Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
Гр.
София, 23.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-Д
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
При секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело № 120 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 20210168 от 29.09.2020 г., постановено по гр. д. № 2888/2020 г.
на СРС, ГО, 76 състав, ответната Главна Дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР е
осъдена да заплати на ищеца Н.В.А. на основание чл. 187, ал. 5, т.2 във връзка
с чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР сумата 1694,35 лв., представляваща
възнаграждение за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.01.2020 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
226.27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2017 г. до
30.09.20219 г.
Недоволна от така постановеното решение
е останала ответната страна Главна Дирекция „П.б.и з.на н.“ – МВР, която в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради
нарушени на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице празнина в нормативната уредба при изчисляването на
нощния труд, тъй като изчисляването и
заплащането на този труд бил предвиден в чл. 187, ал. 3 и 9 от ЗМВР в Наредба №
8121з-776/2016 г., поради което нормата на чл. 9, ал. 2 ат Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намирала приложение. Искането
към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
Въззиваемият Н.В.А. оспорва жалбата по
съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор. Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и инвокираните
доводи и възражения на страните в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т.2 във връзка 179, ал. 1 пр. 2 от ЗМВР (в редакцията
му отпреди измененията в ДВ бр. 60/2020 г.)
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства по делото се установява, че в исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. страните са били обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на
което ищецът полагал при ответника нощен труд на смени по график. При тези
факти спорът между страните се концентрира върху това, следва ли положеният от
ищеца нощен труд за процесния период да се преизчислява като дневен и ако
следва, то по кой ред – на ЗМВР или на НСОРЗ. По така очертания предмет на
спора настоящият въззивен състав намира следното:
Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР в редакцията, действала към момента на
възникване на спорните отношения, е уреждала вземането на служителите от
системата на МВР за положения от тях извънреден
труд, който съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, както се поддържа и от ответника. От различните видове извънреден труд законодателят отделно е
уредил полагането на нощен труд като самостоятелна форма, подлежаща на
специална регламентация. Поради това, вземането за плащане на възнаграждение за
положен нощен труд е уредено отделно
от чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР - в специалния чл. 179, ал. 1, пр.2 от ЗМВР,
според който за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч. се
изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, условията
и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. През
исковия период са издадени няколко такива наредби – Наредба № 8121з-776 от
29.06.2016 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г., както и Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители за научна степен, за полагане на труд през нощта, за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение. Нито една от посочените
подзаконови нормативни актове, обаче, не съдържа изрична уредба на заплащането
на положения нощен труд. Вместо това, в
чл. 9 на всяка от тях с почти идентична редакция е декларирано, че за всеки
отработен нощен час /час през нощта/ се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на
нощен труд /полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа/. Правилно във
въззивната жалба се поддържа, че наличието на
специална правна уредба изключва прилагането на общата (lex specialis derogat lege generalis - специалният закон дерогира общия). Но в случая относно нощния труд за
процесния период специална правна регламентация липсва. Отсъствието на
специална норма, която да урежда заплащането на нощния труд, полаган от служители на МВР през исковия период, не
означава, че по аналогия трябва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР,
предвиждащи заплащането на извънредния
труд. Липсата на изрична разпоредба в специалния закон относно нощния труд
налага да бъдат приложени субсидиарно разпоредбите на общото законодателство за
същия вид труд, както правилно е приел и районният съд. Така констатираната
празнота в законодателството не се преодолява от декларативните текстове на съответните чл. 9
от посочените по-горе и действали през различен период от време наредби за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на служителите на
МВР за научна степен, нощен труд, полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични дейности. Както това бе
отбелязано и по-горе, тези разпоредби само посочват, че за нощния труд се
следва допълнително възнаграждение, но без да го определят. Това налага за
определяне на дължимото се допълнително възнаграждение за нощен труд да се
прибегне към общото законодателство. Съгласно чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време, установено с чл. 136, ал. 3 КТ на 8
часа, и нормалната продължителност на
нощния труд, установена
от чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ на 7 часа. По посочената методология отработените нощни часове се трансформират в
дневни чрез умножаването на броя изработени нощни часа по отношението 8:7 (броя
часове дневно работно време разделен на броя часове нощно работно време, което
прави 1.143). При индексиране по посочения начин, за положения от ищеца нощен
труд в процесния период от 05.02.2017 г. до 31.12.2019 г. се дължи допълнително
възнаграждение в размер на общо 1156.69 лв., съобразно заключението на вещото
лице по приетата пред първата инстанция съдено-счетоводна експертиза. Посоченото нормативно разрешение на общото
трудово законодателство намира приложение и за регулирането на заплащането на
нощния труд, полаган от държавните служители в МВР между 22.00 ч. и 06.00 ч. по
силата на изричната разпоредба на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, съобразно която
държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на Труда. Както в Директива 2003/88/ЕО, така и в националното ни законодателство
последователно е прокаран принципът, че полагащите нощен труд работници или
служители трябва да бъдат компенсирани чрез различни мерки – под формата на намалена
продължителност на работното време, допълнителни почивки и допълнително заплащане
на труда, удължен годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. Всички тези
мерки формират т. нар. закрила на работниците, полагащи нощен труд, която е нормирана
както в Кодекса на труда, така и в други, специални закони. В обхвата на тази закрила се включват и
правилата, уреждащи трансформирането на нощния труд в дневен по начин, който да
гарантира по-висок и съответно - по-справедлив размер на възнаграждението за
нощния труд. С оглед акцесорността на вземането по чл. 86 от ЗЗД
спрямо главния дълг и отново според заключението на вещото лице, за неплатеното
възнаграждение на ищеца се дължи и обезщетение за забава в размер на 190.33 лв.
Исковете до посочените размери са основателни и следва да бъдат уважени.
Макар този въпрос да не е повдигнат с жалбата, за пълнота следва да се
посочи, че от
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд не следва да
се приспада заплатеното възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час, изплатено
на основание Заповед № 8121-з-1429/23.11.2017 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, тъй като тези възнаграждения са
дължими на самостоятелни и независими едно от друго правни основания. Едното (процесното)
касае изчисляването на допълнителното възнаграждение, а другото – увеличаване (макар
и символично) на основното такова.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че при специалната
уредба на продължителността на дневния и нощния труд на полицаите и пожарникарите,
часовете нощен труд, положени от тях, следвало да бъдат умножени по единица, а
не по 1.143. На първо място това е така, защото чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в
редакцията на закона в исковия период не предвижда 8 часова продължителност на
нощния труд, а само ограничава нощния труд до осем часа, като предписва, че „работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. От тук следва извод и за погрешността на изчисленията, водещи до
съотношение 1:1, каквото законът не предвижда. От друга страна, подобно
тълкуване би поставило служителите на МВР в неравностойно положение спрямо
останалите лица, полагащи нощен труд по трудово правоотношение. Нощният труд се
отчита и заплаща увеличено в сравнение с дневния и този подход на законодателя
е напълно оправдан от гледна точка на физическите и умствени способности на
човешкия организъм от една страна и тежестта на престирането на работна сила
през нощта – от друга. Възприемането
на обратната теза би поставило държавните служители в МВР в по-неблагоприятно
положение от останалите работници или служители, работещи по трудови
правоотношения при други работодатели.
Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20210168 от 29.09.2020 г., постановено по гр. д. №
2888/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 2.