост не
било основание за начисляването на такси за връчването на нотариални покани на
неговите наследници К.Д. и М.Д.. Приел е за неоснователна
претенцията за неустойка от 7,5% за срок до м.февруари 2033г., предвид
разпоредбата на чл.32, ал.4 от ЗПК, съгласно която обезщетението на кредитора
не може да надхвърля 1% от предсрочно погасената сума по кредита. Относно
претенциите за застрахователна премия и обезщетението за предизвикан риск е
посочил, че тези задължения като факти, стоящи извън изпълнителното основание и
неусдостоверени с него не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството
по чл.418 ГПK, тъй като
изискуемостта им е в зависимост от настъпването на друго обстоятелство,
удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ, какъвто не е представен.
Бургаският окръжен съд,
установява от фактическа и правна страна следното.
Според разпоредбата на чл.418,
ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва
проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на
изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
Представения по делото със
заявлението по чл.417 от ГПК документ- нотариално заверен договор за заем
бизнес кредит е редовен от външна страна- подписан е от представител на
жалбоподателя в качеството на заемодател и от длъжниците: ЕТ „Съни- С.В.“ като
заемополучател и солидарните длъжници и ипотекарни длъжници С.Г.В. и Р.К.С.. С него заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя сумата от 14000 евро, с която ще бъдат погасени задълженията му към „Вива кредит“
ООД в размер на 11982 лв., както и сумата от 76,61 евро- разноски на нотариуса
за заверката на подписите на договора; нотариална такса по учредяването на
договорна ипотека- 388,26 лв., такса проучване и изготвяне на документи- 856,83
лв., а остатъка от сумата до уговорения размер от 14000 евро е следвало да бъде
преведен по банков път на заемополучателя след вписването на първа по ред
ипотека. В чл.2.2. (e) от
договора е посочено, че за удостоверяването на получаването на сумите от страна
на заемополучателя е достатъчно извлечение от счетоводните книги на
заемодателя, каквото се съдържа на л.47-49 от делото на БРС. Освен това са
приложени платежни нареждания, от които може да се направи извод, че сумите за преведени от заемодателя по
начина, описан в чл.2.1-2.2 от договора. С оглед изложеното може да се направи
извод, че между страните – „Ленно“ АД в качеството на заемодател и длъжниците
ЕТ „Съни- С.В.“ – като заемополучател, С.В.- като солидарен и ипотекарен длъжник
и в лично качество /на наследник на Райна Стоева/, както и съдлъжниците М.Д. и К.Д. / също наследници на солидарния
и ипотекарен длъжник Р.С./, е налице валидно заемно
правоотношение по нотариално заверения договор за бизнес кредит. Кредитът е
обявен за предсрочно изискуем поради забава в плащането на дълга, в продължение
на 126 дни към към 25.09.2018г., на основание чл.5.2 /а/. Видно е, че
кредиторът е изпратил уведомления за предсрочната изискуемост на всички
солидарни длъжници, като в хода на уведомяването на Р.С. е констатирано, че същата е
починала, поради което са връчени уведомления и на нейните наследници. Съгласно
чл.4.4./b/./i/- страните са уговорили
заемополучателят да заплати на заемодателя всички разноски и разходи по
изпращане на покана или нотариална покана в размер на 1,5% от размера на заема
по чл.2.1.,б./а/, но не по-малко от 250 евро за всяко лице заемополучател,
солидарен или ипотекарен длъжник. Тъй като изпратените покани са повече от 4
броя, то основателно е искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение
за сумата от 1000 евро за нотариални покани. В тази част разпореждането на БРС
е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с
което се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение за тази сума.
Съгласно чл.2.3, б./а и б./б/
страните са уговорили фиксирана лихва в размер на 27% на година върху усвоената
и непогасена част от главницата, платима съобразно погасителния план,
представляващ неразделна част от договора. Действително от клаузите на чл.2.3
касаещи договорната лихва не става ясен начина на изчисляване на договорната
лихва, макар същия да е определяем, съобразно уговореното от страните. Но, за
разлика от БРС, въззивната инстанция намира, че задължението за падежирала
договорна лихва може да бъде определено- посочено е в погасителния план /пета
колона/ и е посочено от заявителя като
конкретна сума в заявлението. Сходно положението с неустойката за забава,
уговорена в чл.2.3., б./с/ от договора, която е определяема, съобразно
уговореното от страните и е с посочен размер в заявлението. Този извод почива
на задължителната практика на ВКС- т.4а от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по
т.д.№4/13 на ОСГТК на ВКС. В тази част разпореждането на БРС е неправилно и следва
да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което се разпореди
издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумите за договорна лихва и за
неустойка за забава.
Неоснователна е жалбата в частта,
касаеща останалите претендирани вземания.
Съдът споделя изцяло доводите на
първата инстанция, че по отношение задълженията за заплащане на застрахователна
премия 51,22 лв. и такса за обезщетение за риск от 2000 евро, не може да бъде
направен обоснован извод относно тяхната изискуемост. Тяхната дължимост е
поставена в зависимост от поведението на заемополучателя /дали е изпълнил
задължението си да застрахова имуществото, върху което е наложено
обезпечението/, поради което за установяването възникването на тези задължения
съобразно разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК
настъпването на това обстоятелство следва да се докаже с официален или с
изходящ от длъжника документ, което в случая не е налице.
Относно таксата за предсрочно
погасяване по чл.5.2, б./а/ от договора, която според жалбоподателя има характер
на обезщетение по чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, за вреди, надхвърлящи вредите от
неизпълнението, въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение поради противоречие на тази клауза от
договора с добрите нрави. Очевидно е, че
в случая не се касае за предсрочно погасяване на кредита по смисъла на чл.2.4,
б./е/, подточка /ii/, в която
хипотеза би следвало кредитополучателят доброволно и предсрочно да е погасил
кредита преди уговорения краен падеж, при което заемодателят би бил лишен от
възможността да получи възнаградителната лихва. Тази претендирана сума не е
била дължима по договора към момента на обявяването на предсрочната
изискуемост, а съобразно чл.5.2, б./а/, при обявяването на предсрочна
изискуемост заемателя се задължава да плати всички дължими суми по договора,
включително и нея. Ето защо съдът намира, че претендираната сума от 4066,77
евро също представлява неустойка по смисъла на чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД. Така
уговорена, таксата за предсрочно погасяване чл.2.4, б./е/, подточка /ii/ се припокрива с неустойката за
забава по чл.2.3., б./с/, която също се претендира със заявлението и е приета
за дължима от настоящия съдебен състав. Т.е. за едни и същи вреди от
обявяването на заема за предсрочно изискуем се начислява двукратно договорна
неустойка, което е недопустимо. Налице са предпоставките по чл.411, ал.2, т.2,
предл.2 от ГПК за отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение за
посочената сума. За пълнота следва да се отбележи, че обезщетението по чл.92,
ал.1, изр.2 ЗЗД не е договорно и не предполага фиксиран от страните размер на
вредите, а следва да бъде установено в исков процес с оглед реално претърпените
вреди, поради което претенцията на заявителя за 4066,77 евро няма подобен
характер.
Ето защо в частта относно
последните три вземания жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
С оглед частичното уважаване на
жалбата на жалбоподателя следва да се присъдят допълнителни разноски в размер
на 524,02 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№7131 от 1.04.2019г. по ч.гр.д.№1271/2019г.
на РС- гр.Бургас в ЧАСТТА, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за следните суми: 2826,89 евро- падежирала договорна лихва за
периода от 23.04.2018г. до 22.01.2019г.; 9336,46 евро- неустойка за забава за
периода от 23.05.2018г. до 8.02.2019г.; 1000 евро- разноски за нотариални
покани; както и в частта, с която е отхвърлено искането за разноски за още 524,02
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ленно“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище“, ЦУМ,
бул.”Мария Луиза” №2, ет.5, заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, против солидарните
длъжници ЕТ „Съни- С.В.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“,
бл.57, вх.1, ет.6, ап.15, С.Г.В. ЕГН:**********
с адрес ***- лично като съдлъжник и ипотекарен длъжник, както и като наследник
на Р.К.С./до размер на 1/3 от задължението на Р.С./, М.Г. Д. ЕГН:********** *** /до размер на 1/3 от задължението на Р.С./ и К.Г.Д. ЕГН:********** *** /до размер на 1/3 от задължението на Р.С./, и за следните суми:
- 2826,89 евро- падежирала договорна лихва за периода от
23.04.2018г. до 22.01.2019г.;
- 9336,46 евро- неустойка за забава за периода от 23.05.2018г. до
8.02.2019г.;
- 1000 евро- разноски за нотариални покани;
- 524,02 лв., допълнителни разноски за заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№7131 от 1.04.2019г. по ч.гр.д.№1271/2019г.
на РС- гр.Бургас в останалата обжалвана част, с която искането на
„Ленно“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С.В.-
лично и като ЕТ „Съни- С.В.“ и солидарно задължените лица до размер на
наследствените им права М.Д. и К.Д., е отхвърлено за следните суми:
4066,77 евро- такса предсрочно погасяване; 51,22 лв.- разноски за сключване на имуществена
застраховка; 2000 евро- обезщетение за предизвикан риск; както и в частта за
разноските над сумата от 1187,93 лв.
Връща делото на Бургаския районен
съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.